Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 658 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат С.К. ***, против
Наказателно постановление № 20-1006-000153/05.02.2020 г., издадено от Началник
Група към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева /сто лева/ и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Излагат се доводи за приложение на чл. 28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност. Иска се отмяна на обжалваното НП.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
На
30.01.2020 г. около 14:10 часа жалбоподателят А.Ч. управлявал товарен автомобил
„…“ с рег. № …, собственост на „…“ ЕООД гр. Пловдив. Жалбоподателят работел на
длъжност „машинен оператор“ в дружеството, чиято собственост бил управляваният
от него автомобил. Движил се по АМ Тракия, км 71, в посока на движение към гр.
Пловдив, където управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за
извършване на проверка от служители на РУ Пазарджик, в която участвал и свидетелят
А.Т.. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят Ч. управлява товарния
автомобил без поставена задна регистрационна табела на определеното за това
място, липсвала такава. Въз основа на тези
констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН, Серия GA, № 167105. Актът бил предявен на Ч. без възражения като такива не последвали и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като възприел изцяло, както фактическите констатации
на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с
което на А.А.Ч. е
наложена глоба в размер на 100 лева /сто лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитаните свидетели- актосъставителят И.А.Т. и Г. С. С.,
разпитан по инициатива на жалбоподателя, както и от писмените доказателства,
съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и тези, представени от жалбоподателя, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Свидетелят И.Т. заявява, че при
извършената на процесната дата проверка задната регистрационна табела на л. а.
„…“ с рег. № .. е липсвала. От разпита на
свидетеля Г. С. . който е ръководител на жалбоподателя, се установява, че на
процесната дата жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения, превозвайки
стока от гр. Пловдив до гр. София, където автомобилът бил разтоварен и
впоследствие натоварен с друга стока, която жалбоподателят следвало да превози
обратно до гр. Пловдив. На 30.01.2020 г. сутринта преди жалбоподателят да
предприеме пътуването до гр. София, свидетелят С. извършил проверка на
техническа изправност на процесния автомобил като към момента на проверката и
двете регистрационни табели на автомобила били налични. Свидетелят Стоянов
разбрал, че управляваният от жалбоподателя автомобил е без поставена задна
регистрационна табела, когато същият му се обадил и съобщил за извършената по
този повод от служители на РУ Пазарджик проверка на АМ Тракия в посока към гр.
Пловдив. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпит на посочените свидетели съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото показанията им са обективни, логични, последователни, безпротиворечиви, съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, като свидетелят Т. се явява и очевидец
на извършената проверка. Независимо, че свидетелят С. се намира в служебни отношения
с нарушителя, по гореизложените съображения относно съдържанието на неговите
показания и съпоставката им с останалия доказателствен материал, същият не може
да се счита за заинтересован или предубеден, поради което за съда не
съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно
изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на разпитаните
свидетели Т. и Стоянов, затова
съдът основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът
намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
на Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна
норма. От обстоятелствената част става ясно, че нарушителят е санкциониран за
това, че на управляваното от него МПС липсва поставена задна регистрационна
табела на определеното за тази цел место, т. е. една регистрационна табела. Това,
че при словесното изписване на нарушената материалноправна норма
административнонаказващият орган се е ръководил от формулировката на
законодателя като е използвал множествено число не води до противоречие и
неяснота в описание на констатираното нарушение. То е получило своята съответна правна квалификация чрез посочване на
цифровия израз на нормата, поставила изискване към водача, останало неизпълнено
от него. Ясно е отразено, че автомобилът е регистриран, но не е поставена задна
регистрационна табела, което е в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нормата
установява две отделни изисквания към водачите на МПС по отворените пътища на
РБ - да се движат с регистрирани МПС и табелите с регистрационен номер да
са поставени на определените за това места. Така нарушение би извършил водач,
който управлява 1. или нерегистрирано МПС или 2. регистрирано МПС, чиито табели
не са поставени на определените за това места - тоест или въобще липсват табели
или са налични, но не са поставени на определените места за тях. Предвид, че при квалификацията
на деянието и по-точно при словесното описание на състава на нарушението ясно и
конкретно е цитирано в коя от хипотезите на чл.140, ал.1 от ЗДвП попада
процесното нарушение, респ. само съответната
форма на изпълнителното деяние, чрез което е осъществено нарушението „табелите
с регистрационния номер не са поставени на определените за това места“, то единствено непосочване
цифрово на конкретното предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП не възпрепятства жалбоподателя да разбере в какво се изразява осъществената от него
деятелност и срещу какво обвинение
да организира защитата си. Както в
АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното нарушение, както и на
относимите обстоятелства, при които е било извършено. Отразени
са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата,
при които е извършено нарушението.
Поради изложените съображения съдът приема, че изтъкнатите от процесуални
представител на жалбоподателя пороци по никакъв начин не са засегнали правото
на защита на нарушителя. Конструктивната и пълна защита точно против състава на
нарушението също дават основание да се приеме точно обратното, с оглед на което
са ангажирани и относими доказателства в хода на съдебното следствие.
По
отношение на приложимата санкционна разпоредба, която в НП се сочи като чл.175,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Съобразно чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места, т.е. налични са,
но не са поставени на специално определените места.
Съответно, според чл.175,
ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, т. е. в процесния случай приложимата
административнонаказателна норма е била тази на чл.175, ал.3, предл. 2 от ЗДвП,
тъй като тя предвижда наказание за управление на МПС, което е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер. Липсата на задна регистрационна табела е
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, което следва да бъде санкционирано по
чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП. В този смисъл само по себе си възражението на процесуални представител на жалбоподателя
относно това, че наказващият орган е добавил към нормата, която се сочи като
санкционна предложение, което не съществува, не би засегнало правото на защита
на нарушителя, но в случая изцяло неправилно е приложена относимата разпоредба,
предвиждаща санкция на процесното нарушение. Според чл.57, ал.1,
т.6 и т.7 от ЗАНН, в наказателното постановление трябва да се посочат законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на
наказанието. Вида и размера на наказанието се съдържат единствено в
административно наказателнатаразпоредба, която обявява съответното деяние за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН/. Ето защо, изискването на закона е за посочване в
наказателното постановление на законовите разпоредби, които са нарушени, обема,
както материалното правило за поведение, което е нарушено, така и
административнонаказателната разпоредба, която възвежда това деяние в състав на
административно нарушение. В този смисъл, компетентен и задължен да квалифицира
деянието като нарушение на конкретна материалноправна норма и да определи вида
и размера на наказанието като посочи съответната административнонаказателна
разпоредба е единствено съответният орган, посочен в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Неправилното
определяне на санкционната разпоредба спрямо установеното от
административнонаказващия орган нарушение на материалния закон е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си е
достатъчно, издаденото при тези условия наказателно постановление да бъде
отменено. В този смисъл Решение № 628
от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 764 / 2019 г. на X състав на
Административен съд – Пазарджик; Решение
№ 12 от 07.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1181 / 2019 г. на XI състав на
Административен съд – Пазарджик.
В
допълнение следва да се посочи, че по същество не е спорно, а и от
доказателствата по делото се установи, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил. В хода на
производството бе установено, че на процесната
дата, преди да предприеме управлението на автомобила, и двете регистрационни
табели са били поставени на
определените за това места, а при превозването на стоката в посока към гр.
Пловдив служители на РУ Пазарджик в хода на извършената проверка установили
липсата на поставена на определеното за това место единствено на задната
регистрационна табела. При така установените обстоятелства по преценка на
настоящия съдебен състав, административнонаказващият орган не е съобразил
наложеното на жалбоподателя наказание с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото законодателят не предвижда критерий за „маловажен случай“ на
административно нарушение, при преценката на всяко конкретно деяние следва да
се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, наличието на вредни последици, от кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или
с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от
съответния вид. При тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай“
законодателна воля следва да се преценяват както обстоятелствата относно
обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите
времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема, че „маловажен случай“ е налице, ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид, какъвто е настоящият случай- не са
настъпили никакви общественоопасни вредни последици, тъй като автомобилът е
регистриран и на същия е била налице поставена регистрационна табела в предната
му част, което е позволявало идентификацията на превозното средство от органите
на контрол. В унисон с изложеното по-горе, настоящият състав счита, че
събраните по делото доказателства сочат, че процесното деяние се характеризира
с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от посочения вид,
поради което са налице условия същото да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“.
Предвид
гореизложеното съдът
намира, че наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се посочи, че то бе направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото- отмяна на НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева. При
това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета
си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1006-000153/05.02.2020
г., издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, с което на А.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева /сто лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА ОД МВР
ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 200 лева /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: