Присъда по дело №1282/2021 на Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 15 от 06.04.2022г. по нохд № 01282/2021г. на
Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник на В. К. ВЛ. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като на
27.06.2019г. в складова база, находяща се в гр. Перник, кв. „Куциян”,
противозаконно присвоил – като продал на „МЕЧО-06” ЕООД, чужди
движими вещи – хоризонтален банцинг, тип „Листач”; двойнообрязващ
циркуляр тип „Гредарка”, марка „Маво”, модел KDKC2; окрайчващ полски
циркуляр № 768-1981, на обща стойност 10 130.00лв (десет хиляди сто и
тридесет лева), собственост на „Ууд Пауър” ЕООД.
Съдебното производство е проведено по общия ред, регламентиран в
НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура
Перник поддържа обвинението. Счита, че престъплението по чл. 206, ал.1 от
НК е безспорно установено от обективна и субективна страна, като излага
доводи в подкрепа на обвинителната теза. Пледира за осъдителна присъда,
като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимият В. К. ВЛ. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и иска да бъде оправдан. Дава обяснения, в които разкрива за
взаимоотношенията си със св. К. М. К.. Не оспорва, че последният му е
предал владението върху инкриминираните машини. Твърди, че въз основа на
постигнато устно договаряне да ги закупи, е дал на К. сумата от 10 000.00 лв,
като не отрича, че впоследствие е продал инкриминираните машини.
Защитата на подсъдимия – адв. Вергинов от ПАК, счита, че деянието е
несъставомерно, тъй като представлява гражданско-правен спор. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда.
От фактическа страна:
Подсъдимият В. К. ВЛ. е роден на 09.11.1974г. в гр.Перник.
Съдружник и управител е на „ВЕМ ТЕКС БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК ***, чиято
дейност е свързана с преработка на въглища и дърводобив. Не е осъждан.
„Ууд Пауър” ООД е регистрирано в Търговския регистър на
02.11.2017г., като в предмета на дейност е включен дърводобив, преработка и
пласмент на дървен материал. От учредяването на юридическото лице до
22.07.2020г. един от неговите съдружници и управители е бил св. К. М. К..
В началото на 2019г., поради преустановяване дейността на
дърбопребатващ цех в гр. Тетевен, стопанисван от „Ууд Пауър” ООД, св.
К.К. започнал да търси място за съхраняване на притежавани от фирмата
дървообработващи машини. От общи познати разбрал, че В.В. ползва
складова база в гр. Перник, която се намирала в кв. „Куциян”.
На неустановена дата в периода месец февруари - месец март 2019г. К.
1

иницирал по телефона разговор с подсъдимия, по време на който двамата се
уговорили да се видят в гр. София. Срещата се осъществила в района на ул.
„Околовръстен път”, в близост до кино „Арена Младост”, като на нея
присъствал и св. Н. К. Т.. К. се договорил с подсъдимият да докара и да
остави в складовата база, ползвана от В., дървопреработващи машини,
собственост на „Ууд Пауър” ЕООД. На следващия ден К. транспортирал със
свой превоз десет машини, сред които хоризонтален банцинг, тип „Листач”,
двойнообрязващ циркуляр тип „Гредарка”, марка „Маво”, модел KDKC2 и
окрайчващ полски циркуляр № 768-1981, които били разтоварени в
помещения на обекта, намиращ се в кв. „Куциян”, като подсъдимият получил
фактическата власт върху тях.
В същото време, в района на община Невестино, обл. Кюстендил,
търговецът „Мечо 06” ЕООД, ЕИК *** осъществявал дейност свързана с
добиване и търговия с дървен материал. Управителят на юридическото лице -
св. ПЛ. ХР. Н. се познавал с подсъдимия, който също реализирал такава
деятелност в този район.
На неустановена дата през м.юни 2019 г. В. предложил на П.Н. да му
продаде дърбопрерабатващи машини, като му обяснил, че други хора му
дължат пари за тях. Управителят на „Мечо 06” ЕООД проявил интерес и
посетил базата в кв. „Куциян”. След като разгледал машините, св. Н. изявил
желание пред подсъдимия да закупи три от тях - хоризонтален банцинг, тип
„Листач”, двойнообрязващ циркуляр тип „Гредарка”, марка „Маво”, модел
KDKC2 и окрайчващ полски циркуляр № 768-1981. Подсъдимият обяснил на
Н., че преди да финализират сделката е необходимо да се съгласува
продажната цена на машините, поради което той ще разговаря с лицата, които
са свързани с тях. След неустановен промеждутък от време В. се обадил на
св. Н. и с фактура № ********** от 27.06.2019г., издадена от „ВЕМ ТЕКС
БЪЛГАРИЯ” ООД била документирана продажбата на „Мечо 06” ЕООД на
трите машини. Този счетоводен документ, ведно със стокова разписка №
********* от 09.07.2019г., удостоверяваща фактическото получаване на
машините от купувача, станали достояние на св. К.К. на неустановена дата,
когато били получени по пощата на адреса на „Ууд Пауър” ООД в гр. София.
На 12.08.2019г. К. подал заявление с № УРИ 338200-11054 в 7-мо РУ
при СДВР, в което посочил, че не е давал съгласие за продажба на посочените
във фактурата машини.
На 22.02.2020г., след проведен телефонен разговор с В., св. К., заедно
със св. Н.Т., посетили базата в гр. Перник с намерение да прибере останалите
машини. Охраната на обекта отказала да осигури достъп до територията на
склада, за което К. подал сигнал на тел. 112.
След неустановен момент от време подсъдимият предал на
управителят на „Ууд Пауър” ООД останалата част от машините, които бил
приел в базата в кв. „Куциян”.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
2

оценителна експертиза се установява, че общата стойност на трите
инкриминирани машини възлиза на 10 130.00 лв, като хоризонтален банцинг,
тип „Листач” е оценен за 4 080.00 лв, двойнообрязващ циркуляр тип
„Гредарка”, марка „Маво”, модел KDKC за 3 950.00 лв и окрайчващ полски
циркуляр № 768-1981 за 2 100.00 лв.
По доказателствата:
По делото не се спори, че до момента на гореописаната деятелност
между „ВЕМ ТЕКС БЪЛГАРИЯ” ООД и „Ууд Пауър” ООД не е имало
търговски отношения и съответно подсъдимият В.В. и св. К.К. не са се
познавали.
От доказателствения материал безусловно се установи, че на
неустановена дата в периода месец февруари - месец март 2019г. по
инициатива именно К. е била осъществена среща между него и подсъдимия.
Съдът прие, че причината за този контакт е била преустановената дейност на
стопанисвания от „Ууд Пауър” ООД цех в гр. Тетевен. Същият е бил
оборудван с дървообработващи машини, които е следвало да се изнесат. Тези
обстоятелства се установяват от непредубедените, вътрешно
непротиворечиви и логични показания на св. П. ЦВ. В., които съдът
кредитира с доверие. Те са дадени от лице, което е имало непосредствени
впечатления за развоя на производствената работа, доколкото същото е
работило в цеха в гр. Тетевен. Показанията на В. в тази им част съответстват
на разказаното от свидетелите ЯН. Б. КР., Н. ГР. Н. и ЦВ. Г. ИВ., чийто
показания са приобщени при наличието на основанията по чл. 281, ал.5 вр.
ал.1, т.3 от НПК, предвид изложените съображения от съдебния състав в
протокол от проведеното на 06.04.2022г. съдебно заседание. С дадените
сведения от посочената група свидетели кореспондират и обясненията на
подсъдимия, който по време на цялото наказателно производство застъпва
категорично тезата, че именно св. К. е иницирал приемането на
дървопреработващите машини на територията на производствената база в кв.
„Куциян” в гр. Перник, поради което съдът ги възприе за обективни, давайки
им вяра в тази им част като надежден доказателствен източник.
При кредитирането на горепосочените доказателствени източници,
съдът отчете, че същите съдържат убедителни, еднопосочни и достатъчно по
обем доказателства по отношение на конкретните обстоятелства, при които е
бил осъществен първоначалния контакт между договарящите се, поради което
игнорира като достоверни показанията на св. К., в частта в която лансира
тезата, че от общи познати разбрал, че подсъдимият желаел да извършва
дървопреработваща дейност, за която му предоставил процесните машини
под наем с цел да бъдат закупени в по-късен момент. Св. Н.К. Т., който е
присъствал както на първата среща с подсъдимия в гр. София, така и на
разтоварването на машините в гр. Перник, въпреки заинтересоваността от
изхода на делото, предвид приятелските си отношения с К., застъпва позиция
в хода на съдебното следствие, че последният е искал да остави на
3

съхранение машините в базата на В..
По делото не е предмет на дискусия обстоятелството, че преди
фактическото предаване на вещите от св. К. на В., между двамата са
съществували устни договорки по отношение на машините. Основният
спорен момент е при какви постигнати параметри между контрагентите е
станало това, както и какви са били техните взаимоотношения след
разтоварването на машините в базата в гр. Перник. При установяване на
релевантните факти и обстоятелствата, свързани с изясняване на посочения
проблем, съдът констатира следното:
Неопровержим е установения факт в хода на наказателното
производство, че устните условия, при които подсъдимия и св. К. са
постигнали съгласие по отношение на инкриминираните машини, не са били
закрепени в писмена форма, т.е. липсват годни писмени доказателства, които
да доказват при какви обстоятелства е станало това.
Същевременно не са налице еднопосочни гласни доказателствени
източници, които да установяват по несъмнен и категоричен начин при каква
уговорка е станало предоставянето на машините във фактическата власт на
подсъдимия, какви задължения и отговорност за изпълнение са възникнали за
двете страни по устния договор, за какъв период от време, както и след
установяването на вещите на територията на склада в гр. Перник какви са
били последващите бизнес отношения между контрагентите.
Между разпитаните свидетели липсва единодушие за параметрите на
договорката, при която В. е придобил фактическата власт върху вещите.
Показанията на св. К.К. установяват безспорния факт, че той е
транспортирал със собствен превоз инкриминираните машини до складовата
база в гр. Перник, ползвана от подсъдимия, където ги е оставил във владение
на последния. Анализирайки в пълнота неговите заявления, съдът отчита, че
те не изграждат единна и непротиворечива картина за обстоятелствата, при
които са били предоставени вещите на В.. К. свидетелства, че от познати е
разбрал, че подсъдимият търси машини за извършване на дървопреработваща
дейност, тъй като за нейното осъществяване има подходяща база в гр.
Перник. Установява, че е докарал и предал на В. десет преработващи машите,
за които е посочил, че общата им стойност е възлизала на 48 000.00 лв, сред
които и инкриминираните три такива, като твърди, че ги е отдал под наем за
месечна цена от 3 000.00 лв, с цел подсъдимият да ги закупи в един по-късен
момент. Категоричен е, че писмен договор за машините не е бил съставен.
Потвърдил е показанията си, дадени пред разследващия орган в хода на
досъдебното производство, които съдът е кредитирал на основание чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК, в частта в която е изяснил, че и при
предаването във владение на подсъдимия на десетте дървопреработващи
машини не е бил съставен приемо-предавателен протокол или друг документ,
удостоверяващ това обстоятелство. Не уточнява дали е имало договорка за
съвместна дейност и ако да, каква и в какво е следвало да се изразява.
4

Цялостното поведение на К., така очертано от неговите показания е
изключително противоречиво, като липсва логическо обяснение за действията
му. Житейски е неоправдано при предоставяне на различни по вид машини,
които са на значителна обща стойност – 48 000.00 лв, според показанията на
К., собственикът да не се сдобие със съответен документ за това. Още по-
нелогично е владението на вещите да предостави именно на подсъдимия,
който е човек, който е бил непознат за него и за който не е имал каквато и да е
информация каква по вид и обем търговска дейност извършва. Такава
несмисленост се наблюдава и в твърдението на К., който от една страна
заявява, че е предоставил машините под наем, въпреки безспорния факт, че В.
към този момент не само, че не е осъществявал дървопреработваща дейност,
но не е налице и индиция за реализиране на такава, а от друга - предвид
заявеното от него, че е иницирал срещата с В., тъй като е търсил място,
където да остави машините на съхранение. Именно тази вътрешна
противоречивост и нелогичност в показанията на К. относно точното
съдържание на уговореното с подсъдимия ги прави неубедителни, поради
което съдът не ги кредитира с доверие в тази им част.
Св. Н.Т. разказва, че е приятел на К. и като такъв е присъствал на
неговата среща с подсъдимия в гр. София. Той няма връзка и отношение
както с „Ууд Пауър” ООД, така и с процесните машини. Като страничен
наблюдател на разговора между К. и В., Т. не внася конкретика за поети от
тях ангажименти и възникнали задължения. В хода на съдебното следствие
дава бланкетно обяснение, че двамата са се срещнали, „за да се уговорят
нещо за машините”. При провеждането на непосредствения разпит пред съда,
свидетелят избягна детайлизиране на договорките между подсъдимия и К.,
което води до несъответност на твърдените от последния параметри. Т.
категорично изяснява, че е присъствал и на разтоварването на машините в гр.
Перник, където е бил и подсъдимия. Свидетелят поддържа прочетената, в
хипотезата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, част от неговите показания,
дадени пред органа на досъдебното производство, които са оформени в
протокол за разпит от 25.01.2021г., в която е обяснил, че и при
разтоварването на машините в гр.Перник К. и подсъдимият са водили
разговор, чието съдържание не му е станало известно. Съдът кредитира
прочетените показания в тази им част като обективни, предвид даденото от
свидетеля обяснение, че с оглед по-близкия момент до станалите събития, той
е имал по-ясен спомен за тях при разпита му пред разследващия орган, което
е житейски логично. В този смисъл и твърденията на К. относно постигна
договорка подсъдимия да му заплаща месечен наем от 3000.00 лв не намират
подкрепа в показанията на Т..
Същевременно от показанията на свидетелите Н. ГР. Н., ЯН. Б. КР., П.
ЦВ. В. и ЦВ. Г. ИВ. се установяват обстоятелства, свързани с установени
бизнес отношения между К. и В. за реализирането на които процесните
машини са били предоставени във фактическа власт на подсъдимия.
Св. Н.Н. подробно и логически издържано разказва, че е присъствал на
5

среща между К. и подсъдимия, при която е било договорено В. да закупи на
разсрочено плащане предоставените му машини. Свидетелят категорично
заявява, че в изпълнение на устния договор последният е дал на К.
първоначалната сума от 10 000.00 лв. Твърди, че финансовите
взаимоотношения не са приключили с крайна цена, тъй като състоянието на
машините не е отговаряла на необходимата рентабилност. Това е била
причината В. да поиска от К. да ги вземе, като му върне парите. Съдът прие
показанията на св. Н. като добросъвестни, еднопосочни и последователни.
Описаните от свидетеля събития отразяват негови непосредствени възприятия
на обстоятелствата, при които са станали, поради което и същите са
обективен и надежден източник на взаимоотношенията между В. и
подсъдимия във връзка с процесните машини. Съдът приема за достоверни
показанията на св. Н., тъй като същите се отличават с хронологична
подреденост, логичност, безпротиворечивост и детайлност.
При кредитирането с доверие на показанията на св. Н. съдът отчете
наличието на приятелски отношения с подсъдимия, но същите не са от
естество да поставят под съмнение тяхната истинност, тъй те са в синхрон с
показанията на свидетелите ЯН. Б. КР. и П. ЦВ. В..
Я.К. свидетелства, че фирмата на подсъдимия се е занимавала със
сортиране на въглища, когато К. е докарал машините и ги е оставил в гр.
Перник. Твърди, че част от тях са били монтирани в обекта, като В. е дал за
тях „някакви пари” на К..
Св. П.В. внася допълнителна информация по отношение на
договореността между В. и К.. Житейски правдиво и непротиворечиво той
разказва, че след преустановяване на дейността на дървопреработващия цех в
гр. Тетевен е дошъл в гр. Перник заедно със семейството си, за да поддържа
докараните машини. Изяснява, че тогава се е запознал с подсъдимия. Твърди,
че първоначално машините не са били пуснати в експлоатация, поради което
той е започнал да сее и пакетира въглища, каквато дейност е извършвал
подсъдимия. Тази работа му е била заплащана от В.. В. обяснява за неуредени
финансови взаимоотношения между К. и подсъдимия, свързани с дадени
пари от последния за процесните машини. Обстоятелство, че В. е работил при
В. не води до негова заинтересованост, тъй като той категорично
свидетелства, че е в добри отношения и с К., който също е бил негов
работодател. За близките отношения между В. и К. се извежда извод и от
разказаното от В., че именно на Ф.Б.Ш.- В.а, която е негова съпруга, е било
прехвърлено „Ууд Пауър” ООД. Този факт категорично се доказва и от
направената справка в Търговския регистър по отношение на ощетеното
юридическо лице, която показва, че действително на 22.07.2020г. по
партидата на дружеството са вписани обстоятелства по отношение на
преобразуването му в ЕООД, като за собственик и управител на същото е
вписана съпругата на св. П.В..
Тук е мястото съдът да акцентира отново на нелогичното и
6

противоречиво поведение на св. К., предвид неговото изявление в съдебното
заседание на 24.11.2021г., че не познава лицето ЦВ. Г. ИВ., при положение,
че от показанията на свидетелите Н.Н. и П.В., които кореспондират с
обясненията на подсъдимия категорично се установява, че двамата са имали
общи търговски взаимоотношения. В подкрепа на посочения доказателствен
материал са и самите показания на св. Ц.И., които съдът кредитира в
хипотезата на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК. Ето защо и показанията на К.
в посочената част се явяват напълно изолирани, като тяхната логическа
неиздържаност навежда на индиция, че чрез твърденията си, че получената от
В. сума е за наем на машините, същият не пресъздава достоверно
постигнатата помежду им договорка.
Подсъдимият дава обяснения чрез които разказва за бизнес
отношенията си с К.. Твърди, че е дал сумата от 10 000 лева като
първоначална вноска с цел закупуване на машините, като поради
нерентабилност на направените от него разходи и неизпълнение на поети
ангажименти от К. и И. за реализиране на продукцията, той е поискал да си
приберат машините от базата, а К. да му върне паричната сума, която е дал за
тях. Счел, че след като К. не се съобразява с неговото желание, с паричната
сума, която му е дал е заплатил част от вещите, поради което и предложил на
св. ПЛ. ХР. Н. да закупи машини, които са на стойност приблизително равна
на първоначално дадената вноска. Съдът намира, че така изложените от В.
обяснения в последната част, не представляват опит за изграждане на защитна
версия, целяща да го оневини, тъй като за тяхната достоверност допринасят
подробните и последователни показания на св. П.Н.. Същият разказва, че
подсъдимият му е предложил да закупи машините, като му е обяснил, че не
може да си върне парите, които е дал за тях. Изяснява, че след като е заявил
общата стойност на която може да закупи инкриминираните три такива, В. е
поискал да коментира цената с хората, които му дължат пари за тях.
Показанията на Н. в тази им част съответстват в пълна степен на обясненията
на подсъдимия, в частта, в която е маркирал, че настоятелно е искал да си
уреди отношенията с К., като при проведен телефонен разговор е изразил
позицията си, че ще продаде част от машините, ако не му бъдат върнати
парите, които е дал за тях, т.е. твърденията на подсъдимия, че е имал парични
претенции към К. са манифестирани преди продажба на машините.
Именно при съпоставянето на обясненията на В. с показанията на св.
П.Н., съдът отчете първите в качеството им на основен източник на факти, а
не като израз на защитна позиция. Достоверността на обясненията на
подсъдимия настоящият състав прецени и на базата на последващите
обективни негови действия, предвид документираната продажба на
инкриминираните вещи чрез съставяне по надлежен ред на първичен
счетоводен документ от името на представлявания от него търговец, а именно
кредитираните по делото като писмени доказателства - фактура №
********** от 27.06.2019г., издадена от „ВЕМ ТЕКС БЪЛГАРИЯ” ООД и
стокова разписка № ********* от 09.07.2019г., удостоверяваща фактическото
7

получаване на машините от купувача.
Предвид изложения доказателствена материал съдът намира, че и за
сумата от 9000.00 лв, която К. не отрича, че е получил, не се установи по
несъмнен и категоричен начин във връзка с каква уговорка е била платена от
подсъдимия, тъй като твърденията дали същата е тримесечен наем за
машините, а не е част от финансовите взаимоотношения между двамата
свързани с закупуване на същите и реализиране на общо бизнес начинание, в
крайна сметка остават недоказани. Още повече, че по делото категорично се
установи пълно бездействие и неизпълнение на обещания от страна на св. К.
по отношение на изясняване на обстоятелствата по делото, свързани с
предоставяне на документи, удостоверяващи кога, къде и при какви
обстоятелства е получил останалите седем машини, които са били
предоставени от него във владение на подсъдимия.
От правна страна:
За да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на
престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, е необходимо да бъде установено, че
деецът е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази, като от
субективна страна следва да съзнава така описаните елементи от обективната
страна на деянието.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
подсъдимият е владеел инкриминираните машини на правно основание,
доколкото същите са му били предадени от правоимащия въз основа на устна
уговорка.
Не се спори, че на 27.06.2019г. В. юридически се е разпоредил с три от
машините, тъй като правото на собственост върху тях е било прехвърлено на
„МЕЧО-06” ЕООД. От този факт, обаче, не може да се направи извод дали
той е сторил това противозаконно, предвид неизясняване на уговорките при
които вещите са били предадени от К. във фактическата власт на В..
Ангажираните от държавното обвинение гласни доказателствени източници
очертават различни параметри на договорки между страните, в резултат на
което не може да се изведе категоричен извод коя страна какви условия е
нарушила, като същевременно за уговорките между В. и св. К. не е налице
нито едно писмено доказателство От събрания по делото доказателствен
материал не може да се проследи и косвена верига от доказателства, които да
подкрепят при каква конкретна или дори принципни договорка между
страните е станало оставянето на машините на територията на базата в гр.
Перник.
При липсата на достоверни и категорични данни за конкретните
условия при които е било договорено предоставянето във фактическа власт на
подсъдимия на инкриминираните машини както и за конкретните финансови
взаимоотношения между подсъдимия и св. К. по повод на същите, съдът
намира за основателна претенцията на защитата, че се касае до
гражданскоправни отношения, тъй като независимо от фактическото
8

разпореждане с чужди вещи, за да е налице осъществен състав на
престъплението обсебване е необходимо от субективна страна да е
установено, че деецът е действал със съзнание, че процесните машини се
явяват чужди за него и той обективира промяна в отношението си спрямо тях,
т.е. че се е разпоредил фактически с чужди вещи в свой интерес.
Обстоятелството, че В. е продал част от машините, само по себе си не
обективира по категоричен и несъмнен начин субективното намерение на
подсъдимия да присвои предмета на престъплението. В конкретния случай
подсъдимият е продал инкриминираните машини на стойност, която
приблизително отговаря на сумата, която той е дал на К.. Издаването на
купувача на фактура от името на своята фирма също е индиция за липсата на
умисъл, че присвоява процесните вещи.
Предвид изложеното съдът намира, че доказателствата по делото водят
до извод единствено за довършено от обективна страна деяние, което се явява
субективно несъставомерно. Невъзможността да се докаже субективната
страна на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, т.е. да се установи умишлено
поведение у подсъдимия води до несъставомерност на предявеното
обвинение в присвоителното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, поради
което съдът счете В.В. за невиновен и го оправда по него.
За пълнота на мотивите съдът намира за неоснователни наведените от
защитата на подсъдимия доводи за несъставомерност на деянието, предвид
липсата на доказателства, че машините, които са били предоставени във
фактическата власт на подсъдимият са собственост на „Ууд Пауър” ЕООД,
тъй като обсебване е налице, когато определено физическо лице получи на
някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, което
означава, че чуждите движими вещи са предоставени на дееца на някакво
правно основание – било по силата на договор, устно разпореждане или
фактическо предаване, поради което и не е необходимо именно собственикът
на вещите да ги е предоставил във фактическата власт на дееца.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК
направените разноски в хода на наказателното производство остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на
присъдата.
Председател:
9

Номер на акта:	15
Дата:	6 април 2022 г.
Съдия:	Петя Йорданова Котева

Дело:	20211720201282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 август 2021 г.

Присъда по дело №1282/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите