Р Е
Ш Е Н
И Е № 81
гр. Пловдив 16.01.2012
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданска колегия, ХV
гр.с., в публично заседание на 15.12.2011 г. в състав
СЪДИЯ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
участието на секретаря М. Л., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2081/2010 г. по описа на ПОС,
намира за установено следното:
Делото
е образувано по искова молба на Д.Т.Т. и А.Т.Т. против ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ С
НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД с искане ответникът да бъде осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението върху 1/3 идеална част от ползвани
без правно основание помещения в жилищната сграда на ****,гр.Пловдив,с
идентификатор № 56784.522.250.1, находяща се в поземлен имот с обща площ от
814кв.м. с идентификатор 56784.522.250,съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.д.
на АГКК, а именно:
-
стая на втория етаж с изложение югоизток, с площ от 29.45 кв.м. и сервизни
помещения - две самостоятелни клетки, с
площ от 20.12. кв.м. и стълбище, водещо от сутеренния етаж до таванския етаж;
- таванския етаж, състоящ се от три помещения и
складово помещение със северно изложение, със застроена площ от 115.45 кв.м.;
-
избени помещения в североизточната част със застроена площ 85.68 кв.м.,
/извън
2/3 ид.ч. по влязлото в сила решение по гр.д. № 2725/03 г. на Пловдивски
окръжен съд/.
Ищците
твърдят, че са придобили собствеността върху процесните помещения по силата на
договор за доброволна делба от 10.ІІ.1999 г., сключен между тяхната
наследодателка Е.П. и Б.Д.Л., като имотът е бил придобит от наследодателя им Б.С.
по силата на договор за покупко-продажба, сключен с крепостен акт № 197/1908
г., впоследствие отчужден по ЗОЕГПНС, след това реституиран по ЗВСОНИ. Твърдят,
че ответното дружество ползва описаните помещения, без да има правно основание
за това. Ищците се позовават на настъпила трансформация в собствеността като
последица от делба с държавата, като посочват, че правата им са признати с
установително решение по гр.д. № 4030/94 г. на ПРС, Х гр.с., с което е признато
за установено по отношение на Държавата и Община Пловдив, че Е.П. и Б.Л. са
собственици на 1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж с целия тавански етаж, избените
помещения три на брой в североизточната част на сградата. Представят писмени и гласни доказателствени
средства. Претендират разноски.
Ответникът
ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ С НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД оспорва изцяло твърденията на
ищцовата страна. Представят писмени и гласни доказателствени
средства.Претендират разноски.
Съдът
прецени становищата и възраженията на двете страни и като разгледа събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Правата
си ищците обосноват с предходна продължителна реституционна история,а именно: Налице
е наследствено правоприемство в полза на ищците, видно от представените
удостоверения за наследници, от Е.Д.П.,починала през 1999г., която,заедно с Б.Д.Л.,
е наследник на Л.Б.П./доказ. На стр.41-43 от делото/. С крепостен акт №
197/07.03.1908г. общият им наследодател Б.С. е закупил една къща с двор,
находяща се в ****. След неговата смърт имотът бил наследен от съпругата му Е.С.
и от дъщеря му Л.П.,видно от представеното удостоверение,издадено от Пловдивско
градско общинско управление от 09.01.1947г. С решение от 16.07.1949г. по реда
на ЗОЕГПНС са отчуждени от Л.П. 2/3 идеални части от имота,
като видно от представените по делото Акт за завземане на недвижим имот
останалата 1/3 е била собствена на Е.С.. По силата на съдебна делба от 1966г.,
за която е представен препис от съдебно решение по гр.д.№ 415/65г. в дял на Е.С.
е поставен първия етаж от двуетажната жилищна сграда,ведно с три избени
помещения и 1/ 3 идеална част от дворното място. Вторият етаж е предоставен в
дял на Градския народен съвет,ведно с 2/3 идеални части от двора. Видно от акта
за държавна собственост № 487/1278 и 9259 е,че и първият етаж,който бил
собственост на Е.С. по силата на съдебната делба е бил завзет и предоставен със
Заповед № 535/23.03.72г. на окр.комитет на Българо-съветската дружба.
Налага
се извода,че до преди отмяната на отчуждаването целият имот е бил отчужден,
като с оглед на извършената с държавата делба през 1966г. правата на
отчуждените собственици,като наследници на Л.П. са се трансформирали върху
втория етаж от сградата и върху 2/3 идеални части от дворното място.
Със
заповеди № ОА-1146/14.07.92г. и № ОА-124/19.01.95г. целият втори етаж от
сградата е отписан от актовите книги на държавни и общински имоти с оглед
възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВОНИ.
С
нотариален акт № 127,т.19,н.д.№ 12137/95г. на нотариус при ПРС, Е.П. и Б.Л. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3 ид.ч. от
дворно място,цялото от 798кв.м.,съставляващо парцел ІІ, имот пл.№ 250,
кв.324-нов, 150-стар по плана на Централна градска част на гр.Пловдив,заедно с
целия втори жилищен етаж от двуетажната с изби жилищна сграда,построена в
дворното място, заедно с целия тавански етаж,избените помещения в
североизточната част на сградата и съответните идеални части от общите части.
С
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 4030/94г. на ПРС, Х гр.с. Е.Д.П.
и Б.Д.Л. са признати по отношение на Държавата и на Община Пловдив за
собственици на 1/ 3 идеална част от втория жилищен етаж,заедно с целия тавански
етаж,избените помещения-три на брой в североизточната част на сградата и на 2/3
идеални части от дворното място,в което е построена жилищната сграда,цялото
застроено и незастроено от 790 кв.м.,за което е отреден парцел
ХІІ-7,кв.324-стар, кв.175-нов по плана на ЦГЧ на гр.Пловдив, находящ се на ****.
Решението е в сила от 01.02.1996г.
Силата
на присъдено нещо на това съдебно решение се разпростира и върху ответното
Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД-Пловдив,независимо от
това,че не е участвало в производството, тъй като то черпи основание за
ползване на имота от заповеди на Градски народен съвет-Пловдив с №
1027/15.11.1971г. и № 535/23.03.1972г.,с които на Окръжния комитет на
българо-съветската дружба-Пловдив е било отстъпено безвъзмездно право на
ползване върху държавната част от имота на ****,а именно върху втория етаж от
сградата,заедно с целия тавански етаж и избените помещения-три на брой в
северната част на сградата и 2/ 3 ид.ч. от дворното място/тези заповеди са
приложени като писмени доказателствени средства по приложеното гр.д.№ 6758/93г.на
ПРС, Х гр.с.
През
1999г. между двете реституирани съсобственички е сключен договор за доброволна
делба от 10.02.1999г.,по силата на който в дял на пряката наследодателка на
ищците Е.П. е поставен недвижимият имот, представляващ 2/3 ид.ч. от дворното
място с площ от 798кв.м., съставляващо парцел ІІ-250, кв.324-стар, 150 –нов по
плана на ЦГЧ на гр.Пловдив, заедно с целия
втори етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с целия тавански етаж и
трите избени помещения в северозападната част на сградата.
С
влязло в сила съдебно решение,постановено по гр.д.№ 2725/2003г. на ПОС от
16.01.2006 г. ответникът е осъден да предаде на ищците и на Б.Д.Л. 2/3 ид.ч. от дворното място, както и от
жилищната сграда, състояща се от партерен етаж, етаж над него, изби под
сградата и таван /без двуетажната пристройка, построена по-рано/. Основанието
на собствеността е било реституция по
ЗВСОНИ.
Това,
че в различните писмени доказателства с отделни неточности е описан един и същи
имот се установява посредством приетото по делото експертно заключение на
вещото лице арх.Б.К..
Налага
се извода, че ищците, като наследници на Е.П., по силата на реституция на
правата на наследодателката им Л.Д.П. и след извършената с Б.Д.Л. делба и след
наличието на влязло в сила съдебно решение, са с установени със сила на
присъдено нещо спрямо ответника права на собственост върху 2/3 ид.ч. от дворно
място,цялото от 798кв.м.,съставляващо парцел ІІ, имот пл.№ 250, кв.324-нов,
150-стар по плана на Централна градска част на гр.Пловдив,заедно с целия втори жилищен етаж от двуетажната
с изби жилищна сграда,построена в дворното място, заедно с целия тавански
етаж,избените помещения в североизточната част на сградата и съответните
идеални части от общите части. Част от този имот съставлява предмета на
настоящото дело,а именно 1/3 ид.ч. от помещения в жилищната сграда на ****, гр.Пловдив,
с идентификатор № 56784.522.250.1, находяща се в поземлен имот с обща площ от
814кв.м. с идентификатор 56784.522.250,съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.д.
на АГКК, представляващи:
-
стая на втория етаж с изложение югоизток, с площ от 29.45 кв.м. и сервизни
помещения - две самостоятелни клетки, с
площ от 20.12. кв.м. и стълбище, водещо от сутеренния етаж до таванския етаж;
- таванския етаж, състоящ се от три помещения и
складово помещение със северно изложение, със застроена площ от 115.45 кв.м.;
-
избени помещения в североизточната част със застроена площ 85.68 кв.м.
С
оглед на това съдът намира за доказана активната легитимация на ищците по
предявената ревандикационна претенция.
По
отношение на пасивната легитимация, от страна на ответника не се правят някакви
конкретни възражения за това упражнява ли фактическа власт върху имота,предмет
на настоящия спор,в частност на помещенията в него, или не. Същевременно обаче,
видно от представената по делото в копие искова молба на ответника,по която е образувано
гр.д.№3392/11г. по описа на ПОС, ХV гр.с., последният е предявил установителен
иск за собственост върху същата 1/3 идеална част от имота като изрично в
обстоятелствената част твърди да владее имота. По настоящото дело са събрани
гласни доказателствени средства,като от показанията на разпитаната свидетелка М.Н.А.
се установява,че на вратата на една от стаите на втория етаж в сградата има
поставена табела „Председател на Дружеството за приятелите на с народите на Русия и ОНД”. Представени са и
договори за наем на помещения в имота,по които наемодател е ответната страна.
Косвено доказателство за упражняване на фактическа власт върху имота е и
обстоятелството,че адресът на регистрация на ответното дружество е на
административния адрес на спорния имот.
С
оглед на така установените обстоятелства, съдът намира за доказан факта на
упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ответника. Не е налице
правно основание,на което същия да се намира в имота. Казаните по-горе заповеди,
въз основа на които е било предоставено право на безвъзмездно ползване на
праводателя на ответното дружество върху спорния имот изхождат от държавата,
която от своя страна, по силата на настъпилата реституция, вече не обладава
права върху имота. Ето защо е доказана и пасивната материално правна
квалификация по предявеният ревандикационен иск.
С
оглед на гореизложеното претенцията на ищците ще следва да се уважи и
ответникът да бъде осъден да им предаде владението като на собственици на
претендираната 1/3 идеална част от описания имот.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 3878лв.,съгласно представения
списък на разноските.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ С НАРОДИТЕ НА
РУСИЯ И ОНД, гр.Пловдив, ****, представлявано от председателя на УС д-р Е.Д.Г.
да предаде владението като на собственици на Д.Т.Т., ЕГН ********** и А.Т.Т.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***,чрез адвокат Д.К. върху следния
недвижим имот: 1/3 идеална част от помещения в жилищната сграда на ****,гр.Пловдив,с
идентификатор № 56784.522.250.1, находяща се в поземлен имот с обща площ от
814кв.м. с идентификатор 56784.522.250,съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор
на АГКК, а именно:
-
стая на втория етаж с изложение югоизток, с площ от 29.45 кв.м. и сервизни
помещения - две самостоятелни клетки, с
площ от 20.12. кв.м. и стълбище, водещо от сутеренния етаж до таванския етаж;
- таванския етаж, състоящ се от три помещения и
складово помещение със северно изложение, със застроена площ от 115.45 кв.м.;
-
избени помещения в североизточната част със застроена площ 85.68 кв.м.
ОСЪЖДА
ДРУЖЕСТВО ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ С НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД, гр.Пловдив, ****,
представлявано от председателя на УС д-р Е.Д.Г. да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********
и А.Т.Т., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***,чрез адвокат Д.К., сумата
от 3878 лева разноски по производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: