Р
Е Ш Е
Н И Е № 260232
Град Н., 03.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 917/2020г. по описа на Н.ския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.7, пар.1, б.”в” от Регламент (ЕО) №
261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на регламент /ЕИО/ № 295/91г.
Ищците Ф.Х., роден на ***г., и Д.Х.,
родена на ***г., двамата поданици на О.К.и с постоянен адрес ***, С.В.– К., **,
община Н., твърдят в исковата молба, че са съпрузи и че са направили резервация
с номер ****, с която са закупили билети с номера ****и ****, предназначени за
пътуването им от Б.до М., И., което да се осъществи на 03 януари 2018г., чрез
два свързани полета: Полет AF 5031/FB431, опериран от ответника “Б.Е.” АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Х.Т.Т., заедно с прокуриста Б.Ц.М., като полетът е излитащ по
разписание от летище София в 07:00 часа и
кацащ в 09:10 часа на летище Шарл дьо Гол във Франция, след което е следвало в
10:40 часа с втория Полет AF 0218, опериран от Еър Франс, да
пристигнат по разписание в 23:55 часа на летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл
в М., И.. Полет AF 5031/FB431 обаче, който е извършен от “Б.Е.”
АД, е закъснял с излитането и е пристигнал на летище Шарл дьо Гол с повече от
час закъснение, в резултат на което не са успели да излетят с втория полет за М.,
И., тъй като когато са успели да достигнат до мястото за проверката и за
качване на този втори свързващ полет, самолетът вече е излетял. Служител на Еър
Франс на Летище Шрл дьо Гол е презаверил билетите на ищците за първия възможен
полет, който е бил на следващия ден – 04.01.2018г. в 10:40 часа, с който те са
излетели за избраната от тях дестинация, като цялото разстояние е 5307
километра, но са пристигнали с 24-часово закъснение. Тъй като ищците са
пристигнали с повече от три часа закъснение, при свързващи полети, спрямо
разписанието на пристигането в крайната точка на пътуването съгласно договора
за превоз, позовавайки се на чл.7, пар.1, б.”в”, вр. чл.3, пар. 1, б.”а” от
Регламент № 261/2004г. на Европейския Парламент и Съвета от 11 февруари 204г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищците
твърдят, че ответникът им дължи обезщетение за причинените им неимуществени
вреди в размер на по 600 евро за всеки от двамата ищци, които вреди се изразяват
в претърпени неудобства в резултат на забавено изпълнение от страна на
ответника-превозвач, който не е положил необходимата грижа и организация за
своевременно излитане и пристигане на полета от Летище София до Летище Шарл дьо
Гол на 03 януари 2018г. Ищците твърдят също, че са претендирали доброволното
заплащане на тези суми за обезщетение, но по образуваната преписка по
номенклатурана на Б.ЕР и след разглеждане на кореспонденцията, ответникът не е
заплатил никакви суми в предоставения от ищците 14-дневен срок за плащане по конкретно
посочена банкова сметка. ***ретендират осъждане на ответника да заплати на
всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 600 евро
за всеки един от ищците. Претендиран разноски.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по исковете, не е направил възражения и
оспорвания.
В съдебно заседание ищците не се
явяват, представляват се от упълномощен от тях адвокат който заявява, че
поддържа предявените искове и счита, че същите са основателни и доказани от
събраните по делото доказателства. В представените писмени бележки посоча, че в
случая е приложима разпоредбата на чл.161 от ГПК поради неизпълнението на
задълженията, вменени на ответника, да представи определени писмени документи,
необходими за установяване на конкретни факти по делото.
Ответникът не се представлява в
съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорни са обстоятелствата,
които се установяват и от представените по делото писмени доказателства, че
ищците са закупили билети за резервиран от тях полет от София до М. с обща
продължителност на полета 14 часа и 25 минути, чрез свързващ полет Париж – М..
Възникнало е между Ф.Х. и Д.Х., от една страна, и „Б.Е.“ АД от друга страна,
правоотношение по резервирането на полет, съгласно което въздушния превозвач „Б.Е.“
АД е приел да превози Ф.Х. и Д.Х. с полет AF5031 от София до
Париж, като полетът е планиран да се осъществи на 03 януари 2018г. от 07:00
часа с време на пристигане на летище Шарл дьо Гоол, Париж, Франция, същия ден в
09:10 часа, т.е. продължителност 3 часа и 10 минути. За да се осъществи полета
до крайната дестинация на билета, т.е. крайния пункт на пристигане, е било
необходимо пътниците Ф.Х. и Д.Х. да пътуват със свързващия полет от Летище Шарл
дьо Гол, Париж, до Летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл, М., И., плануван да
се осъществи от 10:40 часа пак на 03 януари 2018г., с продължителност на полета
8 часа и 45 минути. Свързващият полет от въздушния оператор Air France с номер AF0218 е изпълнен
в уговореното време – 10:40 часа на 03 януари 2018г., но изпълняването на полета преди това от „Б.Е.“
АД е осъществено със закъснение – излитането е било в 07:36 часа на 03 януари
2018г., т.е. с 36 минути закъснение. Поради закъснението на този полет, довело
до късното пристигане на пътниците Ф.Х. и Д.Х. на Летище Шарл дьо Гол, Париж,
същите не успели в резултат на забавянето да пътуват със свързващия полет от
това летище до Летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл, М., И.. Това наложило
двамата пътници да пътуват на техния повторно насрочен полет AF0218 на 04 януари 2018г., като пристигането им в
крайния пункт на дестинацията на М., И., е било със закъснение от 24 часа.
Разстоянието на полета от София до М., И. е 5 307 километра.
При така установените факти
настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
При определяне на приложимия по
делото закон съдът отчита, че полет на пътници, заминаващ от летище на
територията на държава членка (София) и извършван от превозвач от Европейския
съюз попада в териториалния обхват на приложение на Регламент 261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и уредените в него права на пътниците.
Предвидената в посочения
регламент отговорност на въздушните превозвачи при извършване на превоз на
пътници в случаите на отмяна, закъснение на полета и други специфични хипотези
се осъществява на принципа на договорната отговорност, като целта е пътниците
да бъдат компенсирани за претърпените от тях вреди.
При отправено преюдициално
запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004г. Съдът на Европейските
общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и
С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК
тълкуване досежно приложимия за спора регламент. Съобразно последното тълкуване
членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕС/ 261/2004г. трябва да се прилагат в смисъл,
че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат
правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание. В конкретния случай
часът на пристигане на ищците в крайния им пункт – Летище Чатрапати Шиваджи
Интернешънъл, Бомбай, И., е 23:55 часа на 04.01.2018г., т.е 24 часа след плануваното
по разписание от въздушния превозвач, предвид на което и същите имат право на
обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размерите по същия.
Регламент № 261/2004г. не
съдържа определение за „закъснение на полет“. Това понятие обаче може да бъде
изяснено с оглед контекста, в който се вписва. Следва да се има предвид, че
„полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт,
осъществявавна от въздушен превозвач, който определя своя маршрут (Решение от
10 юли 2008г. по делото Emirates Airlines, С-173/07).
В този смисъл маршрутът е основен елемент на полета, доколкото последният се
извършва в съответствие с предварително определен от превозвача план. Освен
това, от член 6 от регламента следва, че общностният законодател е възприел
понятие за закъснение на полета, което се определя само спрямо времето за
излитане по разписание и което следователно означава, че след настъпването на
времето на излитане, останалите обстоятелства, които имат значение за полета,
трябва да останат непроменени. При това положение, полетът има „закъснение“ по
смисъла на член 6 от Регламент № 261/2004г., ако е извършен в съответствие с
първоначално предвидения план и ако действителното време на излитане е по-късно
от времето на излитане по разписание.
От друга страна, съгласно чл.2,
буква л) от Регламент № 261/2004г., за разлика от закъснението, „отмяната“ на
полета е последица от неексплоатацията на предварително планиран полет. Оттук
следва, че в това отношение отменените и закъснелите полети са две съвсем
отделни категории. Ето защо от регламента не може да се заключи, че
„закъснелият полет“ може да се квалифицира като „отменен полет“ само поради
съображението, че закъснението е много продължително. Възможно е да се приеме,
че е налице отмяна само в случаите, когато предварително планираният и закъснял
полет е прехвърлен към друг полет, тоест когато е налице отказ от плана на
първоначалния полет и пътниците за него са се присъединили към пътниците за
полет, който също е планиран, и то независимо от полета, за който превозените
по този начин пътници са направили резервацията си. В този смисъл член 2, буква
л) и чл.5 и чл.6 от регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че независимо от
продължителността на закъснението, дори тя да е голяма, закъснелият полет не
може да се разглежда като отменен, след като въздушният превозвач го е извършил
в съответствие с първоначално предвидения план.
Следва обаче да се посочи, че
макар само в член 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004г., който се отнася до
отмяната на полети, да е предвидена възможност за позоваване на „извънредни
обстоятелства“, поради които въздушните превозвачи могат да се освободят от
задължението да заплатят обезщетение по чл.ен 7 от същия, в съображение 15 от
него все пак гласи, че позоваване на такива обстоятелства е възможно и когато
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в
определен ден води до голямо закъснение или закъснение, продължаващо до другия
ден. След като понятието за голамо закъснение се използва в контекста на
извънредни обстоятелства, трябва да се приеме, че законодателят го е свързал и
с правото на обезщетение. Този извод е имплицитно подкрепен и от целта на
Регламент № 261/2004г., доколкото от съображения 1 – 4 от него следва, че
посоченият регламент цели да се гарантира високо равнище на защита на
въздушните пътници, независимо дали се намират в положение на отказан достъп на
борда, отмяна или закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи има
причинено сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка
с въздушния транспорт.
При тези обстоятелства не може
поначало да се допуска, че пътниците на закъснели полети са лишени от право на
обезщетение и не може да се приравняват на пътниците на отменени полети за
целите на признаването на такова право. В това отношение всеки общностен акт
трябва да се тълкува в съответствие с цялото първично право, включително в
съгласие с принципа на равно третиране, който изисква да не се третират по
различен начин сходни приложения и да не се третират еднакво различни
положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 14
декември 2004г. по делото Swedish Match, C-210/03, Recueil;
Решение от 10 януари 2006г. по дело IATA и ELFAA, С-344/04, Recueil).
Настоящият съдебен състав намира, че
вреда претърпяват както пътниците на отменени полети, така и пътниците на
закъснели полети, ако преди да достигнат своя пункт на пристигане последните
понасят по-голяма продължителност на превоза от предварително определената от
въздушния превозвач. Ето защо следва да се установи, че пътниците, чийто полет
е отменен, и пътниците, засегнати от закъснението на полета, претърпяват
аналогична вреда, състояща се в загуба на време, и в този смисъл се намират в
сходно положение за целите на прилагането на правото на обезщетение по чл.7 от
Регламент 261/2004г.
В случая двамата ищци са
претърпяли вреда, изразяваща се в загуба на време, доколкото макар и в крайна
сметка осъществен планирания от въздушния превозвач „Б.Е.“ АД *** до Париж,
същият е изпълнен със закъснение, имащо за последица невъзможност ищците да
пътуват чрез свързващия полет от Париж до М. И., който също е бил планиран, в
резултат на което този свързващ полет е извършен на следващия ден след
предварително определено разписание, и на този следващ ден ищците са
пристигнали до пункта на пристигане – крайната дестинация. Категорично при това
положение се касае за „закъснение“, а не за „отмяна“ на полета, но поради
неговата продължителност – повече от три часа от първоначално предвиденото
разписание, закъснението е поставило Ф.Х. и Д.Х. в аналогично правно положение
като пътници на отменен полет. С оглед на това, по отношение на ищците намира
приложение разпоредбата на чл.7 от регламента, предвиждаща право на
обезщентение в негова полза от страна на въздушния преводвач „Б.Е.“ АД.
Изводът за приравняване на
пътниците на закъснели полети с пътниците на отменени такива за целите на
прилагането на правото на обезщетение има като последица обаче и възможността
за освобождаване на въздушния превозвач от отговорност, ако същият може да
докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими
мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Тежестта на доказване наличието на такива обстоятелства е
за ответника в настоящото производство. По делото не само не са доказани изключващи
отговорността на превозвача обстоятелства, доколкото не се установяват
закъснението на полета да се дължи на обстоятелства, извън обикновената
употреба на летателния апарат от въздушния превозвач, но последният дори не е
въвел правоизключващи възражения на наличието на събития, които поради своето
естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
въздушния превозвач и се намират извън контрола му, поради което и не следва да
бъде правен извод за наличие на такива обстоятелства в настоящия случай, а отговорността
му следва да бъде ангажирана чрез присъждане на ищците на претендираното
обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/261/2004г.
Макар в случая да не са възникнали извънредни
обстоятелства, за ответника „Б.Е.“ АД е било налице принципното задължение да
вземе необходимите мерки за предотвратяване на възникнали всякакви
обстоятелства, които биха довели до закъснение на полета, които мерки са в
рамките на обичайната грижа и предвидимост, характерни за спецификата на
осъществяваната от ответника дейност.
Изложените съображения водат до
извода, че са налице всички елементи на специалния фактически състав за
пораждане на вземане за обезщетение на безпокойство и неудобства, причинени от
забавяне на полета, както е посочено в съображение 2 от регламента. От
ответника не бе доказано наличие на основание за изключване на отговорността
му, поради което и претенциите на Ф.Х. и
Д.Х. за присъждане на обезщетенията за тези вреди са основателни.
По отношение размерите на
същите, в случая намира приложение разпоредбата на чл.7, т.1, б.“в“ от
регламента, тъй като се касае за полет
от летище София, до летище Шарл дьо Гол, Франция, и от летище Шарл дьо Гол,
Франция до летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл, М., И., тоест полетът е с
разстояние не само над 1 500 километра, но и над 3 500 километра,
същият е извън територията на Общността. С оглед на това дължимите в полза на
всеки от Ф.Х. и Д.Х. обезщетения са в размер на по 600 евро.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат заплатени
направените от тях съдебни и деловодни разноски, включващи 100 лева за платена
държавна такса – по 50 лева от всеки от ищците, и общо 600 лева за платено
адвокатско възнаграждение, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки един от ищците по 350 лева за направените от тях разноски.
Съгласно Решение № 189 от
20.06.2014г. по гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, IV г.о. на
ВКС, отговорността за разноски е уредена като ограничена и включва само
внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един
адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви
други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Пътните разноски на
упълномощения от страната адвокат се считат включени в уговореното адвокатско
възнаграждение, поради което и нямат самостоятелен разход в производството.
Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат
да се претендират на основание чл.78 от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014г. по
гр.д.№ 5663/2013г. на ВКС, IV г.о.). Поради това и тази
останалата претенция на ищците, съгласно списъка на разноските, за осъждането
на ответника да им заплати и транспортни разходи в размер на 293,11 лева,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не претендира заплащането на такива, а и разноски не му се дължат на
основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, поради което и съдът не
следва да се произнася по присъждането на такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Н.ският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т.Т.,
заедно с прокуриста Б.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х., роден на ***г., поданик на О.К.и
с постоянен адрес ***, С.В.– К., **, община Н., сумата в размер на 600 евро (шестстотин евро), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди поради изпълнен със закъснение Полет AF5031, планиран на 03 януари 2018г. от 07:00
часа от Летище София до Летище Шарл дьо Гол, Париж, в резултат на което
пътникът е пристигнал до крайния пункт на пристигане според дестинацията на
закупения билет – Летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл, М., И., с разстояние
на полета от първоначалната до крайната дестинаация 5 307 километра, с
повече от 3 (три) часа закъснение, ведно със законната лихва, считано от 13 октомври 2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
“Б.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор Х.Т.Т., заедно с прокуриста Б.Ц.М., ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Х., родена на ***г., поданик на О.К.и с постоянен адрес ***, С.В.–
К., **, община Н., сумата в размер на 600
евро (шестстотин евро),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради изпълнен със
закъснение Полет AF5031, планиран на 03 януари 2018г. от 07:00
часа от Летище София до Летище Шарл дьо Гол, Париж, в резултат на което
пътникът е пристигнал до крайния пункт на пристигане според дестинацията на
закупения билет – Летище Чатрапати Шиваджи Интернешънъл, М., И., с разстояние
на полета от първоначалната до крайната дестинаация 5 307 километра, с
повече от 3 (три) часа закъснение, ведно със законната лихва, считано от 13 октомври 2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “Б.Е.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т.Т.,
заедно с прокуриста Б.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х., роден на ***г., поданик на О.К.и
с постоянен адрес ***, С.В.– К., **, община Н., сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Б.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т.Т., заедно с
прокуриста Б.Ц.М., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х., родена на ***г., поданик на О.К.и с
постоянен адрес ***, С.В.– К., **, община Н., сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Ф.Х., роден
на ***г., и Д.Х., родена на ***г., двамата поданици на О.К.и с постоянен адрес ***,
С.В.– К., **, община Н., за осъждането на “Б.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т.Т.,
заедно с прокуриста Б.Ц.М., да им заплати сумата в размер на 293,11 лв. (двеста
деветдесет и три лева и 11 ст.), представляваща транспортни разходи, съгласно
списъка на разноските, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: