РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300501796 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. Р. И., ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат С.Н., против Решение № 261696/11.06.2021 г.,
постановено по г. д. № 15279/ 2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ОП "***" гр. Пловдив,
БУЛСТАТ 0004715040604, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с
който се претендира ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 50
000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от ищеца
при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г. и призната за такава с
Разпореждане № *** г. на НОИ, ТП- Пловдив, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на вредоносното събитие (20.11.2019г.)
до окончателното погашение на сумата, като жалбоподателят е осъден да
заплати на ОП "***"- гр. Пловдив на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 100 лева, разноски в първоинстанционното производство.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че
неоснователно е прието жалбоподателят да е проявил груба небрежност по
време на изпълнение на трудовите си задължения на 20.11.2019 г. и с това си
поведение да е допринесъл за настъпване на процесната трудова злополука.
Поддържа се в тази връзка, че от комисията по разследване на злополуката не
1
е установено да има нарушаване на инструкциите и правилата за безопасност,
включително при изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
жалбоподателя по сключена от работодателя задължителна застраховка
„Трудова злополука“, застрахователят не е приел наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Съдържат се оплаквания за неправилно приложение на критерия за
справедливост, довело до неправилно определяне на размера на дължимото
обезщетение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това
уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Общинско
предприятие "***" - Пловдив, чрез юрисконсулт Т. У., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на атакуваното решение и се моли то да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
200, ал. 1 от КТ, предявен от Л. Р. И. срещу Общинско предприятие "***"-гр.
Пловдив за заплащане на сумата в размер на 50 000,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от претърпени от ищеца телесни увреждания при трудова злополука,
настъпила на 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
С постъпил в срока по чл. 131 от ГПК отговор въззиваемата страна не
оспорва наличието на трудовата злополука от 20.11.2019 г. Оспорва
претенцията по размер, предявява възражение за съпричиняване на вредите
поради проявена груба небрежност от страна на работника, прави искане за
намаляване на евентуално определен размер на обезщетение със сумата от
26 460,00 лева, получено от работника застрахователно обезщетение,
изплатено от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД по сключената от работодателя
застраховка „Трудова злополука“ съгласно застрахователна полица от
31.01.2019 г.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел от една
страна за установено увреждането на жалбоподателя в пряка причинно-
следствена връзка със злополука, настъпила при изпълнение на трудовите му
задължения във въззиваемото дружество, призната за трудова по надлежен
ред с административен акт, издаден от НОИ. В тази връзка съобразно
характера и степента на увреждането, невъзможността за пълно
възстановяване на пострадалия, неговата възраст, претърпените психически
травми и физически дискомфорт е определил, че претендираният размер на
2
обезщетението за неимуществени вреди от 50 000, 00 лева се явява обоснован
в пълен размер. Поради проявена груба небрежност от страна на
жалбоподателя, който като пренебрегнал всички изисквания за безопасност
на труда и поради неизяснена по делото причина се пресегнал във
вътрешността на сметовоза, сам допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, първостепенният съд е намалил с 50% размера на обезщетението.
До отхвърлянето и на така намаленият размер от обезщетение от 25 000, 00
лв. се е достигнало, доколкото за безспорно между страните е прието, че на
жалбоподателя е заплатена сумата от 26 460,00 лв. по силата на
застрахователна полица от 31.05.2019 г., сключена между ОП "***" – гр.
Пловдив и „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, като работодателят е направил
изрично искане тази сума да бъде приспадната от приетото за дължимо
обезщетение, а същият е достатъчен да покрие напълно уважения размер на
исковата претенция.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, поради което и по
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1
от КТ следва да се установи наличие на трудово правоотношение по време на
съществуването на което, е претърпяна трудова злополука и настъпили вреди
за ищеца, които са последица от злополуката. Отговорността на работодателя
е обективна.
Не се спори относно приетите за установени от първостепенния съд
факти, че към датата на настъпване на процесната злополука между страните
е съществувало трудово правоотношение, съгласно Трудов договор №
279/26.09.2019 г. (л. 38 от делото на РС), като жалбоподателят е заемал
длъжността „***“ при въззиваемото дружество. На 20.11.2019 г.,
жалбоподателят е преминал ежедневен инструктаж, като в рамките на същия
ден, при изпълнение на работата по сметосъбиране, лявата му ръка е
затисната от пресоващия механизъм на сметовоз.
С изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК също така е обявено
за безспорно между страните обстоятелството, че на жалбоподателя е
изплатена сума в размер на 26 460, 00 лв. по силата на застрахователна
полица от 31.01.2019 г., сключена между ОП "***" – гр. Пловдив и „ДЗИ
Общо застраховане“ЕАД.
Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО по
надлежен ред, с влязъл в сила административен акт - Разпореждане № 5104-
3
15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП – Пловдив, в което са посочени и
обстоятелствата, при които същата е настъпила, а именно: „на бул. *** на
20.11.2019 г. около 08.10 часа, като жалбоподателят, в качеството си на
събирач, е събирал чували с листа. След изхвърляне на чувалите в коша, се
качил на степенката и се хванал с лявата ръка за пресата. Неволно закачил
ръчката, с която се задейства пресата, тя тръгнала и му затиснала лявата
ръка.“
От събраната по делото медицинска документация и от заключението
на вещото лице д-р Д. М., което настоящата инстанция кредитира като
обективно, компетентно изготвено и пълно, се установява по безспорен
начин, че травматичните увреждания, които е получил жалбоподателят
вследствие на настъпилата трудова злополука са: открита рана на лява китка и
длан, премазване на същите, фрактура на лъчевата кост на лява ръка на две
места, открита фрактура на 4-та и 5-та дланни кости, прекъсване на лакътния
нерв и артерия в същата област и прекъсване на сгъвните сухожилия на 4-ти и
5-ти пръст. Вещото лице е категорично, че в резултат напълно са загубени
двигателни и хватателни функции на 4-ти и 5-ти пръсти на лява ръка, като
пети пръст е деформиран и изкривен навън. Възможно е чрез пластични
операции в някаква степен да се подобри свиването на 4-ти и 5-ти пръст,
както и изправяне на 5-та дланна кост, но увредата на лакътния нерв и
последствията от това е необратима. Функциите на останалите пръсти на
лявата ръка не са засегнати, като в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че не се касае за осакатяване, доколкото не е загубена хватателната
способност на ръката, а само е намалена силата на захват. Костта е зараснала
накриво, защото възпалението е навлязло в нея, както и се е получил дефект
на костта от смачкването, но самата лява ръка може да бъде свободно
движена, включително и в китката.
В заключението също така е посочено, че възстановяването на
жалбоподателя е протекло за период над шест месеца, като за това време той
е хоспитализиран общо три пъти за извършване на различни интервенции: 1/
за открито наместване с метална остеосинтеза на лявата лъчева кост с плака и
винтове и на 4-та и 5-та дланни кости с Киршнерови игли, шев на сгъвни
сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст и шев на лакътния нерв; 2/ за евакуация на
гнойна колекция и 3/ за отстраняване на метални тела и ревизия на налична
фистула (гноетечение). Приложена е антибиотична и болкоуспокояваща
терапия, като в съдебно заседание е уточнено, че възпалението на раната не е
в резултат на неправилно лечение или бездействието на пострадалия, а
следствие от замърсяването на раната от машината.
С Експертни решения №3125/15.07.2021 г. и № 3335/19.08.2020 г. на III-
ти състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД, на жалбоподателя е
определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година,
като със Заповед № *** г. трудовото правоотношение на жалбоподателя с
работодателя ОП "***" гр. Пловдив е прекратено, поради невъзможност на
работника да изпълнявана възложената му работа, предвид Експертно
решение №3125/15.07.2021 г., указващо, че работата, която жалбоподателят
изпълнява не е подходяща за здравословното му състояние.
4
От своя страна показанията на двамата разпитани свидетели, които
настоящата инстанция кредитира като логични и последователни, основани
на непосредствените им възприятия, кореспондират изцяло на останалите,
посочени по – горе доказателствени материали. Същите, са ценени съгласно
чл. 172 от ГПК, като се взе предвид възможната им заинтересованост,
доколкото свидетелят Й. е във фактическо съжителство с жалбоподателя, а
свидетелят М. е служител във въззиваемото дружество. Свидетелката Й.
установява, че жалбоподателят е увредил ръката си в резултат от
злополуката, търпял е болки, приемал е лекарства, не е можел да се обслужва
сам, бил е стресиран и притеснен от това, че не може да работи. Показанията
на свидетеля М. потвърждават увреждането на жалбоподателя да е настъпило
при процесния инцидент, признат за трудова злополука. Последната
установява и извършването на ежедневен инструктаж за безопасност при
работата, на който в деня на злополуката е присъствал и жалбоподателя и
уточнява, че няма как пресата да хване ръката на работника ако тя е извън
сметовоза и че той трябва да бръкне вътре, при самия механизъм, за да се
нарани.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съставът по чл.
200, ал. 1 от КТ е изпълнен.
Безспорно са установени наличието на трудово правоотношение между
страните и настъпила при неговото съществуване трудова злополука,
призната за такава с административен акт. Последният е обвързващ за съда,
относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти (в този смисъл е
Решение № 374/23.07.2014г. по г.д.№ 3766/2013г., IV-то г.о. на ВКС и
цитираната в него съдебна практика). Няма въведени твърдения
Разпореждане № 5104-15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП – Пловдив да е било
обжалвано, поради което и следва същото да се приеме за влязло в законна
сила. Увреждането в причинна връзка с трудовата злополука на свой ред е
установено по категоричен начин от събраните в хода на производството
медицинска документация, заключение по приетата съдебномедицинска
експертиза и еднопосочните в тази им част свидетелски показания. Поради
това е налице основание в полза на жалбоподателя да бъде присъдено
обезщетение за претърпените от него в резултат от трудовата злополука
неимуществени вреди.
Спорът между страните е концентриран върху това какъв е
справедливият размер на търсеното обезщетение и налице ли е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице при проявена груба
небрежност.
Относно размера на обезщетението за причинените неимуществени
вреди във въззивната жалба липсват конкретни съображения. Съдържа се
общо оплакване за неправилно приложение на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е
5
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът и степента на увреждането, начинът на
извършването му, продължителността на оздравителния процес и особености
при неговото протичане, възможността за пълно възстановяване, възрастта на
пострадалия, съпътсващите неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, като се отчита и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
С оглед характера и степента на увреждане при жалбоподателя –
няколко травматични увреждания на лявата ръка, продължилият повече от
половин година възстановителен период, съпроводен с три отделни
медицински интервенции, всяка с болнично пролежаване, продължително
протекъл възпалителен процес в наранените участъци, невъзможност за
пълно възстановяване на функциите на 4-ти и 5-ти пръст, деформация на 5-ти
пръст с изкривяване навън, необратимо увреден лакътен нерв, невъзможност
да се обслужва сам в рамките на възстановителния период, търпените
физически болки и психическите страдания, включително от
продължителната неработоспособност, оставането без работа и ограничената
перспектива за наемане на работа, с оглед дадените от ТЕЛК предписания,
които се отразяват негативно и на личностната себеоценка, активната му
трудоспособна възраст от 35 години към момента на злополуката, настоящата
инстанция намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
70 000, 00 лева.
Относно възражението по реда на чл. 201, ал. 2 КТ във въззивната
жалба се съдържат оплаквания за неговата неоснователност, основани на
конкретния механизъм на трудовата злополука.
В тази връзка относно механизма на самия инцидент съдът е обвързан
от констатациите в Разпореждане № ***9 г. на НОИ, ТП – Пловдив. Както бе
посочено по – горе същото е официален удостоверителен документ за
установените в него факти. Съгласно отразеното в него жалбоподателят, след
като хвърля чували с листа в коша, се качва на степенката и се хваща с лявата
ръка за пресата на сметовоза, при това неволно задейства пресата, тя тръгва и
му затиска лявата ръка.
Съдебната практика приема, че „грубата небрежност“ по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на
основни технологични правила и правила на безопасност, т. е. тя се изразява в
неполагането на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния,
зает със съответната дейност при подобни условия, при проявена от
работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
С предприемане на така установеното поведение, работникът е
пренебрегнал основно правило за безопасност, като въпреки проведения от
работодателя на 27.09.2019 г. първоначален (л. 42 и л.43 от делото на РС) и
на 20.11.2019 г. ежедневен инструктаж за безопасност по време на работа
6
(подпис на позиция 980 от Книга за инструктаж, л. 64 от делото на РС), е
поставил ръката си в зоната на действие на пресоващия механизъм на
сметовоза. Тук съдът отчита, че жалбоподателя има трудов стаж на
длъжността „***“ общо над девет месеца, присъствал е на ежедневен
инструктаж за безопасност, проведен и в деня на злополуката. При това
положение следва да е добре запознат с правилата за безопасност при
ежедневната работа с механизмите на сметовоза, част от които са „забранява
се облягането, стъпването, прескачането, сядането, возенето върху
повдигателните уредби и пресите на сметовозите“ и „да не поставят ръцете си
в опасните зони на повдигателните устройства и веригите, да се пазят от
движещи се части. Да не се почистват повдигателните устройства, когато са в
движение“ (посочени в т. 7 и т. 8 от Инструкция, представената на л. 79 от
делото на РС ). Ето защо, като е поставил ръка в обсега на действие на
пресоващия механизъм, работникът е проявил липса на елементарно старание
и внимание към собственото си здраве – от една страна по делото не е
установена каквато и да било причина за това му поведение, а от друга съдът
не намира житейски обоснована, разумна и логична причина, поради която в
конкретния случай може да се приеме, че това му поведение няма да създаде
реална опасност от нараняване. Налице е следователно проявена
самонадеяност от страна на работника към съществуващата опасност от
настъпване на вредоносните последици. Последици, настъпили основно
поради причина, че ръката на жалбоподателя е била вътре, при самия
пресоващ механизъм, като в тази връзка съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля М., която изяснява, че няма как пресата да хване ръката на
жалбоподателя, ако тя е била извън сметовоза. Този извод се налага и при
съобразяване на съответните логични и опитни правила.
Няма спор, че жалбоподателят неволно е задействал пресоващия
механизъч на сметовоза, каквото е и твърдението във въззивната жалба.
Липсата на умисъл в поведението му обаче не е в противоречие, а в пълно
съответствие с квалифицирането му като проява на груба небрежност.
Грубата небрежност е налице, когато не е положена никаква грижа за
безопасност, защото дори и най - небрежният би положил някаква грижа.
Същественото в случая е, че жалбоподателят е поставил ръката си върху
пресата по време на самия работен процес, докато сметовозът се експлоатира,
като от това обстоятелство е било несъмнено ясно, че в случай, че
механизмът на пресата се задейства, ръката му може да бъде затисната. Това е
релевантно за преценка поведението му като проява на груба небрежност и
като основен фактор, допринесъл за настъпването на злополуката. Изводът не
противоречи по никакъв начин на констатацията в издаденото по реда на чл.
57 от КСО разпореждане, поради което и оплакванията във въззивната жалба
в тази посока са неоснователни.
Неоснователни са и доводите в жалбата за липса на груба небрежност,
доколкото такава не е констатирана в издаденото от НОИ разпореждане,
съответно не е установена от застрахователя, изплатил обезщетение по
сключената от работодателя застраховка „Трудова злополука“ по
застрахователна полица от 31.01.2019 г. Наличието или липсата на
7
констатация в тази насока от посочените трети за процеса лица не обвързва
съда. Последният е свободен в преценката си за нейното наличие, доколкото
това е правен извод, до който следва да достигне сам, след задълбочен анализ
на установените по делото релевантни факти и тяхното отнасяне към
приложимата правна норма.
Доводите за необезопасяване на работните места и условията на труд
след инструктаж, не само са общо заявени, но и са въведени за първи път с
въззивната жалба, поради което и като преклудирани, не подлежат на
разглеждане.
Изложеното, мотивира съда да приеме, че приносът на жалбоподателят
за настъпването на злополуката съответства на 50 % и поради това
дължимото от работодателя на работника обезщетение за неимуществени
вреди от процесната злополука следва да бъде намалено на 35 000,00 лева.
Тук следва да се вземе предвид, че от работодателя своевременно е
заявено искане за приспадане от признатия размер на обезщетение на сумата
от 26 460,00 лева – изплатена на работника от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД
по сключената от работодателя застраховка „Трудова злополука“ съгласно
застрахователна полица от 31.01.2019 г. (прието за безспорно с доклада по чл.
146 от ГПК).
Задължението за приспадане на така изплатеното на работника
застрахователно обезщетение е нормативно предвидено в разпоредбата на чл.
200, ал. 4 от КТ и при липсата на спор, че сумата от 26 460,00 лева е получена
от работника именно по договор за застраховане на работниците при
работодателя, искането му, като основателно, следва да бъде уважено. С
посочения договор за застраховка работодателят обезпечава своята
имуществена отговорност (защото съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ той винаги
отговаря имуществено), но дължи обезщетение на претърпени от работника
както имуществени, така и неимуществени вреди. Ето защо тази сума може, а
при изрично заявеното от работодателя искане, следва да бъде приспадната от
размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано в
настоящото производство (в сочения смисъл са както цитираната от
първостепенния съд практика в тази посока, така и решение № 149/13.01.2021
г. по г.д.№ 4301/2019 г. по описа на ВКС, III-то г.о.).
Ето защо дължимото от работодателя обезщетение в размер на 35 000,
00 лева, следва да бъде намалено с размера на изплатеното на жалбоподателя
обезщетение от 26 460,00 лева, по сключената от работодателя застраховка
„Трудова злополука“ съгласно застрахователна полица от 31.01.2019 г. Така
исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се
явява основателна за сумата от 8 540,00 лева, която следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 20.11.2019 г. до
окончателното плащане.
По изложените съображения въззивната жалба се явява отчасти
основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за сумата от 8 540,00
лева, вместо това предявеният иск уважен в посочения размер, като сумата се
8
присъди ведно със законната лихва за забава от датата на злополуката до
окончателното изплащане. В останалата част решението следва да се
потвърди.
Като законна последица от изменението на решение, присъдените в
първата инстанция разноски следва да бъдат ревизирани, както и да се
присъдят такива на всяка от страните за въззивното производство и в полза на
бюджета на съдебната власт.
Жалбоподателят претендира разноски от 3 000,00 лева, адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, платено в брой по
Договор за правна защита и съдействие на л. 25 от делото на РС, както и
800,00 лева, платени в брой по Договор за правна защита и съдействие на л. 6
от делото на ОС. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената
част от претенцията, от тях следва да му бъдат присъдени 512,00 лева в
производството по г.д.№ 15279/2020 г. на РС Пловдив, както и 136,64 лева в
производството по в.г.д.№ 1796/2021 г. на ОС Пловдив.
Решението, в частта за присъдените на ОП "***" – гр. Пловдив разноски
в първоинстанционното производство, следва да бъде отменено над размера
от 82,92 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията. За въззивната
инстанция му се дължат разноски за юрисконсулстско възнаграждение
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото, по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в
размер на по 100,00 лева. От тях на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, по
съразмерност се дължат 82,92 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОП "***" – гр. Пловдив, дължи в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Пловдив, сумата от
общо 835,40 лева, от които 341,60 лева – държавна такса и 323,00 лева
разноски за съдебномедицинска експертиза в производството пред РС
Пловдив, както и 170,80 лева – държавна такса за производството пред ОС
Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261696/11.06.2021 г., постановено по г. д. №
15279/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XV-ти гр. състав, В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен предявеният от Л. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул.***, против Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“№ 64а, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на
сумата от 8540,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпени телесни
увреждания от ищеца при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г. и
призната за такава с Разпореждане № 5104-15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП-
Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
вредоносното събитие (20.11.2019г.) до окончателното погашение на сумата,
9
както и в ЧАСТТА, с която Л. Р. И. е осъдена да заплати на Общинско
предприятие "***" – гр. Пловдив, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторени
разноски над размера от 82,92 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“№ 64а да заплати на Л. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.***,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 8540,00 лева (осем хиляди
петстотин и четиридесет лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпени телесни
увреждания при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г. и призната за
такава с Разпореждане № 5104-15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП- Пловдив,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането -
20.11.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261696/11.06.2021 г., постановено по г. д.
№ 15279/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XV-ти гр. състав В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Л. Р. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул.***, против Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив,
БУЛСТАТ 0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Даме Груев“№ 64а, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за
заплащане на сумата над 8540,00 лева до пълния претендиран размер от
50 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на претърпени телесни увреждания от
ищеца при трудова злополука, настъпила на 20.11.2019 г. и призната за такава
с Разпореждане № 5104-15-365/ 17.12.2019 г. на НОИ, ТП- Пловдив, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на вредоносното
събитие (20.11.2019г.) до окончателното погашение на сумата, както и В
ЧАСТТА МУ, с която Л. Р. И. е осъден да заплати на Общинско предприятие
"***" – гр. Пловдив сумата от 82,92 лева (осемдесет и два лева и деветдесет и
две стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторени разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“№ 64а, да заплати на Л. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, 512,00 лева (петстотин и дванадесет лева) -
разноски за адвокатско възнаграждение по г.д.№ 15279/2020 г. на РС
Пловдив, както и 136,64 лева (сто тридесет и шест лева и шестдесет и четири
стотинки) - разноски за адвокатско възнаграждение по в.г.д.№ 1796/2021 г. на
ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив, БУЛСТАТ
0004715040604, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“№ 64а, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 835,40
лева (осемстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки),
представляваща дължими държавни такси и разноски за
първоинстанционното и въззивно производство по делото.
10
ОСЪЖДА Л. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.***, да заплати
на Общинско предприятие "***" – гр. Пловдив, БУЛСТАТ 0004715040604,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“№ 64а, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, 82,92 лева (осемдесет и два лева и
деветдесет и две стотинки) – разноски за юрисконсултско възнаграждение по
в.г.д.№ 1796/2021 г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11