Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.07.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4154 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
П. П. – изпълнителен директор на „ТМ Технолоджи“ АД заявява, че
представляваното от него дружество е било в трудово правоотношение с Г.Д.Г.,
основано на договор, сключен на 04.02.2015г., по силата на който ответникът
изпълнявал длъжността „заварчик“. С допълнително споразумение от 04.08.2015г.
трудовото правоотношение било определено като безсрочно, а възнаграждението на
работника било установено в размер на 661 лева. Страните приели тримесечен срок
за предизвестие при прекратяване на договора.
Със заповед №38/15.09.2016г.,
работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.Молителят поддържа, че заповедта, като неоспорена е влязла в сила.
Твърди, че до настоящия момент
ответникът не е заплатил дължимото на основание чл.221, ал.2 КТ обезщетение в
размер на 1983 лева.
В качеството си на кредитор, „ТМ Технолоджи“ АДвходирало заявление по реда на
чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ЧГД №2295/2018г. срещу Г.Д.Г. за претендираната сума. Предвид
постъпилото възражение, заповедния съд указал на заявителя, че следва да
предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, П. П. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Г.Д.Г., ЕГН ********** дължи на „ТМ –
Технолоджи“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе,
ул.“Тутракан“№100 сумата:
1983 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед №1293/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по гражданско дело №2295/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Г.Д.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Съобразявайки
становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани
от трудово правоотношение основано на
договор, по силата на който Г.Д.Г. заемал длъжността „заварчик“ в цех
„Камини“ на „ТМ Технолоджи“ АД с основно трудово възнаграждение в размер на 661
лева и допълнително възнаграждение – 39.66 лева.
През м.септември 2016г. В. Н. К. –
началник производство уведомил писмено изпълнителния директор, че Г.Г. не се е
явил на работното си място на 07.09.2016г. и 08.09.2016г.
На 15.09.2016г. ищецът депозирал
писмени обяснения, входирани под №2645.
Със заповед №25/15.09.2016г.
работодателят наложил на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратил трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано
от същата дата (заповед №38/15.09.2016г.)
На 20.09.2016г. атакуваните заповеди
са връчени на ищеца, който писмено декларирал, че е получил трудовата си книжка
и няма претенции към дружеството.
Въз основа на заявление, депозирано от ТМ
Технолоджи“ АД, в РРС е
образувано ЧГД №2295/2018г. и издадена заповед №1293/12.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г.Д.Г. за сумите: 1983 лева –
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.04.2018г. до окончателното й изплащане;39.36 лева – заплатена
държавна такса и 420 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на претендираните суми, с оглед което заповедният съд е указал на
заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането си срещу
длъжника.
С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гражданско дело №6262/2018 г., РРС е отхвърлил предявения от Г.Д.Г.
срещу „ТМ – Технолоджи“ АД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяна като незаконосъобразни заповед №38/15.09.2016г. на ИД на „ТМ Технолоджи“
АД, с което трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и заповед №25/15.09.2016г. на ИД на „ТМ Технолоджи“
АД за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата 1983 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2018г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед №1293/12.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по гражданско дело №2295/2018г. по описа на
РРС.
От приложеното в настоящото
производство гражданско дело ЧГД №2295/2018г. по описа на РРС е видно, че длъжникът е депозирал
възражение с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.
Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение
възражение.
Разгледан по същество, искът се явява
основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът
следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.
„ТМ – Технолоджи“ АД претендира обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ.
Посочената правна норма, регламентира обезщетението,
което служителят дължи на работодателя при дисциплинарно уволнение, а именно:
при безсрочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие, а при срочно трудово правоотношение -
в размер на действителните вреди. Законодателят ясно и недвусмислено е
разграничил два състава на дължимо в полза на работодателя обезщетение при
дисциплинарно уволнение. Първата хипотеза обхваща случаи при дисциплинарно
уволнение на работник, намиращ се в безсрочно трудово правоотношение, а втората
– касае уволнение на работник по срочен договор и единствено в този случай,
законът определя обезщетението като дължимо в размера на действително претърпените
от работодателя вреди, които подлежат на доказване. Предпоставка
за основателността на иска с правно основание чл.221, ал.2, пр.1 КТ е наличие
на валидно прекратено трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение.
В настоящия казус, страните по делото са били обвързани от безсрочно
трудово правоотношение. В т.6 от допълнително споразумение №119/04.08.2015г. е
визиран срок на предизвестие – 3 месеца. Трудовият договор е прекратен със
заповед№38/15.09.2016г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта за
уволнение е влязла в сила, поради което за работника е възникнало задължение да
заплати на ищцовото дружество обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие. От релевираните в хода на
производството доказателства е видно, че БТВ на ответника възлиза на 700.66
лева. Изчислено на тази база, обезщетението по чл.221, ал.2 КТ е на стойност
2101.98 лева. Ищецът претендира обезщетение в размер на 1983 лева, с оглед
което претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 459.36 лева
(заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение), а в исковото
производство –479.66 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника
са направените от дружеството разноски в заповедното и настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Г.Д.Г.,
ЕГН ********** дължи на „ТМ –
Технолоджи“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе,
ул.“Тутракан“№100 сумата: 1983 лева – обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.04.2018г. до окончателното й изплащане,
предмет на заповед №1293/12.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по гражданско дело №2295/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДАГ. Д.Г., ЕГН ********** да заплати
на „ТМ – Технолоджи“ АД, ЕИК
********* сумата 459.36 лева – разноски по ЧГД
№2295/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДАГ. Д.Г., ЕГН ********** да заплати
на „ТМ – Технолоджи“ АД, ЕИК
********* сумата 479.66 лева– разноски по ГД №4154/2018г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: