РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Благоевград, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. и
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600512 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба на адв. В. П. – сл. защитник на подс. Р. Д. О. от с. К., общ. П.,
срещи Присъда № 10 / 04.02.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 856 / 2024
год. по описа на РС – П., с която подс. О. е признат за виновен по обвинението
за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Според подадената въззивна жалба, поддържана в съдебно
заседание пред окръжния съд лично от подс. Р. О. и неговия защитник,
обжалваната присъда на първоинстанциония съд в частта й, касаеща
индивидуализацията на наказанието е необоснована, незаконосъобразна и
несправедлива. Иска се да бъде намален срокът на наложеното наказание
“Л.с.”. Наред с това подс. О. самостоятелно е депозирал писмени становища с
възражения по тоншение на установената по делото фактическата обстановка,
с което по същество изразява отказ от направеното от него признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
1
чл.371, т.2 НПК.
Представителят на ОП-Б. счита, че въззивната жалба е
неоснователна и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна.
Въззиваемата З. С., чрез нейния служебен защитник – адв. Я., не се
присъединява към жалбата подс. Р. О., както и не изразяват становище по
направените от последния възражения.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна:
С обжалваната присъда подс. Р. Д. О. от с. К., общ. П., е признат за
виновен в това, че на 27.07.2024 г. в района разположен встрани от ГКПП - К.,
находящ се в землището на с. К., община П., в съучастие със З. С. С. от гр. П.,
двамата като съизвършители, са превели през границата на страната с Р Г.,
група от хора, които не са б..., а именно - Д.П. /D./, р..............., без разрешение
на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.303 от НК,
чл.280, ал.2 т.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл. 373,
ал.2 от НПК, чл.371 т.2 НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54
от НК, го са му наложени наказания "Л.с." за срок от 3 (три) години и 4
(четири) месеца и „Глоба“ в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „Л.с.“ за срок от 3
(три) години и 4 (четири) месеца. На основание чл. 59 ал. 1, т. 1 от НК е
приспаднато времето през което подс. Р. О. е бил задържан както следва: с
постановление от 26.09.2024 г. на прокурор при РП-Б., ТО - гр. П. за срок до
72 часа, считано от 12:20 часа на 26.09.2024 г. и с мярка за неотклонение „З..“,
взета с Определение № 351/27.09.2024 г. по ЧНД № 657/2024 г. по описа на РС
- П., влязло в сила на 03.10.2024 година, като един ден задържане, са зачита за
един ден „Л.с.“.
Със същата присъда е осъдена З. С. С. за това, че на 27.07.2024 г. в
района разположен встрани от ГКПП-К., находящ се в землището на с. К.,
2
община П. в съучастие със Р. Д. О. от село К., община П., двамата като
съизвършители, са превели през границата на страната с Р Г., група от хора,
които не са б..., а именно - Д........., без разрешение на надлежните органи на
властта, поради което и на основание чл.303 от НК, чл.280, ал.2 т.3 във вр. с
ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 НК, във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, чл.371 т.2
НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК, на която съдът е
наложил нказания "Л.с." за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца и „Глоба“
в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева. На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така определеното наказание „Л.с.“ е отложено за срок от 5
(пет) години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59 ал.
1, т. 1 от НК при изпълнение на наказание „Л.с.“ следва да бъде приспаднато
времето през което подс. З. С. е била задържана както следва: с постановление
от 19.09.2024 г. на прокурор при РП-Б., ТО-гр. П. за срок до 72 часа, считано
от 11:05 часа на 19.09.2024 г. и с мярка за неотклонение „З..“, взета с
Определение № 345/20.09.2024 г. по ЧНД № 647/2024 г. по описа на РС П.,
влязло в сила на 26.09.2024 година, като един ден задържане, са зачита за един
ден „Л.с.“.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото- л... на
името на Р. Д. О., ЕГН-**********, находяща се в плик на лист ..., да се върне
на правоимащия чрез Началника на З. Б.д..
Настоящият състава на въззивния съд намира, че фактическата
обстановка, касаеща извършването на инкриминираното деяние е правилно
установена. По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на
Глава двадесет и седма от НПК, като подс. Р. О. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е
обявено, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
Подсъдимият Р. Д. О. е р.....
Свидетелите Д...... На различни дати през месец юни 2024 г. всеки
един от тях пристигнал в Р Б. за да работи, като свидетелите Гу..... започнали
3
работа в супермаркет „C.... в морския курорт „З.“, а Т..... - в хотел «В..... Никой
от тях, обаче не бил доволен от заплащането, което получил за първия месец
от работата си в Р Б. и затова решили да си потърсят по-добре платена работа.
В изпълнение на решението си се свързали с неустановено лице - и., който
живеел в Р Г., което им обещало да им помогне да достигнат до Р Г. и да си
намерят работа там. Междувременно, чрез свои познати лицето се свързало
със подсъдимите З. С. и Р. О. и срещу заплащане се уговорили С. и О. да
преведат чуждите граждани през българо-гръцката граница.
На 27.07.2024 г., сутринта, съгласно инструкциите дадени им от
неустановеното лице от Р Г., н.... се придвижили до ж.п. гарата в гр. С.. Оттам
с влак продължили към гр. П., където трябвало да ги чака подсъдимата С..
На 27.07.2024 г., около обяд подсъдимата С. се придвижила до ж.п.
гарата в гр. П. и след като чуждите граждани Г..... слезли от влака, тръгнала
към тях и с жестове им показала, че трябва да я последват. След това завела
същите в хотел „М...., където с нейна помощ били настанени в три стаи по 2-3
човека в стая. Вечерта, около 20.45 часа С. минала по стаите и предупредила
н.... да се приготвят, тъй като около 21.00 часа трябвало да дойде таксиметров
автомобил, за да ги вземе. След това разпределила същите в две групи, едната
състояща се от 4 човека, а другата от пет човека и зачакали транспорта. Около
21.10 часа пред хотела пристигнал свидетеля Ге... с таксиметров автомобил
марка „Ш... и в изпълнение на указанията на С. в него се качили свидетелите
Б..., които седнали на задната седалка. После в автомобила се качила и
подсъдимата С., която седнала на предната седалка до шофьора и всички
тръгнали към ГКПП-К.. След около 20 минути автомобила спрял близо до
граничния пункт и всички слезли от него. После по указание на подсъдимата
С. се скрили в намиращите се наблизо храсти и останали там, за да изчакат
другите лица от групата.
След като оставил първата група, свидетелят Г. тръгнал обратно
към гр. П. и след около 20 минути отново бил пред хотела, откъдето взел
останалите н.ски граждани - свидетелите Г.... След около 20 минути
таксиметровия автомобил спрял на мястото на което била оставена първата
група от н.ски граждани и пътниците слезли от него. В разположените на
близо храсти ги чакал подсъдимия О., който с жестове им показал да вземат
багажа си и да го последват, след което ги завел до място на което ги чакали
4
останалите четири техни сънародници и подсъдимата С.. Тъй като било тъмно
и трябвало да минат през местност с гъста храстовидна растителност
подсъдимата С. застанала в началото на групата, а подсъдимия О. останал в
края й, за да показва пътя в тъмното и същевременно да контролира и следи,
някой от тях да не се изгуби или да не се отклони от пътя. После всички се
хванали за ръце и в колона по един тръгнали в посока държавната граници
водени от подсъдимата С.. Не след дълго заобиколни граничния пункт и се
озовали на гръцка територия. Около 23.00 часа на 27.07.2024 г. н.... били
задържани от гръцките гранични власти и на 30.07.2024 г., съгласно
спогодбата за реадмисия сключена между Р Б. и Р Г. били върнати на
българските гранични власти. Върнатите лица са били предадени по
официален път на служителите на ГКПП К. и същите били задържани до 24 ч.
със заповеди по ЗМВР. За всяко едно от лицата бил съставен обстоятелствен
протокол за извършено нарушение (опит за нарушение) на държавната
граница.
Така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт се признават изцяло от подс. Р. О. пред първоинстанционния съд. Наред с
това самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно:
В хода на досъдебното производство са разпитани граничните
служители, имащи отношение по случая: Н... (даващ сведения за връщането
на н.... от г. и б. власти, съгласно спогодбата за реадмисия и присъствал на
съставянето на обстоятелствените протоколи за нарушение на държавната
граница и задържането на лицата по ЗМВР), Н... Г. (участвали в ОИД и добили
знание за фактическата обстановка по обвинението както от лични
възприятия, така и от разказите на други лица, имащи отношения към случая).
Разпитани от орган на ДП са н.... Г.... Разпитани и пред съдия са К....
Извършени били разпознавания на лица и предмети, за които са съставени
протоколи, обективиращи ги (л. 116-119, 123-126, 127-130, 134-137, 138-141,
145-148; 149-152 от том I на ДП, л. 3-6, 7-10,13-16, 17-20, 23-26, 27-30, 33-36,
37-40; 75-78. Разпитан е в качеството на свидетели А..., които с показанията си
осветляват част от фактическата обстановка по делото, Г... - който извършил
превоза на чужденците от гр. П. до района на ГКПП - К. с таксиметров
автомобил, собственикът на таксиметровата компания И....). Пред
разследващия орган обвиняемата З. С. първоначално отрича да има
5
съпричастност към случая, а в един по-късен момент от досъдебното
производство дава подробни обяснения, в които признава вината си и
разяснява механизма на извършване на деянието, за което й е повдигнато
обвинение, включително и за съпричастността и ролята на другия обвиняем -
Р. О. в случая.
По отношение възраженията на подс. Р. О., изложени във
депозираните саморъчни писмени възражения във въззивното производство, с
които се оспорва възприетата фактическа обстановка, съдът намира за
необходимо да отбележи следното: По същността си, самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 НПК, представлява декларация за верността на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Законът не
допуска последващ отказ от направеното самопризнание по чл. 371, т.2 НПК,
което би довело до злоупотреба с процесуално право. Т.е., след като
подсъдимият е признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти, е недопустимо установяване на различни от обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически положения. Съгласно Тълкувателно решение №
1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, в процедурата по чл. 371, т.
2 НПК, подсъдимият доброволно и съзнателно сам се лишава от
процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорвайки
фактическото обвинение, понеже постига по-благоприятно наказателно-
правно третиране. Поради това е недопустимо оттегляне на изявлението на
подсъдимия, след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4
НПК.
Предвид установените по делото фактически дадености
въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от
обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на
възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подсъдимият
Р. Д. О. на 27.07.2024 г. в района разположен встрани от ГКПП-К., находящ се
в землището на с.К., община П., в съучастие със З. С. С. от гр.П., двамата като
съизвършители, са превели през границата на страната с Р Г., група от хора,
които не са б..., а именно - Д....., Г......, Т...., М....., К....., Б....., Б......, П.... и
Ш......, всички граждани на Н., без разрешение на надлежните органи на
властта – престъпление по чл.280, ал.2 т.3 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.20
6
ал.2 НК.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимите Р. О. и З. С.
обективира отношението им към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Подсъдимите са участвали в осъществяване на
изпълнителното деяние, като всеки от тях при осъществяване му е имал
съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия
съизвършител. Същите са осъзнавали противообществения характер на
деянието. Ето защо субективната страна на анализираното поведение разкрива
присъствието на умисъл за съучастие - всеки един от извършителите при
осъществяване на действията си е осъзнавал, че участва в изпълнението на
престъплението заедно с другия и е искал именно от тази съвместна дейност
да настъпят желаните общественоопасни последици.
На практика единственият спорен момент в делото е свързан с
наказателната отговорност, която подсъдимият Р. О. следва да понесе за
извършеното от него престъпление.
Първоинстанционният съд, отчитайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и на основание чл.58а от НК, е
наложил на подсъдимия Р. О. наказание „Л.с.” за срок от 5 /пет/ години, което
е намалено с една трета, а именно 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, както и
наказание „Глоба” в минималния размер от 10000 лева.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че така определеното
наказание за престъплението по чл.280, ал.2, т.3 от НК не съответства на
степента на обществената опасност на деянието и извършителя. Действително
като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено криминалното
минало и предходните осъждания на подсъдимия. От друга страна, отчитайки
значението и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства, касаещи
тежкото материално и социално положение на подс. Р. О., както и влошеното
здравословно състояние на същия /ИБС, САП/, въззивният съд приема, че в
случая са налице основания за определяне на наказанието л.с. в минималния
предвиден за визираното престъпление размер от 3 /три/. За яснота се изтъква,
че в случая значението на смекчаващите обстоятелства при
индивидуализацията на наказанията е не само заради относителния им брой, а
заради тежестта им при съпоставката им с отегчаващите. В тази връзка и
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, анализирайки посочените
7
обстоятелства, рефлектиращи пряко върху наказателната отговорност на
подсъдимия и очертаващи необходимата степен на въздействие на
наказателната санкция, за адекватно на обществената опасност на деянието и
извършителя, въззивният съд намира за справедливо индивидуализиране на
наказанието „Л.с.” за минималния предвиден срок от 3 /три/ години. Имайки
предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр.
чл.372, ал.4 НПК, при условията на чл.58а, ал.1 от НК визираното наказание
следва да бъде намалено с една трета, при което на подс. Р. О. да изтърпи
наказание „Л.с.” за срок от 2 /две/ години. На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при „строг режим“.
Наред с това на подс. О. следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото на наказание „Глоба” в минималния размер на 10000 /десет/
хиляди лева, съобразено с данните за имотното и материално състояние на
подсъдимия.
Съдът счита, че в съчетание наложените в конкретния случай
наказания ще способствуват за изграждане у подсъдимия на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще
възпира извършването в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което
от своя страна ще се реализира личната превенция – основна цел на
наказанията по чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с визираните
наказания ще способства да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото с цел генерална превенция.
Извън визираната индивидуализация на наказанието, при
цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на
присъдата.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.
чл.334, т.3 от НПК, БлОС
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯВА Присъда № 10 / 04.02.2025 г., постановена от РС - П.
по н.о.х. дело № 856 по описа за 2024 г. в частта й, относно наложеното на
подсъдимия Р. Д. О. наказание “Л.с.”, като НАМАЛЯВА срока на това
наказание от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца на 2 /две/ години.
Потвърждава Присъда № 10 / 04.02.2025 г., постановена от РС - П.
по н.о.х. дело № 856 по описа за 2024 г. в останалата й част.
Решението не подрежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9