ПРОТОКОЛ
№ 53
гр. Карлово, 26.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора Димитрина Шекерева
Сложи за разглеждане докладваното от Анна Г. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20225320200573 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Районна прокуратура – Карлово, уведомена, явява се прокурор
Димитрина Шекерева.
Подсъдимият С. К. К., нередовно призован, не може да бъде намерен на
постоянния адрес, призовката е върната в цялост, не се явява.
По делото е постъпила молба от адв. Т. К., предложен за назначаване
като служебен защитник на подсъдимия, с която заявява, че не може да се
яви в днешно съдебно заседание поради заболяване. С разпореждане на съда е
изискано от АК Пловдив да заменят адв. К. с друг защитник.
В залата се явява определения от АК Пловдив за тази цел -адвокат Б. В.,
предложен от АК Пловдив за служебен защитник на подсъдимия С. К..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото Докладна записка от
служител на 08 РУ СДВР, че съобщението по чл. 247в от НПК за подсъдимия
С. К., което е изпратено за връчване, не е връчено, тъй като след
неколкократно посещение на посочения адрес – с. Б., ул. П.б.“ ***, лицето не
е установено. След направена справка чрез ОДЧ У П., е установен телефонен
номер, посочен от лицето – **********, който е невалиден. Установен е
1
телефон на И.И., който е брат на К., като същият е заявил, че в къщата на
горепосочения адрес не живее никой. Според И. брат му последно е бил в А.,
но от около три години не поддържат никаква комуникация и не може да бъде
сигурен дали К. в момента е там .
Прокурорът: Няма процесуални пречки да се даде ход на
разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.
269 от НПК и тъй като делото ще се разглежда в отсъствие на подсъдимия
съгласно чл. 94 ал.1 т.8 от НПК участието на защитник в този случай е
задължително и следва да му бъде назначен служебен защитник –
предложения от АК Пловдив – адв. В..
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, като следва делото да се разгледа в отсъствие на
подсъдимия при условията на чл. 269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК. По делото са
изискани във връзка с установяване местонахождението на подсъдимия
следните справки: справка НБДН за постоянен и настоящ адрес, който е един
и същ и призовките са се върнали невръчени, т.к. лицето не пребивава на
посочения адрес; по делото е постъпила докладна записка от служител на 08
РУ СДВР, че съобщението по чл. 247в от НПК за подсъдимия С. К., което е
изпратено за връчване, не е връчено, тъй като след неколкократно посещение
на посочения адрес – с. Б., ул. П.б.“ ***, лицето не е установено. След
направена справка чрез ОДЧ У П., е установен телефонен номер, посочен от
лицето – **********, който е невалиден. Установен е телефон на И.И., който
е брат на К., като същият е заявил, че в къщата на горепосочения адрес не
живее никой. Според И. брат му последно е бил в А., но от около три години
не поддържат никаква комуникация и не може да бъде сигурен дали К. в
момента е там. От изготвената по делото справка за задгранични пътувания се
установява, че на 02.11.2018 г- С. К. е напуснал пределите на Р България през
ГКПП Аерогара С. и няма данни да се е завръщал обратно.
С оглед горното, Съдът намира, че при извършеното издирване на
лицето, същият не е установен на територията на страна, налице са данни, че
същият е напуснал България след като в досъдебното производство му е
повдигнато обвинение и към момента няма данни да се е завръщал в страната,
2
неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина, същият
ще се представлява от служебен защитник, поради което делото следва да
бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия на посоченото по горе основание,
а на същия следва да бъде назначен служебен защитник, поради което Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 94 ал.1 т.8 от НПК НАЗНАЧАВА адвокат Б. Б. В. от
АК - Пловдив за служебен защитник на С. К. К. в настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия С.
К. К..
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия К. по данни от досъдебното
производство и посочена в обвинителния акт, а именно:
С. К. К. - роден на ******г. в гр.С., обл.С., *****, *****, ******
образование, ******, *****, с адрес за призоваване: село Б., общ.С., обл.С.,
ул.„П.б.“ /М.д./ ***, ******, ЕГН:**********.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда, и съм уведомен за
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, преди вече от 7 дни.
Адвокат В.: Запознат съм с материалите по делото и мога да взема
становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, не възразявам че не съм
редовно призован.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
Адв. В. - Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, а
именно:
3
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОР – Уважаема г-жо Съдия, делото е подсъдно на съда, не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, няма допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия.
Известно ми е, че въпреки заявеното от обвиняемия на Досъдебното
производство К. желание за предявяване на повдигнатото обвинение, второто
такова прецизирано обвинение не му е предявено лично, както не са му
предявени и материалите по Досъдебното производство. Намирам обаче, че в
конкретния случай не се касае за процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като може да забележете, че се касае за едно и също
престъпление, по един и същи текст, а и с почти идентичен текст и словесно
изражение. В първото повдигнато обвинение на К. е употребен израза - след
като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Наблюдаващия прокурор след приключването му, на фаза Досъдебно
производство е дал указания да се повдигне прецизирано обвинение по същия
4
текст, който вместо думата „присъда“, да бъде вписано – определение. Аз ценя
и уважавам дълбоко перфекционизма на наблюдаващия прокурор по това
дело, но намирам, че в случая по никакъв начин не е било необходимо
повдигането на второ по същество идентично обвинение с първото такова.
Междувременно К. е напуснал страната и второто обвинение с указано от
набюдаващия прокурор съдържание за прецизиране в частта за предходното
осъждане на К., а именно- не с „присъда“ , а с „определение“, не му е било
предявено. Считам, че по този начин по никакъв начин не са нарушени
правата на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и да се запознае с всички
материали по делото, тъй като това вече е сторено преди въпросните указания
на наблюдаващия прокурор за прецизирането му. За всички в тази зала е
известно, няма какъвто и да било спор, че споразумението има силата на
влязла в сила присъда и в случая подобно прецизиране нито е било
необходимо, нито непредявяването на обвинението в този му вид ще накърни
правото на защита, правото на обвиняемия да знае в какво е обвинен, което в
крайна сметка е смисъла и идеята на закона и множеството европейски
актове, които са налични в тази насока. За мен считам че липсват
процесуални нарушения, на обвиняемия е предявено надлежно обвинение,
същият е осъществил в пълен обем правата си, най-вече правото на защита и
правото да се запознае с обвинението и с доказателствата, въз основа на които
е повдигнато, така че промяната на една дума, и това според смисъла на
закона тази дума е напълно приравнена към присъда, не обуславя наличието
на процесуални нарушения и ограничаване правата на обвиняемия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по особените
правила с оглед неявяване на подсъдимия и разглеждане на делото в негово
отсъствие. Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, нито за назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация; досежно мярката за неотклонение и след
като наблюдаващия прокурор е преценил че следва да се отмени, не смятам,
че трябва да бъде вземана мярка за неотклонение Моля делото да се насрочи
за разглеждане на делото по общия ред с призоваване на всички лица в
списъка към приложението на обвинителния акт.
5
Адв. В.– Уважаема г-жо Съдия , делото е подсъдно на съда. Наличието
на процесуални нарушения на фазата на предварителното производство, се
явява основание за връщане на делото на прокурора. Прецизираното
обвинение на практика означава ново обвинение, с което лицето трябва да
бъде запознато. Така установеното процесуално нарушение следва да бъде
отстранено в хода на делото и смятам че трябва да се върне делото за
довършване на процедурата. По останалите точки на чл. 248 ал. 1 от НПК
нямам възражение.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази
въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:
Делото е подсъдно на съда по правилата на местната и родова
подсъдност;
Няма основание за прекратяване, нито за спиране на наказателното
производство;
Съдът, след като се запозна с материалите по делото намира, че в
досъдебното производство по делото е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, изразяващо се
в нарушено право на подсъдимия да има защитник.
Видно от материалите по делото, на 29.10.2018 г. на подс. К. е
повдигнато обвинение за престъпления по чл.343б ал.2 от НК и по чл.343б
ал.3 от НК. Подсъдимият е присъствал при повдигане, предявяване на
обвинението и е бил разпитан непосредствено след това в качеството му на
обвиняем. При извършените следствени действия подсъдимият не е пожелал
да участва защитник. Впоследствие подсъдимият е напуснал територията на
страна. Налице са данни, че същия пребивава понастоящем в А., без да има
данни за неговото местонахождение там. Повдигнато е било ново обвинение
в отсъствие на същия, следвало е и да бъде извършено предявяване.
Досъдебното производство е приключило спрямо подсъдимия в негово
отсъствие. Защитник на същия обаче при повдигане на прецизираното
обвинение и приключване на досъдебното производство не е бил назначен,
което съдът намира за допуснато съществено процесуално нарушение.
Независимо от повдигнатото на подсъдимия К. обвинение за леки по
6
смисъла на закона престъпления, разглеждането на обвинение, по което
обвиняемият не се защитава лично или чрез представител, винаги поставя в
сериозна опасност пълноценната реализация на правото на защита и може да
бъде свързано с тежки последици при евентуално ******е /вкл. и налагане на
наказание лишаване от свобода/. При това положение, като се изхожда от
принципа, че разумното приложение на закона е това, което създава
минимални ограничения на правата, следва да се приеме, че „отсъствие“ по
смисъла на чл.94, ал.1, т.8 НПК трябва да се разбира в буквален фактически
смисъл, т. е. основанието е налице винаги, когато обвиняемият не участва в
производството, независимо от това дали обвинението е за тежко или по-леко
престъпление. В този смисъл решение № 48/19.03.2019 г. 3 н. о. на ВКС. В
същият аспект е и практиката на Съдът на ЕС – решение от 13.02.2020 г., по
дело С -688/18, с предмет тълкуването на Директива /ЕС/ 343/2016 г. относно
условията за провеждане на някои от съдебните заседания в отсъствие на
подсъдимия, при което се посочват процесуалните действия и предпоставки,
при наличието на които може да се приеме, че правото на подсъдимия да
участва в съдебното заседание не е нарушено, въпреки провеждането му в
негово отсъствие, едно от които е „да е представляван от упълномощен да го
защитава адвокат, избран от самия него“.
Ето защо, съдът намира, че са налице основанията за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на
посоченото по- горе процесуално нарушение, поради което и на основание
чл.249 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД 573/2022 г. по описа
на КрлРС.
ВРЪЩА делото за отстраняване на допуснатото съществено
процесуално нарушение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на глава
XXII от НПК, в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд- Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 09,20 часа.
МТ
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Секретар: _______________________
8