№ 4643
гр. Варна, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502375 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 43076/ 27.06.2022г от С. Г. Г. ЕГН
********** с адрес за кореспонденция: община Варна, жк“Възраждане 1“ бл.9 вх.1 ет.4
ап.10, срещу постановеното от ВРС–IХс-в Определение № 5314/18.05.2022 по ч.гр.д.№
6261/2022г, с което е допуснато обезпечение по висящия осъдителен иск, предявен от Ж. В.
И. ЕГН ********** против С. Г. Г. ЕГН ********** с правно осн.чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата общо в размер на 2 150лв,
представляваща получена без правно основание сума, формирана както следва: 1000лв,
престарана на 10.02.2022г по банков път; 650лв, престарана на 28.03.2022г по банков път и
500лв, престарана на 07.04.2022г по банков път, ведно с обезщетението за забава върху
главницата съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 18.05.2022г, до окончателното погасяване на вземането, чрез налагане на
ЗАПОР върху вземанията на С. Г. Г. ЕГН ********** за суми по банкови сметки, открити в
„Обединена Българска Банка"АД; „Банка ДСК"АД; „Първа Инвестиционна Банка"АД;
„Юробанк България"АД; „Райфайзенбанк България"ЕАД; „Уникредит Булбанк" АД и
„Централна Кооперативна Банка"АД с преминаване от сметка в сметка до достигане на
размера на обезпеченото вземане, възлизащо на 2 150лв, при условие, че молителят
представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 215лв по депозитна
сметка на РС-Варна.
Счита наложената обезпечителна мярка с постановеното определение за
незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Видно от приложените към ИМ копия от платежните нареждания никъде не било
1
упоменато основание, освен „захранване на сметка“ и „време за размисъл". Предвид факта,
че ищецът е юрист по образование и адвокат по професионално занимание, трудно било да
се предположи, че подобни пропуски се дължали на липса на познание и опит.
Упоменатите преводи били част от личния им съвместен живот, като за известен
период от време били и колеги, като ищецът, освен партньор в живота му, се явявал и пряк
служебен ръководител.
Държи да обърне внимание, че в момента изплащал ипотечен кредит, с който закупил
жилище на майка си, сестра си и баба си, която живеела с тях в едно домакинство.
Наложеният запор поставял под риск изплащането на ипотеката и създавал вероятност за
буквалното им изхвърляне на улицата.
За цялостно изясняване на обстоятелствата прави сл.доказателствени искания, които
съдът може да изисква по служебен път:
1/ справка от ВАС за наличие или отсъствие на адвокатски права и регистрация на
ищеца-Ж. И.;
2/ справка от НАП за вида и обема на осигуряването на жалбоподателя за периода
1.01.2022г до 01.01.2022г.
Към жалбата са представени писмени доказателства:
- копие от справка часове по командировки за периода 10-18.02.2022г;
- копие от справка часове по командировки за периода 23.02.-19.03.2022г;
- копие от справка часове по командировки за периода 24.03.-11.04.2022
С подадения в срока по чл.274 ГПК писмен отговор ответната страна Ж. В. И.
ЕГН ********** с адрес : гр.София кв.„Суходол" ул.„Траян Танев" № 63, чрез процесуалния
си представител адв.д-р Г. К. В. от АК-гр.Варна, ЕРА № **********; с адрес за призоваване:
гр.Варна ул.„Дрин" № 10 ет.1 ап.60, изразява становище за неоснователност на жалбата.
1/ Счита изложените твърдения в ч.жалба за такива по съществото на спора и затова
не следва да бъдат обсъждани в производството по чл.390 от ГПК, но с оглед направените с
тях внушения твърди, че предявеният иск е допустим и въз основа на представените
доказателства - вероятно основателен.
2/ Допуснатото обезпечение е в хипотезата на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, т.е. след надлежно
представена гаранция в определения от съда размер.
Изложените доводи в частната жалба, макар и сами по себе си да представляват
становище по съществото на спора, биха имали отношение в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1
ГПК, но не и към тази на т.2 от същия текст. Вероятната основателност на иска следва да се
обсъжда само в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1, а не и в хипотезата на чл.391 ал.1 т.2,
доколкото разпоредбата съдържа два алтернативни текста, които не се разглеждат в
условията на кумулативност.
3/ Предмет на настоящото производство е дали ищецът ще бъде затруднен и дали за
2
него ще бъде невъзможно да осъществи правата си при постановяване на съдебно решение в
негова полза.
За кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презумира
обезпечителна нужда. доколкото при едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца, за
него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено
осъществяването на правата му по това решение, ако длъжникът предприеме действия по
намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.
Без налагане на обезпечението би се затруднило или дори изцяло осуетило
осъществяването на правата на ищеца при едно бъдещо благоприятно решение по делото,
което е видно дори от изложеното в самата ч.жалба, че жалбоподателят се позовава на
изплащан от него ипотечен кредит. В конкретния случай тези твърдения не са подкрепени с
никакви писмени доказателства, но безспорно това било индиция, че обезпечителната нужда
е налице - от една страна предвид пасивното поведение на ч.жалбоподател, а от др.стр. -
формираната трайно установена практика на ВКС, съгласно която „обезпечителната нужда
винаги се предполага...“ /напр. Определение на ВКС хпо ч.т.д.№ 629/2011г./
4/ Видно от самата ч.жалба било, че ответникът изпитвал финансови затруднения,
което от своя страна показвало, че съдът правилно е преценил и е допуснал обезпечителната
мярка - запор на банкова сметка на длъжника.
Видно от получения отговор на запорно съобщение с вх.№ 10356/30.05.2022г на ЧСИ
Л.Станев ответникът не разполага с достатъчно средства, от които ищецът би могъл да
удовлетвори вземането си, при благоприятен за него изход на спора, което още веднъж
показвало, че е налице обезпечителна нужда;
5/ Ответникът твърди факти, които не отговаряли на обективната истина, а именно
същият никога не е бил в трудови правоотношения с ишеца Ж. И. , а в гражданско-правни
такива с ТД"Нова Броудкастинг Груп" ЕООД /Нова ТВ/ на длъжност „шофьор продукция“.
Представените справки за командировъчни часове не носят нито подписа на упълномощен
представител, нито печат на представляваното дружество;
Ищецът никога не е бил в каквито и да било лични отношения с ответника по делото,
който с изявленията си целял да дискредитира доброто име на Ж. И. и било опит за
реваншизъм за това, че ищецът по делото си е потърсил дължимите му суми, които
ответникът бил получил без правно основание.
6/ Следвало да се има предвид, че, въпреки достатъчните писмени доказателства,
съдът е определил и парична гаранция при допускане на обезпечението, която
добросъвестно била заплатена.
Поради изложеното моли за потвърждаване на постановеното от ВРС определение.
СЪДЪТ, за да се произнесе, взе предвид следното.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна по сл.съображения:
3
В искова молба, подадена от Ж. В. И. против С. Г. Г., е обективирано особено искане
по чл.389 ГПК, за допускане на обезпечение по висящия иск на молителя срещу ответника
за осъждане на последния да заплати на първия сумата в общ размер на 2 150.00 лева,
представляваща получена без правно основание сума, ведно с обезщетението за забава
съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
18.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, като е
посочена обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на ответника за суми по банковите
му сметки, открити в посочените банки, с преминаване от сметка в сметка, до достигане
размера на главното вземане в общ размер от 2150лв.
Въззивният съд, след преценка на представените с молбата писмени доказателства,
приема следното:
Обезпечителното производство има за цел да гарантира реализиране правата на
ищеца при евентуално позитивно за него решение, което би послужило за изпълнително
основание.
Предпоставки за допускане на обезпечението са допустимостта на бъдещият иск,
неговата допустимост и вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда за
молителя и адекватност на обезпечителната мярка към вида на търсената защита.
Въз основа на представените с молбата доказателства може да се направи
положителен извод както за допустимостта на предявените кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, така и тяхната вероятна основателност.
Сочената обезпечителна мярка е адекватна и подходяща към вида на търсената
защита и обезпечителната нужда. Преценката за наличието на последната е с оглед данните
по конкретното дело, като без значение е финансовото състояние на ответника /така в
Опр.на ВКС № 126/15.02.2013г по ч.т.д.№ 1008/2013г на II ТО/. При липса на данни,
опровергаващи наличието на такава обезпечителна нужда, същата се предполага /арг. от
Опр.на ВКС № 273/7.05.2009г на ВКС по ч.т.д.№ 295/2009г, II ТО на ТК/.
В настоящия случай такава се потвърждава и от вероятната възможност до
приключване на производството с влязло в сила решение, титулярът на задължението да се
разпореди с имуществото си, с което да създаде пречки за удовлетворяване претенцията на
кредитора. За последното се съди от изявлението на самия жалбоподател, че погасява
ипотечен кредит.
Доколкото РС е допуснал обезпечение до размера на претендираната сума, не е
налице опасност от свръхобезпечение. В тази връзка е уместно да се посочи и това, че за
ответника няма пречка да оперира със сумите по паричните си влогове в случай, че
надвишават размера на обезпеченото вземане от 2150лв.
Що се отнася до изложените в ч.жалба доводи, касаещи разрешаването на
материално-правния спор, то те стоят извън предмета на настоящото производство, свързано
с наложената обезпечителна мярка и по тях съдът ще вземе отношение с постановяване на
съдебно решение.
4
Предвид горното въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна и
затова постановеното от ВРС определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-IXс-в № 5314/18.05.2022 по ч.гр.д.№
6261/2022г, с което е допуснато обезпечение по висящия осъдителен иск, предявен от Ж. В.
И. ЕГН ********** против С. Г. Г. ЕГН **********, с правно осн.чл.55 ал.1 предл. 3-то ЗЗД
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата общо в размер на 2 150лв,
представляваща получена без правно основание сума, формирана както следва: 1000лв,
престарана на 10.02.2022г по банков път; 650лв, престарана на 28.03.2022г по банков път и
500лв, престарана на 07.04.2022г по банков път, ведно с обезщетението за забава върху
главницата съизмерима със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 18.05.2022г, до окончателното погасяване на вземането, чрез налагане на
ЗАПОР върху вземанията на С. Г. Г. ЕГН ********** за суми по банкови сметки, открити в
„Обединена Българска Банка"АД; „Банка ДСК"АД; „Първа Инвестиционна Банка"АД;
„Юробанк България"АД; „Райфайзенбанк България"ЕАД; „Уникредит Булбанк" АД и
„Централна Кооперативна Банка"АД с преминаване от сметка в сметка до достигане на
размера на обезпеченото вземане, възлизащо на 2 150лв, при условие, че молителят
представи доказателства за внесена парична гаранция в размер на 215лв по депозитна
сметка на РС-Варна, на осн.чл.389 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5