Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на пети юни , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 4302 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са : установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК, обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка
с чл. 79 ал.1 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по предявена искова молба
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.П.Г. – САК, със съдебен адрес:*** срещу М.Л.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, в
която се излагат обстоятелства,
че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М.Л.Н. било образувано ч.гр.д №4382/2017г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 324.40 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, от името на ищцовото дружества предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера
на 63,75лв. която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги. Сочи се, че наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на
обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане
на договорна неустойка в размер на 89,97 лв.
Сочи
се в исковата молба, че по повод договор за мобилни услуги от дата 01.02.2016 г.,
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът М.Л.Н. бил
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №*********
и титуляр по предпочетения мобилен номер 0899/******с избрана абонаментна
програма НонСтоп 29,99 лв., с уговорен срок на действие до 01.02.2017г.
Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.01.2016 г. до 04.05.2016
г. Теленор е издал:фактура №**********/05.02.2016г. за отчетения период на
потребление 01.02.2016- 04.02.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 34.13 лв., платима в срок 20.02.2016 г., като
към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания номер, фактура №**********/05.03.2016г. за отчетения
период на потребление 05.02.2016- 04.03.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 40,26лв. и 34,13 лв. -дължим, незаплатен баланс по
предходната фактура №**********/05.02.2016г., като общо дължимата сума по
фактурата възлиза на стойност 74,39 лв., платима в срок 20.03.2016 г. и към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания номер.Срокът за плащане на втората фактура
№**********/05.03.2016г. е бил 20.03.2016 г. Длъжникът е изпаднал в забава на
21.03.2016 г., а плащане не е регистрирано, поради което на 25.03.2016г.
достъпът до услуги бил преустановен.
С Кредитно известие
№**********/05.04.2016г. за извършена корекция по дълга, е била сторнирана сумата в размер на 10.64 лв.,
и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 74.39
лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 63.75 лв.,
платима в срок 20.04.2016г.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 63,75 лв.,
на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е
прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника М.Л.Н. за ползвания
абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 05.05.2016г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 324,40лв.
Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък
в размер на 63,75 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер 260,65лв.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния
абонамент била 25.03.2016г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
Сочи се
още, че така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп 29,99 лв. за мобилен
номер 0899/****** до 01.02.2017 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
01.02.2016 г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
клауза в т.11, етр.2 от индивидуалния договор, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка от
абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси. С оглед изложеното ищецът претендира
неустойка в размер на три стандартни за ползваните програми месечни абонаментни
такси по абонаментен план НонСтоп 29,99лв. за мобилен номер 0899/******,
възлизащи на обща стойност 89,97 лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет и
седем ст./.
Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът М.Л.Н. се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на М.Л.Н.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи
се, че в конкретният случай ответникът М.Л.Н. е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0899/****** и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
С
оглед на изложеното и на основание на
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли съда, след като се убеди в
основателността на претенцията им, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.Л.Н.,
с ЕГН: **********, адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление
в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, в размер на 63,75лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.01.2016
г. до 04.05.2016г.,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли
съда, да осъди ответника М.Л.Н., ЕГН: ********** да заплати
на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 89,97 лв., представляваща
начислена договорна неустойка за неизпълнение на Договор за мобилен номер 0899/******
с абонатен номер №********* в размер на три стандартни за ползваната програма
НонСтоп 29,99лв. месечни абонаментни такси.
Моли съда, да постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в заповедното и в настоящото
исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски
хонорар. Формулирани са доказателствени
искания.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото съдебно заседание,
ответникът е
редовно призован при условията на чл. 41 ал.2 ГПК ,но не се явява , не е направено искане за
разглеждането на делото в негово
отсъствие.
След преценка на събраните доказателства
и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4382/2017
г. по описа на ПзРС се установява , че
ищцовото дружество е подало
заявление и е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане
длъжникът М.Л.Н., с ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 със законен представител Оле Бьорн
Шулстъд – Изпълнителен директор, представлявано от пълномощника си адвокат В.Г., съдебен адрес:***,парично вземане за сумата от 324.40 лева, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от дата
01.02.2016 г., потребени в периода от 05.01.2016 г. до 04.05.2016 г. за
които операторът е издал крайна фактура № **********/05.05.2016 г., платима в
срок до 20.05.2016 г., мораторна лихва за забава в размер на 8.98 лева за
период от 21.05.2016 г. до 09.10.2017 г.,начислена върху вземането,ведно със
законната лихва върху главницата по посочената крайна фактура от подаването на
настоящото заявление - 24.10.2017 г. до окончателното заплащане на дължимата
сума, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. –
адвокатски хонорар. В заповедта за изпълнение посочено ,
че вземането произтича от договор за далекосъобщителни услуги от дата
01.02.2016 г.
Длъжникът в това производство не е
открит на постоянния му адрес , поради което е получил книжата по делото при
условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
В съдебно заседание , ищецът чрез подадена писмена молба – становище моли при наличие на
предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238
ал.1 ГПК.
При тези данни съдът приема , че
са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1
от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от
неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като
съобрази наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и
че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищеца намира, че
няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в
исковата молба петитум.При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата
молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са
формално редовни, може да бъде обоснована основателността на установителните исковите
претенции с правно основание чл.422 ГПК и на осъдителните с правно основание чл.92 ЗЗД
във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД - така,
както са предявени, като съдът намира ,че те са доказани.
На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът
счита , че не следва да излага подробни мотиви
за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда
на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая следва да се
съобрази , че в настоящото производство с установителен иск, ищецът е
предявил само част от вземанията в
заповедното производство поради което и дължимите на заявителя разноски в
заповедното производство следва да бъдат коригирани с размера на непредявената
/ и неустановена със съдебно решение / част , а именно – съразмерно с частта
предмет на настоящото производство в
тежест на ответника следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер на
39,19 лв. , а в исковото производство разноски в размер на 25,00 лв. за
внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.П.Г. – САК, със съдебен адрес:*** срещу М.Л.Н. ЕГН **********, с адрес: *** -с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Л.Н. ЕГН **********, с адрес: *** , че съществува
паричното вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6
удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4382/2017
г. по описа на ПзРС , което е в размер на 63,75
лв. главница за ползвани
далекосъобщителни услуги по договор 01.02.2016 г. и фактура № **********/
05.05.2016 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 24.10.2017 г. до окончателното
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Л.Н. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 чрез адв. В.П.Г. –
САК, със съдебен адрес:*** сумата в размер на 89,97 лв. представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение на договор за мобилен номер 0899******
с абонатен номер № ********* в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни
такси по договор от 01.02.2016 г.
ОСЪЖДА М.Л.Н. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. В.П.Г. – САК, със съдебен адрес:*** сторените в
заповедното производство разноски в размер на 39,19 лв., както и сторените в
исковото производство разноски в размер на 205,00 лв.
Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: