Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 09.04.2020 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                  

           При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3595/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, в качеството му на цесионер по сключен с *** Договор за цесия от *** г., с който е прехвърлено процесното вземане, срещу И.Б.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща невърната сума по сключен между ***, като кредитодател, и И.Б.И., като кредитополучател, Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и на сторените по делото разноски.

След справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор за кредит № *** г., Общи условия към Догвора за кредит; Разписка за извършено плащане от ***г., Договр за прехвърляне на вземания от *** г. и Приложение № 1 към него (Извлечения), Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., издадено от ***, Приложение № 4 – Пълномощно за уведомяване за цесия, Уведомление за цесия и Писмована плратка от „Б.п.“ ЕАД.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че по силата на издадената заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца процесните суми.

На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски, от която: 50 лв. – платената държавна такса, и 100 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                        Р  Е Ш И:

ОСЪЖДА И.Б.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К. Б.” ЕООД, ***, в качеството му на цесионер по сключен с *** Договор за цесия от *** г., с който е прехвърлено процесното вземане, сумите от: 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща невърната сума по сключен между ***, като кредитодател, и И.Б.И., като кредитополучател, Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва считано от 03.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

Банкова сметка, ***ата сума в ***,

IBAN: ***, BIC:  ***.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

                                                                              

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: