РЕШЕНИЕ
№ 1569
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300502301 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****
против решение № 2451 от 04.07.20122г., постановено по гр. д. № 12411 по описа за 2021г.
на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ***** против С. М. Ф., ЕГН **********, искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че С. М. Ф., ЕГН ********** дължи на дружеството: сумата от
568, 53 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.10.2018г. – 30.04.2020г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2021г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 76, 09 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода 04.12.2018г. – 27.01.2021г., за
които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1530 по описа за 2021г. на Районен съд
Пловдив, VIII-ми гр. с.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно и
необосновано.Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е доказано през
процесния период ответникът да е бил собственик на топлоснабдения имот.Относно това
обстоятелство неправилно била разпределена и доказателствената тежест от районния
съд.Поддържа се становището, че ответницата отговаря на дефиницията за клиент на
топлинна енергия по см. на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.Моли се за отмяна на обжалваното
решение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените
искове.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
1
С писмения отговор на въззиваемата чрез назначения й особен представител се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде
оставена без уважение, а оспорваното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес,
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се произнесе по съществуващия
между страните правен спор.
Предмет на настоящето въззивно производство съгласно чл. 269 от ГПК е материално-
правният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл.
258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно
предявените искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.Видно е от приложеното заповедно производство, че издадената заповед за
изпълнение № 873/29.01.2021г. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез
залепване на уведомление, с оглед на което на заявителя са дадени указания за предявяване
на установителен иск по отношение на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение.
В исковата молба, с която е бил сезиран районният съд, се твърди, че дружеството, в
качеството си на енергийно предприятие по см. на 126, ал. 1 и чл. 129 от ЗЕ, е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. ****.По силата на раздел II от
публично известни и влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.Ответницата С. М. Ф. имала качеството на клиент на топлинна енергия по
отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ***** и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ
била длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата
за дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичането на периода,
за който се отнасят.Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението
по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължали на дружеството обезщетение в
размер на законната лихва за деня на забавата.В изпълнение на законоустановените си
задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество доставило до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за имота на
ответницата топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на обща стойност 644, 62 лева, включваща главница в размер на 568, 53 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2018г. –
30.04.2020г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
04.12.2018г. – 27.01.2021г. в размер на 76, 09 лева.
С писмения отговор на назначения особения представител на ответницата исковете са
оспорени изцяло по основание и размер.Направено е възражение, че ответницата не е
собственик на процесния имот, нито титуляр на право на ползване на същия, нито наемател,
поради което не е и „купувач“ по см. на ОУ на ищцовото дружество, респ. „потребител“ по
см. на ЗЕ.
Районният съд след анализ на събраните в първоинстанционното производство
доказателства е приел, че въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е
2
ангажирал годни доказателства ответникът да е собственик на посочения в исковата молба
имот, респ. той не е имал и качеството на потребител на предоставяните от дружеството
услуги за този имот, поради което в неговата правна сфера не е възникнало задължение да
заплати цената на доставената топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, вкл. за начина, по който следва да се ценят събраните по делото
доказателства.Поради това и на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща
към мотивите на обжалваното решение.
Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост, в която същият се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.През процесния период 01.10.2018г. – 30.04.2020г. абонатната станция, обслужваща
жилищния блок в гр. *****, е работила, като е подавала топлоенергия за отопление и битова
гореща вода, което се установява от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза
в първоинстанционното производство.Подадена е общо 1170,987511 МWh топлоенергия за
разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 72, 2037 МWh за
сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.През процесния период всички отоплителни
тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа в блока.В процесния имот няма
монтирани индивидуални разпределителни устройства и водомери за топла вода.Поради
липса на консумация през отчетния период не е начислявана топлоенергия за битова гореща
вода.През имота преминава щранг лира с мощност 520 МWh, като същата не се отчита с
уред, поради което е начислявана топлоенергия по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло по реда на т. 6.7 във вр. с т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение
на топлоенергия в сгради – етажна собственост.
Основният спорен въпрос по делото е съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия, по който и
настоящата инстанция намира, че не е проведено успешно доказване от ищеца.Не са
ангажирани доказателства нито за собствеността на имота, нито за ползването му от
ответницата през процесния имот.Безспорно, както е разяснено и в тълкувателно решение №
2/2017г. на ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие.В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по см. на т. 2а, пар. 1 от ДР на ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
В настоящия случай обаче по делото няма данни ответницата да е ползвала процесния
имот през претендирания период, нито да се е намирала в договорни отношения с
топлопреносното предприятие.Името й фигурира в приложения списък на собственици и
наематели към договора от 18 май 1994г., сключен с етажната собственост чрез
представляващия общото събрание, но този договор е сключен за срок от една година и не
може да обвърже ответницата за последващ период, за който няма данни да е ползвала
имота.
Предвид гореизложеното, независимо че на името на ответницата има открита партида
в ищцовото дружество, без да е установено, че същата е била титуляр на вещни права върху
имота към процесния период или да е упражнявала фактическа власт на договорно
основание, не може да се направи и извод, че същата е имала качеството на потребител на
доставяната от ищеца топлинна енергия през този период.При липсата на дължимото от
3
ищеца пълно доказване на правопораждащите факти, обуславящи спорните по делото права,
следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест, обосноваващи извод на съда, че ответницата не е била
потребител на топлинна енергия през процесния период, респ. че между страните не е
съществувало твърдяното облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2451 от 04.07.2022г., постановено по гр. д. № 12411 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, V гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4