Определение по дело №207/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството по делото е образувано по жалба на Е. В. В. от с.Драгижево, [улица], в която са посочени редица оплаквания и актове във връзка с имотна граница и строежи на ограда. В изпълнение на разпореждане на съда лицето с молба от 12.03.2024г. уточнява предмета на спора и искането си до съда, като настоящото производство е с предмет премахване на ограда, която според жалбоподателката е незаконна.

От представените от Община Лясковец писмени доказателства е видно, че Е. В. сезира различни институции във връзка с трасирането на границата между нейния имот и поземлени имоти № 660 и № 659 и изграждане на ограда от съседите. При извършване на проверки от компетентни органи на Община Лясковец е установено трасирането на имоти № 660 и 659 от лице с призната компетентост, издаване на Разрешения за строеж № 75 Др от 15.11.2021г. и № 74 Др от 15.11.2021г. за строеж от шеста категория „плътна ограда с височина до 2,20м.“ / и двете влезли в сила/. Жалба на Е. В. срещу строителството на ограда е изпратена от РДНСК Велико Търново по компетентност на Кмета на Община Лясковец, при което е извършена проверка по документи и на място. С писмо от 19.01.2024г. В.и РДНСК Велико Търново са уведомени за започнало строителство на ограда в [имот номер] изцяло в границите на този имот.

При тези факти, настоящият състав намира съдебното производство за недопустимо поради липсата на индивидуален административен акт и правен интерес на оспорващия.

Жалбата на Е. В. е квалифицирана от контролния орган РДНСК Велико Търново като сигнал за извършване на незаконно строителство. Предвид категорията на строежа, този контролен орган не разполага с компетенции да установи и санкционира незаконно строителство, поради което препраща жалбата по компетентност на кмета на съответната община. В този случай кметът на Община Лясковец няма нормативно установено задължение да се произнесе по подадената жалба за премахване на незаконно строителство. В хипотезите на чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ кметът на общината действа служебно като разпорежда премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. Съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж представлява индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред от лицата, за които този акт създава задължения. Обратно, по аргумент от цитирания текст, отказът на органа (изричен или мълчалив) да издаде заповед с такова съдържание не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения следва да се приеме, че липсва подлежащ на оспорване административен акт и подадената жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд.

Дори жалбата на Е. В. да бъде квалифицирана като сигнал по смисъла на чл. 119 и сл. АПК, отново съдебното производство е недопустимо, тъй като съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението на административния орган по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

Независимо от искането на жалбоподателката, в конкретния случай съдът не разполага с правораздавателна компетентност да разпореди на ответника да извърши задълбочена проверка на трасираната от трето лице граница и да формира изрично волеизявление относно правилното или не определяне на граници. Не е налице задължение на кмета на общината или района да се произнесе, съответно да извърши исканите от жалбоподателя действия, тъй като при упражняване на правомощията си по чл.225а от ЗУТ, включително и по чл.224а от ЗУТ действа служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от граждани или организации за спиране или премахване на незаконни строежи. Съгласно чл.214 т.3 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконен строеж подлежат на съдебен контрол, но не и неиздаване на такива.

Единственият способ за установяване по безспорен начин на границите на двата имота е посредством повдигане на спор за граници пред общите съдилища, като решението ще бъде задължително както за страните, така и за административните органи.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Е. В. В. от с.Драгижево, [улица] против отказ на Кмета на О. Л. да издаде решение за премахване на ограда, която според жалбоподателката е незаконна.

.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 207 по описа на А. съд- Велико Търново за 2024г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.