Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
13.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8383 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 17.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 78033/
2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
63 състав, са отхвърлени предявените
от Я.Н.Б. /ЕГН **********/ срещу М.НА О.И Н.искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед от 31.07.2000 г. и неговата отмяна, както и за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност: „експерт по математика“.
Постъпила
е въззивна жалба от Я.Н.Б. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на исковете.
Въззиваемата
страна М.на О.и Н./МОН, ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от Я.Б. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344,
ал.1, т.2 КТ като неоснователни, поради погасяването им по давност- чл.272 ГПК.
Безспорно
е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че от
1993 г. между ищеца Я.Б. и М.на О.и Н./МОН/- Регионален инспекторат по О./РИО/-
гр. Пазарджик е съществувало валидно трудово правоотношение /трудов договор от
6.07.1993 г./, по което към 31.07.2000 г. ищецът е заемал длъжността „експерт по
математика” в МОН- Инспекторат по образованието- гр. Пазарджик, а също и че
това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ със
Заповед № РД- 12- 1362/ 31.07.2000 г. на Министъра на О.и науката, считано от
2.08.2000 г., когато е връчена заповедта на служителя /обстоятелство, което не
е оспорено от ищеца- съгласно писмената му молба от 31.12.2018 г./.
Така
издадената от ответника уволнителна заповед е била предмет на предявен от ищеца
Б. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, по който е било образувано гр.д.№ 1951/ 2001 г.
на СРС, за което не е спорно, че е било прекратено- поради извършен от ищеца Я.Б.
отказ от иска, и архивирано през 2002 г. Според приложената по делото служебна
справка с дата 7.03.2019 г. посоченото дело е било унищожено, без да са запазени
постановени по него съдебни актове.
Основателно,
при така събраните в процеса данни и доказателства, е възражението на ответника
за погасяване на предявените от Я.Б. искове по давност, както правилно е прието
в обжалваното първоинстанционно решение.
Предвидената
в чл.358 КТ специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове е
продиктувана от изискването за по- голяма бързина в уреждането на трудовите
отношения. Съгласно приложимите норми на чл.358, ал.1, т.2 и ал.2 КТ срокът за
предявяването на иск по спор за прекратяване на трудово правоотношение е 2-
месечен и започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Денят на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, каквото в
случая от работодателя- ответник до ищеца няма данни да е било отправено /такова
според нормата на чл.328, ал.1, т.6 КТ се дължи, но не е отправено/, съгласно чл.335,
ал.2, т.3 КТ е денят на получаване на писменото изявление за прекратяването на
договора /при неспазен срок за предизвестие/.
Според
даденото в Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. по тълк. дело № 1/ 2014 г.
на ВКС- ОСГК тълкувателно разрешение, същият двумесечен срок е приложим и за
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на
предишната работа.
Между страните по делото не е налице спор относно датата на
прекратяване на процесното трудово правоотношение, а именно 2.08.2000 г.,
когато е връчена на ищеца Б. процесната уволнителна
Л.2 на Реш. по
гр.д.№ 8383/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
заповед /чл.335, ал.2, т.3 КТ/. Поради
това и визираният в закона 2- месечен давностен срок е започнал да тече на 2.08.2000
г. и е изтекъл на 2.10.2000 г., съответно към датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело на 16.11.2018 г. /подадена в Административен съд-
София- град и препратена на СРС- чл.358, ал.3 КТ/ е изтекъл. Тази констатация
обосновава извод за неоснователност на предявените от Я.Б. конститутивни искове
по
чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ, поради изтичане на приложимия
специален давностен срок, и за тяхното отхвърляне.
Ирелевантен
за приемане на горните изводи е поддържаният във въззивната жалба на ищеца
довод, че отказът му от иска за отмяна на уволнението през 2000 г., довел до
прекратяване на горепосоченото съдебно производство, „не бил направен въз
основа на информиран избор, а в следствие осъществена измама от зам.- министър
на МОН, който поел задължение Б. да бъде възстановен на посочената длъжност“.
Няма данни прекратителното определение по гр.д.№ 1951/ 2001 г. на СРС да е било
атакувано от ищеца и да е било отменено, нито пък са налице други наведени в
процеса от страна на ищеца факти и обстоятелства, обосноваващи извод, че
двумесечният давностен срок по чл.358 ГПК не е започнал да тече или течението
му е било прекъснато. Прекратяването на делото заличава последиците на
прекъсването и спирането на давностния срок, което налага извод, че считано от
2.08.2000 г. до 16.11.2018 г. приложимият 2- месечен давностен срок е изтекъл. Следва
да се отбележи наред с това, че незнанието на закона, на което въззивникът се
позовава /с твърдение, че не бил направил информиран избор/, не представлява
факт с правно или доказателствено значение, поради което и не може да обоснове
освобождаването му от неблагоприятните последици на пропуснатия давностен срок.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността
на предявените искове обжалваното първо-инстанционно решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Искане
за разноски от въззиваемата страна, имаща право на разноски по чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК, не е заявено, поради което и такива с настоящото въззивно
решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 17.05.2019
г., постановено по гр.д.№ 78033/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО,
63 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.