Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 552/11.12.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 488 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.М.А. с ЕГН * ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-0996-000555
от 04.09.2020год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква
„б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил марка „А*** А4“
с рег. №М*** за срок от 180 дни. Отнети са СРМПС №********* и 2бр. рег. табели
с рег. №М*** . В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност
на издадената ЗППАМ, издаването при липса на компетентност и предвидените в
закона предпоставки; неизяснена и неправилно отразена фактическа обстановка;
противоречие с материалния закон; съществено нарушение на административно
производствените правила и несъответствие с целта на закона. Изцяло оспорва
факта на установено „управление” на собствения му автомобил марка „А*** А4“ с
рег. №М*** , в това число спирането му за проверка от контролните органи в
каквато насока ангажира гласни доказателствени средства. Излага доводи за неспазване
на установената форма на издадената ЗППАМ; липсва цялостно описание на
нормативния акт, а посоченото съкращение ограничава правото му на защита. Твърди
нарушение на принципа на законност и целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
се явява лично, представлява се от договорените от него мл. адвокати Е*** и Г***
от МАК, които поддържат жалбата по доводи изложени в нея, като по съществото на
делото оспорват авторството на извършеното административно нарушение послужило
като фактическо основание за издаване на оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, твърдят и съществени нарушения на
административно производствените правила. Претендират присъждане на сторените
по делото разноски по представен договор за правна защита.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощения гл. юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата. По съществото
на делото излага доводи за издаване на оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от компетентен орган, при липса на извършени
съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на материално
правните разпоредби по ЗДвП и издаването и в съответствие с целта на закона.
Прави възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
направено и в писмото за изпращане на жалбата окомплектована с
административната преписка от ответника. Претендира присъждане на юрисконсултко
възнаграждение определено от съда по справедливост.
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Прието е заверено копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 03.09.2020год. около 20,45 часа в с.Г*** на
ул.”М*** Б*** К*** ” с посока на движение към улица „Х*** Б*** ” жалбоподателя
управлявал собствения си лек автомобил марка „А*** А4“ с рег. №М*** , като при
извършена проверка по повод сигнал от кмета на селото във връзка с възникнал
инцидент в централната част на селото, от св. И.Л.Л. в качеството му на
полицейски орган в У*** Б*** към РУ - Монтана констатирал, че А.А. лъха на
алкохол, при което уведомил дежурни автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Монтана.
На място пристигнали и дежурни
автоконтрольори, разпитания непосредствено от съда в качеството на свидетел Ц.В.И.,
явяващ се и актосъставител на установено с АУАН серия GА
№272647 от 03.09.2020год. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.
първо от ЗДвП /относимо към процесната ЗППАМ/. Издадения АУАН е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис, като по него е отразено, че няма възражения
приложен на л.18 от делото.
Тъй като по данни на св.И.Л. жалбоподателя лъхал на алкохол бил поканен да
му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с
техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
– 0228, които уред отчел 0,81 промила алкохол в издишания от жалбоподателя
въздух. Издаден е и талон за медицинско изследване с №090634 подписан лично от
жалбоподателя приложен на л.19 от делото.
Съгласно текстовото изписване на нарушението,
описано в АУАН, административното нарушение се изразява в това, че на 03.09.2020год.
около 20,45 часа в с.Г*** на ул.”М*** Б*** К*** ” с посока на движение към
улица „Х*** Б*** ” А.М.А. управлявал собствения си лек автомобил марка „А*** А4“
с рег. №М*** , след употреба на алкохол над 0,5 промила установена в 21,09часа
с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
– 0228, които уред отчел 0,81 промила алкохол в издишания от жалбоподателя
въздух, като е издаден талон за медицинско изследване №090634 представляващ
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Цифрово е изписано нарушение по чл.5, ал.3, т.1,
предл. първо от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя
и свидетеля, имената и адресите на които са посочени в акта и е подписан от
актосъставителя, нарушителя /настоящ жалбоподател/ без възражения и свидетеля,
посочен в АУАН. Няма данни по делото в законноустановения срок след връчване на
АУАН от жалбоподателя да са постъпили писмени възражения.
От приложена справка картон на водача е
видно, че оспорващия А.М.А. притежава СУМПС с №********* издадено на 26.05.2017год.
със срок на валидност до 26.05.2027год. с придобити категории „В”, „М” „АМ”.
Има издадени и влезли в законна сила общо 7бр. НП.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП, за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.
първо от ЗДвП, Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, упълномощен
със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана е издал
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0996-000555 от 04.09.2020год., с която му е наложена
ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС -
лек автомобил марка „А*** А4“ с рег. №М*** за срок от 180 дни, като са отнети
СРМПС №********* и 2бр. рег. табели с рег. №М*** .
По делото е приложена и издадена друга ЗППАМ
по отношение на същото нарушение касаеща отнемане и на СУМПС на жалбоподателя.
Приложен е и списък рег. №3286р-19736 от
07.05.2020г. за успешно преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в
„Лаборатория за проверка на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери”
на л.37 от делото от които е видно, че ползвания при проверката на
жалбоподателя анализатор - техническо средство Алкотест 7510 с фабричен № ARDM
– 0228 е преминал проверката на 30.04.2020г. и е със срок на валидност от шест
месеца т.е. до 30.10.2020г.
С оглед компетентността на издателя на
оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на
Директора на ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по
ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР. Както
и удостоверение издадено от ОД на МВР – Монтана от което е видно, че от
01.02.2005г. Е*** Х*** И. е преназначен на длъжност Началник сектор „Пътна
полиция“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР – Монтана.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка са оспорени от жалбоподателя,
чрез поискания и допуснат до разпит свидетел Р*** М.А. брат на жалбоподателя, досежно
авторството свързано с управление на автомобила. Както и Ц.В.И. и И.Л.Л.
констатирали и установили нарушението.
В жалбата и по съществото на делото се
оспорва авторството свързано с управлението на МПС-то при констатиране на
нарушението, послужило като фактическо основание за издаване на настоящата ПАМ.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на свидетелите по установяване и констатиране на нарушението Ц.В.И.
и И.Л.Л., както и поискания от жалбоподателя свидетел Р*** М.А. брат на
жалбоподателя.
Настоящия състав на съда кредитира с доверия
дадените показания от свидетелите Ц.В.И. и И.Л.Л., поради липса на установена
заинтересованост по делото, както и факта, че същите кореспондират с останалите
събрани писмени доказателства. Безспорно от събраните гласни доказателства се
установява, че свидетеля И.Л. е свидетел очевидец на това, че жалбоподателя е
управлявал собственото си МПС, като същия го е съпроводил с полицейския
автомобил до центъра на селото, по повод проверка на подаден сигнал за счупен
кран на чешма. Установил е, че жалбоподателя лъха на алкохол, като употребата
му е заявена и от него, след което е дал съгласие да бъде изследван с
анализатор за установяване на употребата на алкохол, което е наложила идването
и на свидетеля Ц.В.И.. От разпита на свидетеля Ц.В.И. се установява, че същия е
извършил проверката за алкохол на жалбоподателя с техническо средство Алкотест
7510 с фабричен № ARDM – 0228, които уред отчел 0,81 промила алкохол в
издишания от жалбоподателя въздух, като е издаден талон за медицинско
изследване №090634. При проверката А.А. не е депозирал възражения, като такива
липсват отразени и върху съставения АУАН. От показанията на св. Росен М.А. брат
на жалбоподателя, заявил изрично желание да свидетелства, съдът ги прецени
съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, досежно факта,
че жалбоподателя се е намирал „..на центъра на с.Г*** извън автомобила до
пристигане на пътна полиция, като е дал проба за алкохол доброволно...“. По
отношение твърденията на този свидетел „че брат му не е управлявал
автомобила..“, същите не се кредитират от съда предвид факта, че не е очевидец
на управлението и не знае кой е управлявал автомобила.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Монтана, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. От приложеното удостоверение издадено от ОД на МВР – Монтана се
установява, че Е*** Х*** И. изпълнява длъжността Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Монтана, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ. Следователно
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК, в каквато насока са
доводите на жалбоподателя.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на
собственото си МПС с установяване на употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 с фабричен № ARDM – 0228, над 0,5 промила, а именно 0,81 промила,
обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на
процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква
"б" от ЗДвП. Противно на твърденията в жалбата е налице както
текстово, така и цифрово изписване на извършеното нарушение послужило като
фактическо основание за издаване на оспорената ЗППАМ.
Съгласно чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Правилно установеното управление на МПС, след
употреба на алкохол над 0,5 промила установено с годно техническо средство,
видно от приложен списък рег. №3286р-19736 от 07.05.2020г. за успешно
преминалите проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка
на анализаторите на алкохол в дъха и радар скоростомери” в срока на валидност
към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е бил квалифициран от началника на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана като основание за
налагане на предвидената в чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП
принудителна административна мярка.
При тази законова регламентация необходимите
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установяване управление
на МПС от жалбоподателя със съдържание на алкохол над 0,5 промила установено
при проверка с техническо средство и/или медицинско изследване.
Съставеният акт за нарушение се ползва с
материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се
подкрепят от показанията на свидетелите по установяване и констатиране на
нарушението Ц.В.И. и И.Л.Л. които съдът кредитира изцяло като достоверно
дадени, без индиция за заинтересованост и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства, изясняващи в детайли релевантни по делото факти и
обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление на МПС-то
от страна на жалбоподателя, доброволното изследване с техническото средство и
съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за
налагане на ПАМ по ЗДвП.
Показанията на допуснатият и поискан от
жалбоподателят св. Росен М.А. брат на жалбоподателя, преценени съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК във вр. чл.144 от АПК, по отношение твърденията
на този свидетел „че брат му е заявил, че не е управлявал автомобила..“, същите
не се кредитират от съда предвид факта, че не е очевидец на управлението. От
друга страна твърденията на тези свидетел в тази им част, не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, поради
което се явяват изолирани.
След, като материалната доказателствена сила
по чл.179 от ГПК с представените гласни доказателства от жалбоподателя не бе
оборена, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение.
В рамките на настоящото производство не се
решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата
съставомерност, респ. административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171, т.2а, буква "б" от ЗДвП е
достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1,
пр.1 от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по
неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от
административнонаказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че
материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.
Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не
съставлява вид административно наказание.
Възражението на жалбоподателя, че посочения
срок от 180 дни е извън законоустановения срок и същият не бил надлежно
мотивиран. Това възражение в случая се приема за неоснователно. Законодателят в
Законът за движение по пътищата, в частта Принудителни административни мерки и
по конкретно в чл. 171, т. 2а, буква „б“, е установил, че сроковете, за които
са прилага дадена ПАМ са месечни. Видно от заповедта, в нея е определен
минималния срок от 6 месеца. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ГПК срок, който се брои
на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако съответният
месец няма съответно число, срокът изтича в последният му ден. Следователно
срокът на действие на конкретната ПАМ изтича на 04.03.2021г. и не следва издателят на акта да брои дните на
шестте месеца, което е сторил в случая. Това, че срокът на ПАМ е посочен в
месеци и в дни, не се приема за съществено нарушение, тъй като не води до
невъзможност за определянето на срока. Напротив, в случая шестте месеца са
точно 180 дни и не е налице незаконосъобразност на заповедта на това основание.
В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от
шест месеца и в действителност, това е минимално определения от закона срок.
Поради това и жалбоподателят не може да
прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие
на определения срок с тежестта на нарушението. В този смисъл са Решение № 15692
от 17.12.2018г. на ВАС по АД № 1314/2018г., Решение № 6365 от 15.05.2018г. на
ВАС по АД. № 14059/2017г., Решение № 7785 от 11.06.2018г. на ВАС по АД №
9484/2017г. и др. В случая административният орган е определил срок на
временното прекратяване на регистрацията на МПС от шест месеца, който е
минималния срок за този вид принуда. С оглед проявлението на релевантните факти
е възникнало публичното право на административния орган да приложи
принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС.
Мярката е наложена за минималния законов срок, още повече, че административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на
срока на ПАМ.
Извършеното нарушение е безспорно доказано,
същото е с висока степен на обществена опасност, доколкото засяга безопасността
на отделните участници в движението и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба
административния орган е наложил принудителната административна мярка на
жалбоподателят с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения.
Наложената принудителна административна мярка
е съобразена не само с материалния закон, но и с целта на приложимия закон -
осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК./в този смисъл е Решение по адм.д.№6168/13г. на
ВАС/.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а
жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната
страна, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева /сто/, който е съобразен
с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.144 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0996-000555 от 04.09.2020год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на
Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б” от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил марка „А*** А4“ с рег. №М*** за срок от
180 дни и са отнети СРМПС №*** и 2бр. рег. табели с
№М*** , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН * ***
да заплати на ОД на МВР град Монтана, направените по делото разноски в размер
на 100.00лв. /сто/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: