РЕШЕНИЕ
№264 12.09.2018 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на осми август през две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД № 564 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д.М.Е., ЛНЧ **********,***,
против Наказателно постановление № 16-0304-000237/23.02.2016 г. на Началник
сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.179, ал.3, т.4
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за административно
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично като заявява, че поддържа жалбата.
За РУ- гр.Несебър, редовно
уведомени, представител не се явява.
Жалбата е процесуално допустима- подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 09.02.2016г., около 17,40 часа,
на главен път І-9, 205,3 км, органите на КАТ спрели движещия се в посока
гр.Варна - гр.Бургас лек автомобил „Сузуки” с ДК № СА 6841 СН, управляван от
жалбоподателя. При проверката било установено, че водачът управлява лекия
автомобил без за същия да има закупен валиден винетен стикер за платена винетна
такса за 2016г. по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. За така установеното
нарушения, на Е. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ 65990, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
За да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Наказателното
постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени
от компетентни органи и в кръга на техните правомощия съобразно приложените по
делото заповеди. Изложените в акта за установяване
на административното нарушение фактически констатации съответстват изцяло на
тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Не се
установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на
акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата- 09.02.2016г.,
безспорно е била нарушена разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. В подкрепа на
това са показанията на свидетеля К.Д.- мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, който
установява пред съда, че при извършената проверка, управляваният от
жалбоподателя автомобил е нямал закупен винетен стикер за платена винетна такса
по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Е. не оспорва констатациите,
заложени в акта, като заявява, че автомобила е бил нает под наем и не е
съзнавал, че за него не е имало необходимите документи. Представя се договор за
наем, от които е видно, че на 09.02.2016 г. в 12,06 ч. Е. е наел въпросния
автомобил за срок до 13.02.2016 г. Други доказателства по делото не са
ангажирани.
С оглед на така представените по
делото доказателства се налага извода, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил незаконосъобразно
санкциониран. За да е съставомерно едно нарушение е необходимо освен да са
изпълнени от обективвна страна елементите на деянието, следва да е налице и
умисъл в извършването му. В случая се касае за чужд гражданин, който наема
автомобил и за който е предполагал, че са налице всички необходими за
движението му по републиканската пътна мрежа документи. Съдът счита, че у Е. не
е налице умисъл в извършването на нарушението, като приема, че същия не е
съзнавал и не е предполагал, че не може да се движи по пътната мрежа в страната
с наетия от него автомобил, тъй като собственика/наемодател не е закупил
валиден винетен стикер. Предполага се, че отдавайки един автомобил под наем,
същият следва да бъде снабден с всички необходими документи и за него да са
заплатени всички изискуеми такси. Съдът отново акцентира и върху факта, че се
касае за чужд гражданин, който вероятно не познава в детайли законодателството
на Република България. Умисълът в извършването на едно нарушение предполага
деецът да е съзнавал обществено- опасния му характер, да е предвиждал
обществено- опасните му последици, и да е искал или допускал настъпването им. В
случая настоящата инстанция, по изложените по- горе аргументи, счита, че не е
налице субективния елемент от състава на нарушението, а именно вина у
жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното наказателното постановление- отменено. Що се касае до
наведеното в жалбата твърдение за настъпване на давност, същото не се споделя. Институтът на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна
уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността
за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната
погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и
съответно по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на
чл.81, ал.3 от НК. Прилагането,
поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната
давност уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка
с правилата възведени в чл.80 от НК, а с правилата и сроковете установени в
чл.34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна
правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в
уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при
приложението на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. В този смисъл, съдът
счита, че абсолютната давност в административно-наказателното производство
изтича в три годишен период от време, считано от датата на извършване на
нарушението. В настоящият случай, нарушението е извършено на 09.02.2016г. т.е.
давността за административно-наказателно преследване е изтекла на 09.02.2019г.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0304-000237/23.02.2016 г. на Началник сектор
към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Д.М.Е., ЛНЧ **********,***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: