Решение по дело №1261/2020 на Софийски градски съд

                                               Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 06.11.2020 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на  седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

     При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 1261/2020 г., взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба от кредитора Национална агенция за приходите, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност на длъжника „Г.С.С.“ ООД. Твърди се от молителя, че ответникът длъжник е в състояние на неплатежеспособност и не може да изпълни свои изискуеми публични задължения, които произтичат от сключен между Държавен Фонд „Земеделие“ и „Е.Ка“ ЕООД договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 30.09.2013 г., по който договор ответникът по силата на договор от 19.05.2014 г. е поръчител на главния длъжник „Е.Ка“ ЕООД. Сочи се, че срещу главния длъжник и срещу ответника като негов поръчител е издадена в полза на Държавен Фонд „Земеделие“  заповед по чл.417 ГПК за сумата от 1 901 661,18 лв. – главница, за сумата от 86 202,30 лв. – лихва за забава, както и за сумата от 70 105,22 лв. – съдебни разноски, но задълженията не са погасени. Иска се от молителя да се обяви неплатежеспособността на ответника и да се открие производство по несъстоятелност.

   Ответникът, призован по реда на чл.619 ал.1, изр.2-ро ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не взема становище по молбата.

 

    Представен е договор N 03/123/00721 от 30.09.2013 г., от който се установява, че Държавен Фонд „Земеделие“ е поел задължението да предостави на „Е.Ка“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 3 803 322,36 лв.  по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

      Представен е договор за поръчителство от 19.05.2014 г.,  от който се установява, че Държавен Фонд „Земеделие“  и ответника са се съгласили ответникът да отговаря в качеството на поръчител за задълженията на „Е.Ка“ ЕООД по договор N 03/123/00721 от 30.09.2013 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

      Представен е изпълнителен лист от 25.05.2016 г. на районен съд – гр.Варна по ч.гр.дело N 5538/16 г., издаден на основание чл.417 ГПК, с който ответникът, „Е.Ка“ ЕООД и „Е.Д.К.“ ЕООД са осъдени солидарно да платят на Държавен Фонд „Земеделие“ сумата от 1 901 661,18 лв. – главница, за сумата от 86 202,30 лв. – лихва за забава, както и за сумата от 70 105,22 лв. – съдебни разноски.

      Представен е ревизионен акт N **********/11.04.2014 г., с който е установено задължение на ответника по ЗДДС за периода 01.01.2011 г. – 31.08.2011 г. в размер на 1 676 535,73 лв. – главница, както и задължение в размер на 456 522,75 лв. – лихва.

    Представен е ревизионен акт N **********/17.09.2013 г., с който е установено задължение на ответника по ЗДДС за периода 01.10.2012 г. – 31.12.2012 г. в размер на 228 184,55 лв. – главница, както и задължение в размер на 17 780,83 лв. – лихва.

     Представен е ревизионен акт N **********/04.02.2014 г., с който е установено задължение на ответника за лихви върху данък по ЗДДС в размер на 41 818,70 лв., 146 478,58 лв., 102435,29 лв., 83 410,15 лв., 37706,35 лв., 22934,86 лв., 5304,75 лв., 23 999,88 лв., 179 950,96 лв., 268079,17 лв., 112 683,20 лв., 171 694,69 лв.

    Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност за 2011 г. е със стойност 1,0972; коефицентът за бърза ликвидност е със стойност 0,9864; коефицентът за незабавна ликвидност е със стойност 0,0023; коефицентът за абсолютна ликвидност е със стойност 0,0023. Вещото лице е констатирало, че за 2015 г. и за 2016 г. ответникът е подал декларации, че не извършва стопанска дейност, а за следващите години не са подавани данъчни декларации и не са изготвени отчети. При отчитане на задълженията по ревизионни актове коефицентът за обща ликвидност за 2011 г. е със стойност 0,6704; коефицентът за бърза ликвидност е със стойност 0,5133; коефицентът за незабавна ликвидност е със стойност 0,001; коефицентът за абсолютна ликвидност е със стойност 0,001

        

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на производството пред първоинстанционния съд е искане на кредитор с правно основание чл.625 ТЗ.

 

    От страна на молителя са направени фактически твърдения за наличие на непогасени от ответника длъжник парични частноправни задължения към държавата, а в подкрепа на тези твърдения е представен изпълнителен лист от 25.05.2016 г. на районен съд – гр.Варна по ч.гр.дело N 5538/16 г., издаден на основание чл.417 ГПК, с който ответникът, „Е.Ка“ ЕООД и „Е.Д.К.“ ЕООД са осъдени солидарно да платят на Държавен Фонд „Земеделие“ сумата от 1 901 661,18 лв. – главница, за сумата от 86 202,30 лв. – лихва за забава, както и за сумата от 70 105,22 лв. – съдебни разноски. По делото няма данни, а дори не се твърди, че срещу заповедта по чл.417 ГПК е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което съдът намира, че в полза на Държавен Фонд „Земеделие“ съществува срещу ответника длъжник безспорно и подлежащо на изпълнение частно парично вземане, удостоверено с изпълнителния лист. Доколкото няма данни за погасяване на  задължението към Държавен Фонд Земеделие, съдът приема за доказано, че ответникът е в неизпълнение на изискуеми  частни задължения по частни държавни вземания.

    При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от ответника частни задължения по частни държавни вземания, които са въведени в молбата по чл.625 ТЗ като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

 

     От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в продължително обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното заключение на ССЕ - алтернативния вариант на в.лице, който отчита публичните задължения на ответника, се установява, че към 31.12.2011 г. краткосрочните задължения на ответника надвишават по стойност неговите краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под референтните стойности, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ за 2011 г., е основание за фактическия извод, че е налице недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.

     Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи.  Нивото на този коефицент /под единица/ показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.

    При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. 

    В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също към 31.12.2011 г. са под референтната стойност.

   Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са спомагателни, поради което техните лоши показатели в конкретния случай към 31.12.2011 г. при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза ликвидност, също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.

    Следва да се спомене, че последният обявен от длъжника в ТР ГФО е за 2011 г., поради което съдът приема, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът създава пречки за установяване на неговото финансово състояние за следващите години, защото в.лице е поставено в невъзможност да провери стойностите на актива и пасива и да изчисли показателите на коефицентите за ликвидност. В този случай съдът на основание чл.161 ГПК приема, че влошеното финансово състояние на ответника е продължило и през годините,  следващи 2011 г. От заключението на в.лице се установява, че за 2015 г. и за 2016 г. ответникът е подал декларация, че не е извършвал стопанска дейност, от което следва, че през тези години не е преодоляно влошеното финансово състояние.

    На следващо място – случаят попада в хипотезата на чл.608 ал.2 ТЗ, поради което доколкото установената в закона презумпция за състояние на неплатежеспособност не е оборена, съдът намира за доказано, че ответникът длъжник е неплатежеспособен.

     

     За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.12.2011 г., защото от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установява, че още към тази дата ответникът длъжник не е бил в състояние да покрива с наличните краткотрайни активи своите парични задължения. Важно е да се отбележи, че представените по делото ревизионни актове имат констативно действие. Задължението за плащане на  ДДС възниква за търговеца за всеки месец с факта на осъществяване на съответна доставка, а не с издаване на ревизионния акт.

     Само от представения ревизионен акт N **********/11.04.2014 г.  се установява задължение на ответника по ЗДДС за периода 01.01.2011 г. – 31.08.2011 г. в размер на 1 676 535,73 лв. – главница, както и задължение в размер на 456 522,75 лв. – лихва.  Видно е от заключението на СИЕ, че тези задължения не са били включени в пасива на изготвения от длъжника баланс за 2011 г., в който фигурират задължения със стойност 3087, от които 2693 - задължения към доставчици, а 394 - са други задължения. След като към размера на задълженията за 2011 г. със стойност 3087, които са включени в пасива по баланса, се включи дори само  публичното задължение за главница по ревизионен акт N **********/11.04.2014 г. в размер на 1 676 535,73 лв. – със стойност 1676, текущите задължения за 2011 г. възлизат на стойност 4763.

     При стойност на краткотрайните активи в размер на 3384 и стойност от 4763   на текущите задължения, коефицентът за обща ликвидност за 2011 г. възлиза на 0.7104

 /3384 : 4763/, поради което съдът намира, че още към 31.12.2011 г. ответникът е бил в състояние на неплатежеспособност, защото с наличните краткотрайни активи на стойност 3384 не е бил в състояние да покрие текущите задължения, които съдът приема, че са със стойност от минимум 4763.

     Следва да се спомене, че с включване в пасива на стойността от 1676, която представлява стойността на задължението за главница по ревизионен акт N **********/11.04.2014 г., и получаване на стойност на пасива от 4763 нивата и на останалите коефиценти за ликвидност също спадат под референтните стойности, защото стойността на активите, които участват при тяхното изчисление, е значително по ниска от стойността на текущите задължения, които в най-добрия за ответника случай са със стойност от 4763 – така например коефицентът за бърза ликвидност ще възлиза на  0.6393 / 3045 : 4763/.

    По делото няма данни за налично имущество, което може да послужи за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, поради което с определение от 17.09.2020 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 24.09.2020 г., съдът е указал на основание чл.629б ТЗ, че в едноседмичен срок следва да се внесе сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на началните разноски, ведно с предупреждение, че при непредставяне в едноседмичен срок на документ за внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Тъй като не е представен документ за внасяне на определената от съда сума, която е необходима за покриване на началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно длъжникът да се обяви в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

     ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6. 

     ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.12.2011 г.

     ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ  по отношение на  „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6.    

     ПОСТАНОВЯВА  прекратяване дейността на предприятието на „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6.    

     ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6.       

     СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника “Г.С.С.“ ООД, ЕИК********по  т. дело № 1261/20 г. на СГС, VI-4 състав.

     УКАЗВА на длъжника длъжника “Г.С.С.“ ООД и на неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.

     При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

 

     ОСЪЖДА  „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.

     ОСЪЖДА  „Г.С.С.“ ООД, ***, офис 6, да заплати на Национална агенция за приходите, гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ съдебни разноски в размер на 450 лв.

 

     Препис от решението да се изпрати за вписване в ТР, както и да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: