РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 12.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6223 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4634/08.01.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8660 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 145-ти състав,
първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът К.Н.Ц. дължи на
ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42224/2018 г. на СРС, III ГО, 145-ти състав, а именно: за
сумата от 299,83 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия
за периода от м. 06.2015 г. до м. 04.2017 г. и сумата от 41,17 лева,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2015
г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК (27.06.2018 г.) до окончателното ѝ
изплащане. С постановеното решение са отхвърлени исковете за разликата над
уважения размер от 299,83 лева до пълния предявен размер от 494,73 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.
05.2014 г. до м. 05.2015 г., за разликата над уважения размер от 47,17 лева до
пълния предявен размер от 62,58 лева, представляваща такси за услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г., както и исковете с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 93,40 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., както и за сумата от 14,68 лева,
обезщетение за забава върху таксата за услугата дялово разпределение за периода
от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г. С решението СРС е осъдил ответникът да заплати
на ищеца сумата от 38,44 лева, разноски в заповедното производство, и сумата от
345,92 лева, разноски в исковото производство.
Подадена е въззивна жалба с вх. №
5037037/28.02.2020 г. от ответника в първоинстанционното производство – К.Н.Ц.,
срещу решението на СРС в частта, с което са уважени предявените кумулативно съединените
искове на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ
за признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 299,83
лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.
06.2015 г. до м. 04.2017 г. и сумата от 41,17 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. – м. 04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тях от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК
(27.06.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане. В депозираната въззивна
жалба се оспорва решението на СРС като неправилно и необосновано. Поддържа се,
че исковете на ищеца не са доказани по основание и размер. Посочва се, че между
страните по спора не е налице облигационна връзка. Оспорват се изводите на
назначената по делото съдебно –техническа експертиза, като се изтъква, че липсват
документи за определяне на пълния отопляем обем на имота и общите части, върху
които вещото лице да стъпи при обосновката на заключението си. Оспорва се
обстоятелството за сключен договор за доставка на топлинна енергия или за
извършване на услугата дялово разпределение с етажните собственици на
процесната сграда, като се поддържа, че не става ясно представеният по делото
списък на етажните собственици да е относим към решението на етажната
собственост с протокол от 25.07.2002 г. Посочва се, че в процесния имот не се
живее и не се потребява топлинна енергия, че не следва да се начислява топлинна
енергия, отдадена от минаващите през имота тръби, веднъж като енергия, отдадена
от тръбите, минаващи в банята, и втори път като енергия, отдадена от сградната
инсталация. Сочи се, че съдът е допуснал поредица от процесуални нарушения – с
оглед на това, че СРС е отхвърлил искането по чл. 193 от ГПК, с което били
нарушени правата на въззиника – ответник и принципите на процеса, че исковата
молба на ищеца не е била върната въпреки дадените указания на ищеца за
уточняване как е формирана претендиранта сума за дялово разпределение за
периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., какъв е размерът на начислената за
всеки месец/период сума, кога е настъпила твърдяната изискуемост, че не са били
допуснати поисканите от страната доказателства и назначаването на експертиза.
Моли се за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и се търсят разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В
молба до съда от 12.10.2020 г. се моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване
на решението на СРС и за присъждане на разноски за възнаграждение за един
юрисконсулт.
В двуседмичния срок не е постъпило
становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. № 3051569/27.06.2018
г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Н.Ц. за процесните суми. На 16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 42224
по описа за 2018 г. на СРС, III
ГО,
145-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
посочените в заявлението суми. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена
искова молба за процесните вземания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника К.Н.Ц. за
признаване за установено, че същият дължи сумата от 494,73 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м
04.2017 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г., Обща фактура №
**********/31.07.2016 г., Обща фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от
93,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., сумата в размер на 62,58 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2017 г., и сумата в размер на 14,68 лева, представляваща
лихва върху тази главница за периода на 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., заедно
със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК
(27.06.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане, за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. ******, апартамент на втори
надпартерен етаж, аб. № 031101. Твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия. Посочва се, че съгласно чл. 150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и
спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди
в гр. София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани
във вестник „Дневник” от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа” и вестник „19 минути” в сила от 12.03.2014 г. Релевирани са
съображения, че в общите условия са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в общите условия от 2008 г. това е в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а по общите условия от 2014 г.
това е в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
оспорил исковете по основание и размер и е направил възражение за погасяване по
давност на част от претендираните суми.
От представените по делото копия на
молба за вписване на възбрана, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17,
том 226, дело № 44439/1997 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане № 171, том I,
дело № 61/1993 г. и договор за цесия № 1 от 27.10.2006 г. се установява, че
въззивникът – ответник е придобил правото на собственост върху процесния имот
през 1997 г. по силата на дарение.
С договор от 01.11.2007 г. ищецът
възлага на „Т.С.” ЕООД, което от своя страна приема, извършването на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от
протокол от общо събрание на етажните собственици от 25.03.2002 г. е видно, че общото
събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ул. ******, е
взело решение за сключване на договор с „Т.С.” ЕООД за извършване на топлинно
счетоводство (дялово разпределение). На 13.08.2002 г. е бил сключен такъв
договор между етажната собственост на сградата на адрес: гр. София, ул. ******, и „Т.С.” ООД.
По делото са представени и съобщения към
цитираните в исковата молба общи фактури, корекции на индивидуалните справки за
отопление и топла вода за процесния абонатен номер за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г., копия от главните отчети за процесния абонатен номер за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
общите условия на ищеца от 2014 г. и констативни протоколи на основание чл. 593
от ГПК, удостоверяващи действия по публикуване на интернет страницата на ищеца
на данни за дължими суми, касаещи процесните периоди.
Съдът кредитира изготвените по делото
заключения от назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза
като подробни и логично аргументирани. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се потвърждава, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда
и претендираните суми за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба. Според изводите на вещото лице начислената
топлинна енергия е тази, отдадена от сградната инсталация и щранг-лирата,
намираща се в банята на процесния имот и което отоплително тяло не може да бъде
спряно по преценка на потребителя. Видно от съдържанието на експертното
заключение при изготвяне на заключението си вещото лице е ползвало данните от „акт
за разпределение на кубатурата” от 30.11.1971 г., подписано от председателя на
домсъвета. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
не са налице данни за извършени плащания от ответника за процесния имот, незаплатените
суми за топлинна енергия възлизат в размер от 494,73 лева, а за услугата дялово
разпределение – 62,58 лева, законната лихва върху главницата за топлинна
енергия и главницата за дялово разпределение са съответно в размер на 93,07
лева и 14,68 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
При така предявените искове в
тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, поради което и
за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, следва да
докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на процесните вземания.
Отношенията между доставчиците и
клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ.
Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба
на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
От доказателствата по делото се
установява, че в исковия период сградата, в която се намира процесният
апартамент, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия. Също така се установява, че
ответникът е собственик на процесния апартамент и като такъв има качеството на
клиент (потребител) на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Следователно между страните е налице облигационно договорно правоотношение,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия.
Притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и
установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в публично
известните Общи условия за продажба от 2014 г. и 2016 г. В този смисъл
неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба за липса на
облигационна връзка между страните по спора. Несъстоятелно е оплакването на
въззивника – ответник, че същият не е носител на качеството клиент на топлинна
енергия. Видно от приложеното по делото копие на нотариален акт същият е придобил
чрез дарение процесния имот от Ц.С.К.и Н.Ц.К.. От приложените по делото копия
на корекции на индивидуалните справки за отопление и топла вода за процесния
абонатен номер за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и на главните
отчети за процесния абонатен номер за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. става ясно, че като титуляр на партидата за
процесния абонатен номер се води Ц. С. К., което обаче не внася съмнение в установеното
право на собственост в патримониума на въззивника – ответник, а само сочи, че
последният не е изпълнил задължението си според общите условия на ищцовото
дружество да подаде заявление за промяна на партидата след изменение в правото
на собственост над топлоснабдения имот. Противно на възраженията в жалбата във
връзка със сключените договори за доставка на топлинна енергия и за извършване
на услугата дялово разпределение, от представените по делото писмени
доказателства и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че имотът е топлоснабден. Съдът не се съгласява с оплакването, че
списъкът на етажните собственици, намиращ се на л. 25 от делото, не следва да
се кредитира като приложение към протокола от общото събрание на етажните
собственици от 25.03.2002 г., доколкото върху същия е обозначено, че е
приложение и е налице съвпадение между имената и ЕГН-тата на упълномощените по
т. 2 от протокола лица и две от лицата в списъка.
Както беше посочено, от кредитираното заключение
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период незаплатените суми възлизат в размер от 494,73 лева за
топлинна енергия, а за услугата дялово разпределение – 62,58 лева, законната
лихва върху главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение
са съответно в размер на 93,07 лева и 14,68 лева. В този смисъл, въззивният съд
отбелязва, че несъстоятелно се явява възражението на въззивника – ответник, че не
следва да се начислява топлинна енергия, отдадена от минаващите през имота
тръби веднъж като енергия, отдадена от минаващите в банята тръби, и втори път
като топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Според заключението от
съдебно-техническата експертиза в процесния случай се претендира топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и щранг-лирата, намираща се в банята
на процесния имот и което отоплително тяло не може да бъде спряно по преценка
на потребителя. Следователно става въпрос за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от уред, намиращ се в топлоснабдителния имот, а не за
начисляване два пъти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143,
ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и
други.
С оглед изложеното, СРС правилно е обсъдил
възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност. В тази
връзка правилно е отчетено, че съобразно Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012
г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в”
от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, и оттам - че претендираните вземания са
изцяло погасени по давност.
В общата фактура от 31.07.2015 г. са
включени вземания за цена на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. За този отоплителен сезон и за задължението
от м. 05.2015 г. са действали общите условия за продажба на топлинна енергия на
ищцовото дружество от 2014 г., влезли в сила на 12.03.2014 г. и съгласно
които купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на
десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение,
заплащат топлинната енергия по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се
определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т.е. за месечната дължима сума) и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (т.
е. за тези по общата фактура), но не и върху прогнозно начислените суми.
Вземанията за периода м. 05.2014 г.
– м. 05.2015 г. са погасени по давност, тъй като от датата
на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението –
27.06.2018 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от общите условия и
на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, в която се отразява и стойността
на услугата дялово разпределение (чл. 36, ал. 2 от общите условия по отношение
на заплащането на услугата дялово разпределение), представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
(поканата си) за изпълнение. От това следва, че изпълнението на задълженията
зависи от волята на кредитора. Тъй като поканата за изпълнение може да се
отправи от възникването на правото, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията. Предвид това,
въззивният съд счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни)
възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна
енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение.
При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми, правилно
първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главници за топлинна енергия
и дялово разпределение от м.05.2014 г. до м. 05.2015 г. са погасени по давност,
тъй като от датата на настъпване на изискуемост и на последното месечно
задължение (за м. 05.2015 г.) на 01.06.2015 г. до датата на подаване на
заявлението е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Правилно
съдът е стигнал до извода, че задълженията за остатъка от исковия период – от
м.06.2015 г. до м. 04.2017 г., се дължат.
Въззивният съд се съгласява с изводите на
СРС досежно периода и сумите за задълженията за дялово разпределение, както и
за периода за задълженията за топлинна енергия, за които е настъпила давността, но не и за размера на претендираните
суми за топлинна енергия, погасени по давност. В тази връзка СРС се е позовал
на изводите от съдебно – счетоводната експертиза, като е приел за погасена по
давност сумата в размер на 194,90 лева, а оттам- че дължимата сума за топлинна
енергия е в размер на 299,83 лева. Видно от изложеното в табличен вид на стр. 3
от заключението погасените по давност задължения за топлинна енергия за периода
от м. 05.2014 до м. 05.2015 г. възлизат в размер на 194,60 лева, а дължимата
сума за остатъка от исковия период е в размер на 300,13 лева. Предвид
обстоятелството, че в настоящия случай предмет на въззивен контрол е решението
на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове, а не
цялото съдебно решение, и с оглед правилото за неутежняване положението на
жалбоподателя, закрепено в чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК, решението на СРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Несъстоятелни са доводите във въззивната
жалба за допуснати процесуални нарушения. Обстоятелството, че СРС не е върнал
исковата молба, макар да е посочил, че това са последствията при неизпълнение
на дадените с определението от 24.10.2019 г. указания, не съставлява извършено
процесуално нарушение. Съдът може по всяко време да ревизира определението си в
частта с дадените указания, преразглеждайки въпроса за яснотата на исковата
претенция с оглед ангажираните по делото доказателства. Що се отнася до
останалите изтъкнати като нарушения действия на съда, касаещи откази да бъдат
събрани поисканите от страната доказателства и отказ на откриване на процедура
по чл. 193 от ГПК, въззивният съд счита, че не е налице допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Отклонените от първоинстанционния съд искания на
страната досежно събиране на доказателства са били или несвоевременно
направени, или съдът ги е отхвърлил основателно и законосъобразно по изложените
от него сображения.
При този изход на делото на въззиваемата
страна се полагат разноски, като същата е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на фактическата и правната сложност на
делото, процесуалната активност на въззиваемата страна и обстоятелството, че
същата е депозирала само бланкетна молба за оставяне без уважение на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение, без да изложи съображения
по същество, въззивният съд счита, че разноски в нейна полза не се дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4634 от 08.01.2020
г., постановено по гр.д. № 8660 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 145 - ти състав, в обжалваната част.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД, конституирано на страната на „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.