№ 5031
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110148535 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от
ЗЗД – за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца суми по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, ведно с
лихви и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ... и ответника бил сключен договор
за издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който ищецът
предоставил на ответника парична сума срещу задълженията на последния за
връщането й, които ответникът не изпълнил. С договор за цесия, вземането било
прехвърлено на ищеца. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва предявените искове в т.ч. с твърдения за за погасяване
на вземанията по давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
1
заповед за изпълнение за негови задължения по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта.
От представените по делото писмени доказателства се установява , че на
07.06.2010 г. между ... (...) ЕАД (Банката), в качеството му на кредитодател и Л.
В. В., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Рамков
договор N ... за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/
РайКАРТ + Dir.bg. По силата на Договора Банката предоставя на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лева, който може да бъде
използван чрез кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по
електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата
кредитен лимит.
Не е спорно по делото и от представения договор се установява, че
банката е изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да
издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта, като не е спорно и това,
че ответникът е усвоил суми от одобрения кредитен лимит.
Съгласно чл. 92 от Договора кредитополучателят има право по всяко
време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва
от тази възможност, то погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна
база на минимални погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от
общата дължима сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и
комисионни) плюс по-голямата от двете суми - неплатените МПВ за минал
период или надвишаването на кредитния лимит. Размерът на месечната
погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение, което се изпраща
от Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на хартия или по
електронен път), като в Договора е изрично посочено, че неполучаването на
извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението му да заплати
МПВ. Падежът на МПВ настъпва в периода между 2-ро и 16-то число на месеца,
в който изтича отчетния период. В случай че този ден е неработен, падежът е на
следващия работен ден.
Не е спорно по делото и от представената справка към договора за цесия
се установява, че падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална
месечна вноска е настъпил на 02.10.2014 г.
В чл. 123 от Договора е посочено, че същият се сключва за срок от 3
години, а в чл. 124 от Договора е уговорена възможността срокът да бъде
подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на
2
следните условия - кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане
на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае
да бъде подновявана.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на
03.11.2011r. и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от
16.12.2014 г. ... (...) ЕАД е прехвърлило на ищеца вземането си по договора за
кредит
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на предявените искове предпоставя пълно и главно
доказване от страна на ищеца: 1/ че е сключил с кредитополучателя /настоящ
ответник/ валиден договор за кредит, по силата на който е поел задължението да
предостави на кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел
задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора;
2/ че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок и 3/ размера на
претендираните вземания за главница и лихва /поотделно/.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен за
издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/ РайКАРТ + Dir.bg,
по силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит във вид на
кредитен лимит в размер на 500 лева, усвоен от кредитополучателя.
По делото не бяха ангажирани доказателства за изпълнение на
задълженията на кредитополучателя – ответник за връщане на сумите в
уговорените срокове. Независимо от това обаче, процесните суми са недължими,
предвид основателното възражение за изтекла давност, релевирано от ответника.
Приложим за процесните вземания е съответно 5-годишния давностен срок
за главница и 3-годишния давностен срок – по отношение на дължимите лихви.
При определяне коя погасителна давност е приложима по отношения на
вземанията, възникнали от неизпълнение на договори за кредит - общата или
тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД, съдът съобразява
задължителната практика на ВКС /решение по гр.д.№795/2010г., IVг.о. и решение
по гр.д.№523/2011г., IIIг.о./, според която при договора за заем е налице едно
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
3
на части, което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В настоящия процес не е спорно, че на
02.10.2014г. е настъпил падежът на първата непогасена месечна вноска, след
което не са извършвани усвояване, респ. погасяване на суми от предоставения
кредитен лимит. Съгласно чл.50 от договора, цялата усвоена и непогасена част от
кредитния лимит, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни става
автоматично предсрочно и незабавно изискуема в случай, че картодържателят не
плати четири поредни МПВ в пълен размер и в уговорените срокове. Съгласно
чл.37 от договора – срокът за плащане на МПВ е от 2-ро до 16-то число на месеца.
Предвид това, с оглед установеното по делото настъпване на първа
просрочена МПВ на 02.10.2014г., съдът приема, че вземането на банката е станало
изискуемо на 02.01.2015г. – с неплащане на четири поредни МПВ, при което е
възникнало и правото на банката по чл.50, б.а от Договора. Поради това, без
значение е както обстоятелството, кога кредитът е обявен за изцяло изискуем,
така и дали договорът между страните е продължен автоматично, т.к. меродавен е
моментът, в който вземането е станало изискуемо. В случая това е 02.01.2015г.,
от която дата започва да тече петгодишният период за погасяване по давност на
вземането за главницата. Същият е изтекъл на 02.01.2020 г., като до посочения
момент не са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели
изтичането на давността. По отношение на дължимите лихви, давността за тях е
изтекла на 02.01.2018г.Заявлението за издаване на заповед за парично задължение
е подадено едва на 04.01.2021 г. – една година след изтичането на погасителната
давност за главницата и три години след изтичане на давността за лихвите.
Поради това предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на това
основание - поради погасяване на вземанията по давност. Издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена частично – относно сумите, за които не е
предявен иск по чл.422 от ГПК.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат – нито в
исковото, нито в заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., с адрес ..., срещу Л. В. В., ЕГН
**********, с адрес ..., искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД – за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца. сумата от 500 лв., представляваща главница по
договор за издаване и ползване на кредитна карта от 07.06.2010 г., сключен с ... /
.../ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на договор за
цесия от 18.12.2014 г., ведно със законна лихва от 4.1.2021 г. до изплащане на
вземането, законна лихва за забава в размер на 112.79 лв. за периода от
13.12.2017 г. до 13.3.2020 г. и законна лихва за забава в размер на 20,55 лв. за
периода от 14.7.2020 г. до 11.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 42/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.01.2021г.,
издадена по ч.гр.д. № 42/2021 г. по описа на СРС, 138 с-в, в частите относно
присъдената договорна лихва в размер на 21,31 лв. за периода от 2.10.2014 г. до
7.6.2016 г., както и относно присъдената законна лихва за забава за разликата от
112.79 лева до 188.36 лева за периода 08.06.2016г. до 12.12.2017г.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., с адрес ... за присъждане на разноски в
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5