Р Е
Ш Е Н И Е
№ 73/21.07.2020 г., град Варна
Варненският апелативен съд,
наказателно отделение, втори състав, на трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Румяна
Панталеева
Членове: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
при участието на секретаря
Соня Дичева и на прокурора Вилен Мичев, като разгледа докладваното от съдия
Тончева НДВ № 134 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по глава XXXIII от
НПК.
Образувано
е по искане на главния прокурор за възобновяване на НОХД №703/2019 година по
описа на Районен съд – Разград, отмяна на постановеното определение, с което е
одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство и връщане
на делото в първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В
искането се аргументират особено
съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, допуснати в
редовната съдебна фаза, поради накърняване на основните принципи по чл.13 и
чл.14 от НПК, и нарушение по чл.59, ал.4 от НК.
В
пренията пред апелативната инстанция искането се поддържа от прокурор от
Апелативна прокуратура-Варна.
Служебният
защитник на осъдения пледира за основателност на искането. Преценява същото в
интерес на подзащитния си, считайки че при възобновяване на наказателното дело
чл.59, ал.4 от НК ще бъде приложен от датата на отнемане на свидетелството за
правоуправление, респективно П.П. ще търпи за по-кратък срок наказание по
чл.37, ал.1, т.7 от НК.
В
последната си дума осъденият предоставя решението на съда.
Варненският
апелативен съд, като провери изцяло доказателствата по делото, съобрази
становищата на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането
за възобновяване е процесуално допустимо, но по съществото си неоснователно.
На
17.09.2019 година с обвинителен акт пред РС-Разград е повдигнато обвинение
срещу Метин Салиев Имамов и П.Г.П. за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК. На
04.11.2019 година след проведено разпоредително заседание, НОХД №703/2019
година продължило по реда на глава XXIX, като с определение първостепенният съд одобрил
споразумението между страните, според което:
1.Метин
Имамов се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от осем
месеца лишаване от свобода и лишаване от правоуправление за една година и
четири месеца. Изтърпяването на лишаването от свобода било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок, приложен бил и чл.59, ал.4 от НК чрез зачитане на времето на лишаване по административен ред, считано от
06.07.2019 година;
2.П.П.
се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от
девет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години,
както и лишаване от право да управлява МПС за една година и десет месеца. На
основание чл.59, ал.4 от НК съдът зачел времето, през което П. бил лишен от
правото си по административен ред, считано от 06.07.2019 година.
В
хода на предприетото изпълнение на съдебния акт първостепенната прокуратура
срещнала затруднения при приложението на чл.59, ал.4 от НК касателно началната
дата на приспадането по отношение на осъдения П.. По-конкретно, с писмо
рег.№330000-30125/21.11.2019г. (л.52 от НОХД) началник отдел в Сектор „Пътна
полиция“-Разград уведомил РП-Разград, че свидетелството за правоуправление на
това лице е отнето на 19.07.2019 година със съставянето на АУАН№ 030895, а не
на 06.07.2019 година.
По-нататък,
с предложение по чл.414, ал.1 от НПК прокурор от РП-Разград поискал тълкуване
на определението по НОХД №703/2019 година в насока на допусната техническа грешка
относно началния момент по чл.59, ал.4 от НК, като по отношение на осъдения П.
същият вместо 06.07.2019 година да се чете 19.07.2019 година.
С
ръкописно разпореждане, поставено върху предложението по чл.414, ал.1 от НПК,
съдия от първостепенния съд отбелязал, че в случая липсва неяснота на
определението, а възникналият проблем с приспадане на лишаването на П.П. от
правоуправление по административен ред във връзка с деянието му от 06.07.2019
година е процедурно отстраним по глава XXXIII.
Горната
безспорна хронология сочи, че първостепенният е допуснал нарушение на
материалния и процесуалния закон. В проведеното д.пр.№330 Зм-130/2019 година не
са били събирани доказателства дали осъденият П. е лишен по административен ред
от правото си да управлява МПС във връзка с деянието му от 06.07.2019 година.
При тази фактическа празнота споразумението между страните по прилагането на чл.59, ал.4 от НК се явява в противоречие на
материалния закон, като в нарушение на процесуалния закон съдът го одобрил.
Категорично
допуснатите закононарушения не са били отстраними по пътя на тълкуването, като с
инициативата си по чл.414, ал.1 от НПК първостепенната прокуратура е допуснала
заобикаляне на закона. Незаконосъобразно се явява и последващото разпореждане
на съдията от РС-Разград (л.44 от НОХД), т.к. искането за тълкуване независимо
от възможния си краен резултат, подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Становището
на настоящия състав е, че констатираните нарушения по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2
от НПК не са съществени, за да обосноват възобновяване на наказателното дело. Определението
на първостепенния съд по силата на чл.383, ал.1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда, т.е. ползва се с материална и формална законна сила.
Единият от ефектите на материалната законна сила е изпълняемостта на влезлия в
сила съдебен акт, като в конкретния случай пред нея (изпълняемостта) не
съществуват каквито и да е пречки. Нормата на чл.59, ал.4 от НК допуска при
изпълнение на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се приспадне времето, през което за същото деяние
осъденият е бил лишен по административен
ред, което в случая по мнение на състава не поражда затруднения. Съобразно
писмените доказателства, времето започва да тече от 19.07.2019 година, като за
дните от деянието до тази дата осъденият П. не е бил лишаван от право да
управлява МПС по административен ред, което изключва дебат по чл.59, ал.4 от НК. При тази фактологична яснота елиминирането на законната сила на проверявания
съдебен акт е лишено от основание, т.к. допуснатите нарушения не в влияят в
съществена степен върху самото производство и решаването на основните въпроси
по делото.
Водим
от горните съображения и на основание чл.424, ал.4 вр. ал.1 от НПК, настоящият
състав на Варненският апелативен съд
РЕШИ:
Оставя
без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на НОХД №703/2019
година по описа на Районен съд – Разград.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: