Определение по дело №915/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1396
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Дияна Божидарова Златева-Найденова
Дело: 20237150700915
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

   1396/11.10.2023г.

гр. Пазарджик

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                      

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

 

и като изслуша докладваното от съдия Златева – Найденова ч.к.а.д. № 915 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6810/21.09.2023 г. на Н.Н.А. ***, срещу  Определение № 1081/11.08.2023 г., постановено по адм.д. № 782/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отказал предоставянето на правна помощ – процесуално представителство на Н.Н.А. по адм. дело № 782 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2023 г.

Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон. По същество твърди, че лицето е със завършен осми клас на образование, а в затвора няма достъп до интернет и съдебна практика. 

Ответникът, чрез процесуален представител юрк. Русчев, в депозирано писмено възражение счита подадената жалба срещу Определение № 1081/11.08.2023 г. за неоснователна и недоказана. Излага съображения, че в случая правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на правна помощ.

Административен съд – гр. Пазарджик,  ХІ-ти касационен състав, приема частната жалба, срещу Определение № 1081/11.08.2023 г., за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК, а по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Административен съд –Пазарджик, е образувано по искова молба на Н.Н.А.,*** по реда на чл. 284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на администрацията при Затвора-гр. Пазарджик, за периода от 10.04.2023 г. до 08.08.2023 г. в размер на 2 000 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 1 000 лв. и законната лихва до окончателното й изплащане.

Обжалваното определение е постановено по искане на Азис за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Мотивите на съда са, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е основателно при наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК, които са му служебно известни, но искането за назначаване на процесуален представител е неоснователно. Изложени са съображения, че в конкретния случай с оглед характера на производството пред Административен съд-Пазарджик, законът не предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат да му бъде предоставена правна помощ. Посочено е също и, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето с оглед естеството на производството, доколкото съдът е сезиран с искова молба, която е достатъчно ясно формулирана и делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което и предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 94 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, за предоставянето на която е необходимо подаване на молба в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) системата за правна помощ обхваща случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В следващата ал. 3 е предвидено, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. В настоящия случай съдът обосновано е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ, мотивирайки се, че казусът не съставлява правна и фактическа сложност, като жалбоподателят е в състояние сам посредством личното си участие да гарантира в пълна степен защита на своите права и интереси, доколкото и депозираната искова молба, с която е сезиран съдът е ясно и конкретно формулирана. Освен това следва да се има предвид, че липсва императивно изискване в закона за задължителна правна помощ в случаи като процесния. В този контекст изрично трябва да бъде посочено, че интересите на правосъдието по аргумент от чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ не налагат за разрешаването на правен казус от процесния характер, да се ползва системата за безплатна правна помощ.

По горните съображения съдът е извършил правилна преценка, че в настоящия случай не са налице процесуалните предпоставки за предоставянето на правна помощ на Н.Н. Азис тъй като интересите на правосъдието не налагат предоставянето ѝ под формата на процесуално представителство по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗПП.

За изчерпателност следва да се отбележи, че равенството на страните в процеса не се определя от задължителното участие на процесуален представител с юридическо образование, с изключение на предвидените в закона случаи, като настоящият не е от тях. Производството по адм.д. № 782 по описа за 2023 г. на Административен съд  - Пазарджик е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Предвид това приложение намират разпоредбите на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, както и на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Предвид това съдът осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.

С оглед на изложеното съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, и на основание чл. 235 от АПК, Административен съд –Пазарджик – ХІ-ти касационен състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение № 1081/11.08.2023 г., постановено по адм.д. № 782/2023 г. на Административен съд - Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                             Председател:/п/

 

 

                                                1./п/

 

 

                                                2./п/