РЕШЕНИЕ
№ 2838
гр. София, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110119867 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от М. Н. П., ЕГН
**********, срещу Д. П. П., ЕГН **********, лице, с което молителката живяла при
условията на фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, с искане за налагане
на мерки за защита на молителката при твърдения за извършени от ответника спрямо
молителката актове на домашно насилие на 17.03.2023 г. в 22:30 часа, изразяващи се в
поставяне на монтажна пияна в ауспуха на автомобила, които ползват молителката, детето
им и настоящия й фактически съпружески съжител, както и актове на домашно насилие
осъществени на следните дати: на 19.03.23г. от 21:52 до 23:00 часа, на 25.03.23г., в 20:54
часа 26.03.23г. в 22:31ч., 27.03.23г. в 22:29 ч., на 31.03.23г. от 22:00 ч. до 22:35 часа, на
02.04.23г. от 22:26 часа до 22:32 ч., на 03.04.23г. в 22:45 часа, на 06.04.23г. в 21:44 часа, на
07.04.23г. от 21:49 до 22:26 часа, на 08.04.23г. в 20:53 часа, на 09.04.23г. от 22:05 часа до
23:00 часа, на 10.04.23г. от 22:17 ч. до 22:30 часа, на 11.04.23г. от 22:17 ч. до 22:30 часа, на
12.04.23г. от 21:57ч. до 22:29 часа, и на 13.04.23г. в 22:18 часа, изразяващи се в това, че стои
пред жилището на молителката продължително време и е светил с фенерче по посока
прозорците на жилището на молителката.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Сочи, че в периода от 19.03.2023г. до
13.04.2023г. е минавал през градинката пред блок № 8 (блока в който живее молителката) и
детска градина „Вълшебство“ само доколкото е трябвало да вземе и да върне дете М. по
определения му режим на лични контакти. Отрича на 17.03.2023г. около 23:30 часа да се е
намирал на паркинга срещу бл. 8, в гр. София, бул. „П. Ю. Тодоров“.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
1
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
По допустимостта на молбата:
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно
насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от процесуално
легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, с което молителката
твърди да е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, предвид
което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2,
предл. второ ЗЗДН, т.е. молбата е подадена срещу лице, процесуално легитимирано да
отговаря по нея. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено емоционално и психическо
насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй
като се твърдят актове на домашно насилие, извършени на 17.03.23 г., 19.03.23г., 25.03.23г.,
26.03.23г., 27.03.23г., 31.03.23г.,02.04.23г., 03.04.23г., 06.04.23г., 07.04.23г., 08.04.23г.,
09.04.23г., 10.04.23г., 11.04.23г.,12.04.23г. и на 13.04.23г., а молбата до съда е подадена на
18.04.2023 г. Предвид изложеното съдът намира последната за допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителката и ответникът са живеели в условията на
фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете. Това обстоятелство е отделено и
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните с доклада по
делото, обявен за окончателен без възражения от страните.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани
процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е
посочено и авторството на същите. В случая обаче декларацията не може да се ползва с
придадената й от 13, ал. 3 от ЗЗДН доказателствена стойност, доколкото от твърденията в
молбата за защита е видно, че на част от твърдените актове на домашно насилие са
присъствали очевидци – съседи на молителката.
В подкрепа на заявеното от молителката в сезиращата съда молба е заявеното от
свидетелят Т.З. (съсед на молителката и приятел на фактическия съжител на молителката) и
свидетеля И.Д. (лицето, с което молителката живее на фактически начала), като показанията
на свидетелите, съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят З. твърди, че е виждал
ответника покрай блока, в които живеят неговия приятел Иван и молителката М., както и че
виждал ответника да свети по – посока на прозорците на апартамента на молителката с
фенерчето на телефона си. Твърди, че не помни датите на които е виждал ответника в
градинката пред блок № 8, но се е записал датите на които го е видял по поръчение на И. Д..
Сочи и че последния му е показал ответника и му е казал, че той следи М.. Заявява, че
датите на които лично е видял ответника да идва пред блока и да свети по посока балкона на
2
молителката с фенерче са 19.03.2023 г., около 22:00 часа, 26.03.2023 г. около 22:30 часа,
31.03.2023 г., около 22:00 часа, 03.04.2023 г. около 22:20 часа, на 06.04.2023 г., около 21:40
часа, 09.04.2023 г., около 22:00 часа, 11.04.2023 г., около 22:30 часа и на 13.04.2023 г., около
22:10 часа.
Свидетелят Иван Дечев от своя страна в съдебно заседание разказва подробно за
случилото се на 17.03.2023 година и по конкретно, че на тази дата, вечерта поставеното от
него на блока видео-наблюдение е регистрирало движение в 22:30 часа и след като е
погледнал през балкона си на осмия етаж е видял лице клекнало до задната част на
автомобила, след което чул звук от монтажна пияна. Св. Дечев сочи, че е разпознал лицето
като Д. П., тъй като го е проследил до блока където живее и при влизането във входа, където
е светнала входната лампа и той ясно е видял лицето му. Показанията на свидетелят Иван
Дечев, макар да са подробни, съдът не кредитира тъй като същите съдържат известни
противоречия. Нелогично е обяснението на свидетелят, че е видял лицето на човека, който е
поставил монтажната пияна в ауспуха на автомобила му, тъй като го е проследил до блок в
ж.к. „ ...... и е видял лицето му след като е светнала входната лампа и докато същия е
отключил входната врата, тъй като логично би следвало при отключването на входната
врата ответника да е с гръб. Освен това свидетелят в показанията си сочи, че е бил на 25 м.
зад ответника, което говори именно за това, че ответника е бил с гръб. Налице е и
несъответствие от изложеното от свидетеля по отношение на часовия диапазон в които
твърди да е забелязал ответника Дечев на адреса, тъй като пред съда той заявява това да се
случило към 22:30 часа, а пък видно от справката на Дирекция „Национална система 112“
сигнала от свидетеля е подаден в 23:33 часа и в 23:42 часа. Свидетелят твърди в съдебно
заседание камерата да е регистрирала движение в 22:30 часа, като той веднага е погледнал
през прозореца и е забелязал лицето клекнало зад автомобила му, като сочи, че се е обадил
на телефон 112 още докато е слизал по стълбите. Предвид поредността на действията и
липсата на колебание в свидетеля относно часа, подобно разминаване от повече от един час
е съществено. Всички изложени противоречия водят до разколебаване досежно
достоверността в показанията на свидетеля, а и от изложеното от свидетеля не може с
категоричност да се заключи, че лицето което е напълнило ауспуха на автомобила му с
монтажна пияна е именно ответника Д. П..
От друга страна са показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна,
свидетелката Донка П., майка на ответника и свидетеля Николай Димитров, приятел на
ответника, както и показанията на свидетелката Н. А. (съседка и приятелка на майката на
ответника). Пред съда свидетелят Николай Димитров сочи, че на 17.03.23г. се е обадил на
ответника за да дойде да му помага за ремонт в дома му, но последния му е казал, че отива
до Панчарево, за да оправи бойлера на съседка на майка му и да ги закара до „Стадиона“,
защото е трябвало да пътуват. Твърди също така, че с ответника последната седмица на март
са започнали ремонт, който е приключил на Великден, както и че са работили от 19:00 часа
до към 22:00 часа, тъй като след това неможело да се шуми.
В частта, в която свидетелят сочи, че ответника в разговор му е заявил, че отива до
Панчарево кореспондират напълно с показанията на свидетелката Донка П., прецени по реда
на чл. 172 от ГПК с оглед близката родствена връзка на молителката с ответника.
Последната съобщава, че на 17.03.2023г. ответника, неин син е дошъл при нея в Панчарево
около 17:00/18:00 часа, за да ремонтира бойлера на нейната съседка Н. А., а след това е
трябвало да ги откара до стадион „Васил Левски“, с оглед организирана екскурзия до
Турция. Свидетелката сочи, че в 23:00 часа са тръгнали от Панчарево, а около 00:00
часа/00:05 часа са били на стадион „Васил Левски“, като ответника си е тръгнал след като
свидетелката и съседката й са се качили в автобуса към 00:15 часа.
Изложеното от свидетелката кореспондира и със заявеното от свидетелката Н. А., която
потвърждава, че е имала уговорка с ответника да й поправи бойлера, като на 17.03.2023г.
3
когато се е прибрала от работа към 22:30 часа копчето на бойлера е било сменено. Сочи че тя
заедно със Донка и Д. са тръгнали за стадион „Васил Левски към 23:40 часа, като към 00:15
часа са били на стадион „Васил Левски“ а ответника си е тръгнал към 00:20 часа.
Действително в показанията на свидетелките е налице известно разминаване досежно часа
на тръгване от Панчарево посока Стадион „ Васил Левски“ но същото не се явява
съществено доколкото на първо място свидетелката А. сочи това да е станало към 23:40 часа
но не е категорична за точния час, отделно от това дали ответника е тръгнал заедно със
свидетелките в 23:00 часа или в 23:40 часа не е от съществено значение, тъй като дори и
това да се е случило в 23:00 часа той обективно не е имало как да се намирал в гр. София на
17.03.2023г. в посочения в молбата час. Освен това свидетелката Донка П. твърди сина й да
е пристигнал в дома още към 17:00/18:00 часа, а пък свидетелката Н. А. сочи, че копчето на
бойлера й е било сменено когато се е прибрала от работа.
За потвърждение на изложеното от двете свидетелки е и приетото по делото като писмено
доказателство, служебна бележка от „Глобул Турс“ ЕООД, с която уведомяват, че лицето Д.
П. , ЕГН: ********** има сключен договор за организирано пътуване до Р. Турция на дата
18.03.2023г., както и че не могат да гарантират дали лицето се е явило в уречения ден и час.
В съдебно заседание свидетелката Донка П. е представила и международния си паспорт,
като от съдебния състав е констатирано, че на него има поставен печат на Р. Турция с дата
18.03.2023г. От доказателствата по делото безспорно се установява, че свидетелките Донка
П. и Н. А. са имали организирана почивка до Р. Турция, като съдът кредитира показанията
на свидетелките и относно обстоятелството че към 23:00 часа са тръгнали за стадион“Васил
Левски“ заедно със ответника и че той е бил с тях до към 00:15 часа когато те са се качили в
автобуса.
По делото е постъпила справка от Дирекция „Национална система 112“ от която се
установява, че на 17.03.2023г. в 23:33 часа и в 23:42 часа е подаден сигнал от лице
представило се с имена Дечев.
По делото като писмено доказателство е постъпила и приета докладна записка /л. 118 от
делото/ относно извършена проверка от служители на 04 РУ – СДВР по подаден сигнал от
И. Па.Д., с адрес ..... срещу Д. П.. В хода на проверката И. Д.е предоставил видеозаписи от
камери, които при възложената екпертна справка е установено, че са негодни за
фотосъпоставително изследване, но позволяват да бъдат прегледани с цел разпознаване от
лица свидетели , очевидци и лица които познават лицето.
Други годни доказателства по делото не са представени, няма и направени искания за
събиране на доказателства. Представените по делото снимки са негодни доколкото не са
съставени в предвидения за това ред поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира молбата за
защита за частично основателна.
От показанията на свидетелите не се установи по категоричен начин ответника Д. П. П.
да е извършил твърдения в молбата акт на домашно насилие на 17.03.2023г. в 22:30 часа,
изразяващи се в поставяне на монтажна пияна в ауспуха на автомобила, който ползва
молителката, тъй като съдът не кредитира показанията на св. И.Д. тъй като същите са
вътрешно противоречиви и не се подкрепят и с останалия доказателствен материал по
делото, поради което съд не им е дал вяра и не ги е кредитирал. Предвид това и с оглед
проведеното насрещно доказване от страна на ответника и кредитираните в тази връзка
изцяло показания на свидетелите - Д. П., Н.Д., Н. А., които са последователни логични и
кореспондират както по между с и така и с останали доказателствен материал по делото. От
показанията на свидетелите се установява, че ответника е бил на друго място към момента в
който се твърди да е извършен акта на домашно насилие на 17.03.2023г.
По делото обаче се установи, че ответника на 19.03.2023 г., около 22:00 часа, 26.03.2023 г.
около 22:30 часа, 31.03.2023 г., около 22:00 часа, 03.04.2023 г. около 22:20 часа, на
4
06.04.2023 г., около 21:40 часа, 09.04.2023 г., около 22:00 часа, 11.04.2023 г., около 22:30
часа и на 13.04.2023 г., около 22:10 часа е бил в градинката на бл. № ... в гр. в гр. София,
бул. ....“ и е светел по посока на прозорците на молителката М. Н. П. . Това обстоятелство се
установява от показанията на свидетеля Т.З., които лично е възприел ответника. Свидетеля е
категоричен че лицето, което е видял е Д. П., като го е разпознал, тъй като св. Дечев му го е
показал преди това. Показанията на свидетеля са последователни логични и
безпротиворечиви, като съответстват и на изложеното в сезираща съда молба. Нещо повече
самият ответника не отрече че в периода от 19.03.2023г. до 13.04.2023г. да е минавал през
градинката на бл. 8, в гр. София, ..... Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля
Николай Димитров не разколебават изводите на съда, тъй като от заявено от свидетеля за
извършван в дома му ремонт не може с категоричност да се заключи, че в посочения от
свидетеля период ответника всяка вечер е бил с него и е помагал в ремонтните дейности. По
изложените съображения съдът намира молбата за защита от домашно насилие за частично
основателна и то само за посочените от свидетеля дати в които е възприел ответника да е
пред жилището на молителката и да свети по посока на прозорците на жилището, като
молбата остава недоказана за датите - 25.03.23г., в 20:54 часа, 26.03.23г. в 22:31ч.,
27.03.23г. в 22:29 ч., на 02.04.23г. от 22:26 часа до 22:32 ч., 07.04.23г. от 21:49 до 22:26 часа,
на 08.04.23г. в 20:53 часа, на 10.04.23г. от 22:17 ч. до 22:30 часа, 12.04.23г. от 21:57ч. до
22:29 часа., тъй като за последните не са налице събрани в хода на процеса доказателства.
Само за изчерпателност и доколкото за част от актовете не бяха събрани безспорни
доказателства и същите останаха недоказани, то за другата част по отношение на които
молбата следва да се уважи са многобройни и имат системен характер поради което съдът
намира, че са налице признаците на чл. 2, ал. 1от ЗЗДН.
По изложените от съда съображения и от анализ на доказателствата по делото съдът
намира молбата за частично доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН, която в
конкретния случай е достатъчна да защити интересите на молителката М. П. и която ще
даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното, така и своето бъдещо
поведение. Посочената мярка задължаването на ответника да се въздържа от домашно
насилие е постоянно негово законово задължение поради което съдът не следва да определя
срок за нейното изпълнение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо него, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
5
При този изход на делото молителя има право на разноски, които се установяват в размер
на 800,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар/ л. 141- 142 от делото/, поради което и следва да
й бъдат присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в
размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. П. П., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. П. П., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение М. Н. П., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. П. П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Д. П. П., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Д. П. П., ЕГН **********, да
заплати на М. Н. П., ЕГН **********, сумата в размер на 800,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Д. П. П., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6