№ 546
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101608 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и следващите от ГПК във връзка с
чл. 19, ал. 1 от ЗГР и чл. 547 от ГПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗГР.
Молителят Р. Г. Н. чрез пълномощника си адвокат Царска твърди, че
той и семейството му са с турска етническа принадлежност. Още при
раждането му родителите му поискали да го кръстят с турското име Р***
Р*** А***, но не им разрешили. Затова го нарекли Н*** Г*** Н.. Въпреки
това още от раждането му му обяснявали, че името му е Р*** Р*** А***.
Всички близки, роднини, приятели и съседи знаели, че е от рода А*** и е син
на Р***. Молителят се идентифицирал единствено с турските си имена и
искал хората да го възприемат с тях. Дядо му и брат му също носели турски
имена. Счита, че ако бъде допусната промяна на имената му ще запази
роднинската си връзка с тях и семейната си идентичност и принадлежност.
Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3921/2019 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик е допусната промяна в собственото му име от Н***
на Р***, като бащиното и фамилното му име останали непроменени. Заявява,
че желае да носи презимето и фамилията, с които е известен в обществото,
както и че разликата във фамилните имена на членовете на семейството му му
създава затруднения в социален план и при индивидуализацията му. Твърди
също така, че в акта му за раждане погрешно е посочена датата му на
раждане. От майка си знаел, че е роден на *** г., а не както било посочено в
акта за раждане *** г. Поради това моли да бъде постановено решение за
допускане на промяна в бащиното му име от Г***ев на Р*** и във фамилното
1
му име – от Н. на А***, както и за поправка на датата на раждане, посочена в
акта за раждане на молителя – от *** г. на *** г.
Заинтересованата страна Община П***, редовно призована, не се
представлява в съдебно заседание. Не взема становище по молбата.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Пазарджик, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по
молбата.
Съдът като взе предвид доводите на молителя и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 2212 от 14.09.1976 г., че Р. Г. Н. е
роден на *** г. в гр. П***. Негови родители са Ш*** Г*** Д*** и Г*** Н.
А***.
Дядото по бащина линия е носил името Н*** Р*** А*** съгласно
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена.
С влязло в сила решение по гр.д. № 3411/2014 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик е допусната промяна на името на брата на молителя от С***
Г***ев Н. на С*** Р*** А***.
С влязло в сила решение по гр.д. № 3921/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик е допусната промяна на собственото име на молителя от
Н*** на Р*** и е отхвърлен искът за промяна на бащиното му име от Г*** на
Р*** и на фамилното му име от Н. на А***.
Молителят не е осъждан съгласно представеното свидетелство за
съдимост.
Съгласно постъпило по делото писмо от „МБАЛ П***“ АД в лечебното
заведение не се съхраняват съобщения за раждане, а само история на
заболяването, в т.ч. история на новороденото, които се съхраняват 25 години,
поради което липсва информация за родените през 1976 г.
По делото е постъпило и писмо от Община П***, съгласно което при
извършена справка в архива на дирекция „Гражданска регистрация на
населението“ при Община П*** не са открити съобщения за раждане от 1976
г. Съхраняват се съобщения за раждане за периода от 2001 г. до настоящия
момент.
По делото са разпитани свидетелите Г*** Н. А***, баща на молителя, и
В*** С*** В***, без родство и служебни отношения със страните. От
показанията на двамата свидетели се установява, че молителят е от турска
етническа общност и изповядва ислям. При раждането си родителите му
2
искали да го кръстят с името Р*** Р*** А***, но в акта за раждане бил
записан с български имена. Въпреки това винаги са го наричали с тези имена.
Сред своите близки, познати и роднини молителят бил известен с турските
имена Р*** Р*** А***, а българските му имена им били непознати. Баща му
бил известен с турското име Р***, а А*** била фамилията на дядо му и на
целия им род. Молителят винаги се представял с турските си имена и не
използвал българските си имена. В семейството им се обръщали помежду си
само с турските си имена. Свидетелят В*** споделя, че ако някой се обърне
към молителя с бащиното и фамилното име Г*** Н., това би ги объркало.
Свидетелят А*** посочва в показанията си също така, че синът му е
роден в болницата в гр. П*** сутринта на *** г. По време на раждането
свидетелят бил пред болницата. Около 03.00-04.00 ч. излязла една от
санитарките и му съобщила, че жена му е родила. Също така от жена си знаел,
че синът му е роден на *** г. Винаги празнували рождения му ден на тази
дата. Свидетелят не знае в документите на сина му да е посочена друга дата
на раждане.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
промяна на бащиното и фамилното име на молителя поради наличие на важни
обстоятелства и иск за поправка на грешка в акта за раждане на молителя,
който е с правно основание чл. 547 от ГПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗГР.
Основателността на първия иск предполага наличие на важни обстоятелства
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на бащиното и
фамилното име на молителя, а на втория – допусната грешка в акта за
раждане, касаеща датата на раждане на молителя.
По иска за промяна на бащиното и фамилното име на молителя:
Промяната на собствено, бащино или фамилно име съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се допуска от съда, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. Името е основен елемент от самоличността и част
от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното
желание на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира
като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
От съвкупната прец*** на събраните по делото гласни доказателства,
които са еднопосочни и взаимно допълващи се, може да се направи извод, че
още от раждането си молителят е възприел и счита за свои бащиното име
Р*** и фамилното име А***, а имената Г*** и Н. са чужди за него. Р*** е
името, което неговият баща използва и с което е известен сред близките и
познатите си. А*** е фамилията на дядото по бащина линия – Н*** Р***
А***, с която се идентифицира цялото им семейство, включително братът на
3
молителя – С*** Р*** А***, чието име е променено по съдебен ред още през
2015 г. С тези имена молителят е известен не само сред роднините си, но сред
своите приятели, съседи и познати. В общуването си с тях използва
единствено тези имена, а не и рождените си имена. Бащиното име Р*** и
фамилията А*** отразяват не само съпричастността му към семейството, но
също така етническата му принадлежност и религиозната му обвързаност.
Принадлежността на молителя към определена етническа и религиозна
общност и известността му в обществото с тези имена, които са формирани
като се държи сметка и за името, с което неговият баща е известен,
представлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, даващо
основание да се допусне исканата промяна.
По иска за поправка на грешка в акта за раждане на молителя:
Съгласно чл. 547 от ГПК по реда на глава 50 от ГПК и със същите
последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542 от ГПК,
когато закон не предвижда друг ред за поправянето им, а съгласно чл. 76, ал.
5 от ЗГР по административен ред не могат да се променят името на титуляря,
с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане,
брак или смърт и полът.
Молителят оспорва истинността на вписан в акта за раждане факт с
твърдението, че не отговаря на действителното фактическо положение. Актът
за раждане е надлежният документ за удостоверяване на датата на раждане
съгласно чл. 45, ал. 1, т. 4 от ЗГР. Като официален документ актът за раждане
има обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените в него
факти, като тежестта да я обори е на молителя. При твърдение, че има
несъответствие между удостовереното в акта и обективната действителност,
са допустими всички доказателствени средства, при чийто анализ съдът
следва по вътрешно убеждение да установи верен или не е в спорната част
официалният документ.
За установяване на неистиността на вписаната в акта за раждане дата на
раждане на молителя по делото бяха събрани единствено гласни
доказателства – показанията на свидетеля А***. Възможността за снабдяване
с писмени доказателства – съобщение за раждане или история на
новороденото, от които евентуално да се установи датата на раждане на
молителя, е ограничена от отдалечеността на събитието във времето и срока
за съхранение на тези документи. След анализ на относимите гласни
доказателства съдът намира, че същите не установяват с необходимата
категоричност твърдения от молителя факт, че е роден в ранните часове на
*** г., а не на *** г. На първо място следва да се има предвид, че свидетелят
не е присъствал на раждането на сина си. Според собствените му показания
по време на раждането е бил извън болницата, а за раждането узнал от
санитарка, която сутринта около 03.00-04.00 ч. излязла и му съобщила. Това,
обаче, не означава, че раждането се е случило непосредствено преди това. За
4
изясняване на този факт по делото не са ангажирани доказателства. На
следващо място показанията на свидетеля А*** в тази част звучат
неубедително, особено като се има предвид, че същият е категоричен, че в
документите на сина му не фигурира друга дата на раждане освен *** г.,
което пък противоречи на писмените доказателства по делото –
удостоверение за раждане и лична карта, с които свидетелят като баща на
молителя би трябвало да е запознат. Следва да се отчете и фактът, че
показанията на свидетеля А*** не се подкрепят от никакви други
доказателства по делото, които да сочат на допусната грешка при съставяне
на акта за раждане на молителя.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде уважен
искът по чл. 19, ал. 1 от ЗГР като бъде допусната промяна на бащиното име на
молителя от Г*** на Р*** и на фамилното му име от Н. на А***, а искът по
чл. 547 от ГПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗГР за поправка на грешка в акта
за раждане на молителя следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 74, ал. 2 от ЗГР след влизане в сила на решението
препис от него следва да бъде изпратен на длъжностното лице по гражданско
състояние за извършване на отбелязване на промяната в данните по
гражданското състояние, вписани в съставения вече акт за раждане.
Съгласно чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са
за сметка на молителя.
Така мотивиран Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на бащиното име на молителя Р. Г. Н., ЕГН
********** от гр. П***, ул. „В***“ № ***, вх. ***, ет. *** от Г*** на Р*** и
на фамилното му име от Н. на А***.
ОТХВЪРЛЯ иска на молителя Р. Г. Н., ЕГН ********** от гр. П***,
ул. „В***“ № ***, вх. ***, ет. *** за поправка на датата за раждане, посочена
в акта за раждане на молителя, от *** г. на *** г.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние в Община П*** за отразяване на
промяната на името в акта за раждане и в регистъра на населението, воден от
Община П***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5
6