Р Е Ш Е Н И Е
№….…….……./.……..12.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №56 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от Г.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.А.С. и адвокат Н.В., против “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК
Застраховане“ АД, с ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Т.С., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
50000лв., представляваща обезщетение за претърпени от първия неимуществени
вреди-болки, страдания и силен психически стрес в резултат от травми причинени
при ПТП настъпило на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на фирма “Монтажи-Варна“,
по вина на водача на товарен автомобил “***“, с рег.№***, който към момента на
инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.01.2020г.-датата на изтичане на срока за произнасяне
от страна на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 2382.32лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди-разходи за проведено лечение на увреждания, претърпени в
резултат от гореописаното ПТП.
В исковата молба се твърди, че на
23.11.2018г., в гр.***, в двора на фирма “Монтажи-Варна“ АД, ищецът, като
пешеходец бил ударен от маневриращ товарен автомобил “***“, с рег.№***,
резултат от което получил значителни увреди на дясна подбедрица. Твърди се, че
към дата на инцидента за въпросният товарен автомобил е имало сключена валидна
застраховка “Гражданска отговорност“, с ответникът. Сочи се, че след настъпилото ПТП ищецът е приет по
спешност в МБАЛ “Света Анна“-гр.Варна, където е извършено открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула. Сочи се, че 09.01.2019г.,
ищецът е приет за оперативно лечение в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, където са
свалени част от имплантираните уреди, като същата процедура била проведена и на
05.06.2019г. Поддържа се, че поради сложността на настъпилите счупвания на
дясната подбедрица, възстановяването на ищецът е надхвърлило обикновения период
при сходни травми, като не са изключени допълнителни негативни последици от
уврежданията. Твърди се, че посоченото предопределя значителен интензитет на
претърпени болки и страдания, като същевременно ищецът е претърпял и силен
психически стрес от невъзможността да се грижи самостоятелно за нуждите си за
един некратьк период. Твърди се още, че възстановяването на ищецът от
получените физическа и психическа травми продължава и към момента. Сочи се, че
на 11.10.2019г. ищецът предявил претенция пред ответното дружество за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като на 06.12.2019г., с
допълнителна молба, представил всички необходими материали, изготвени в хода на
досъдебното производство. Поддържа се, че ищецът е направил множество разходи
за заплащане на лекарствени препарати/медикаменти, медицински изделия и и
рехабилитационни средства, свързани с възстановяването на уврежданията,
претърпени от него при процесното ПТП, като същите са подробно описани, ведно с
представени разходно-оправдателни документи. Твърди се, че и понастоящем
ответника не е определил и изплатил обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, което е основание и е мотивирало ищецът да предяви
настоящата претенция. Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а именно
сметка в “Тексимбанк“ АД с IBAN ***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор от ответника, се
поддържа становище за частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.“***“, с рег.№***, е била
застрахована при ответното дружество със Застрахователна полица
№BG/23/118003261085 за застраховка “Гражданска отговорност“, със срок на застраховката
от 21.11.2018г. до 20.11.2019г. Оспорват се претенциите за неимуществени вреди
за разликата над 5000лв. и за имуществени вреди за разликата над 2247.71лв. На
основание чл.237, ал.1 от ГПК се прави изрично признание на иска за
неимуществени вреди по основание и до размера от 5000лв., които ответникът е
изразил готовност да заплати още на 08.01.2020г. с отправено предложение за
сключване на извънсъдебно споразумение. Сочи се, че Искане с
вх.№99-4480/11.10.2019г. ищецът е заявил претенция пред застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от имуществени и
неимуществени вреди, за което е образувана преписка по Щета
№0411-630-0003/2019. Сочи се, че с Писмо с изх.№99-4483/11.10.2019г. на
основание чл.107, ал.1 от КЗ, ответникът е изискал от СПП на ОД на МВР-гр.Варна
копие от съставения АУАН и/или влязло в сила наказателно постановление за
водача на застрахования автомобил и едновременно с това е изискал и от ищеца с
Писмо с изх.№99-4484/11.10.2019г. нотариално заверено пълномощно на основание
чл.338, ал.1 от КЗ. Сочи се, че с Писмо с вх.№99-4743 от 28.10.2019г.
застрахователят е уведомен от СПП на ОД на МВР-гр.Варна, че по случая е
образувано ДП №1619/2018г. по описа на Трето РУ Варна. Сочи се, че в
последствие на основание чл.106, ал.3 от КЗ с Писмо с изх.№99-4748/28.10.2019г.
застрахователят е изискал от пострадалия да представи нужните документи за
окомплектоване на преписката и за изясняване на обстоятелствата и причините,
довели до настъпването на щетата, както и нотариално заверено пълномощно.
Поддържа се, че изисканите документи, са представени на застрахователя с Писмо
с вх.№99-5409 от 06.12.2019г. и с e-mail от 09.12.2019г., с изключение на
нотариално заверено пълномощно в полза на упълномощения адвокат. Сочи се, че с Писмо
с изх.№99-167 от 08.01.2020г. застрахователят е отправил предложение към ищеца
за сключване на извънсъдебно споразумение, като е изразил готовност за
заплащане на обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди в размер на
5000лв. и имуществени в размер на 2247.71лв. Сочи се, че с Писмо с вх.№99-689
от 23.01.2020г. ищецът изразил съгласие с определеният размер на обезщетението
за имуществени вреди и несъгласие с размера на обезщетение за неимуществени
вреди. Сочи се, че след преразглеждане на претенцията, становището на
застрахователят е останало непроменено, за което ищецът е уведомен с Писмо с
изх.№99-741 от 24.01.2020г. Сочи се, че нотариално заверено пълномощно от
03.02.2020г., което спазва изискването на чл.338, ал.1 от КЗ, респективно обуславя
заплащане на обезщетение по посочената в застрахователната претенция банкова
сметка ***вреденото лице, е представено на застрахователя с Писмо с
вх.№99-1273/10.02.2020г. Ето защо се поддържа, че ищецът е поставил в невъзможност
застрахователя да му заплати надлежно определеното застрахователно обезщетение
преди датата на депозиране на исковата молба. По отношение на претенцията за
неимуществени вреди се поддържа, че в случая се касае за телесни повреди, които
не предполагат наличието на трайни последици за здравето на ищеца. Сочи се, че
според приложената медицинска документация ищецът е приет на 23.11.2018г. с
травма в областта на десния глезен, като на
24.11.2018г. под спинална анестезия е извършено открито наместване на
фрактура на дясна глезенна става с вътрешна фиксация тибия и фибула, извършена
е репозиция на ставата и фиксация с метална остосинтеза, поставена е гипсова
имобилизация, като няма настъпили усложнения. На 09.01.2019г. и на 06.06.2019г.
са извършени две операции за отстраняване на поставените импланти и
остеосинтезни средства, които са преминали без усложнения. Сочи се, че според
заключението на съдебна медицинска експертиза изготвена в ДП №1619/2018г.
претърпяното от ищеца многофрагментно счупване в областта на дясната глезенна
става е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период от около 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Сочи се, че ищецът не представил медицинска документация или други доказателства,
свързани с психическото му състояние в периода след ПТП. Сочи се, че по делото
не са ангажирани доказателства за твърдяната психическа травма у ищеца, както и
същият да се е подлагал на терапия за лечение на такава. В тази връзка се
оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, понесени от ищеца при процесното ПТП и последващо психично
неразположение, което да продължава и до днес. Оспорва се възникването на
описаните от ищеца като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната
продължителност. Поддържа се, че иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, е в изключително завишен размер и не съответства на
степента и характера на получените травми, и на критерият за справедливост
обективиран в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още, че е налице съпричиняване на
вредоносният резултат, което обуславя приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като
се оспорва изключителната вина на водача на застрахования при ответника товарен
автомобил за настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че ищецът е нарушил
разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, съгласно която всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции, като е подценил риска от движение на
камиона на заден ход, намирайки се в зона зад него. Твърди се, че пострадалият
е бил длъжен и е могъл да предвиди и е осъзнавал евентуалното настъпване на
процесния инцидент. Твърди се, че е налице
причинно-следствена връзка между неспазването на законоустановено
изискване от страна на пострадалото лице за здравословни и безопасни условия на
труд и настъпилата злополука. В заключение се поддържа, че справедливия размер
на застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни, в
периода, в който е доказано тяхното проявление, възлиза на сумата от 5000лв.,
като определянето на обезщетение над този размер, би било прекомерно, предвид
установената съдебна практика и критериите за справедливост. По отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се сочи, че ищецът
е представил на застрахователя разходно-оправдателни документи идентични с
приложените към исковата молба. Сочи се, че застрахователят е уважил всички
извършени разходи, с изключение на посочените във Фактура №********** от
25.02.2019г. на стойност 102.35лв., удостоверяваща покупка на спортни артикули,
тъй като същите нямат връзка с понесените травматични увреждания и тяхното
лечение. Сочи се, че след завеждане на иска, с Писмо с вх.№99-689/23.01.2020г.,
ищецът се е съгласил с размера на така определеното обезщетение за претърпени
имуществени вреди от 2247.71лв., както и че застрахователят се е произнесъл по
застрахователната претенция на 08.01.2020г., т.е. в законоустановения срок-до
12.01.2020г. Ето защо се поддържа, че с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, тъй като липсва отказ на застрахователят и несъгласие на увреденото лице
с размера на определеното обезщетение. По отношение на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, се
поддържа, че не са налице предпоставки за присъждане на такава за периода преди
предявяване на иска.
С подадената от ищцата допълнителна искова
молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба. По конкретно относно възражението, че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото иск, се поддържа, че въпреки извършеното признание на
иска и определеното по доброволен ред обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, понастоящем застрахователят не е изпълнил законовото си
задължение да изплати определения размер на обезщетение. Ето защо се поддържа,
че и към настоящия момент ответникът се намира в забава относно задълженията
си.
С отговора на ответника на допълнителната
искова молба, се поддържат доводите за частична неоснователността на
претенциите. Сочи се, че с допълнителната искова молба не са наведени нови
твърдения или доводи, които да водят до промяна в становището за недоказаност
на претенциите. Оспорват се доводите на ищцата, че представените от нея
доказателства с предявената претенция пред застрахователя, са били достатъчни
за определяне на размера на дължимото обезщетение, респективно се поддържа
становището, че лихвата за забава се дължи считано от датата на предявяване на
иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители, поддържа предявените искове и моли за тяхното
уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. С
писмени бележки са доразвити съображения за основателност на претенциите.
Ответникът, чрез пълномощникът си, оспорва
предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си. Претендира деловодни
разноски и депозира писмена защита, с която доразвива доводите си за
неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е безспорно, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на
фирма “Монтажи-Варна“ АД, ищецът, като пешеходец, e бил ударен от маневриращият
на заден ход товарен автомобил “***“, с рег.№***, резултат от което e получил
телесни увреди. Безспорно е още, че към датата на процесното ПТП относно т.а.“***“,
с рег.№***, е съществувало валидно облигационно правоотношение с ответното
дружество по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирано в Застрахователна полица №BG/23/118003261085, с период на
валидност със срок на застраховката от 21.11.2018г. до 20.11.2019г. Наред с
това ответникът признава иска за неимуществени реди до размера от 5000лв. и за
имуществени вреди до размера от 2247.71лв.
Видно е от представената по делото
медицинска документация и по конкретно 3 бр. Епикризи изготвени от медици при
МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, че на 23.11.2018г. ищецът е
приет с травма в областта на десния глезен, като на 24.11.2018г. под спинална анестезия е
извършено открито наместване на фрактура на дясна глезенна става с вътрешна
фиксация тибия и фибула, извършена е репозиция на ставата и фиксация с метална
остосинтеза, поставена е гипсова имобилизация. В последствие на 09.01.2019г. и
на 06.06.2019г. са извършени още две операции за отстраняване на поставените
импланти и остеосинтезни средства, които са преминали без усложнения. Видно е
още, че болничният престой на ищецът е с обща продължителност от 15 дни.
По делото са представени разходно
оправдателни документи за заплатени потребителски такси, медикаменти,
медицински изделия и помощни средства на обща стойност от 2247.71лв., както и
за фитнес пособия на стойност от 102.35лв.
От представените по делото Болнични листи, се
установява, че за лечение на травмите на ищецът, е определено ползването отпуск
за временна неработоспособност с продължителност от общо 244 дни, считано от датата
на инцидента до 06.09.2019г.
Установява се от приетия по делото заверен
препис от Искане с вх.№99-4480/11.10.2019г., че на посочената дата ищецът е
заявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени от имуществени и неимуществени вреди. В отговор на въпросното искане, с Писмо от 11.10.2019г.
застрахователят е уведомил пострадалия, че за случая е образувана Щета
№0411-630-0003/2019, като в последствие страните, са провели кореспонденция,
преписи от която са представени по делото и която не е дала положителен
резултат.
От постъпилото по делото Писмо с изх.№441 от
25.08.2020г. “Монтажи-Варна“ АД, се установява, че на ищеца не е изплащано
обезщетение за претърпяна трудова злополука, в резултат от процесното ПТП.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и подкрепено от приетите
писмени доказателства, се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е
претърпял тежка комбинирана травма в областта на дясната глезенна
става-счупване на костите изграждащи дясната глезенна става със значително разместване
на фрагментите. На 24.11.2018г. е проведено оперативно лечение-открито
наместване с метална остеосинтеза, като на 09.01.2019г. е извършена екстракция
на един винт от оперативната зона и през м.юни 2019г. са отстранени останалите
импланти от малкия и големия пищял на дясната подбедрица. Описаните травматични
увреждания водят до нарушена функция, невъзможност за предвижване, невъзможност
за стоене прав, като при обичайно протичане на лечението, без възникване на
усложнения, функцията на крайника се възстановява в рамките на 3-4 месеца.
Установява се още, че извършените второ и трето оперативно лечение, са довело
до допълнително затруднение във функцията на десния долен крайник. Според
вещото лице понастоящем оздравителния процес е приключил, като функцията на
крайника е възстановена, без данни за възникнали усложнения във връзка с
травматичните увреждания. Вещото лице заключва, че представените по делото от
ищеца счетоводни документи установяват направата на разходи свързани с
лечението с гореописаната травма.
В заключението си по назначената КСМАТЕ,
което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и
кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещите лица са посочили,
че процесното ПТП е настъпило, тъй като
водачът на товарен автомобил “***“, с рег.№***, при маневриране на заден ход
със скорост от около 5 км/ч е допуснал критично сближаване между товарния
автомобил и разположеният зад него мотокар, водачът на който се е намирал извън
кабината му. Според вещите лица пострадалият е имал възможност за видимост към
товарният автомобил, както липсват достатъчно данни за определяне на
възможността му да предотврати инцидента. Поведението на ищеца е определено
като неспазване на чл.33 от ЗЗБУТ.
В показанията си свидетелят Н.С.Н., които се
кредитират от съдът при условията на чл.172 от ГПК, но като изградени на база
непосредствени впечатления, логични и кореспондиращи с писмените доказателства
по делото, сочи, че е брат на ищеца. Сочи още, че присъствал на приемането на
ищеца в болница, като той бил на носилка и изглеждал изплашен, объркан и силно
разтревожен. Сочи, че първоначалното болнично лечение на ищецът продължило
около 7 дни в ортопедично отделение, като след изписването му, той бил настанил
в домът на родители си, защото състоянието му изисквало грижи и подкрепа. Сочи,
че в началото ищецът не трябвало да става, поради което близките му се грижили
за него денонощно. По думите на свидетелят тежкият период от лечението на ищеца
продължил около шест месеца, като едва след втората операция състоянието му се
подобрило и той се почувствал по-уверен. Свидетеля сочи, че около единадесет
месеца след инцидента ищецът не е ходи не ходи на работа. Сочи още, че ищецът
системно е полагал усилия да подобри състоянието си, но и понастоящем изпитва
неблагоприятни ефекти от травмата.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка
“Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователният договор застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищецът е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи по делото е прието за
безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на товарен автомобил “***“,
с рег.№***, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с
ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно
основание.
От приетия по делото констативен протокол за
ПТП и заключението на КСМАТЕ, се установяват елементите от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка
”ГО”, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние. Цитираните
доказателства еднозначно установяват, че процесното ПТП е настъпило при
извършване на маневра движение назад от водача на товарния автомобил, при която
е пострадал пешеходеца-ищец. Въпросното поведение на водача, съставлява
неспазване на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.40 от ЗДв.П и
чл.94 от ППЗДв.П, според които при движение назад водачът е длъжен да се убеди,
че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в
движението и ще бъде безопасна, като по време на движението водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътят зад превозното средство или ако не е в
състояние лично да извърши това, е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, е доказана по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото
медицинската документация, от заключението на вещото лице по назначената СМЕ и
от показанията на свидетелят Н.С.Н., се установи, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки,
страдания и негативни психически изживявания, вследствие на получените при
процесното ПТП увреждания- тежка комбинирана травма в областта на
дясната глезенна става-счупване на костите изграждащи дясната глезенна става
със значително разместване на фрагментите. Установи се още, че описаните травми, са наложили трикратно оперативно лечения,
първото от които за открито наместване с метална остеосинтеза, и две последващи
екстракции на поставените импланти, като общият болничен престой е с
продължителност от 15 дни, а отпуск за ползваният отпуск за временна
неработоспособност е с продължителност от общо 244 дни. Въпросното травматично
увреждане е довело до първоначално нарушаване на функцията на крайника за
период от 3-4 месеца, като извършените
второ и трето оперативно лечение, са довели до удължаване на този период. От
друга страна понастоящем оздравителния процес е приключил, като функцията на
крайника е възстановена, без данни за възникнали усложнения във връзка с
травматичните увреждания.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя
и вида на уврежданията, както и периода, през който същите са предизвиквали
негативни психически и физически преживявания у ищецът, съдът счита, че за
репариране на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата от 30000лв.
Съдът намира, че не са налице основания за
редуциране на така определеният размер на обезщетението, тъй като възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, като е подценил
риска от движение на камиона на заден ход, намирайки се в зона зад него, останаха
недоказани. Съобразно константната съдебна практика, изводът за наличие на
съпричиняване, трябва да е направен въз основа на установен, при условията на
пълно и главно доказване, принос на пострадалия, а не да е предполагаем. В този
смисъл намаляването на обезщетението, би било възможно, само при наличието на събрани
в процеса категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, защото
по време на произшествието ищецът е могъл да възприеме движението на товарния
автомобил, съответно че е проявил укорима пасивност, като не е предприел
действия за избягване на инцидента.
По изложените съображение претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и следва
да бъде уважена до размера от 30000лв., като за разликата до претендираните 50000лв.
следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ представените разходно
оправдателни документи, медицинска документация и заключението на СМЕ, води до
извода, че за провеждане на лечението на ищеца, е било нужно приемането му в
болнично заведение, съответно закупуването на медикаменти, медицински изделия и
помощни средства, чиято обща стойност възлиза на 2247.71лв. По отношение на
сумата от 102.35лв. представляваща стойността на фитнес пособия, не се установи
да се намира в пряка причина следствена връзка с оздравителният процес. В
резултат, от което съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, следва да се уважи до размера от 2247.71лв. и отхвърли за
разликата до общо претендираните 2382.32лв.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика,
обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и
др., която се споделя от настоящият съдебен състав, ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от
момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят от
отговорността на делинквента. Действително според чл.409 от КЗ застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока
по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна
съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, включително чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват данни за
уведомяване на застрахователя от застрахования, следва извода, че в
разглежданият случай меродавна е датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която според отбелязването върху искането на
ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение, е 11.10.2019г. Ето защо и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се уважи искането
на ищецът за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, считано от
12.01.2020г.
За пълнота следва да се отбележи, че доводите
на ответника, че не дал повод за завеждане на иска, респективно, че не е
изпаднал в забава са неоснователни. Това е така, тъй като частичното
признанието иска без да е придружено с изплащане на обезщетение, не достатъчно
да го освободи от забавата.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се дължат деловодни разноски, според
доказателствата за направени такива и съразмерно с уважената част от иска.
Изчислени по посоченият начин размера на разноските възлиза на 1413.13лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на 1343.40лв.
Предвид изложеното и с оглед еднородният и насрещен характер на вземанията на
страните, в полза на ищецът, следва да се присъдят съдебно деловодни разноски
по компенсация в размер на 69.63лв.
Наред с горното и с оглед направеното искане
от процесуалният представител на ищеца за присъждане на възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА и тъй като
условията за това са налице, в полза на адв.Н.В.В., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по делото, чиито
размер изчислен при условията на НМРАВ и по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК,
съобразно уваженият размера на иска, възлиза на 1318.34лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., да заплати на Г.С.Н., с
ЕГН **********, с адрес: ***, застрахователно
обезщетение за увреждания настъпили
при ПТП, реализирано на 23.11.2018г., в гр.***, в двора на фирма
“Монтажи-Варна“, по вина на водача на товарен автомобил “***“, с рег.№***,
чиято отговорност към момента на инцидента е бил е застрахована при ответника
по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, в размер на 30000лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни
психически изживявания, в следствие от тежка комбинирана травма в областта на
дясната глезенна става-счупване на костите изграждащи дясната глезенна става
със значително разместване на фрагментите
и в размер на 2247.71лв. за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 12.01.2020г., до окончателното им изплащане, както и
съдебно деловодни разноски по компенсация в
размер на 69.63лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 30000лв. до претендираните 50000лв.
и иска за имуществени вреди за разликата над 2247.71лв. до претендираните 2382.32лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
“Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 21265177, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., да
заплати на адв.Н.В.В., с адрес: ***,
адвокатско възнаграждение в размер на
1318.34лв., за осъществено безплатно представителство на Г.С.Н., с ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: