Р Е Ш
Е Н И Е
№
1853
гр. Пловдив, 31.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на 28.09.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4419/2018г. по описа на
ПРС, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ „В.“, ЕИК
******** против Наказателно постановление № 337976- F367387 от 21.05.2018г.,
издадено от Директор на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП- гр. Пловдив, с което за нарушаване
състава на чл. 86, ал. 1, т.
1, т. 2, т. 3 и ал. 2, вр. чл.
102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, на ЕТ „В.“,
ЕИК ********, на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 919, 06 /деветстотин и деветнадесет
лева и шест стотинки / лева.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Изтъква се, АУАН е
съставен в отсъствие на представител на нарушителя. Сочи
се, че не са спазени давностните срокове, разписани в чл. 34 ЗАНН. Излагат се съображения в насока
маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното
НП да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител. Поддържа се депозираната
жалба. Излага се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител. Оспорва се жалбата.
Излага се становище по съществото на спора.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени
в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от
получаване на атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът счита за нужно да посочи и че е местно компетентен да
разгледа и да се произнесе по настоящия казус. Административното
нарушение се счита за довършено в ТД на НАП- гр. Пловдив,
тъй като именно в тази териториална структура на приходната администрация е
следвало да бъде подадена справката- декларация за процесния данъчен период, в
която да бъде отразено и начисленото за възмездната доставка на услуги ДДС.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № ОПР- 17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в
тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. В тази
насока, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АУАН е
съставен в отсъствие на представител на нарушителя. Видно
от процесния АУАН, същият е съставен в присъствието на е. т. - Е.М.Х..
Последният е подписал АУАН № F367387 от 19.12.2017г.,
запознал се е със съдържанието му, като дори е изписал и обяснение в
обособената за това графа в АУАН.
Спазени са и разписаните
в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен извън тримесечния срок,
считан от откриване на нарушителя. Най- ранният
момент, в който е могло да бъде установено нарушението, респективно
нарушителят, е именно датата 28.09.2017г. На тази дата
жалбоподателят е представил в ТД на НАП- гр. Пловдив
абсолютно всички изискуеми документи, от които органите на приходната
администрация са могли да изведат заключение дали за него е възникнало
задължението по чл. 96 ЗДДС за задължителна
регистрация. Именно тази преценка е от изключителна
важност, доколкото само при налично задължение за регистриране по чл. 96 ЗДДС, за жалбоподателя ще възникне и задължение да начислява
ДДС. При неизпълнение на това му задължение да
начислява ДДС за всяка възмездна доставка на услуги, ще може да бъде ангажирана
и отговорността му по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3,
т. 2 ЗДДС. Не може да бъде споделено и възражението на
защитата, че органите на НАП са могли да извършат служебна справка в системата
„ВАТ“. Подобно информация от системата може да бъде
почерпена само при положение, че жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице.
Към датата на издаване на процесната фактура № 152/ 31.08.2017г.,
жалбоподателят не е бил регистрирано по чл. 96 ЗДДС лице.
Предвид това в системата „ВАТ“ изобщо не са се
отразявали доставяните от жалбоподателя услуги, тяхната стойност или пък
получателите на възмездната доставка. За органите на НАП е
било необходимо да се представят фактурите, касаещи календарния 12 месечен
период и да бъде извършена съответната насрещна проверка при съконтрагентите на
жалбоподателя.
По
фактите:
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: въз основа на Резолюция № П-16001617104796-0РП-001/ 16.06.2017г., било възложено извършване на служебна
проверка, касаеща дейността на жалбоподателя ЕТ „В.“. В хода
на проверката, с Искане № П-16001617104796-040-001/11.07.2017г. от едноличния търговец, в качеството му на задължено лице и на основание чл. 37,
ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, били
изискани документи и обяснения, касаещи дейността му. След анализ на
представените документи, контролните органи установили, че като
данъчнозадължено по ЗДДС лице- ЕТ „В.“, не е начислило ДДС в размер на 919.06
лв. по облагаема доставка на стойност - 5 514,37
лв., в това число данъчна основа – 4595,31 лв., извършена за данъчен период
01.08.2017г. - 31.08.2017г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок. С представени документи от задълженото лице с писмо с вх. №94-00-66032/28.09.2017г., съгласно връчено ИПДПОЗЛ
№П-16001617104796-040-001/11.07.2017г. /изх.
№94-00-6603/11.07.2017г./, органите на приходната администрация установили, че
за периода от 01.11.2015г. до 31.10.2016г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл. 96, ал. 2 ЗДДС в размер от над
50 000 лв. /50 359.42 лв./, формиран от
доставки на извършени услуги с фадрома, документирани с издадени фактури и
получени суми по банковата сметка на фирмата. Предвид това, ЕТ „В.“ е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 14.11.2016г. включително.
Заявление за регистрация по ЗДДС не било подадено до тази
дата. Едва към 30.11.2017г. облагаемият
оборот на търговеца е паднал под 50 000 лв. ( възлизал е на 45 406.06 лв. ), при
което и за ЕТ„В.“ отпаднало задължението за регистрация по ЗДДС.
Установено било, че за периода от изтичане
на срока за подаване на акт за регистрация по ЗДДС /28.11.2016г./, ако лицето
беше подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС до датата, предхождаща
датата, на която за фирмата е отпаднало задължението за регистрацията по ЗДДС
/30.11.2017г./, ЕТ „В.“ е следвало да начислява ДДС за извършените от него
облагаеми доставки. Жалбоподателят не е изпълнил това си задължение за регистрация,
като за периода 01.08.2017г.- 31.08.2017г. е извършил облагаема доставка на услуга с фадрома по фактура
№ 152/ 31.08.2017г. на стойност 5 514, 37 лв., за
която не е начислил ДДС в размер от 919, 06 лв. Приходите от
така извършената услуга са получени по банковата сметка на едноличния търговец
през м.09.2017г.
Тези констатации били
направени на 28.09.2017г.
в ТД на НАП – Пловдив, при извършване на проверката за
установяване на факти и обстоятелства. Органите на НАП
приели, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 86,
ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал. 2, вр. чл.102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Срещу ЕТ ,,В.” бил
съставен АУАН № F 367387 от 19.12.2017г. от Ж.Г. –
и. при ТД на
НАП- гр. Пловдив. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис
на едноличния търговец на 19.12.2017г., който го
подписал с възражението, че е извършил нарушението без умисъл и че не е искал
да ощети бюджета.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства, както и от
показанията на св. Ж.Г. / л. 12 /, която в съдебно заседание
изрично заявява, че поддържа в цялост констатациите си, обективирани в АУАН.
Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита,
че поднесената от нея информация е обективна, логически последователна и
безпротиворечива.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По отношение
съставомерността на деянието: въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че
с действията си жалбоподателят е реализирал всички съставомерни от обективна
страна признаци на нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 вр. чл. 102, ал. 3,
т. 2 ЗДДС.
С категоричност
се изяснява, че в периода от 01.11.2015г. до
31.10.2016г. задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2
от ЗДДС, в размер от над 50 000 лв. /50 359.42 лв./,
формиран от възмездни доставки на извършени услуги с фадрома. Същите са документирани с издадени фактури, по които са получените
плащания по банковата сметка на търговеца. Същият е
следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в
срок до 14.11.2016г. включително, но е
пропуснал да стори това. Безспорно е, че към 30.11.2017г.
облагаемият оборот на дружеството е паднал под 50 000
лв., а именно на 45 406.06 лв. и за същото е отпаднало
задължението за регистрация по ЗДДС.
Съобразно
разпоредбата на чл. 86 ЗДДС едноличният търговец, като
данъчнозадължено лице, при регистриране, ако данъкът е станал изискуем, е
следвало да го начисли. Според разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС, в случаите, когато данъчнозадълженото лице не е подало заявление за
регистрация, въпреки че е било длъжно, дължи данък върху извършените облагаеми
доставки / в процесния случай е извършена доставка на стойност 5514,
37лв./ за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация /28.11.2016г./,
ако лицето беше подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация /30.11.2017г./.
При описание на
нарушението в НП, съвсем правилно наказващият орган, освен че е посочил каква е
общата сума на процесната доставка ( 5514, 37лв.) е
отразил и точният размер на данъчната основа ( 4595, 31 лв.), а оттам и на
дължимия ДДС- 919, 06 лв. Коректно е посочил и нормата на чл.
53, ал. 2 ППЗДДС, в която е
разписана точната методика за изчисление на дължимия данък в процесния случай.
Доколкото лицето не се е регистрирало по ЗДДС, след като са
били налице законовите предпоставки за това и не е начислило отделно дължимия
ДДС за процесната доставка, то на основание чл. 67,
ал. 2 ЗДДС, следва да се счита, че данъкът е включен в
договорената по фактурата цена.
Доколкото нарушението е
извършено от едноличен търговец, то съдът счита, че не следва да обсъжда изобщо
субективното отношение на жалбоподателя към процесното нарушение.
По
размера на наложеното наказание:
Законосъобразно е ангажирана
административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС, като е наложено наказание имуществена санкция в размера на неначисления
данък, който не следва да е по-малко от 500 лв. Както
бе посочено и по- горе в настоящото решение, правилно е изчислен и размерът на
дължимия данък, който е следвало да бъде внесен- 919, 06 лв. Размерът му е фиксиран съобразно санкционната норма на чл. 180, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДДС и предвид това не подлежи на по- нататъшното
обсъждане.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на
ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11
ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са
обстоятелства, типични за нарушение от този вид- за период от 12 последователни
месеца, облагаемият оборот на жалбоподателя е надвишил 50 000лв. и той е пропуснал да се регистрира по ЗДДС. До 30.11.2017г. ( когато са
отпаднали предпоставките за регистрация по ЗДДС ), жалбоподателят е извършвал възмездни
доставки на услуги, за които не е начислявал ДДС. С тези си
действия е ощетил интересите на фиска. Допълнително, в хода на
производството се изясни, че срещу жалбоподателя са съставени общо 17 акта за
установяване на административни нарушения, като всички те произтичат и са
свързани именно с пропуска му да се регистрира по ЗДДС, след като са били
налице всички изискуеми за това предпоставки.
От значение е и обстоятелството, че обект на закрила на ЗДДС са не само обществените отношения, свързани с
обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и
обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. С процесното деяние, жалбоподателят накърнява
изброените отношения в тяхната цялост.
Съобразно гореизложеното, процесното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 337976- F367387 от 21.05.2018г., издадено от
Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- гр. Пловдив,
с което за нарушаване състава на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, на ЕТ „В.“, ЕИК *******3, на основание чл. 180,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 919, 06
/деветстотин и деветнадесет лева и шест стотинки / лев.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Т.К.