№ 17416
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №..0231110140525 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС от етажните собственици от адрес: гр. София, район "К..", кв.
„З..“, ул. „Д..“ № .. представлявани от "В.." ООД, срещу А. Г. А. за сумата от 2179 лв.,
представляваща сбор от дължими и неплатени месечни такси за ателие №.. и за ателие №...
за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. в размер на 441 лв., и за периода м. август
2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие №.., и за периода м. ноември 2019 г. – м. ноември 2021
г. за ателие №... в размер на 556 лв.; сума за нова входна врата съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. в размер на 590 лв.; сума за поставяне на
врата откъм гаражите съгласно решение от същата дата в размер на 103 лв., натрупано
задължение към асансьорна фирма съгласно решение от същата дата в размер на 212 лв., и
сума за поставяне на нова домофонна система и ремонт на праг съгласно решение отново от
същата дата в размер на 277 лв., ведно със законната лихва за забава върху вземанията от
12.10.2022 г. до окончателното плащане. За описаните суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55366/2022
г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на ателие №.. и ателие №... в процесната
сграда и че не е заплатил задълженията към етажната собственост, описани по-горе.
Посочва, че на общо събрание на етажната собственост, проведено на 20.12.2021 г. е било
взето решение за приемане на нови такси към етажната собственост, които се събират
ежемесечно от всеки собственик и са дължими до последно число на съответния месец, но
ответникът не е заплащал претендираните в настоящото производство такива за посочените
в исковата молба периоди. На същото общо събрание е било взето и решение за определяне
размера на всички стари задължения към етажната собственост, обективирани в таблица,
като ответникът не е заплатил и тези свои задължения. Поддържа, че на същото общо
събрание са били взети и решения за избиране на оферта за нова входна врата на входа, за
поставяне на врата откъм гаражите на етажната собственост, за заплащане на конкретна
сума, натрупана като задължение към асансьорна фирма, и за избиране на оферта з
апоставяне на нова домофонна система и ремонт на праг. Всички тези задължения са били
1
разпределени по идеални части между всички самостоятелни обекти в етажната
собственост, като ответникът не бил погасил и припадащите му се суми от тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Излага доводи за тяхната недопустимост, тъй като дружеството „В..“
ООД не било управител на етажната собственост и не разполагало с представителна власт.
Оспорва, че е изключителен собственик на процесните обекти, както и размера на
претендираните суми. Възразява и срещу тяхната дължимост. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на всички претендирани суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
38, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът е
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на Е С; 2) че във връзка с нуждите на
етажните собственици съгласно решения на общото събрание са били извършени
претендираните с исковата молба разходи за поставяне на нова входна врата, за поставяне на
врата откъм гаражите и за поставяне на нова домофонна система и ремонт на праг; 3) че е
било формирано натрупано задължение към асансьорна фирма в претендирания размер и
съгласно решение на общото събрание същото е било разпределено между етажните
собственици; 4) че е било взето влязло в сила решение за заплащане от страна на етажните
собственици на месечна такса в претендирания размер за претендирания период от 49 лв.,
както и за минали периоди, посочени в исковата молба; 4) размерът на частта от разходите,
дължима от ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите в
имота му. В тежест на ответника при установяване на посочените обстоятелства е да докаже,
че е погасил дължимите суми.
Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, обосноваващи спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По делото е приет протокол от 02.11.2021 г., с който общото събрание на собствениците
на процесната Е С е приело единодушно решение, с което е избрало „В..“ ЕООД за
изпълнител на услугата „професионален домоуправител“. В изпълнение на това решение е
бил сключен и договор за управление и поддръжка от 22.11.2021 г., с оглед на което
възражението на ответника, че посоченото дружество не е управител на етажната
собственост и не разполага с представителна власт, е неоснователно. С чл. 6.3. от договора
на дружеството изрично е възложено да представлява етажната собственост пред съдебните
органи.
Приет е и протокол от проведено общо събрание от 20.12.2021 г., с което е било взето
решение за нови такси към етажната собственост. На същото общо събрание са били взети
решения, с които е била избрана офертата на „Ай ем би конструкшън“ ЕООД за смяна на
нова входна врата с 20 броя пощенски кутии за цена от 4025 лв., оферта за поставяне на
домофонна система и праг на врата за цена от 1891 лв. и за поставяне на врата откъм
гаражите за цена от 800 лв.
В изпълнение на тези решения етажната собственост е сключила договор за изграждане
на аудиодомофонна система от 17.05.2022 г. (л. 77 по делото), по който са били заплатени
дължимите суми (л. 80 и л. 82). От приетия договор за изработка, доставка и монтаж на
врати и оферта към него (л. 83 и л. 84) се установява, че в изпълнение на взетото решение на
общото събрание е бил сключен и договор за изработка, доставка и монтаж на метална
врата, 20 бр. пощенски кутии с брава и по 2 бр. ключове, автомат за главно затваряне,
система за контрол на достъп с чип, добавка за боя и иноксови лайстни. По този договор са
били извършени две плащания от етажната собственост, за което по делото са приети
разписки. Ищецът е представил и фактура, издадена от дружеството – изпълнител съгласно
взетото решение от общото събрание за поставяне на врата откъм гаражите – термопанел.
Приета е и справка от предходното дружество-домоуправител, от която се установяват
задълженията за сервизното обслужване на асансьора в процесната Е С.
2
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно. Вещото лице е
изчислило, че съобразно приетата от общото събрание методика за разпределение на
входните такси за управление, поддръжка, ремонт и обновяване на общите части, сборът от
дължимите месечни такси за двата процесни обекта и за процесните периоди е 563 лв. до
30.11.2021 г. и 441 лв. за периода януари 2022 г. – септември 2022 г. Припадащата се част от
цената на входната врата за двата процесни обекта съгласно заключението е 590 лв., за
вратата откъм гаражите 103 лв., за домофонната система – 277 лв., а за натрупаните
задължения за асансьорна поддръжка – 212 лв. Така, общият размер на дължимите суми за
двата процесни обекта се равнява на 2186 лв., а дължимото обезщетение за забава в размер
на законната лихва – на 125, 58 лв.
От приетата по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция
по вписвания и от представеното от ищеца постановление за налагане на възбрана (л. 70 и л.
71) се установява, че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесните две ателиета,
т.е. основателно се явява неговото възражение, че не е изключителен собственик на
процесните два обекта.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от ищеца в хода на устните
състезания доводи, че при наличие на съсобственост върху обект в Е С е налице
солидарност между съсобствениците за разходите по чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Съгласно чл. 121,
ал. 1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при наличие на
изрична уговорка между страните. При наличие на множество длъжници или кредитори
разделността е общото правило. В настоящия случай не е предвидена законова солидарност
за процесните задължения нито в ЗУЕС, нито в ЗС. Не е налице и договор между страните, в
който да е уговорена такава солидарност, поради което съсобствениците на обект в Е С
следва да отговарят разделно за задълженията, всеки съобразно притежаваните от него
идеални части, или в конкретния случай ответникът следва да отговаря за ½ от процесните
задължения. В този смисъл са и Решение №..00 от 1.12.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1186/2023 г., IV г. о., Решение №...87361 от 17.04.2018 г. на СРС по гр. д. №..8335/2016 г. и
Решение №...561 от 8.03.2023 г. на СРС по гр. д. № 65920/2021 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване основателността на претенцията си за сума в общ размер на 1089, 50 лв.,
която представлява сбор от следните суми: дължими и неплатени месечни такси за ателие
№.. и за ателие №... за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. в размер на 220, 50
лв., и за периода м. август 2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие №.., и за периода м. ноември
2019 г. – м. ноември 2021 г. за ателие №... в размер на 278 лв.; сума за нова входна врата
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. в размер на
295 лв.; сума за поставяне на врата откъм гаражите съгласно решение от същата дата в
размер на 51, 50 лв., натрупано задължение към асансьорна фирма съгласно решение от
същата дата в размер на 106 лв., и сума за поставяне на нова домофонна система и ремонт
на праг съгласно решение отново от същата дата в размер на 138, 50 лв.
Следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№.../2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД
се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на ЕС, са периодични
/месечни/, като не са обусловени от условия и е без значение дали и колко точно разходи са
били извършени за поддръжка на общите части. Доколкото собственикът, ползвателят или
обитателят следва да заплащат дължимите вноски ежемесечно същите са периодични и за
тях е приложим тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е било подадено на 12.10.2022 г., а най-старото задължение за
месечна такса, което се претендира по делото, е от месец ноември 2019 г., поради което тези
месечни задължения не са били погасени по давност.
3
С решението от 20.12.2021 г. общото събрание е определило краен срок за заплащане
на дължимите суми към дружеството, което поддържа асансьора, а именно до края на месец
февруари 2022 г., поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2022 г., и тези суми не са се погасили по давност.
Останалите процесни задължения не са периодични, а еднократни, свързани с конкретен
предмет по договори за изработка, поради което за тях приложима е общата петгодишна
погасителна давност и те също не са погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но единствено ищецът
е претендирал такива и е представил доказателства за извършването им, поради което
разноски следва да бъдат присъдени единствено в полза на ищеца, съразмерно с уважената
част от исковете. В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 374 лв. за заповедното производство (от общо направените
748 лв., от които 700 лв. адвокатско възнаграждение и 48 лв. държавна такса), и 1224, 45 лв.
за исковото производство (от общо направените 2448, 90 лв., от които 2000 лв. адвокатско
възнаграждение, 48 лв. държавна такса и 400, 90 лв. депозит за експертиза).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че А. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Д..“ № .. АП.. дължи на Е С, находяща се в
жилищна сграда на адрес: гр. София, район „К..“, кв. „З..“, ул. „Д..“ № .. на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, сума в общ размер на 1089, 50 лв., която представлява сбор от
следните суми: дължими и неплатени месечни такси за ателие №.. и за ателие №... за
периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. в размер на 220, 50 лв., и за периода м.
август 2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие №.., и за периода м. ноември 2019 г. – м.
ноември 2021 г. за ателие №... в размер на 278 лв.; сума за нова входна врата съгласно
решение на общото събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. в размер на 295 лв.;
сума за поставяне на врата откъм гаражите съгласно решение от същата дата в размер на 51,
50 лв., натрупано задължение към асансьорна фирма съгласно решение от същата дата в
размер на 106 лв., и сума за поставяне на нова домофонна система и ремонт на праг
съгласно решение отново от същата дата в размер на 138, 50 лв., ведно със законната лихва
от 12.10.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК на 07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55366/2022 г. по описа на СРС, 71 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 1089, 50 лв. до пълния предявен размер от 2179 лв.,
или по отделни задължения за дължими и неплатени месечни такси за ателие №.. и за ателие
№... за периода м. януари 2022 г. – м. септември 2022 г. за разликата над 220, 50 лв. до
пълния предявен размер от 441 лв., за периода м. август 2020 г. – м. ноември 2021 г. за ателие
№.., и за периода м. ноември 2019 г. – м. ноември 2021 г. за ателие №... за разликата над 278
лв. до пълния предявен размер от 556 лв.; за сума за нова входна врата съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост от 20.12.2021 г. за разликата над 295 лв. до
пълния предявен размер от 590 лв.; за сума за поставяне на врата откъм гаражите съгласно
решение от същата дата за разликата над 51, 50 лв. до пълния предявен размер от 103 лв., за
натрупано задължение към асансьорна фирма съгласно решение от същата дата за разликата
над 106 лв. до пълния предявен размер от 212 лв., и за сума за поставяне на нова домофонна
система и ремонт на праг съгласно решение отново от същата дата за разликата над 138, 50
лв. до пълния предявен размер от 277 лв.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Д..“ № .. АП.. да заплати
на Е С, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, район „К..“, кв. „З..“, ул. „Д..“ №
.. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 374 лв.,
и разноски за исковото производство в размер на 1224, 45 лв., съразмерно с уважената част
от исковете.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5