РЕШЕНИЕ
№
град София, .06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 2866/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 21.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 16300/2020 г. по описа на СРС съдът е отхвърлил предявените от Б.В.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против „К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК ****,
представляван от „Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
признаване на дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №
2200-008/25.02.2020 г. и Заповед № 2200-004/25.02.2020 г. на управителя на
филиал 2200, за незаконно и неговата
отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Обслужващ магазин/Служител филиал при филиал
2200-Видин, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата от 5700 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 25.02.2020 г. до
25.08.2020 г., като неоснователни. С оглед изхода на спора е разпределил е
разноските по делото.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът Б.В.Б.,
който е подал настоящата въззивна жалба с искане да се отмени
първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените от него искове.
В подкрепа на искането си жалбоподателят излага, че съдебното решение е
неправилно на първо място поради това, че съдът е приел, че е спазена
процедурата по чл. 193 КТ да се вземат предварително обяснения от работника
преди да се наложи дисциплинарното наказание. Освен това излага, че съдът
неправилно е приел, че тежестта на извършеното нарушение съответства на
наложеното наказание. Излага подробно становище във връзка с посочените доводи.
В срок е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба, с който въззиваемият „К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК ****, представляван от
„Кауфланд България“ ЕООД, ЕИК ***** излага становище за правилност на съдебното
решение, съответно неоснователност на подадената въззивна жалба.
Страните не представят нови доказателства и не сочат
нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба Софийски градски съд съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят за това, че са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззивникът е изпълнявал длъжността „Обслужващ магазин/Служител филиал при филиал 2200-Видин в „К.Б. ЕООД е.К.” КД, представляван от „Кауфланд България“ ЕООД.
Безспорно е между страните, че на 09.02.2020 г. въззивникът е взел от гише „информация“ на магазин Кауфланд в град Видин от найлонов плик четири броя батерии, които са били с нарушена търговска опаковка и в насипно състояние на стойност от 6,79 лв., без да ги заплати на касата на магазина без към този момент същите да са били бракувани по съответния ред, както и че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 950 лв.
Няма спор между страните, че със Заповед № 2200-008/25.02.2020 г. на управителя на филиал 2200 е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 09.02.2020 г. по време на работа е взел от Информация на хипермаркета батерии на стойност 6,79 лв., без да ги заплати на Каси, прибирайки ги в джоба си, като така извършеното нарушение на трудовата дисциплина представлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Заповедта е връчена лично на въззивника на дата 25.02.2020 г. Със Заповед № 2200-004/25.02.2020 г. на управителя на филиал 2200 е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта е връчена лично на ищеца на дата 25.02.2020 г. Преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е взел обяснения от работника.
От представената по делото заповед за уволнение се установява, че тя съдържа достатъчно мотиви от обективна и субективна страна като е описано видът на нарушението и в какво конкретно се изразява, датата и начина на извършването му и правната норма, под която същото се подвежда.
При така изложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилни и споделя изводите на първоинстанционния съд, че при постановяването на обжалваната заповед за уволнение са спазени формалните изисквания за издаването й, предвидени по чл. 193 КТ.
Видно от чл. 84 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество е предвидено, че на работниците/служителите не е разрешено да вземат или да предоставят своеволно на други работещи в Дружеството или на трети лица без изричното разрешение на съответния пряк ръководител, дефектна или развалена стока, както и предвидени за изхвърляне, преработка или вече изхвърлени предмети, като неправомерното присвояване на тези предмети се третира като грубо нарушение на трудовата дисциплина, дори и при незначителна стойност на стоката.
От посоченото е видно, че с оглед вида на търговската дейност, осъществявана от работодателя, той отдава сериозно значение на всякакви действия по своеволно присвояване на каквато и да било стока от обектите му, независимо от това дали тя е предназначена за бракуване или не, както и независимо от конкретната й стойност. Съдът намира, че това голямо значение, което се отдава на подобно поведение е оправдано, доколкото работата на работниците и служителите в търговските обекти на работодателя (магазини) е свързана със стопанисване на големи количества стока, която няма как да е под постоянен надзор на работодателя, поради което огромно значение в отношенията между последния и неговите служители са отношенията на доверие. Въпреки това и независимо, че е запознат с трудовите си задължения да опазва поверената му стока и с вътрешните правила на поведение, установени от работодателя, въззивникът е отишъл на Информация, в търговски обект, в който работи, видял е плик с батерии с нарушена търговска опаковка и вместо да се допита до прекия ръководител направо е взел батериите и ги е прибрал в джоба си т.е. присвоил ги е тайно от работодателя. Действително присвоеното е с ниска стойност, което само по себе си води до извод за нисък размер на финансовите загуби на работодателя, но така проявеното поведение е в сериозен ущърб на гласуваното на въззивника доверие от страна на работодателя, който разчита, че неговите служители ще се грижат за предоставената им за продажба стока. В това отношение е без значение факта, че стоката е била предназначена за бракуване, доколкото работодателят изрично е установил, че дори предоставянето на такава стока в полза на работници може да стане само след неговата преценка какво следва да се направи във всеки конкретен случай с нея. ( чрез съответно оправомощените лица). Това обстоятелство обаче има съществено значение по друга линия- стоката е била предназначена за бракуване, но все още не е била бракувана, което означава, че тя все още се е водила като част от продаваното и след като въззивникът я е присвоил тайно, не е имало и как да бъде бракувана, поради което е щяла да се получи липса, за възстановяването на която някой друг от персонала на работодателя е трябвало да поеме отговорност. Това разкрива и некоректно поведение на въззивника спрямо трудовия колектив, което може да се отрази на отношенията вътре в него и от там на качеството на трудовата дейност в целия обект. Не на последно място подобно поведение, каквото е било проявено от въззивника не следва да се стимулира по никакъв начин, тъй като може да доведе до разпространението му сред останалите членове на персонала, а това би било накърнило в значителна степен интересите на работодателя, който предвид естеството на работата в търговските му обекти е в огромна степен зависим от лоялното поведение на своите служители, които пряко си служат с предоставената стока за продажба.
С оглед изложеното съдът намира, че наложеното на въззивника дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение, поради което уволнението му е било законосъобразно и съответно правилно е прието за такова от първоинстанционния съд.
По разноските:
Предвид
изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемият има право на
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 16300/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********, да
заплати на „К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК ****, представляван от „Кауфланд България“
ЕООД, ЕИК ***** сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.