Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
единадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4231
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №285360
от 26.11.2019г., постановено по гр.дело №67797/2018г. по описа на СРС, ГО, 151
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* против „А.О.“ЕООД
с ЕИК******* искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3185,75лв.- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2015г. до
30.04.2017г. и по общи фактури за периода от 01.12.2014г. до м.03.2016г. в
топлоснабден имот в гр.София, ул.„**************, ведно със законна лихва от 19.04.2018г.
до изплащане на вземането, сумата от 610,33лв.- мораторна лихва за периода от 01.05.2015г.
до 12.04.2018 г. върху главницата за потребена топлинна енергия, сумата от
52,50лв.- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2015г.
до 30.04.2017г. ведно със законна лихва от 19.04.2018г. до изплащане на
вземането, сумата от 11,05лв.- мораторна лихва за периода от 01.05.2015г. до
12.04.2018г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 08.06.2018г. по гр.д.№24946/2018г. по описа на СРС,
151 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 302,35 лева разноски в
исковото производство и 127,19 лева разноски в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.”ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника „А.О.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в
нарушение на процесуалните правила. Признава, че действително не е представил
доказателства за извършени и твърдени от него плащания на процесните
задължения, но това се дължало на обективни причини. Твърди, че ищецът не
провел пълно и главно доказване относно размера на дължимите суми, тъй като
били представени единствено изходящи от ищеца документи. Съдът трябвало да
назначи експертиза за установяване на точния размер на задълженията. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД в подадения в срок писмен отговор оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент през целия процесен период, което обстоятелство се установява от
представения по делото от ищеца нотариален акт, както и че между страните е
сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия (също представен по
делото). Тези обстоятелства не се и оспорват от ответника. Единственото
възражение на ответника, както в отговора на исковата молба, така и във
въззивната жалба е, че задължението е погасено чрез плащане. Доказателства за
такова плащане обаче ответникът не е представил нито с отговора на исковата
молба, нито въобще в производството пред първата инстанция, нито във въззивното
производство. В същото време е установено от
неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, че са налице
твърдените от ищеца задължения на ответника за доставена топлинна енергия през
процесния период в топлоснабдения имот.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства
– изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз
основа които може да бъде извършена преценката, че извършените от ищеца
вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на неоспореното от ответника
заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл.202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва
да бъде кредитирано.
В горния смисъл,
при установено облигационно правоотношение между страните по силата на представения
по делото писмен договор и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за
главници и обезщетения за забава са основателни до размерите и за периодите,
посочени в обжалваното решение.
Ето защо въззивната
жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт в минималния размер от 100 лева.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №285360 от 26.11.2019г., постановено
по гр.дело №67797/2018г. по описа на СРС, ГО, 151 с-в.
ОСЪЖДА „А.О.“ЕООД с ЕИК*******
да заплати на „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* сумата от 100лв. (сто лева)-
възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Б.”ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/