№ 374
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901179 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ на основание неплатежоспособност по
чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят „В.“ ЕООД твърди, че има ликвидно и изискуемо вземане от „Г.Х. М.“
ЕООД в размер на 55 013,65 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.10.2017 г., което ответникът не е заплатил. Посочва, че вземането представлява дължим
остатък от спогодба, постигната по т.д. № 266/2016 г. по описа на ОС Благоевград. Твърди,
че паричните задължения общо в размер на 55 013,65 лева и законната лихва върху тази
сума са възникнали на основание търговска сделка – договор за изпълнение на строително-
монтажни работи за изграждане на ВиК инсталация и електро инсталация в комплекс „Лира
термал резорт“, находящ се в гр. Добринище. Счита, че спрямо ответника следва да се
приложи презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, предвид обстоятелството, че дружеството е
спряло плащанията към своите кредитори, което предполага неплатежоспособност.
Затрудненията на длъжника не са временни, при което „Г.Х. М.“ ЕООД не разполага с
никакво имущество за покриване дори на част от задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви
неплатежоспособността на ответника да се открие производство по несъстоятелност, да се
определи начална дата на неплатежоспособност и да се определи дата на първо събрание на
кредиторите.
Ответникът „Г.Х. М.“ ЕООД оспорва иска. Твърди, че към молителя са направени
плащания и към този момент задължението е в размер на 48 000 лева. Посочва, че вземането
не е погасено поради некачественото изпълнение на поетите задължения на молителя към
дружеството, а не поради състояние на неплатежоспособност. Счита, че „Г.Х. М.“ ЕООД не
1
е в състояние на неплатежоспособност и не следва да бъде открито производство по
несъстоятелност, с оглед на което молбата на „В.“ ЕООД следва да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по
несъстоятелност е подадена от молителя „В.“ ЕООД за вземания, произтичащи от търговска
сделка – договор за изработка.
Установява се от представеното споразумение от 17.04.2015 г., че „Г.Х. М.“ ЕООД и
„В.“ ЕООД са потвърдили, че към 17.04.2015 г. ответникът има задължение към молителя в
размер на 73 451,87 лева и са определили график за разсрочено плащане на задължението.
Вземането произтича от сключен на 19.08.2013 г. договор за изпълнение на ВиК инсталация
и електро инсталация, който е приет като доказателство по делото. Видно е, че в полза на
„В.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по т.д. № 266/2016 г. по описа на ОС Благоевград, с
който „Г.Х. М.“ ЕООД е осъдено да заплати на „В.“ ЕООД сумата от 55 013,65 лева,
представляваща дължим остатък по спогодба, постигната по делото, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.10.2017 г. до окончателното плащане. От приетото
заключение на съдебно-икономическата експертиза и поясненията, дадени в съдебно
заседание от вещото лице, се доказа, че в счетоводните регистри ответникът е осчетоводил
задължение към молителя в размер на 48 000 лева. Първоначално през 2017 г. са
осчетоводени 72 000 лева, като има плащания към молителя в размер на 24 000 лева и
задължението, което е отразено и фигурира е в размер на 48 000 лева. Следователно се
доказа по делото наличие на вземане на молителя към ответника в размер на главница от
48 000 лева.
Безспорно „Г.Х. М.“ ЕООД по правноорганизационната си форма е търговец, поради
което е налице и втората предпоставка.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. За
установяване на финансовото-икономическо състояние на ответника по делото са
ангажирани като доказателства годишните финансови отчети на дружеството, както и
сравнителни ведомости. На основание чл. 186 ГПК по делото е приложена справка от
Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 09.08.2021 г. за извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на „Г.Х. М.“ ЕООД. От
приложената по делото, изискана по реда на чл. 186 ГПК справка се доказа, че в централната
2
база на АИС-КАТ към 19.08.2021 г. на името на ответника няма данни за настояща
собственост на ответника.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в структурата на
активите на „Г.Х. М.“ ЕООД преобладават краткотрайните /текущите/ активи, чийто
относителен дял надвишава 85% през целия анализиран период от 2015 г. до 2020 г.
включително. По отношение на стойността на този вид активи се разграничават два
подпериода – към края на 2015 г. и 2016 г., когато същите са на стойност 4 381 хил. лв. и
съответно 3 249 хил. лв., докато през следващите четири години от 2017 г. до 2020 г. вкл.
стойността им намалява до 50-57 хил. лв. Формата на текущите активи почти изцяло
представляват предоставени аванси за материални запаси, а относителните дялове на
вземанията и на паричните средства са незначителни. В счетоводните баланси към края на
2015 г. и 2016 г. в структурата на дълготрайните /нетекущи/ активи на „Г.Х. М.“ ЕООД
присъстват нематериални активи, чийто относителен дял намалява от 19,23% до 1,56% към
31.12.2016 г. През останалите отчетни периоди дълготрайните активи са изцяло материални.
Установява се, че през 2015 г. и 2016 г. в структурата на активите фигурират машини и
съоръжения, производствено оборудване, апарати и други ДМА, докато през останалите
периоди до 2020 г. нетекущите активи на ответника са единствено под формата на земи.
От констатациите на вещото лице е видно, че през изследвания период „Г.Х. М.“
ЕООД е реализирало единствено и само загуби. Наличието на собствен капитал в края на
2015 г. и 2016 г. е за сметка на по-рано формирани резерви, които към 31.12.2017 г. са вече
недостатъчни за компенсиране на натрупаните загуби, вследствие на което дружеството е
декапитализирано, с тенденция към задълбочаване. След 31.12.2017 г. посочените в
счетоводните баланси задължения са преобладаващо дългосрочни – с падеж над 1 година
като през отделните отчетни периоди размерът им не се променя съществено.
От експертизата се установява, че коефициентът на обща ликвидност на ответника е,
както следва: към 31.12.2015 г. – 10,71; към 31.12.2016 г. – 5,87; към 31.12.2017 г. – 0,11; към
31.12.2018 г. – 0,49; към 31.12.2019 г. – 0,47 и към 31.12.2020 г. – 0,56. В допустими граници
са единствено коефициентите на обща ликвидност към 31.12.2015 г. и към 2016 г., които
превишават значително максималните си референтни стойности. През периода 2017 г. –
2020 г. балансовата стойност на текущите активи, които в преобладаващата си част
представляват предоставени аванси за материални запаси, е значително по-малка от размера
на краткосрочните задължения, което води до стойности на коефициента на обща
ликвидност под минимално допустимите. Поради незначителния размер на текущите
вземания и на паричните средства в сравнение с този на текущите задължения, стойностите
на всички останали коефициенти на ликвидност са многократно по-ниски от минималните
им референтни стойности.
Установява се, че стойностите на показателите за финансова автономност са в
допустими граници единствено към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. Към края на
следващите отчетни периоди от 2017 г. до 2020 г. вкл. дружеството е декапитализирано,
стойностите на коефициента на финансова автономност и на коефициента на задлъжнялост
са отрицателни и не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй като не дават
реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е значителна. От края на 2017
г. общият размер на паричните задължения на „Г.Х. М.“ ЕООД е превишил балансовата
стойност на имуществото на дружеството около десет пъти, като до 2020 г. съотношението
не е претърпяло съществени изменения.
Видно е, че в края на 2015 г. и 2016 г. „Г.Х. М.“ ЕООД е разполагало както с
постоянен, така и с нетен оборотен капитал. През 2017 г. е налице значително намаляване на
балансовата стойност на краткотрайните активи, което е довело към края на годината до
дефицит на нетен оборотен капитал от 400 хил. лв. Възникналата декапитализация на
3
дружеството обуславя липсата и на постоянен капитал. До края на 2020 г. дефицитите на
постоянен и на нетен оборотен капитал не са преодолени. Към 31.12.2020 г. отчетната
стойност на имуществото на „Г.Х. М.“ ЕООД е 61 132,11 лева.
При съобразяване установеното от вещото лице следва да се приеме, че още към
31.12.2016 г. ответникът не е бил в състояние да обслужва безпроблемно изискуемите си
парични задължения. Към тази дата стойността на коефициента на обща ликвидност е по-
голяма от максималната си референтна стойност, но това е за сметка на значителния размер
на предоставени аванси за материални запаси – суровини, материали и стоки. Ако се вземат
предвид само бързо ликвидните материални запаси, коефициентът на обща ликвидност би
намалял до 0,12 и би бил идентичен с този на бърза ликвидност, като тази стойност е
многократно по-ниска от минимално допустимата. Датата, на която е била налице обективна
невъзможност за редовно и текущо изпълнение на паричните задължения от страна на „Г.Х.
М.“ ЕООД е 31.12.2017 г., към която стойностите на всички показатели за ликвидност са
многократно по-ниски от минималните си референтни стойности. Общата стойност на бързо
ликвидните активи на ответника към 11.10.2021 г. е 8 246,20 лева. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че е налице плащане от ответника на 30.09.2021 г., но същото е
частично и не покрива всички задължения.
При така събраните данни от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
съдът намира, че „Г.Х. М.“ ЕООД е било в състояние да покрива текущите си задължения с
текущите си активи единствено през 2015 г. и 2016 г., като след това за целия останал
период от 2017 г. до 2020 г. включително дружеството е с показатели под допустимите
граници. Това обстоятелство говори за лошо ликвидно състояние и неспособност на
ответника да покрива възникналите му задължения на техния падеж.
От извършените частични плащане през 2021 г., на които се позовава ответникът, не
следва, че финансовото му състояние се е подобрило, тъй като е видно от събраните
доказателства, че след 2017 г. дружеството не е в състояние да покрива текущите си
задължения, включително и към датата на приемане на заключението.
Предвид изложените съображения и при съобразяване установеното от вещото лице
за финансовото-икономическо състояние на „Г.Х. М.“ ЕООД, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608,
ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да покрие изискуемите си задължения, поради
което следва да бъде открито производство по несъстоятелност на ответника на
претендираното от молителя основание – неплатежоспособност.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на длъжника настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме
31.12.2017 г., към която дата ответникът не е бил в състояние да обслужва безпроблемно
4
изискуемите си парични задължения и след тази дата финансовите затруднения на търговеца
са с траен характер.
С решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ следва да бъде назначен временен синдик на
дружеството и свикано Първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора право на разноски има молителят, който обаче не прави
искане за тяхното присъждане.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.Х. М.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* – с вход откъм гърба
на блока.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Г.Х.
М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* –
с вход откъм гърба на блока.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Г.Х. М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* – с вход откъм гърба на блока,
Е.Г.Т., вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по търговския закон, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в Държавен вестник, при месечно възнаграждение в размер на
1 000 лева /хиляда лева/, считано от датата на встъпването й в изпълнение на
задълженията, като определя едноседмичен срок от съобщението за встъпването й в
длъжност.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Г.Х. М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ******* – с вход откъм гърба на блока,
което ще се проведе на 24.01.2022 г. от 13:20 часа в гр. София, бул. „Витоша” № 2, в
съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-1 състав на Търговско
отделение, на Софийски градски съд, при дневен ред: изслушване на доклада на временния
синдик; избор на постоянен синдик, евентуално избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5