№ 4780
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110115241 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 27 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 15241 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 57208/23.03.2022г. на
СРС, уточнена със Становище, вх. № 88186/03.05.2022г. на СРС, подадена от
Х. Т. М. срещу „************“ ЕООД.
Ищецът Х. Т. М. чрез адв. В. Н. – АК-София, е предявил срещу
ответника „************“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да му върне сумата от 322,47 лева, платена без
основание във връзка със сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 253336/17.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (23.03.2022г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2019г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит, по който ответникът му отпуснал в заем сумата от
700,00 лева при годишна лихва от 40,15% и ГПР от 48,44%. Обосновава се, че
договорът, съответно конкретни негови клаузи, са нищожни поради
противоречие със закона, добрите нрави и нормите, регламентиращи защита
на потребителите. При това положение ищецът дължал да върне на ответника
само получената сума, а именно – 700,00 лева, а плащанията му общо в
изпълнение на договора възлизали на 1022,47 лева. Разликата от 322,47 лева
била платена без основание, като следвало да му се възстанови. В тази сума се
включвали възнаградителна лихва и неустойка по договора. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като или не изпраща
представител /изразяват се становища в писмен вид/, или се представлява от
адв. Чомпалов (пълномощно на л. 34), преупълномощен от адв. И. Н.
(пълномощно на л. 11). Предявеният иск се поддържа. Допълнителни
съображения се излагат в Писмени бележки, вх. № 201687/28.09.2022г. на
СРС, и Становище, вх. № 73019/16.03.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "************" ЕООД чрез
юрк. Александър Гюров е депозирал Отговор на исковата молба, вх. №
123757/16.06.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като заявен с
нередовна искова молба, недопустим и неоснователен. Не било ясно каква
точно е процесната сума и за какво се дължи. Искът бил недопустим, тъй като
бил предявен на извъндоговорно основание, а в цялата искова молба се
твърдяло наличие на договор. С исковата молба ищецът искал сам да бъде
осъден, за което липсвал правен интерес. Интерес от иска липсвал и поради
това, че било необходимо първо да бъде поискана или да е прогласена
нищожност. При условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Не било доказано заплащане на суми от ищеца, нито въобще че
има договор за кредит, по който те са платени. Вземането му не било и
ликвидно. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът
се представлява от юрк. Гюров, който оспорва предявения иск. Допълнителни
съображения излага в Писмена защита, вх. № 206720/04.10.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск становището и възраженията на
ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото
2
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
описаното в исковата молба плащане, както и че същото надхвърля в сочения
размер задължението му, т.е. че не съществува основание за плащане.
Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи
внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
С определение от 06.07.2022г. съдът е задължил ответника да представи
заверен препис от договора за кредит и приложенията към него. Изпълнение
не е последвало. При това положение и на основание чл. 161 ГПК вр. чл. 190,
ал. 2 ГПК съдът приема за доказани фактите относно договора за кредит,
посочени от ищеца в исковата молба, а именно, че е сключен посоченият от
ищеца договор за кредит за сумата от 700,00 лева при годишна
възнаградителна лихва от 40,15 %, както и че заемателят се задължава в
тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, а ако не стори
това дължи неустойка.
По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва, независимо дали възнаградителна или компенсаторна, е ограничен
единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да
уговорят размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна
свобода обаче се простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който
допуска размерът на лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от
Министерския съвет, а ако уговореният е по-голям, то той да се намалява по
право до този размер. Тъй като към настоящия момент Министерският съвет
не е определил такъв размер, критерият за извършването на съответната
преценка следва да намери своята опора в размера на законната лихва (по
аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо да се
равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между
страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те
налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че противоречи на
добрите нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до
три пъти размера на установената законна лихва за забава. В този смисъл е и
3
практиката на Върховния касационен съд – р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-
ІІг.о., р.1270/09.01.2009г.-гр.д.5093/2007г.-ІІг.о., опр. 901/10.07.2015г.-
гр.д.6295/2014г.-ІVг.о., както е и налице практика на Софийския градски съд -
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ,
опр.266415/17.12.2020г.-ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г,
опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д,
опр.261885/29.01.2021г.-ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-
ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-
VІ, опр.268991/20.05.2021г.-ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В,
опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-
ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-СГС-
ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К,
опр.3352/14.10.2021г.-ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е,
опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-
ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-СГС-
ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К,
опр.6623-12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-
ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-
ГО-ІІД, опр.7483/02.08.2022г.-в.ч.гр.д.3669/2022г.-СГС-ГО-ЧЖ-ІІ-Д, и много
други. Законната лихва за забава за периода на договора е около 10%
годишно. Следователно уговореният размер от 40,15% за година, който
надхвърля над четири пъти размера на законната лихва за забава, е в
противоречие с добрите нрави, а съответната клауза в договора е нищожна –
следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена и такава не се
дължи (арг. р.378/08.05.2006г.-гр.д.315/2005г.-ІІг.о.).
Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и
отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПКр,
според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва
справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана
в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна
дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е
кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако има
съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да
отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщите ú обезпечителни и
компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане на
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което
неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не
произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се
превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора,
тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни
суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се
4
обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника.
Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от
кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, следва да извърши съответната
оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да
гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката
фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при
неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има
право да получи само лихва върху неплатената част от задължението. Налице
е както противоречие с нормите на закона, така и въведен с договора
механизъм за неговото заобикаляне, поради което клаузата за неустойка е
нищожна и неустойка не се дължи.
Видно от Молба, вх. № 183513/02.09.2022г. на СРС, ответникът не е
предоставил необходимото съдействие на назначеното по делото вещо лице
за изготвяне на заключението му. Поради това съдът, на основание чл. 161
ГПК, приема, за доказани фактите, за установяването на които ответникът е
създал пречки, а именно – че платените над 700,00 лева, колкото е главницата
по кредита, суми покриват възнаградителна лихва и неустойката за
непредоставено обезпечение. От разписките на л. 6-7 се установява, че
ищецът е заплатил на ответника суми в общ размер от 1022,47 лева, които, с
оглед поведението на ответника, следва да се приеме, че са платени във
връзка с процесния кредит. Следователно с оглед горните аргументи за
сумата над 700,00 лева внесените общо 322,47 лева се явяват недължимо
платени и следва да бъдат върнати. Предявеният иск е изцяло основателен
и следва да бъде уважен. Изложеното е достатъчно за обосноваване на този
извод, като останалите заявени от страните доводи не са в състояние да го
променят. За пълнота следва да се отбележи, че липсват достатъчно
основания да се приеме целият договор за нищожен. Не може да се обоснове
и извод, че такъв договор въобще не е сключван и ищецът-потребител не е
давал съгласието си за него, тъй като той сам признава, че е върнал
главницата по него, т.е. я е получил преди това.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е доказал и
в негова полза следва да се заплатят разноски по делото в размер на 50,00
лева. Доколкото ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ по реда на
чл. 38 ЗАдв, в полза на адв. И. Н. следва да бъде присъдено възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на Х. Т. М., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 322,47 лева, платена без основание във
5
връзка със сключен между страните Договор за потребителски кредит №
253336/17.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (23.03.2022г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на Х. Т. М., ЕГН **********, от град София,на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00 лева, представляваща разноски
по делото на първа инстанция (гр.д. № 15241/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА „************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на адв. И. П. Н., ЕГН **********, от АК-София, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ
по делото на първа инстанция (гр.д. № 15241/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6