№ 12285
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110129681 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
ЕАД, ЕИК: ********* срещу А. Г. Д., ЕГН: ********** положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на
ищеца сумата в общ размер на 5 004,03 лева, представляваща дължима сума за фактурирана
при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за което са издадени фактури № 3457855/14.02.2023 г. и № 3476245/14.06.2023 г. за
период от 10.11.2022 г. до 09.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 91,45 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 28.02.2023 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 24303/16.08.2023 год. по ч. гр. д. № 41864/2023
год. по описа на СРС, 65 състав.
Претендира се присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. А. З. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Навежда възражение,
че по отношение на ответника не е налице процесуална легитимация.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове е неоснователно, доколкото въпросът за пасивната материалноправна легитимация е
въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявените искове. Надлежни страни
по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и
задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
1
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането за допускане на ССчЕ, която да определи какъв е размера на мораторната
лихва по процесните фактури е неоснователно, тъй като за определянето й не се изискват
специални знания.
Искането на ищеца за допускане на СТЕ, която да отговори на поставените в
исковата молба задачи, следва да бъде уважено, тъй като същите изискват специални знания,
имат отношение към предмета на делото и се явяват необходими.
Следва да бъдат допуснати до разпит поисканите от ищеца свидетели.
Искането по чл. 192 ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице –
МВР, Дирекция „Национална система 112“ следва да бъде оставено без уважение, доколкото
не е необходимо.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 41864/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2025 год. в
10,40 часа, за която дата да се призоват страните, като на ищеца се връчи и препис от
писмения отговор на ответника.
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч. гр. д. № 41864/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ, като
ненужно.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Валентин Близнаков.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца и при режим на призоваване на свидетеля Стоян Костадинов
Пачаръзов, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Веслец“ № 2.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за разпита на свидетеля в размер на 30 лева, вносими от ищеца
в едноседмичен срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване на
МВР, Дирекция „Национална система 112“ да представи по делото справка дали на
09.02.2023 г. и 09.06.2023 г. на телефон 112 има получен сигнал за неправомерно ползване на
електрическа енергия за обект в гр. София, ул. „Христо Станишев“ № 114, като ненужно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
1. Предявени са от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу А. Г. Д., ЕГН: ********** положителни установителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че
2
същият дължи на ищеца сумата в общ размер на 5 004,03 лева, представляваща
дължима сума за фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за което са издадени фактури №
3457855/14.02.2023 г. и № 3476245/14.06.2023 г. за период от 10.11.2022 г. до 09.06.2023
г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 91,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.02.2023 г. до
30.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 24303/16.08.2023 год. по ч. гр. д. № 41864/2023 год. по описа на
СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за
разпределяне на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.20204 год., като е собственик на
електроразпределителната мрежа на лицензионната територия. Твърди, че на 09.02.2023 год.
и 09.06.2023 г., в съответствие с притежаваната лицензия и на основание на ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год.) на обекта на ответника, находящ се на адрес: гр. София, ж. к.
„Люлин 7“ , бл. 706, вх. В,, ет. 13, ап. 89, били извършени технически проверки от
служители от отдел „Нетехнически загуби“. Посочва, че за извършване на проверките било
уведомено МВР на тел. 112, като това било отразено и във съставените във връзка с
проверките Констативен протокол № 1028588/09.02.2023 год. и Констативен протокол №
1028465/09.06.2023 год. Твърди, че потребителят, ползващ обекта, бил потърсен от
служители на ищеца непосредствено преди проверките за да присъства на същите, но тъй
като не бил открит на адреса проверките били осъществени в присъствието на независими
свидетели - представители на Федерацията на потребителите, което било отразено в
протоколите. При проверките било констатирано наличие на промяна в схемата на
свързване на измервателната система, което водело до неизмерване на потребяваната от
потребителя електроенергия в процесния обект. Сочи, че на клиента били изпратени писма,
с които бил уведомен за извършените проверки, като му били изпратени и констативните
протоколи. Твърди, че след констатациите, по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, било
извършено преизчисляване на сметките, за което били издадени фактури №
3457855/14.02.2023 г. и № 3476245/14.06.2023 г. за период от 10.11.2022 г. до 09.06.2023 г.
По изложените съображения предявява настоящите искове. Претендира съдебни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
2. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител – адв. А. З. от САК, е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Навежда
възражение, че по отношение на ответника не е налице процесуална легитимация. По
същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните, доколкото оспорва да е собственик и ползвател
на процесния имот. Оспорва наличието на промяна в схемите на свързване, както и
друга намеса, която да е довела до неточно отчитане на ел. енергия. Оспорва да е
уведомяван за извършване на съответните проверки, както и съобщенията за същите да
са му били връчени, съответно на същите да е отбелязано „непотърсени“. Поддържа,
че преди проверките не е имало потребена неотчетена ел. енергия, както и че
ответникът е използвал каквато и да е доставена от ищеца такава, доколкото твърди, че
през процесния период не е ползвал имота, находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин 7“,
бл. 706, вх. В, ет. 13, ап. 89. Оспорва, че ищцовото дружество е правно легитимирано
да получава плащания във връзка с доставката на ел. енергия въз основа на корекции
поради неправилно/неточно измерване на същата, доколкото това право, съгласно чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката, било предвидено за
крайния снабдител на ел. енергия. Оспорва начина на изчисляване на корекцията, вкл.
базата на която е направена. Оспорва и претенцията за законна лихва за забава.
3. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на
възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
3
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
4. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК): Няма права и
обстоятелства, които се признават от страните.
5. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с
чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК): в предмета на настоящото дело няма
правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по
смисъла на чл. 155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции
(чл. 154, ал. 2 ГПК).
6. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.
146, ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление за процесния период и реално е доставил начисленото с
процесните фактури количество ел. енергия; че е изпълнил надлежно и законосъобразно
процедурата по корекция на сметките на ответника в съответствие с предвидените
изисквания в действащите към този момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице законово
основание за това; че правилно е изчислил размера на дължимата от потребителя сума в
съответствие с действащия към процесния период цени, че потребителят е изпаднал в забава
да заплати задължението си и дължи обезщетение за забава в посочения размер.
Ответникът следва да докаже, в случай, че ищецът докаже фактите, за които носи
доказателствена тежест, че е заплатил задълженията си, респективно че са налице други
правоизключващи или правопогасяващи факти, водещи до недължимост на вземанията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4