О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. Велико Търново, 31.08.2020г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, V–ти състав, в закрито
съдебно заседание тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Мария Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 524/2020г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по
жалба на С.Е.Й. ***, чрез ***И.Т.от ВТАК против мълчалив отказ да се издаде
заповед за обезщетение по реда на чл. 24 от ЗОСИ за причинените му вреди от
„Сортови семена – Елит-2001“ ЕООД и „Сортови семена-Инвест“ АД, както и
наказателно постановление за извършеното административно нарушение по чл. 40,
ал. 1, т. 7 от ЗОСИ.
Административен съд
Велико Търново, като обсъди данните по делото и прецени служебно предпоставките във връзка с подсъдността на заявената от
жалбоподателя претенция, намира че същата не му е подсъдна.
Съгласно
чл. 24 от ЗОСИ в
7-дневен срок от представянето на протокола по чл.
20, ал. 2, а в случаите по ал. 4 на същия член - от вписването на акта,
административнонаказващият орган се произнася по преписката, като: 1.
прекратява преписката, ако се установи, че няма вреди или че те са вече
обезщетени и няма основание за налагане на наказание; 2. прекратява преписката
или я изпраща на компетентния орган, ако се установи, че случаят попада под
разпорежданията на чл. 6 от този закон; 3.
ако се установи, че има причинени вреди, определя разноските по чл. 23, а също и дължимото обезщетение в
пълния му размер, без да е необходимо искане от увредения, освен ако последният
заяви, че ще търси заплащане на вредите по общия исков ред. В случай, че
вредите са причинени виновно, административнонаказващият орган налага и
съответното административно наказание на причинителя, а ако има данни за престъпление
- изпраща преписката на прокуратурата. В случаите по предходната алинея, ако
има вреди и причинителят е известен, но прокурорът прекрати преписката поради
липса на престъпление или тя бъде изпратена на другарския съд, обезщетението за
вредите и разноските се определя от административнонаказващия орган по реда на
този закон.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОСИ, когато няма
основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение
за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която
може да бъде обжалвана по реда на ГПК пред районния съд в 14-дневен срок от
съобщаването й.
Съгласно изключващата
приложението на общия АПК специална разпоредба на чл. 25
от Закона за опазване на селскостопанското имущество, делото е подсъдно на
Районен съд-Свищов. В случай на основателност на иницииращата производството
жалба,същото приключва с издаването на два акта – наказателно постановление по чл.
25, ал.1 от ЗОСИ, съответно заповед по чл.
25, ал. 2 от ЗОСИ,като всеки един от тези актове подлежи на обжалване
именно пред районните съдилища. Пред същите съдилища подлежи на обжалване и
акта по чл.
24, ал.1, т.1 от ЗОСИ /какъвто се явява заповедта/, с който преписката се
прекратява ако се установи,че няма вреди или че те са вече обезщетени и няма
основание за налагане на наказание – с този акт,както и при първите два,
въпросът се решава по същество /прекратяването не е резултат само на процедурни
недостатъци/, именно поради което липсва основание за различна подсъдност при
оспорването му.
В този смисъл определение № 50 от
23.07.2015 г. по гр. д. № 23/2015 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и
ВАС, който е определил кой е приложимият ред за обжалване на такава заповед и
кой съд е компетентен да се произнесе по жалбата. Съгласно дадените указания
приложимият ред за обжалването акта на кмета е ЗАНН, а компетентният
съд е районният, съгласно чл.
59, ал. 1 ЗАНН. В този смисъл е и Определение № 58 от 4.09.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 14/2017 г., 5-членен с-в. Законодателят изрично е посочил не само
съда, пред който се обжалва акта, но и процесуалния ред - ГПК, по който следва
да се разгледа жалбата (или развие производството).
Така предвиденият специален
ред за обжалване на издадения на основание чл. 25, ал.2 от ЗОСИ индивидуален
административен акт, е различен от общия ред за обжалване на ИАА по общия ред
на чл.
132 от АПК – законодателят е предвидил изрично не само кой следва да бъде
компетентния съд, пред който да се обжалва тази заповед, но и процесуалния ред
– по реда на ГПК, по който следва да се разгледа делото. Така предвиденият
специален ред изключва и алтернативното искане за прилагане на чл. 256 от АПК.
Родовата подсъдност е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и е длъжен,
като я констатира да изпрати делото на родово компетентния съд – в случая
Районен съд – гр. Свищов.
В този смисъл са Определение № 131 от 22.01.2020 г. на АдмС -
Пловдив по адм. д. № 3477/2019 г.; Определение
№ 454 от 9.08.2019 г. на АдмС - Ямбол по адм. д. № 294/2019 г.; Решение № 68 от
22.11.2019 г. на РС - Тополовград по гр. д. № 223/2019 г.; Решение
№ 1920 от 16.10.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. д. № 2241/2018 г.; Решение
№ 425 от 27.06.2018 г. на РС - Ямбол по гр. д. № 302/2018 г.; Определение № 429 от 9.05.2017 г. на АдмС
- Плевен по адм. д. № 371/2017 г.; Определение
№ 1833 от 13.12.2016 г. на АдмС - Благоевград по адм. д. № 340/2016 г.; Определение № 1936 от 14.11.2016 г. на
АдмС - Бургас по адм. д. № 2148/2016 г. и др.
Водим от горното и на основание чл. 135,
ал. 2 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 524/2020 г.
по описа на Административен съд – Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Районен съд - Свищов.
Определението не подлежи на обжалване на
основание чл. 135, ал. 7 от АПК.
Определението да се съобщи на жалбоподателя
и на ответника, чрез изпращане на препис
от него по реда на чл. 137, вр. с чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: