№ 65519
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110103546 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от
".." ЕООД с ЕИК ... срещу С. К. И. с ЕГН ********** (длъжница). Със заявлението се
претендират от длъжницата сумата 282 лева и 4 стотинки, представляваща главница по
договор за паричен заем, сумата 85 лева и 3 стотинки, представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, и сумата 42 лева и 96 стотинки,
представляваща неплатени такси за събиране на кредита.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия
се прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна
проверка за наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или
добрите нрави. При констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при
обосновано предположение), съответно на противозаконни или безнравствени
уговорки, съдът отхвърля изцяло или отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410,
ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2 ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен
заем № .., сключен на 14. 05. 2021 г. между ".." АД и длъжницата, договор за
предоставяне на поръчителство № .., сключен на 14. 05. 2021 г. между ".." ЕООД и
длъжницата, приложение към договора за предоставяне на поръчителство, погасителен
план, предложение за сключване на договор за паричен заем, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31. 03. 2022 г. между ".." ЕООД и
заявителя, и приложение към него, пълномощно за съобщаване на прехвърлянето на
вземания и потвърждение за извършената цесия от ".." ЕООД, справки от търговския
регистър и тарифа на ".." АД. При служебна проверка на заявлението и всички
приложени към него документи заповедният съд намира, че следва да отхвърли
заявлението по отношение на претенциите за сумата 85 лева и 3 стотинки,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и
сумата 42 лева и 96 стотинки, представляваща неплатени такси за събиране на
кредита.
Съгласно договора за паричен заем ".." АД се е съгласило да отпусне на
1
длъжницата потребителски кредит в размер на 300 лева, а тя е поела задължение да
възстанови сумата ведно с фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер 40 %
на дванадесет ежеседмични погасителни вноски. Наред с това длъжницата се е
задължила в срок от три дни от сключването на договора да предостави едно от три
обезпечения, а именно две физически лица - поръчители, всеки от които да е с
осигурителен доход над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по други договори при кредитодателя, да няма неплатени
осигуровки и задължения към други банкови и финансови институции; банкова
гаранция с бенефициер кредитодателя; или одобрено от кредитодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки (чл. 4). Още същият ден длъжницата
е сключила и договор за предоставяне на поръчителство със същия номер с ".." ЕООД,
по силата на който ".." ЕООД е поело задължението да поръчителствува за длъжницата
по договора й за потребителски кредит с ".." АД, а тя се е задължила да му заплати
възнаграждение в размер на 92 лева и 76 стотинки. Заявителят е представил и
надлежни доказателства за цедирането на вземания на ".." ЕООД срещу длъжницата в
негова (на заявителя) полза. От друга страна, към заявлението не са приложени
доказателства за самото възникване на вземанията на ".." ЕООД срещу длъжницата.
Това е така, защото към заявлението е приложен само договор за предоставяне на
поръчителство между ".." ЕООД и длъжницата, но не е представен и договор за
поръчителство между ".." ЕООД и кредитодателя ".." АД. За да е налице
поръчителство по начало не се изисква да бъде сключван договор между длъжника и
поръчителя, в какъвто смисъл е последователната съдебна практика (решение № 351 от
12. 06. 1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; решение № 1022 от 28. 06. 1999 г.
на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните вземания на изпълнилия чуждите
задължения поръчител възникват срещу длъжника по силата на закона. Преди
изпълнението на тези задължения от поръчителя в класическия случай между тях не
съществува правна обвързаност (решение № 74 от 01. 07. 1959 г. по гр. дело № 51/59 г.,
ОСГК на ВС). Заявителят-цесионар би следвало да е получил от цедента си ".." ЕООД
всички документи, свързани с цедираните вземания (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Независимо от
това обаче заповедният съд намира за излишно да му дава указания да представи и
липсващия договор за поръчителство (както и платежни документи, удостоверяващи,
че поръчителят е погасил задълженията на длъжницата, които също липсват). Това е
така, защото дори и съответните документи да бяха представени, претенцията отново
щеше да бъде отхвърлена от заповедния съд. В случая предполагаемият поръчител ".."
ЕООД е търговско дружество, едноличен собственик на чийто капитал е
кредитодателят ".." АД. По този начин на практика кредитодателят цели да създаде
едно само привидно персонално обезпечение чрез свое дъщерно дружество, а по
същество да оскъпи необезпечения кредит с допълнителни разходи, които да не бъдат
отчетени при изчисляването на годишния процент на разходите. Казано иначе, с
няколко правни сделки, всяка от които сама по себе си формално законосъобразна, ".."
АД е целяло да постигне една забранена от закона цел, а именно да постигне годишен
процент на разходите, надхвърлящ нормативноустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Що се отнася до сумата 42 лева и 96 стотинки, представляваща неплатени такси
за събиране на кредита, съдът приема следното. Дори и отново да се приеме, че ".."
ЕООД е поръчител и е изпълнило и тези задължения на длъжницата в полза на
кредитодателя, основанието за тяхното първоначално възникване почива на чл. 9, ал. 1
от договора за паричен заем и тарифата на ".." АД. От цитираните текстове е видно, че
става въпрос всъщност не за "такса за услуга", а за обезщетение за вреди, претърпени
от кредитодателя вследствие на забава на длъжницата. Възможността кредитодателят
2
да бъде обезщетен за вреди от забавата на потребителя обаче е императивно
ограничена до размера на законовата лихва за периода на забавата съгласно чл. 33, ал.
1 и ал. 2 ЗПК.
В обобщение, заповедният съд намира, че следва да отхвърли заявлението за
сумата 85 лева и 3 стотинки, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, и сумата 42 лева и 96 стотинки, представляваща
неплатени такси за събиране на кредита, поради заобикаляне на закона и противоречие
с него. За сумата 282 лева и 4 стотинки, представляваща главница по договор за
паричен заем, следва да бъде издадена заповед за изпълнение, като бъдат присъдени
пропорционално разноски със заповедта за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на ".." ЕООД с ЕИК ... срещу С. К. И. с ЕГН
********** в частта за сумата 85 лева и 3 стотинки, представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, и сумата 42 лева и 96 стотинки,
представляваща неплатени такси за събиране на кредита, свързани с договор за
паричен заем № .., сключен на 14. 05. 2021 г. и договор за поръчителство от 14. 05.
2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на ".." ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3