Определение по дело №186/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по предявен иск за заплащане на сумата от 50 357,80 лв., представляваща неплатени суми по фактури № 146/28.1.20111 г., № 148/10.3.2011 г. и № 150/15.4.2011 г., с правно основание чл. 318, чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

С протоколно определение, проиводството е прекратено в частта относно претенцията за мораторна лихва.

Сочи се от ищеца,че с ответното дружество от няколко години са в търговски отношения. На 28.1.2011 г. е извършил услуга като е ушил на ишлеме стока, предадена на купувача в деня на съставянето на фактура № 146/28.1.2011 г. на стойност 41 498 лв.За извършването на още такива услуги е съставена фактура № 148/10.3.2011 г. на стойност 30 596,40 лв. и фактура № 150 /15.4.2011г на стойност 3 746,40 лв., по които не са осъществени плащания.

Ответникът не е изразил становище.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът - „., О. е извършвал услуги на ответника - „. К., О. - представляващи шиене на ишлеме като собствеността върху ушитата стока е предавана на купувача със съставянето на фактури, в които е посочвана и дължимата стойност за заплащане. Съставени са фактура № 146/28.1.2011 г. на стойност 41 498 лв., по която е сторено първоначално частично плащане от 25 483,60 лв., като е останал неплатен остатък от 16 015 лв.; фактура № 148/10.3.2011 г. на стойност 30 596,40 лв. и фактура № 150 /15.4.2011г на стойност 3 746,40 лв. Или общата неплатена стойност по процесните фактури възлиза на 50 357,80 лв. Въпреки че първата фактура не е подписана от ответника, то предвид постигнатото споразумение между страните в хода на процеса-на 23.6.2011 г., в което изрично се цитират и трите процесни фактури, според съда ответникът не оспорва задължението си и по нея. В споразумението страните са уговорили разрочено плащане на сумата от 50 357,80 лв. Ищецът чрез пълномощника си признава в с.з. по същество, че от нея са получили сумата от 25 000 лв., поради което поддържат иска само за остатъка от 25 357,80 лв.

При така приетите за установени факти, съдът счита че по сключения между страните търговски договор за продажба на ушитата стока ответникът не е изпълнил задължението си чл. 327 от ТЗ да плати тяхната цена. Според чл. 327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. Поради неизпълнение на това си задължение за заплащане на цената на стоката при предаването й , искът за заплащане на нейната стойност е основателен в поддържания размер, представляващ неплатения към момента остатък от 25 357,80 лв. В нея се включва частта от неплатената стойност на стоката по фактура № 148/10.3.2011 г., възлизаща на 21 611, 40 лв. и изцяло размера на стойността от 3 746,40 лв. по фактура № 150 /15.4.2011г. Съдът приема, че с извършеното в хода на процеса плащане от 25 000 лв. е погасена претендираната с исковата молба неплатена част от 16 015 лв. по фактура № 146/28.1.2011 г. и частта от 8 985 лв. по фактура № 148/10.3.2011 г./16015 +8 985=25000/. За извода си съдът съобрази чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, според която норма този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките може да заяви кое от тях погасява.Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а при едновременно възникване на такива, те се погасяват съразмерно.

В съответствие с чл. 81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски като предвид изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 3 958 лв. При определяне размера съдът съобрази, че поведението на ответника е станало причина за завеждане на иска, обстоятелството на стореното плащане в хода на производството и частичното прекратяване на делото относно иска за мораторна лихва.

Водим от изложеното и на основание чл. 327 от ТЗ, съдът

Р е ш и:

ОСЪЖДА „. КЪМПАНИ”, О., с управители Д. П. С. и В. Д. К., със седалище и адрес на управление гр. Р., община Р., П. З. да заплати на “ПЕРСЕЙ”, О., с управител Р. Р. К., със съдебен адрес: гр. Б., ул. “П. Т.” – адв. Г. сумата от 25 357,80 лв., представляваща неплатен остатък по фактура № 148/10.3.2011 г. в размер от 21 611, 40 лв. и изцяло стойността по фактура № 150 /15.4.2011г. в размер от 3 746,40 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска - 10.5.2011 г. до окончателното й изплащане, ведно с направените разноски по делото в размер на 3 958лв.

Отхвърля като неоснователен предявения иск за заплащане на сумата над уважения до предявен размер от 50 357,80 лв., представляваща платен остатък в размер на 16 015 лв. по фактура № 146/28.1.2011 г. и частта от 8 985 лв. по фактура № 148/10.3.2011 г.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: