№ 3877
(населено място)), 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110137378 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „(фирма)“ ЕАД срещу Ч.
В. ПЛ..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 1268.55 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената ТЕ за периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., сумата от 109.02 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 13.01.2021г., семата от 22.10 лв. главница за
дялово разпределение и сумата от 2.45 лв. лихва за дялово разпределение, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр.
д. № 3363/2021г. на СРС, 35 с-в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в заповедното и в настоящето производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, твърди, че за процесния период трето лице е
ползвало топлоснабдения имот.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ЕООД, а на
страната на ответника – ИВ. Д. Г..
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното по делото постановление за възлагане на недвижими имот,
влязло в сила на 06.06.2015г., ответникът е собственик на топлоснабдения имот.
1
От представените по делото съобщение за въвод във владение, обезпечителна
заповед и съобщение за отмяна на насрочения въвод във владение, както и от представените
доказателства за образувано дело с правно основание чл. 124 ГПК със страни ответника и
третото лице помагач, относно топлоснабдения имот, се установява, че и към настоящия
момент ответникът не е влязъл във владение на имота.
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици на имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от (фирма) ЕАД на потребителите в (населено място)), приети от съвета на
директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (пре-ди ДКЕР) и публикувани в
централни ежедневници.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 3363/2021 г. по описа на
СРС, 35 с-в, се установява, че срещу ответника въз основа на заявление на „фирма” ЕАД е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Исковата молба е предявена на 28.06.2019г., като на тази дата са представени и
доказателства за предявения иск. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими и като такива следва да
бъдат разгледани по същество.
По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД.
Видно от представеното по делото постановление за възлагане на недвижими имот,
влязло в сила на 06.06.2015г., ответникът е собственик на топлоснабдения имот, като това
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Установява се от събраните по делото доказателства, че топлоснабденият имот
представлява обект за стопански нужди.
По делото не е представен договор за продажба на ТЕ между ищеца и ответника, а и
липсват такива твърдения. Следователно, за процесния период между страните не са
съществували облигационни отношения по договор за продажба.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния
период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или
2
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, т.е исковете са предявени на извъндоговорно основание.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е бил
собственик на имота през посочения период.
Видно от представените по делото съобщение за въвод във владение, обезпечителна
заповед и съобщение за отмяна на насрочения въвод във владение, както и от представените
доказателства за образувано дело с правно основание чл. 124 ГПК със страни ответника и
третото лице помагач, относно топлоснабдения имот, обаче се установява, че и към
настоящия момент ответникът не е влязъл във владение на имота. Не се доказа установяване
на фактическа власт върху имота от страна на ответника. Фактическата власт се предава от
момента на извършване на въвода във владение, а не от момента на влизане на
постановлението в сила.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил, че той е ползвал имота,
като твърди, че същият се е използвал от предишния собственик, включително и към
настоящия момент. От събраните доказателства се установява, че през процесния период
ответникът не е бил въведен във владение на имота.
Ето защо, липсва основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане
на сумата за начислена ТЕ. Само но това основание исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се
отбележи и следното.
Доколкото не са приложими общите условия, поради липса на облигационно
отношение, липсва основание ответникът да дължи такса за извършване на дялово
разпределение – същата е дължима от потребителя на енергията, поради което ответникът
не се е обогатил със стойността й. На следващо място не са представени доказателства, че
ищецът е заплатил сумата за дялово разпределение на ТЛП, поради което за ищеца липсва
основание да търси тази сума от ответника и на извъндоговорно основание. Ето защо, искът
за главница за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като недоказан и поради
изложените съображения.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за лихва. Същия е
неоснователен и поради това, че доколкото липсва писмен договор, по отношение на
3
ответника не са приложими общите условия. С оглед изложеното, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не e представена покана, поради което
акцесорните претенции за лихва се явяват неоснователни и поради тези съображения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 3 от ГПК следва в полза
на ответника да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото производство
в размер на 600 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (населено място)), (улица) срещу Ч. В. ПЛ., ЕГН **********, с адрес (населено
място)), ул.“(улица)“ № (номер), в. (номер), ет. (номер), ап. (номер), иск с правно основание
чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1268.55 лв. за
периода м. 05.2018г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, сумата от 22.10 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
м. 05.2019г. до м. 02.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 21.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 109.02 лв., представляваща законна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2019г. до 13.01.2021г., както и за сумата от 2.45
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3363/2021г. на СРС, 35 с-в, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(населено място)), (улица) да заплати на Ч. В. ПЛ., ЕГН **********, с адрес (населено
място)), (улица) на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 лв., представляваща
направените по настоящето дело разноски.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститути-рано на
страната на ищеца – „фирма“ ЕООД и трето лице помагач, конститутирано на страната на
ответника – ИВ. Д. Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4