Р Е Ш Е Н И Е
№ 766
гр. Велико Търново, 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар М.Р.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 1508 по описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с
право основание чл. 124 ал.1 ГПК.
Ищцата
основава исковата си претенция на твърдения, че на основание договор от
24.09.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държаните имоти е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***,
находящ се в гр. ***, представляващ апартамент, с площ от 27, 12 кв.м., състоящ
се от стая, кухня, сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение №
10 с площ от 2, 38 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10447.503.1. Сочи, че на 02.06.2016г. по искане на ответника, към което е
представено нотариален акт за собственост № 189, том 4, рег. 5438, дело № 457/2015г.,
е прекъснато ел. захранването в жилището. Оспорва действителността на тази прехвърлителна сделка с твърдения за липса на
представителна власт на лицето ***, действало като неин пълномощник. Сочи, че
не е упълномощавала същият да продава процесния имот,
че никога не е ходила в кантората на нотариуса и че не е подписвала Пълномощно
рег. № 5198/28.08.2015г., с което е прехвърлен имота. Твърди, че продажбата е
извършена без нейно знание и при липса на воля за това, поради което счита, че
е налице порочност на разпоредителната сделка. Твърди, че владее имота
понастоящем и че е заплатил дължимите данъци за него, включително за 2016г.
Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че същата е собственик на процесния
недвижим имот, като претендира и правните последици на чл. 537 ал. 2 ГПК с
присъждане на разноски.
В
отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът заема
становище за неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че е сключил
предварителен договор с ищцата за продажбата на процесния
имот, за което й предал сумата от 3000 лв. Посочва, че същата валидно е
учредила представителна власт на сина си *** да продаде жилището й и да получи
от нейно име и за нейна сметка цялата продажна цена, както и че нотариусът е
удостоверил тези обстоятелства с обвързваща доказателствена сила. Възразява
срещу основателността на иска с твърдения, че ищцата не е оттеглила
пълномощното от 28.08.2015г. веднага след като е узнала за него. Счита себе си
за собственик на имота на основание процесния договор
за покупко - продажба, по който в изпълнил
задължението си за плащане на продажната цена, но ищцата не е предала
владението върху имота, съгласно уговореното. Поради изложеното моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски в негова полза.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Видно
от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти
от 24.09.1990 г. ищцата е закупила от
Общински народен съвет В. Търново процесния недвижим
имот, представляващ жилище, находящо се в гр. ***, с
площ от 27, 12 кв.м., ведно с избено помещение № 40 с площ от 2, 38 кв.м., със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Съгласно схема № 15-171308/11.04.2016г. жилището представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В.Търново,
одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г. на
ИД на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.1, при съседни
самостоятелни обекти: имоти с идентификатори: на същия етаж:
10447.503.1.2.76, 10447.503.1.2.78, под обекта: 10447.503.1.2.71, над обекта: 10447.503.1.2.83.
Видно
от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 189, том 4, рег. № 5438, дело № 457/2015г. на нотариус Д. Тютюнджиева ищцата чрез пълномощника си *** е продала на
ответника спорното жилище, ведно с прилежащите части срещу цена от 15 500 лв.
платена от купувача на пълномощника на продавача по банков път преди нотариалното
изповядване на договора. Относно факта на плащането на продажната цена е
представено платежно нареждане от 14.09.2015г. /лист 51/. В нотариалния акт е
посочено, а и от изисканите от нотариалното дело документи се установява, че в
нотариалното производство пред нотариус Д. Тютюнджиева
е било представено пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание рег.
№ 5198 и № 5199, извършени от самата нея. Според съдържанието на това
пълномощно ищцата е упълномощила свид. ***, неин син,
с правото да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с
подготовката и разпореждане чрез продажба, замяна, дарение, отдаване под наем
или друг възмезден способ относно собствения й процесен
недвижим имот, както и с правото да получи цялата продажна цена или части от
нея.
По
делото е изслушано заключение по съдебно - графическа експертиза, според което
в процесното пълномощно ръкописния текст "Х.И.М."
и подписът за "Упълномощител" не е написан
съответно положен от ищцата по делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа
извода си в заключението, като подробно описва използвания от него сравнителен
материал, за да достигне по този извод. Категоричен е, че са налице съществени
различия между почерка и подписа в пълномощното и в сравнителния материал.
Изрично подчертава, че документите в нотариалното делото са написани и
подписани от същото лице, което е написало пълномощното, но това не е ищцата.
Страните
не спорят, че към настоящият момент процесното жилище
се намира в държане на ищцата. Липсва спор между тях, а и от представените с
отговора на искова молба постановление на прокурор при ВТРП и нотариална покана
/27-30/ се установява, че ответникът се е позовал на гореописаната
разпоредителна сделка с цел получаване владение върху процесния
имот.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели -
пълномощника на ищцата и неин син *** и свид. *** -
помощник - нотариус. Първият свидетел дава показания, че през август 2015г. се
срещнал с ответника с искане да му предостави паричен заем. Последният от своя
страна поискал срещу дадената в заем сума да му бъде прехвърлен недвижим имот.
Свидетелят подробно излага как се е снабдил с акта за собственост на спорния
апартамент, с документ за самоличност на ищцата и че е в кантората на нотариуса
е представил друго лице различно от майка си. В тази връзка сочи, че това лице
се е легитимирало пред другия свидетел по делото, в качеството му на помощник –
нотариус, с личната карта на майка му, както и че само този свидетел е ходил
при нотариуса за извършване на нотариалното удостоверяване. От своя страна свид. *** посочва, че пред него се е явил свид. *** с ищцата, чиято самоличност установил по
представената му лична карта и че именно тя е изписала текста в пълномощното и
го е подписала.
Останалите
по делото доказателства не са необходими за решаване на правния спор и не
следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният установителен иск
за собственост е процесуално допустим. Налице е извънсъдебно /листи 27-30/ и
съдебно оспорване от страна на ответника на претендираното
от ищеца право, поради което за последният е налице правен интерес от иска. При
предявен положителен установителен иск за собственост
ищецът следва да докаже наведеното от него придобивно
основание, което го легитимира като собственик на вещта. Ищецът може да не
изчака възражението на ответника, че той е придобил собствеността по сделка и
още с исковата молба да направи реплика срещу действителността на тази сделка, било
че тя е нищожна, било че подлежи на унищожаване респ. че съществува някаква
форма на относителна или висяща недействителност /Решение № 198/10.08.2015г. по
гр.д. № 5252/2014г. на IV
г.о., ВКС/. В случая ищецът е реплекирал по реда на
чл. 42 ал. 2 ЗЗД срещу валидността на разпоредителната сделка от 14.09.2015г.,
поради липсата на надлежно учредена представителна власт.
Съгласно общото правило на закона – чл. 77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, давност и други установени от
закона основания. По силата на договора за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти
от 24.09.1990 г. ищцата е придобила
собствеността върху спорното жилище. Нито валидността на тази сделка, нито
правата на прехвърлителя по нея са оспорени по
делото. Вещно - транслативния ефект на същата е
настъпил и следва да бъде зачетен, което легитимира ищцата като собственик на
вещта на соченото от нея придобивно основание.
По репликата на ищеца по чл. 42 ал. 2 ЗЗД категорично се
установи, че прехвърлителната сделка от 14.09.2015г.,
от която черпи права ответникът е сключена при липса на надлежна представителна
власт. Цитираната законова разпоредба представлява правно средство за защита на
страната, по отношение на която закона допуска да се признае недействителност
на сделката, като сключена от представител без представителна власт. Изслушаната
по делото съдебно - графическа експертиза дава несъмнено и безпротиворечиво
заключение, че пълномощното с нотариална заверка на подпис и съдържание рег. №
5198 и № 5199 на нотариус Д. Тютюнджиева нито е
подписано от ищцата, нито ръкописния текст в него е изпълнен от нея. За да
достигне до това заключение вещото лице е установило достатъчно различия в
общите и частните признаци между подписа и текста в пълномощното и тези в
сравнителния материал. Всички тези различия са изрично посочени от вещото лице
и са го мотивирали да приеме, че с оглед на тяхното количество, съвкупна
индивидуалност и устойчивост, текста и подписа в изследваното пълномощно не са
изпълнени от ищцата. Изслушан в съдебно заседание експертът поддържа даденото
от него заключение и потвърждава категоричността на изводите си. По изложените
съображения, въпреки предприетото от ответника оспорване по чл. 200 ал. 3 ГПК,
съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно и ясно. При оспорване
съдът може, а не е длъжен да назначи друго или повече вещи лица т.е. на
неговата преценката е предоставено изслушването на повторна или допълнителна
експертиза. Критериите за тази преценка са дадени в чл. 201 ГПК – дали
заключението е пълно, ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно
правилността му. В случая експертното заключение е компетентно и обективно
дадено, поради което се възприема изцяло от съда. Вещото лице е обосновало в
пълна степен крайните си изводи, поради което липсва основание за допускане на
повторна експертиза по смисъла на чл. 201 ГПК. Изложеното в показанията на свид. *** не води до необоснованост или до наличието на съмнение
относно правилността на експертното заключение по смисъла на цитираната
процесуална норма. Същото се подкрепя от показанията на свид.
***, който макар и принципно заинтересован от изхода на делото по смисъла на
чл. 172 ГПК, дава сведения за факти и обстоятелства непосредствено възприети от
него, които кореспондират с обективното по своя характер експертно заключение. Междувпрочем такава заинтересованост от спора е налице и
при свид. Тютюнджиев, тъй
като удостоверяването от длъжностно лице на неверни обстоятелства разкрива
признаците на престъпна деятелност.
По тези съображения съдът намира, че по делото е
установено в условията на пълно и пряко доказване, че пълномощното с нотариална
заверка на подпис и съдържание № 5198 и № 5199 на нотариус Д. Тютюнджиева, което е използвано при нотариално изповядване
на договора за покупко - продажба от 14.09.2016г. не
изхожда от ищцата по делото. Следователно нейният пълномощник по сделката - ***
е действал без валидно учредена представителна власт. Това води до висяща
недействителност на сключения от мнимия представител договор за покупко - продажба, а не до нищожност, тъй като може да
бъде потвърден от упълномощителя или неговите
наследници - арг. от чл. 42 ал. 2 ЗЗД. При отказ от
потвърждаване договорът става недействителен по отношение на мнимо
представлявания, а не абсолютно нищожен. Потвърждаването следва да бъде
извършено след узнаване на сделката при спазване на предвидената за това форма
в материалния закон. В случаят ищцата с предявяването на настоящият иск за
собственост категорично изразява отказа си да потвърди процесния
договор и да приеме последиците от него в своя патримониум.
По делото не се твърди да е налице потвърждаване преди този момент и с оглед
отказа на мнимо представлявания да валидира
действията на пълномощника, недействителността се стабилизира и се трансформира
в относителна недействителност. В този смисъл Решение № 337/14.10.2014г. по
гр.д. № 3598/2014г. на IV г.о.
на ВКС и цитираните в него други съдебни актове. Следователно договорът за покупко - продажба, от който ответникът черпи основанието
си за собственост върху спорния имот е непротивопоставим
на ищцата. В отношенията между тях разпоредителната сделка няма за последица
прехвърлянето на права в полза на ответника, след като продавачът е бил
представляван от лице без представителна власт. Правото на собственост е на
ищцата, поради което предявения от нея положителен установителен
иск за собственост се явява основателен и доказан. Ирелевантно
за този извод на съда е изпълнението на насрещаната престанция по продажбеното правоотношение от страна на
купувача. Възражението на ответника, че ищцата не е оттеглила своевременно процесното пълномощно не държи сметка, че тази възможност
предполага валидно учредена представителна власт, което в случая не е
налице.
Наред с иска за собственост ищецът претендира и
последиците на чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, в който е
материализиран процесния договор. Искането по чл. 537
ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а е законна последица от
уважаването на иск за собственост. Искането на ищеца по чл. 537 ал. 2 ГПК обаче
е недопустимо, тъй като на отмяна подлежат единствено констативните нотариални
актове. Процесният нотариален акт обективира
договор за покупко - продажба на недвижим имот и
неговата отмяна по този ред е недопустима. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС - ТР № 3/2012 г. по
тълк. д. №
3/2012 г. на ОСГК, Решение №
477/08.11.2010г. по гр.д. № 909/2009г. на II
г.о., Решение № 483/15.07.2010г. по гр. д. № 991/2009г. на I г.о., Определение № 442/29.12.2014г. по ч.гр.д. №
6044/2014г. на II г.о. и редица други.
Предвид на това производство по делото в тази му част следва да бъде
прекратено. Срещу легитимиращото действие на конститутивния
нотариален акт, лице претендиращо самостоятелни права върху предмета на обективираната в него сделка, се брани чрез вписването на
исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно
решение.
При този изхода на делото претенцията на ищцовата страна за разноски се явява основателна. По делото
се доказа, че ищецът е извършил разноски за държавна такса в размер на 153 лв.,
за възнаграждение за един адвокат – 845 лв. и депозит за вещо лице - 200 лв.
Тези разноски в общ размер на 1198 лв. следва да бъдат понесени от ответника по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Я.Б., ЕГН:
********** ***, че Х.И.М., ЕГН: **********,***, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК,
е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота: гр. ***,
който самостоятелният обект
се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.1, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 27.12 кв.м., представляващ Апартамент №77, състоящ се от: стая,
кухня, сервизни помещения, при фактически граници: изток - стълбище, запад - Х.М., север - Боян Трифонов Григоров,
юг - Петко Тодоров Янков, горе -Димитър Иванов
Димитров, долу - Цвета Тодорова И., при съседни самостоятелни
обекти имоти с идентификатори: на същия етаж: 10447.503.1.2.76,
10447.503.1.2.78, под обекта:
10447.503.1.2.71, над обекта:
10447.503.1.2.83, заедно с прилежащото
избено помещение
№10, с площ 2.38 кв.м., при граници: изток
- коридор, запад - изба на Ема
Ванчева, север - вход, юг - коридор
, aп. 1 на първи етаж, заедно
с 0.5411% идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10447.503.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-86/19.09.2008г.
на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА А.Я.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.М.,
ЕГН: **********,***, СУМАТА от 1198
лв. /хиляда сто деветдесет и осем лева/ - представляваща сторените в производството
разноски.
ПРЕКРАТЯВА
като процесуално недопустимо производството по гр.д. № 1508/2016г. на ВТРС в
частта му относно искането на ищцата Х.И.М. от гр. В. Търново, с прано
основание чл. 537 ал. 2 ГПК, за отмяна на нот. акт №
189, том 4, рег. 5438, дело № 457/2015г. на нотариус Д. Тютюнджиева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: