№ 241
гр. *, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200396 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба „*“ ЕООД, ЕИК *, чрез управителя *,
срещу Наказателно постановление № */01.08.2022 г., издадено от заместник-директора на
ТД на НАП - *, с което за нарушение на чл. 59 от Наредбата за условията и реда за вписване
в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по
добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и
от тях по занятие /Наредбата/, на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон /ВЗ/, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата и депозираното писмено становище се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения и наичие на
маловажност на случая.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява в съдебно заседание от адв. Г. * от
БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Д. *,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 03.01.2023 г., а
жалбата е подадена на 13.01.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
1
На 30.03.2022 г. била извършена проверка от служители на ТД на НАП-* в търговски
обект - заложна къща „*“, находящ се в гр. *, ж.к. *, *, стопанисван от жалбоподателя „*“
ЕООД. При проверката било констатирано, че в търговския обект се държат изделия от
злато с титър 585, на които нямало поставен български държавен знак - държавна марка за
злато- стилизирана роза. За проверката бил съставен протокол № */30.03.2022 г. Съставен
бил и протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства с №
0021498/30.03.2022 г., в който били описани иззети вещи. След извършване на изследване от
лаборатория за контрол върху изделията от благородни метали към ТД на НАП-*
актосъставителят С. П. приел, че липсва държавен знак чифт златни обеци с овална форма и
английси тип закопчаване- 4,59 грама, поради което и на 24.06.2022 г. съставил на
жалбоподателя акт за нарушение по чл. 59 от Наредбата.
На 01.08.2022 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице, на основание чл. 18, ал. 12 от ВЗ и приобщената към делото
Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради
следните причини.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, като АУАН и НП поначало съдържат
всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното
постановление и актът отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 42, т. 4
и 10 от ЗАНН – тъй като принципно е посочена конкретна ценност- чифт златни обеци с
овална форма и английси тип закопчаване- 4,59 грама, по отношение на която се твърди, че
липсва положен държавен знак.
По същество обаче съдът намира, че не е доказано по безспорен начин извършването
на твърдяното нарушение.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредбата, която норма въвежда задължение
за търговците да държат в търговските си обекти само проверени и маркирани изделия,
поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо обозначение на вида - "злато" и
"сребро", и на съответната проба, като грамажът и пробата се вписват и във фактурата или в
касовата бележка, която се издава при продажбата. По-конкретно, отговорността е
ангажирана за това, че на чифт златни обеци с овална форма и английси тип закопчаване-
4,59 грама, няма видима марка за наличие на държавен знак.
От изложеното следва, че следва да се установи, че посоченият в постановлението
прдемет на нарушение- обеци, са златни, като са без видима марка за наличие на държавен
2
знак, както и че са се намирали у санкционираното лице по време на проверката.
По мнение на настоящия състав тези обстоятелства не могат да установят за
посочените обеци, тъй като единственото място, където те са индивидуализирани детайлно
чрез описание на форма, закопчаване и грамаж, е в АУАН и издаденото постановление.
Тези актове обаче са издадени въз основа на други документи- два броя удостоверения на
лаборатория за контрол върху изделията от благородни метали към ТД на НАП-* (л. 14-15).
В тези удостоверения са посочени три чифта обеци, за които се твърди, че са златни с общо
тегло 10,01 грама, като за един чифт е посочено, че няма видима марка, а за други два- че е
налична марка. В нито един от двата документа обаче тези три чифта обеци не са посочени с
индивидуализиращи белези, за да може да се проследи дали в крайна сметка посочените в
АУАН и НП обеци са тези, за които се констатира липса на марка. Нещо повече, в
удостоверението на л. 14 дори е записано с удебелен шрифт, че за един чифт обеци няма
видима марка, но пък за сметка на това не е посочено дори теглото му. По същия начин- без
индивидуализиращи белези, трите чифта обеци са посочени и в протокола за обезпечаване
на доказателства на л. 19-гръб, като са описани като три чифта обеци от жълт метал- 10,01
грама. При липсата на индивидуализиращи белези на вещите при тяхното изземване и
изследване, не може да се направи категоричен извод, че именно посочения в
постановлението обект е този, за който е установено, че липсва знак за държавна марка.
Иначе казано, по делото липсва доказателствена съвкупност, която да може да аргументира
безспорния извод за непрекъсваемата връзка на иззетите предмети с тези, върнати от
лабораторния анализ, и респективно тези, които са посочени в акта и в НП.
Всичко изложено сочи, че не се доказва по безспорен начин извършването на
твърдяното нарушение, като обжалваното постановление е материално незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л.30), в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 528 лв. Тъй като не
бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 528 лв. Доколкото преди изменението ЗАНН,
исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК,
по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
наказателни постановления, издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не
териториалното й поделение (доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно
3
ЗНАП), съдът намира, че следва да осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */01.08.2022 г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП - *, с което за нарушение на чл. 59 от Наредбата за условията и
реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие /Наредбата/, на основание чл. 18, ал. 6
от Валутния закон /ВЗ/, на „*“ ЕООД, ЕИК *, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „*“ ЕООД,
ЕИК *, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 528
(петстотин двадесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4