Определение по дело №8790/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32033
Дата: 13 септември 2023 г. (в сила от 13 септември 2023 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20231110108790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32033
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110108790 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.....................” ЕАД срещу Л. Т. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 , вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 505,32 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем №
383338 от 27.12.2019 г., сключен със „...........“ ООД, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 14,54 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 24.01.2020 г. до 23.04.2020 г. и сумата от 260,27 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2020 г. до 02.10.2022 г., за които суми по
ч. гр. дело № 53592/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г.
Ищцовото дружество „.....................” ЕАД твърди, че между ответника Л. Г., в
качеството му на заемател и „...........“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен
договор за паричен заем № 383338 от 27.12.2019 г., при спазване на условията на Закона за
потребителския кредит. Поддържа, че по силата на договора на ответника е предоставена в
заем паричната сума от 600 лева срещу задължението за връщането заедно с договорна
лихва в общ размер от 47,44 лева или общо подлежащата на връщане сума възлиза на 647,44
лева, платима на 17 равни седмични погасителни вноски, с падеж на първата от тях на
03.01.2020 г. и падеж на последната на 24.04.2020 г., всяка в размер от по 38,08 лева.
Посочва, че в изпълнение на договорните си задължения заемодателят предал на Г. заемната
сума, което обстоятелство последният удостоверил с подписа си в самия договор за заем.
Съгласно клаузите на приложимите към договора Общи условия, пир допусната забава в
плащането на седмична погасителна вноска, заемополучателят дължи на заемателя
обезщетение в размер на законната лихва върху непогасената главница за всеки ден
просрочие. Посочва се, че ответникът не е заплатил част от главницата и договорната лихва
по процесния договор за паричен заем, съответно в размер на сумата от 505,32 лева
главница и 14,54 лева – лихва. Поради допуснатата забава Г. дължи и мораторна лихва за
периода от 25.01.2020 г. до 02.10.2022 г., която възлиза на сумата от 260,27 лева. В исковата
молба се твърди, че с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към договор за покупко-продажба на
вземания от 02.11.2020 г. кредиторът „...........“ ООД е цедирал вземанията си по процесния
1
договор за заем от ответника на ищцовото дружество. Поддържа, че до ответника е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/383338/06.11.2020 г., с което
„.....................“ ЕАД по силата на изрично упълномощаване от „...........“ ООД и на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД го уведомява за настъпилата промяна в кредитора. Писмото се е върнало в
цялост с отбелязване, че пратката е останала непотърсена от адресата. Намира, че като
действие по уведомяване на длъжника за извършената цесия следва да се счита връчването
на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. С тези доводи ищецът
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Счита за дължима и претендира и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските в производството.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника Л.
Т. Г. на 09.05.2023 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
същият не е подал писмен отговор. В хода на производството по предходно развилото се ч.
гр. дело № 53592/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав, в качеството си на длъжник Л. Г. е
депозирал писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, в което е оспорил изцяло дължимостта
на процесните вземания – главница и лихви, с доводи за липсата на надлежна
материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на сумите, за погасяването им по
давност и за наличието на неравноправни клаузи, без да посочва в какво се изразяват
последните.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникване на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и
ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заемната сума заедно с
възнаградителна лихва; 3). да установи вземанията си и по размер, както и размера на
обезщетението за забава за процесния период; 4). да установи, че е станал титуляр на
процесните вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружеството,
придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите; 5). наличието на
основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи погасяване на
паричното си задължение, в случай, че твърди такова, както и основателността на
изложените възражения.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
С оглед доводите, изложени в депозираното в заповедното производство възражения,
съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото
лице проследи вида на начислените като дължими суми на ответника по договора за заем и
наличието на осъществени плащания.
Следва да бъде уважено и искането на ищеца за прилагане към настоящото дело на ч.
гр. дело № 53592/2022 г. по описа на съда, в хода на което е издадена процесната заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, до приключване на делото с окончателен съдебен акт.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – препис
от възражението, депозирано по ч. гр. дело № 53592/2022 г. по описа на съда.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице, въз основа на материалите по
делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, а при необходимост и
на дружеството – заемодател, при отговора на въпрос 1 проследи вида на начислените
като дължими суми на ответника по договора за заем и наличието на осъществени
плащания.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 53592/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во ГО, 51-ви състав до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
3
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4