РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 31.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15741 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от В.М.Г. срещу З.Б.И.
АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 30000.00 лв. в резултат на настъпило
застрахователно събитие – ПТП, станало на 03.03.2016 г. около 12.45 часа по
пътя гр.Игнатиево и гр.Аксаково по вина на водача на лек автомобил Нисан Алмера
с рег.№ *******А.Ф.Г., поради нарушение правилата за движение по пътищата.
Претендира законна лихва върху сумата от датата на ПТП – 03.03.2016 г. до
окончателно изплащане на сумата.
Поддържа твърдения, че във връзка с
ПТП са му били причинени травми, във връзка с които понася болки и страдания,
които описва подробно. Към момента на произшествието, по твърдения, за лекия
автомобил Нисан Алмера е налице валидна застраховка ГО при ответника по
цитираната полица. По твърдения образуваното във връзка с ПТП досъдебно
производство било прекратено с постановление на основание чл.343, ал.2 НПК.
В допълнителна искова молба поддържа изложените фактически и правни доводи
и оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
изразява становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия
автомобил Нисан Алмера при З.Б.И. АД към датата на произшествието. Оспорва
наличие на всички предпоставки от фактическия състав за реализиране
отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по
описания механизъм; виновното поведение на водача на лекия автомобил и причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Изразява становище, че описаният
механизъм в съставения констативен протокол за ПТП не обвързва съда с
материална доказателствена сила относно механизъм на ПТП, като изразява правни
и фактически доводи в тази насока. Оспорва описаният в исковата молба механизъм
на ПТП с възражения, че същото не е настъпило по описания начин.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на водача на лекия автомобил Форд Фиеста
/ищец в производството/ с твърдения, че същият е управлявал автомобила без
поставен обезопасителен колан, с превишена и несъобразена скорост, което
поведение по изложени съображения е основната причина за настъпване на ПТП.
Оспорва, като завишени по размер претенциите с възражения, че не отговарят
на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва наличието на причинна връзка между описаните травми и ПТП, както и фактическите и правни
твърдения на ищеца, че сам му причинили неимуществените вреди. Изразява
становище, че ангажираните по делото доказателства /медицински документи/ не
установяват наличие на посочената причинно-следствена връзка, както и какви са
причинените увреждания от ПТП, какво е проведеното лечение и с каква
продължителност е то.
Не подава допълнителен писмен отговор.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл.45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в посочения размер причинени му в резултат на настъпило застрахователно
събитие – ПТП.
Чрез
представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно
производство № 70/2016 г. по описа на РУ-Аксаково-ОД
на МВР Варна, между които протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум на
местопроизшествието, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.03.2016
г. съставен от ОД на МВР, констатациите на АТЕ се установява, че на 03.03.2016 г. около 12.45 часа по пътя гр.Игнатиево и
гр.Аксаково е настъпило ПТП с участници лек автомобил Нисан Алмера с рег.№ *******ВВ
управляван от А.Ф.Г. и лек автомобил Форд Фиеста с рег.№ В *******управляван от
В.Г..
Чрез събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства и
констатациите на АТЕ се установява следния механизъм за настъпване на ПТП: »На
03.03.2016 г., около 12.45 ч. по главен път ГП - 4, заобикалящ отдясно гр. Игнатиево
в посока към гр.Аксаково се движил лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № *******управляван
от В.М.Г. със скорост около 39 км/ч, приближавайки „У- образното кръстовище с
улицата от центъра на гр. Игнатиево на изхода към гр. Аксаково.
Към същото кръстовище по улицата от центъра на гр. Игнатиево, се е движил лек
автомобил „Нисан Алмера“ с peг. № *******ВВ, управляван от А.Ф.Г. със скорост
около 68 км/ч. Водачът не спрял на пътния знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя
с предимство“ преди кръстовището, или намалил скоростта си на движение и
продължил движението си по посока гр. Аксаково и поради по - високата скорост
достига странично движещия се вече след кръстовището л.а. „Форд“.
След около 23 - 24 м след линията на ориентира между двете МПС настъпва
сблъсък между предната лява част но л.а. „Форд“ по предната дясна част на л.а.
„Нисан“. Ударът за двата автомобила е страничен кос, в резултат на което същите
поотделно променят траекториите си на движение. Извършвайки сложно равнинно
движение, след плъзгане по асфалта и ротиране, двата автомобила напускат
пътното платно вдясно от пътя изчерпали кинетичните си енергии се установяват
на местата, където са регистрирани.
Чрез констатациите на експерта инж.К.Г. се установява, че ПТП е настъпило
по субективни причини - професионалното поведение при управление на лек
автомобил „Нисан Алмера“ от водача в конкретната пътна обстановка на регулиране
на движението в „У“-образното кръстовище с пъттни знаци, даващи предимство за
преминаване на лек автомобил „Форд Фиеста“.
Водачът на л.а. „Нисан Алмера“ е следвало да изчака преминаването на л.а.
„Форд Фиеста“ през кръстовището като спре, или намали скоростта си на движение
и след това да възобнови движението с предишния режим на управление.
Чрез констатациите на АТЕ се установява, че лекия автомобил Форд Фиеста е
оборудван за всички места с обезопасителни триточкови колани. Този тип колани, като пасивна
защита на пътниците, са ефективни при челни удари при скорост на движение до 60
км/ч, над която и при правилно поставен колан, се получават тъй наречените
„колани травми“. Коланът не е ефективен при странични удари и наличие на
ротация на автомобила след сблъсък с автомобил или друго препятствие. При
такива случаи той не предпазва тялото и крайниците от частично движение
встрани, респ. получаване на травми при достигане на части от интериора на
автомобила.
Чрез представената
в производството медицинска документация и констатациите на приетата в
производството СМЕ се установява, че в резултат
на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: „Контузия на
главата. Разкъсно-контузна рана на дясната челна област на главата (1,5см.).
Мозъчно сътресение. Изкълчване на дясната глезенна става. Кръвоизлив на дясното бедро над коляното (с площ 7 на 8см).“
Според СМЕ,
по своят вид и тежест, травматичните увреди на ищеца имат следната медико-биологична
характеристика:
Претърпяната
черепно-мозъчна травма: контузия на главата с разкъсно-контузна рана на дясната
челна област на главата и мозъчното сътресение - са били от лека степен, без
остатъчни посттравматични неврологични увреждания и те са довели на
пострадалия- „разстройство на здравето неопасно за живота“. Полученото
изкълчване на дясната глезенна става е причинило на ищеца „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до
5 месеца). Полученият кръвоизлив на дясното бедро над коляното е причинило на
ищеца „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
На ищеца е
било проведено болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на МБАЛ „Св.Анна“
Варна, където са му били извършени хематологични,
рентгенови, ехографски изследвания и консултации със специалисти. При
извършената рентгенография на черепа не са били установени фрактури. На
рентгеновото изследване на дясната глезенна става е било установено изкълчване,
но фрактури не са били констатирани. По спешност под анестезия е било извършено
наместване на изкълчената глезенна става и поставена гипсова имобилизация.
Последната е била свалена поради увеличаване на отока и гипсовата лонгета е
била заменена с ортеза. Пострадалият е бил поставен на постелен режим с
включена инфузионна, дехидратираща, невротропна и обезболяваща терапия. След
стабилизиране на общото състояние, на 08.03.2016г. пострадалия бил изписана от
болницата, като лечението му продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим да не стъпва на обездвижения крак и предписани
обезболяващи лекарства.
За получените
травматични увреди, ищецът бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар на
07.04.2016г.- един месец след злополуката. Описани са били подробно
мекотъканните увреди, които не всички са описани в болницата във Варна: „ на
дясната челна област на главата - розов белег от рана с неправилна форма с
диаметър 1,5см. от страничната повърхност на дясното бедро в долната му трета
част и на нивото на дясното коляно установен окръглена подутина - 7на 8 см.
Установен оток на задната повърхност на дясната подбедрица, десния глезен и
пръстите. Палпаторна болка на дясната глезенна става и ограничени и болезнени
движения“.
Поради болки
ищецът провел магнитно-резонансно изследване на дясната глезенна става на 05.08.2016г.
- 5 месеца след злополуката. Установени са били следните ставни
увреждания: „магнитно-резонансни данни
за състояние след фрактури на дясната скочна и дясната петна кости. Лезии на
сухожилията на предния тибиален мускул и на перонеолните сухожилия и
тало-фибуларния лигамент. Костно-мозъчен едем. “
Според д-р Б.,
травматичната увреда - изкълчването на глезенната става е тежка увреда.
Представлява „разчленяване“ на ставата от израждащите я кости: големия, малкия
пищял и скочната става. Наред с това частично или пълно се разкъсват ставните
лигаменти. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 5 месеца ( по б.л. 164 дни)
Получените травматични увреждания и най вече полученото изкълчване на дясната
глезенна става е довело на ищеца - болки и сткрадания за срок от 5 месеца, като
през първите 2 месеца и в продължение на
30 дни след проведената рехабилитация - болките са били с по- интензивен
характер. Извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки
през периоди, когато времето е било по-студено и влажно. Тогава ищецът е бил
принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, през първите 2 месеца,
пострадалият не е можел да стъпва на десния си крак и се е предвижвал с помощта
на патерици, което го е затруднявало при обслужването му в ежедневието.
Според
констатациите на СМЕ, определено може да се счита, че при ищеца има настъпили
тежки дегенеративни изменения в глезенната става от претърпяната тежка ставна
увреда. Възможно е описаните в магнитно-резонансното изследване на 5-ия месец
след злополуката - фрактури на дясната скочна и петна кост да имат връзка с
процесното ПТП, но това не може да бъде доказано, тъй като по време на първото
проведено лечение те не са били констатирани. Възможно е тези увреди да са
получени и след ПТП.
Според д-р Б.,
общото здравословно състояние на пострадалия е стабилизирано. От раната на
дясната челна област е останал малък козметичен кожен белег. От мозъчното
сътресение не са описани някакви неврологични усложнения. Дясната глезенна
става е все още оточна и палпаторно болезнена, но движенията вече са възстановени.
Ищецът се предвижва самостоятелно с леко накуцване. Липсват клинични и документални
данни при ищеца да са получени някакви други негативни последици или
усложнения, освен тези описани в експертиза като установени при проведеното
лечение на 05.08.2016г.
Според
експерта по СМЕ, като се имат в предвид механизма на процесното ПТП,
местоположението на тялото на ищеца (предна лява седалка) и получените от него
телесни увреждания, определено може да се счита че към момента на ПТП, В.М.Г. е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Ако ищецът бе пътувал с правилно поставен предпазен
колан, то, главата му не би достигнала в предната част на купето при нанесен
предно-десен удар върху купето на автомобила му. В случая тъй като тялото на
ищеца е било „свободно подвижно“, т.е. без поставен предпазен колан, главата на
водача е получила удар в дясната предна врата. В същото време дясното бедро е
получило удар най-вероятно в скоростния лост, а внезапното изместване на тялото
надясно, водачът не е можал да освободи дясното си ходило което е останало
„заклещено“ между педалите на автомобила. Това е довело до тежката травматична
увреда на дясната глезенна става.
В с.з. на
14.02.2018 г. д-р Б. допълва, че въз основа на допълнително представената
медицинска документация може да бъде направено заключение, че усложнението на здравословното състояние на
ищеца констатирано първоначално след направения магнитен резонанс е в причинна
връзка с основната травма от ПТП. Според експерта, усложненията са
изключително в следствие на изкълчената глезенна става. Д-р Б. сочи, че изкълчването,
което го има в първата точка записано в заключителната част на СМЕ, след себе
си води едни тежки дегенеративни промени в глезена, дължащи се на разкъсани
връзка на ставата, невъзстановени ставни връзки и от там тази дегенеративни
зашипявания, отток на ставата, болезненост, куцане, ограничени движени и т.н.
Всичко това, според експерта е свързано с глезенната става. На страница 4-та от
СМЕ е обсъдено магнитно-резонансното изследване и след това още един по-надолу
още един път е разяснено. Според д-р Б. до сега не са възстановили ставните
връзки, затова пострадалия куца и ходи с бастун.
Според
експерта при постъпване в болницата непосредствено след ПТП в неврохирургичната
клиника е отдадено внимание на черепно-мозъчната травма, тоест върху мозъчното
сътресение. При прегледа са установени изкълчване на дясната глезенна става и пострадалия
е бил консултиран само от ортопед. Наместена е провизорно и е сложен един гипс.
Никакво внимание не е обърнато на тази травма и след това е изписан, като е
започнал амбулаторно лечение. Според експерта, по-късно това което е станало - заради
болките и този голям оток /за който е записано в клиниката че е свален гипса,
защото се е подула ставата/, говори, че травмата не се заключава само от
изкълчване на ставата. Няма такъв случай в практиката описан да има изкълчване
без да има разкъсани връзки. Никой не е обърнал внимание. После на
магнитно-ядрения резонанс се открити всички мекотъканни увреди заедно с
хрущялната дегенерация с малки фрагменти от хрущяла, които са извадили при
първата операция.
Чрез
показанията на свидетеля Х.В.Г./дъщеря на ищеца/ преценени с оглед събраните
доказателства, при съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора /чл.172 ГПК/ се установява, че първоначално на пострадалия било проведено
болнично лечение в рамките на една седмица. През това време свидетеля Георгиева
го посещавала ежедневно и се грижела за него. Баща й не можел да става без
чужда помощ. Към настоящият момент не е възстановен напълно от травмите. Все
още накуцва, споделя че изпитва болки, трудно се придвижва. По време на
лечението не можел да се обслужва самостоятелно. Имал нужда от чужда помощ при
ставане, лягане и при други обслужващи го дейности. Освен физическите болки
имал отоци, които му пречели да се чувства пълноценен, ограничавали движенията
му. Освен това му създавали пречки да бъде активен, като какъвто се проявявал
до този момент.
В
производство не е спорно и се установява чрез представената полица № BG/ 02/115001358630/18.05.2015 г. валидна от 18.05.2015 г. до 17.05.2016 г., че към
датата на пътното произшествие за лекия автомобил Нисан Алмера с рег.№ *******ВВ е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с посочения срок на действие при З.Б.И. АД.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез събраните в производството доказателства се установи, че вината за
настъпилото пътно произшествие принадлежи на водача на лекия автомобил Нисан
Алмера – А.Ф.Г.. Установи се, че същият е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.47 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да
се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство, както и чл.50, ал.1 ЗДвП,
предвиждащ, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
С оглед това, възраженията на ответника в обратен смисъл, че виновен за ПТП
не е водачът на лекия автомобил Нисан Алмера, съдът намира за неоснователни.
Чрез представените в производството медицински документи и констатациите на
приетата, като обективно и компетентно изготвена СМЕ се установи, че в
резултата на произшествието на ищеца са били причинени травматични увреждания.
Чрез показанията на свидетеля Х.В.Г.се установи, че произшествието се е
отразило отрицателно и върху психиката на пострадалия. Освен това за времето на
лечение и възстановяване ищецът е имала нужда от чужда помощ за ежедневното си
обслужване и спазване на здравните показания във връзка с травмите.
Поради това,
съдът намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания, настъпилите усложнения във връзка с травмата
„изкълчване на дясна глезенна става“ и установените на по-късен етап тежки
дегенеративни изменения; нуждата от чужда помощ за ежедневното обслужване на
пострадалия за времето на лечение; негативните психични изживявания по повод ПТП и
травматичните увреждания; остатъчният белег в областта на лицето /дясна челна
област/; при съобразяване възрастта на ищеца към момента на увреждането - 57
години и социално-икономическите условия към 09.06.2016 г., съдът намира, че
необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на ищеца е
обезщетение в размер на 25000.00 лв. За разликата до предявения размер 30000.00
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент състоянието на ищеца е стабилизирано,
но същият все още накуцва при придвижване. Според установеното в производството
дясната глезенна става е все още оточна и палпаторно болезнена, но движенията
са вече възстановени.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение пострадалият, като участник в движението, е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото
обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника за допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалия,
поради извършено от него нарушение на правилата за движение – с разпоредбата на
чл.137а, ал.1 ЗДвП е указано задължение за поставяне на обезопасителен колан от
страна на водачите на автомобили, когато същите са оборудвани с такива.
В производството се установи, чрез констатациите на
АТЕ, че управляваният от пострадалия лек автомобил Форд Фиеста е бил оборудван
с обезопасителен колан. Към момента на произшествието обаче ищецът не е бил с
поставен предпазен колан, както се установи от констатациите на СМЕ. Поради
това, съдът намира за установено, че ищецът с поведението си е нарушил
правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Не се установи обаче това поведение да е в
причинна връзка с причинените увреждания от произшествието. Както се установи
чрез констатациите на АТЕ при установения и описан по-горе механизъм на ПТП
поставения обезопасителен колан не е бил ефективен доколкото от една страна ударът
между двата автомобила не е бил челен, а страничен кос, а от друга – поради
това че скоростта на движение на двата автомобила е над 60 км/ч /39 км/ч на
лекия автомобил Форд Фиеста и 68 км/ч на лекия автомобил Нисан Алмера/.
Настоящият състав възприема изцяло изразеното
становище в решение № 27/15.04.2015 г. по търг. д. № 457/2014 г. на II-ро търг.
отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че при
направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан,
наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се презумира, а следва
да бъде доказано от страната, която се позовава на съпричиняване на вредоносния
резултат. Същевременно приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото
лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само
предполагаем.
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решения с № 78
от 10.07.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о. и № 99 от 8.10.2013 г. по
т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. и ППВС № 17 от 18.11.1963 г. е изразено становище,
че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП правила за движение не е
основание да се приеме съпричиняване, както и че правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква, по безспорен начин, да се докаже извършването на конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Настоящият състав възприема изцяло възприетото становище и намира,
че в производството не бе установено по несъмнен начин, че конкретно
противоправно поведение на ищеца е довело до причинените му увреждания.
Поради това, съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата за
неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ще следва да се
приложи и по отношение на застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди считано от 03.03.2016 г. /дата на увреждането/
според отправеното до съда искане.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.В.Н.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1250.00 лв. съразмерно на
уважената част от иска и минималното възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В полза на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъди сумата 312.50
лв.-деловодни разноски.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 333.00 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете. За обосноваване на този извод съдът
съобрази минималният размер на адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата 1430.00 лв. За неоснователно,
съдът намира искането на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъжданото
в полза на ответника адвокатско възнаграждение като съобрази проведените
съдебни заседания и извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия в защита интересите на неговия доверител.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати на В.М.Г., ЕГН **********,
с адрес *** *******действащ чрез адв.В.Н. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 25000.00 лв. –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания: „Контузия на главата. Разкъсно-контузна рана
на дясната челна област на главата (1,5см.). Мозъчно сътресение. Изкълчване на
дясната глезенна става. Кръвоизлив на дясното бедро
над коляното (с площ 7 на 8см); установени
ставни увреждания: „магнитно-резонансни данни за състояние след фрактури на
дясната скочна и дясната петна кости. Лезии на сухожилията на предния тибиален
мускул и на перонеолните сухожилия и тало-фибуларния лигамент. Костно-мозъчен
едем “, настъпили вследствие пътно – транспортно произшествие
станало на 03.03.2016 г. около 12.45 часа по
пътя гр.Игнатиево и гр.Аксаково по вина на водача на лек автомобил Нисан Алмера
с рег.№ *******А.Ф.Г., поради нарушение правилата за движение по пътищата - чл.47 ЗДвП, предвиждащ, че водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство, както и чл.50, ал.1 ЗДвП, предвиждащ, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство, чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управлението на лек автомобил Нисан Алмера с рег.№ *******ВВ е била застрахована съгласно полица № *********.05.2015 г. валидна от 18.05.2015 г. до 17.05.2016 г. при
З.Б.И. АД, ведно със законната лихва считано от 03.03.2016 г. /дата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата 25000.00
лв. до сумата 30000.00 лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати на В.М.Г., ЕГН **********,
с адрес *** *******действащ чрез адв.В.Н. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 312.50 лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***,
да заплати на адв.В.Н. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1250.00 лв. съразмерно на уважената част от иска и минималното
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1000.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** *******действащ
чрез адв.В.Н. от САК да заплати на З.Б.И. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 333.00 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: