№ 146
гр. Плевен, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430104668 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителя Н.П., чрез юрк.М.Т., против Н. К. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр.***, в която се твърди, че между „***“ ООД като кредитор
и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за паричен заем №744684 от
30,09,2022 г. за сумата от 1000,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума от
1051,09 лева да бъде върната на 11 седмични вноски, последната от които е дължима на
16,12,2022 г. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасишл дължимите суми. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№2983/2023 г. на ПлРС, издадена е ЗИ, срещу която длъжникът
е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1000,00 лева главница, 51,09 лева договорна
възнаградителна лихва за периода 30,09,2022 г. – 16,12,2022 г. и 73,49 лева законна лихва за
забава за периода 01,12,2022 г. – 01,05,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26,05,2023 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. В ИМ е направено особено
искане – за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице процесуалните
предпоставки за това. В с.з. ищецът не изпраща представител, в писмена молба, депозирана
преди с.з. заявява, че поддържа исковите претенции.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. В с.з., за което е
1
редовно призована, ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2983/2023 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника Н. К. Б., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /съобщение на л.55 от делото/, редовно уведомена е за първото
съдебно заседание по делото /съобщение на л.64 от делото/. Ответницата не е подала в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по
определението на съда от 03,01,2024 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призована, и не е направила искане делото да се разглежда в нейно
отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства
/договор за потр.кредит №744684 от 30,09,2022 г., сключен между ответника и ищеца;
СЕФ към него; искане за сключване на договор за кредит/.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 116,47 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 33,53 лева за държавна такса и 50,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Н. К. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр.***, ДЪЛЖИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, представлявано от управителя Н.П., сумата от 1000,00 лева главница, 51,09 лева
2
договорна възнаградителна лихва за периода 30,09,2022 г. – 16,12,2022 г. и 73,49 лева
законна лихва за забава за периода 01,12,2022 г. – 01,05,2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26,05,2023
г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2983/2023 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Н. К. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***,
ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Н.П., направените разноски в исковото производство в размер
на 116,47 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. К. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя Н.П., направените разноски в заповедното производство в
размер на 33,53 лева за държавна такса и 50,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3