№ 238
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20245001000193 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №47/26.01.2024г., постановено по т.д. №279/2022г. по описа
на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените, на основание чл.432 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД, от А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН **********
и З. Г. П., с ЕГН ********** против ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* искове за
заплащане на сумата от 120 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането - 09.02.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението, които суми са предявени като частични от обща
сума от 200 000лв. за всеки от тях, които суми представляват обезщетение за
настъпили неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие
на това, че на 09.02.2021г. Й. Д. Д. при управление на лек автомобил марка
„О, м. В.“, с ДКН ********* на път ******** по пътя, свързващ с.Ц., гр. С.,
около 19:12ч., е причинил ПТП, като е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов
Б. с ЕГН **********, като вследствие на удара пешеходецът е получил
множество телесни увреждания, довели до неговата смърт, като
неоснователни.
А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН
1
********** са осъдени да заплатят на ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* сумата от
10 835лв. - направени деловодни разноски /10 500лв. адвокатско
възнаграждение, 35лв. за призоваване на свидетел и 300лв. заплатен депозит
за вещи лица/.
С определение №308/05.03.2024г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е оставена без уважение молбата на ЗД „Б И“ АД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство – А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г. П..
Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и необосновано.
Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е преценил достатъчна
доказателствения материал по делото: Неправилно съдът се е позовал и е
ценил доказателствената сила на представените по делото Констативен
протокол за ПТП №3/09.02.2021г., както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите Й. Д. и Д. Т.. Наведени са подробни съображения
относно доказателствената сила на Констативния протокол, като се твърди
вътрешно противоречие на гласните доказателства и заинтересованост на
свидетелите Д. и Т.. Наведени са и оплаквания, че първоинстанционният съд
не е извършил достатъчна оценка на механизма на ПТП, като, според
жалбоподателите, този механизъм е изяснен от съдебноавтотехническата
експертиза. В тази насока са наведени доводи, че, според експертната оценка
относно механизма на ПТП, вина за настъпването му носи водачът на
застрахованото при ответника МПС. Анализирано е заключението от САТЕ.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна – ЗД „Б И“ АД, се оспорва подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените претендират сторените по делото
разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
2
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г.
П. са въвели твърдения в исковата молба срещу ЗД „Б И“ АД за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: на 09.02.2021г. Й. Д. Д. при
управление на лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН ********* на път
******** по пътя, свързващ с.Ц. - С., около 19:12ч., виновно е причинил
ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като е управлявал с
недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението -
пешеходците, движил се е със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и със законовите ограничения, не е контролирал непрекъснато
превозното средство, е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов Б. с ЕГН
********** – баща на ищците, като вследствие на удара пешеходецът е
получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт. Твърди
се /след дадени указания от съда, допълнително е конкретизирано в ОСЗ от
20.06.2023г./, че Г. Б. се е движил по средата на пътното платно успоредно на
осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока гр.Стамболийски,
като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи този механизъм на
ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от банкета, находящ се
отляво на автомобила по посока на движението. Наведени са и твърдения за
съществувала емоционална връзка между ищците и починалия им родител,
чиято смърт е предизвикала негативни изживявания у всеки от тях – т.е. -
неимуществени вреди във връзка с преживените от ищците страдания от
загубата на техния баща.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №BG/02/********, валидна до 24.09.2021г. Ищците са предявили
застрахователна претенция пред ответника – вх.№155565/17.03.2021г., но не
3
получили положителен отговор. Ето защо предявяват пред съда претенция за
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие
настъпилата смърт на баща им – в размер на по 120 000лв. на всеки от
ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -
09.02.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са
предявени като частични от обща сума от по 200 000лв. за всеки от тях.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б И“ АД е оспорил така предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва се наличието на вина от страна на водача на
застрахования лек автомобил – Й. Д., както и твърдението, че същият е
нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че пострадалият Б. е
причинил настъпването на ПТП, като е навлязъл внезапно на пътното платно,
в момент, в който не е било безопасно и че ударът е бил непредотвратим от
страна на водача на лекия автомобил. Оспорват се исковете по размер.
Евентуално е въведено възражение за съпричиняване за настъпилия
вредоносен резултат от страна на починалия Г. Б., поради това, че същият се е
движел на пътя в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, като е
предприел пресичане на пътното платно, като не е съобразил поведението си с
движещия се лек автомобил, както и че Б. е бил в тежка степен на алкохолно
опиянение - над 2,7 промила и е предприел пресичане на място, където не е
разрешено. Оспорва се началната дата за претенцията за лихва за
обезщетението - считано от 09.02.2021г.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
4
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по отношение на МПС л.а. „О, м. В.“, с ДКН *********,
вследствие на ПТП с което е причинена смъртта на Г. А.ов Б. – баща на
ищците. Безспорно смъртта на родител, независимо от неговата възраст, е
предпоставка за настъпване на негативни последици - неимуществени вреди в
патримониума на неговите преки наследници и – отново – независимо от
тяхната възраст.
С оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска, че не е установено извършено виновно
противоправно деяние от застрахования при ответното дружество водач, то
основният и първи спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е
налице ли е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане,
пораждащ основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези
вреди да са причинени виновно от водача на МПС и наличие на причинна
връзка между противоправно негово поведение и причинената вреда.
За изясняване и отговор на този въпрос, първоинстанционният съд е
извършил правилна, съвкупна и детайлна преценка на депозираните по делото
доказателства и оплакванията на жалбоподателите за неправилна преценка на
доказателствения материал са неоснователни. Извод за релевантния за спора
въпрос – налице ли е противоправно поведение у водача на застрахованото
МПС или деликт – основание за ангажиране на функционалната отговорност
на застрахователя, на първо място се извежда от механизма на ПТП,
установен от неоспореното заключение от съдебноавтотехническа експертиза
по следния начин: На посочената в исковата молба дата и час - 09.02.2021г.,
около 19ч. – т.е. – не в светлата част от денонощието, водачът Й. Д. Д. е
управлявал лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН ********* на път
******** по пътя, свързващ с.Ц., гр. С. в посока от север на юг. Настъпил е
удар с движещия се в същото време пешеходец Г. А.ов Б.. Анализирайки
5
данните по делото, включително и по приобщеното ДП, позовавайки се на
теоретични източници и специални методи за определяне на скоростта и
посоката на движение, вещото лице е дало заключение, че движението на
пешеходеца е пресичане на платното за движение от изток на запад, отляво
надясно пред лекия автомобил. Категорично от заключението е установена и
не е спорна скоростта на движение на лекия автомобил преди удара – 52-
53км/ч – в рамките на разрешената за населено място и по-ниска от
разрешената скорост извън населено място /като е установено, че ПТП-то е
настъпило в граничната, изходна част на с. Ц./ и скорост към момента на
удара – около 48км/ч. Категорично е установено от заключението от САТЕ и
не е спорно, че, при конкретната пътна обстановка и атмосферни условия,
водачът на лекия автомобил /който е управлявал на къси фарове/ е имал
дължина на конкретна видимост – 50 - 60м. и дължина на спирачен път
/опасна зона на спиране/ - 50-60м. Както заключението от САТЕ, така и
заключението от съдебномедицинската експертиза, води до категоричния
извод, опровергаващ твърдението на ищците, че пострадалият се е движел по
пътното платно, успоредно на осовата линия – съгласно заключението от
СМЕ, всички увреждания на пострадалия са странично – отдясно
/констатации от протокол за аутопсия на труп/, при което, следва да се приеме
за установено, че ударът между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил
при пресичане на платното за движение от последния, а не при движение по
платното за движение, при което уврежданията биха били фронтални. При
категорично установената скорост на лекия автомобил, дължина на конкретна
видимост и опасна зона на спиране, но при липса на конкретни данни относно
скоростта на движение на пострадалия, вещото лице от САТЕ е посочило
няколко варианта относно възможността, съответнои - невъзможността на
водача на лекия автомобил да предотврати ПТП: 1. Ако пешеходецът се е
движел със спокоен, бърз ход или бегом с ниска и средна скорост, то при
навлизането му на платното за движение отляво, мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила; 2. Ако пешеходецът от неподвижно
съС.ие е ускорил с максимално ускорение и се е движел със спокоен, бърз ход
или бегом с ниска и средна скорост, то при навлизането му на платното за
движение отляво, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила;
3. Ако пешеходецът се е движел бегом, с висока скорост, то при навлизането
му на платното за движение отляво, мястото на удара е било вътре в опасната
6
зона на автомобила; 4. Ако пешеходецът от неподвижно съС.ие е ускорил с
максимално ускорение и се е движел бегом, с висока скорост то при
навлизането му на платното за движение отляво, мястото на удара е било
вътре в опасната зона на автомобила. Не може да се възприеме тезата на
жалбоподателите, че от така посочените няколко варианта може да се
установи механизъм на ПТП, при който то е настъпило в резултат на
деликтно поведение от страна на водача на МПС. Съвкупната преценка на
доказателствата – посочените от вещото лице алтернативи на поведението на
пешеходеца, съпоставимо с гласните доказателства – показанията на
свидетелите Д. и Т., води до извод, че поведението на пешеходеца – скоростта
на движението му при навлизане на платното за движение, е била тази,
посочена във вариант трети и четвърти, при което ударът е настъпил в
опасната зона за спиране на автомобила. Показанията на свидетеля Д. са
следните: „…просто видях нещо как прехвърча отляво надясно. Видях го
точно, когато осветиха фаровете, набих спирачките и след това предстоеше
удар. ….видях някаква сянка, която или прибягва, или залита отнякъде…“
Свидетелят Т. /пътувал в лекия автомобил до водача/ депозира показания: „по
време на ПТП ръмеше слаб дъжд, беше зимата, беше тъмно. Пътните условия
позволяваха да се вижда пътното платно нормално, виждаше се и около
пътното платно. ….Преди момента на удара ми се мерна нещо като сянка.
Както си карахме, нещо ми прибяга пред колата, изведнъж изтупка в колата,
даже не знаех, че е човек това. ….Бързо мина, според мен криволичеше по
пътя и се удари в колата. …..залиташе. Просто го мернах за секунда, но не
успях да предупредя водача.“ Т.е. – гласните доказателства установяват по-
висока от нормалната скорост на движение от страна на пострадалия или
„бегом“ и внезапност на пресичане на траекторията на движение на лекия
автомобил и пешеходеца. Не може да се възприеме тезата на
жалбоподателите за заинтересованост и на двамата свидетели. Ако
показанията на водача на лекия автомобил – Д., чието противоправно
поведение би било основание за ангажиране функционалната отговорност на
застрахователя – ответник, могат да се приемат за предубедени, то това не се
отнася до показанията на свидетеля Т. – незаинтересовано от изхода на
делото лице. Но показанията на свидетеля Д. и показанията на свидетеля Т.,
почиващи на лични и непосредствени възприятия, които са и единствени
очевидци на инцидента, са идентични относно начина на преминаване на
7
пешеходеца през платното за движение – бързо, скоростно преминаване „за
секунди“. Липсва твърдяното от жалбоподателите противоречие на гласните
доказателства с останалия доказателствен материал, както и твърдяното
вътрешно противоречие в показанията на свидетеля Т.. Показанията на
свидетеля Т. са последователни и логични и те не са обсъдени от съда
едностранно, както се твърди във въззивната жалба. Цитираните от
жолбоподателите показания на свидетеля Т. „.. човекът се движеше по
средата на пътя…“ са изолирани от общия смисъл на показанията и дори и
тази част от показанията, едновременно с друга част от тях „преди момента на
удара ми се мерна нещо като сянка“; „нещо ми прибягна пред колата
изведнъж“; „просто го мернаха за секунди“; „според мен криволичеше по
пътя и се удари в колата“ – сочат не само на субективно, но и на обективно
възприятие за мигновеност, излизане от страна на пострадалия пред
автомобила на бърз ход, достатъчно бърз, за да не може да попадне извън
опасната зона за спиране на автомобила, като се има предвид и съвпадащите
показания на двамата свидетели за нормална видимост при пътната
обстановка, както и неспорният факт, че пострадалият е бил изцяло с тъмни
дрехи /както според показанията на свидетелите, така и според данни,
съдържащи в протокол за аутопсия на труп/. Тезата на жалбоподателите, че
подобна бързина не е типична за човек на 70 години, на каквато възраст е бил
пострадалият, не намира опора в останалите доказателства. Според
показанията на свидетелката В., същият е бил енергичен и трудоспособен
човек и в крайна сметка не се касае за изключително висока скорост на
пострадалия при пресичане на пътното платно, а за достатъчно бързо
преминаване „притичване“, за да попадна в опасната зона на спиране на
автомобила, в който случай водачът на лекия автомобил е нямал техническа
възможност да избегне удара, дори и чрез екстрено спиране и в който случай
единствената причина за настъпването на ПТП е предприетото от Б.
пресичане на пътното платно на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно – т.е. – без да се съобрази с приближаващия се лек автомобил.
Това означава, че водачът на лекия автомобил при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимално интензивност е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно, екстрено спиране.
В допълнение към казаното не може да не се отрази и съС.ието на
8
пострадалия – с 2.47 промила алкохол в кръвта /протокол от аутопсията и
разяснението на вещото лице от СМЕ – д-р Н. – съдебен лекар, дадени в
съдебно заседание на 20.06.2023г./ Съгласно разясненията на вещото лице д-р
Н. – съдебен лекар, касае се към горната граница на средна степен на
алкохолно опиване /т.е. – граничеща с висока такава/, която, независимо от
съС.ието и физиката на лицето, оказва влияние по отношение на
координация, съобразителност, походка. Това от своя страна пък
кореспондира с показанията на свидетеля Т. „…криволичеше по пътя и се
удари в колата“, което пък е аргумент за тяхната достоверност.
При така описаното поведение на водача на МПС и поведението на
пострадалия при конкретната пътна обстановка, първоинстанционният съд е
извел правилния извод за липса на вина от страна на водача на МПС, като
настъпването на ПТП е единствено по причина на пострадалия. В този смисъл
неоснователно е оплакването на жалбоподателите за безкритична и непълна
оценка на доказателствата по делото от страна на първостепенния съд.
Напротив, за да обоснове извод за липса на виновно поведение от страна на
водача на МПС, окръжният съд е извършил обективна преценка на
доказателствата по делото. Липсва и твърдяната от жалбоподателите
неправилна оценка на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
15.02.2021г. Окръжният съд е направил прецизно разграничение на
официалната удостоверителна част и неофициалната такава на това писмено
доказателство – а именно официалната удостоверителна сила е само досежно
обстоятелствата, констатирани от длъжностните лица към момента на
пристигане на местопроизшествието /т.е. – възприети и удостоверени от тези
лица/. Досежно тази част от документа, притежаващ правните характеристики
на частен документ – а именно, механизмът на ПТП или причините за
настъпване на ПТП „Участник №1 се движи направо по пътното платно и
удря…който пресича пътното платно, навлизайки отляво“, окръжният съд
само е извършил правилна съпоставка с останалите доказателства по делото,
но не е придал на посоченото удостоверяване официална доказателствена
сила и изводите за липса на противоправно поведение от страна на водача на
лекия автомобил, които се споделят изцяло от въззивния съд, не са изградени
единствено на база на Констативния протокол, а са вследствие на прецизна
преценка и правилен анализ на всички доказателства по делото, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Не е установено
9
нарушение от страна на водача на МПС дори на общоважимите правила за
движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – да не е
контролирал правилно пътното превозно средство, да не се е движел със
скорост, съобразена с пътните условия, както и да не е предприел действия по
своевременно намаление на скоростта и спиране; на чл.21 ал.1 от ЗДвП – да
не се е движел с подходяща и разрешена скорост; на чл.116 от ЗДвП – да не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходците; на чл.5 ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от
ЗДвП – не е създал пречки за движението и опасност за другите участници в
движението, нито пък е бил непредпазлив към уязвими участници в
движението.
Следва да се допълни и че образуваното за процесното ПТП ДП
№8/2021г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР гр. Пловдив е
прекратено с постановление от 03.11.2022г., влязло в сила на 02.02.2023г.,
като е прието, че не е установено водачът на лекия автомобил, взел участие в
ПТП, да е виновен в наказателноправен аспект за настъпването му. Вярно е,
че постановените в досъдебното производство актове нямат обвързващо
действие по отношение на гражданския съд. Вярно е, че вината,
противоправното поведение в наказателноправен аспект се различава от
деликта в гражданскоправен аспект. Но в случая и в исковото производство
не е установено деликтно поведение на водача на застрахованото при
ответника МПС „О. В.“ - Д., за да се ангажира и функционалната отговорност
на застрахователя.
Като е стигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемата страна направените
разноски по делото за въззивното производство. Съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молба вх.№4116/14.05.2024г.,
въззиваемата страна е сторила и претендира разноски в размер на 15 240лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС, като са представени доказателства за
извършено плащане /с удържан авансов данък/. Възражението на
въззивниците за прекомерност на така заплатеното и претендирано
адвокатско възнаграждение, основано и на практиката на СЕС, е основателно.
10
Така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение не е
прекомерно съобразно предвиденото минимално такова в чл.7 ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При преценката обаче относно приложението на чл.7 от
Наредба №1/9.07.2004г. следва да се съобрази и наднационалната съдебна
практика, а именно – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Цитираното решение е постановено по повод преюдициално запитване по
приложението на Наредбата. Според посоченото в п.37 от решението,
националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията
на правото на Съюза, като при необходимост сам взема решение да остави без
приложение всяка национална правна уредба, която противоречи на
разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект
има нормата на чл.101, пар.1 от ДФЕС. В този смисъл в п.39 от решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е посочено, ако национален съд
установи, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат
за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна
уредба, която придава задължителен характер на тази наредба, би била
несъвместима с чл.101, пар.1 от ДФЕС, във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС – което е
намерило израз и в п.1 от диспозитива на решението. Даденото разрешение с
решението по преюдициалното запитване - задължително за всички съдилища
по смисъла на чл.633 от ГПК, означава, че при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на
чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Националният съд не само може, но е и длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Приетото в решението на СЕС, като се има предвид и разпоредбата на чл.633
от ГПК, е напълно приложимо към настоящето производство, което не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Ето защо в случая съдът не
само може, но и е длъжен, с оглед приетото в решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г., да присъди разноски - адвокатско възнаграждение, под
минимума, предвиден в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
11
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като указаните в
същата минимални размери на адвокатското възнаграждение имат единствено
инструктивен, незадължителен за съда характер. Ето защо разноски –
адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени в размер на 2 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №47/26.01.2024г., постановено по т.д.
№279/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
предявените, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от А. Г. Б., с ЕГН
**********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН ********** против
ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* искове за заплащане на сумата от 120 000лв. на
всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането
- 09.02.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са
предявени като частични от обща сума от 200 000лв. за всеки от тях, които
суми представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
преживени болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021г. Й. Д. Д.
при управление на лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН *********, на път
******** по пътя, свързващ с.Ц., гр. С., около 19:12ч., е причинил ПТП, като
е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов Б. с ЕГН **********, като вследствие
на удара пешеходецът е получил множество телесни увреждания, довели до
неговата смърт, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г.
П., с ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* разноски за
въззивното производство в размер на 2 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13