№ 113
гр. Стара Загора, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500026 по описа за 2022 година
Производство по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по постъпило Възражение вх. № 6611/ 03.12.2021г.
от Н.И.Н., чрез пълномощника му адвокат А.М., АК Стара Загора, против
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 711
/11.04.2011г., издадена по ЧГД № 906/2011г. по описа на PC-Казанлък.
Твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, като и, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
Сочи, че в този период е бил в Старозагорския затвор изтърпявайки присъда
лишаване от свобода. Прилага удостоверение, издадено от МП Затвора-Стара
Загора, от което е видно, че същия е изтърпял присъда по НОХД
№718/07;438/08 РС-Казанлък в размер на 5 години лишаване от свобода,
както следва: постъпил в затвора на 03.01.2011г. с предварителен арест от
27.04.2010г. и е освободен на 18.12.2013г.
С определение от 13.06.2011г. съдът е приел, че адресната регистрация
на длъжника / получена като информация от служба ГРАО/, съвпада с тази в
заявлението и е приел, че му е връчена заповедта надлежно, като
впоследствие е издаден изпълнителен листо, въз основа на който е образувано
изпълнително дело.
Иска се приемане на възражението от окръжния съд, спиране
изпълнението на заповедта и да бъде върнато делото на първоинстанционния
съд за продължаване на действията по него.
„Е.Б.Е.“ АД са депозирали писмен отговор по възражението. Считат
същото за неоснователно и недоказано. Твърдят, че било подадено пред
некомпетентен съд, както и че не са налице нито една от предпоставките на
чл.423 ал.1 ГПК.Също така било недопустимо, тъй като бил преклудиран
срока, в който може да бъде подаден. Молят да бъде оставено без уважение
1
подаденото възражение и да им бъдат присъдени направените разноски в
настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв.
Старозагорският окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намира следното:
Депозираното възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК изхожда от
надлежна страна, адресат на издадена ЗИ по чл. 410 ГПК.
По отношение на това дали е подадено в срока по чл.423 ал.1 от ГПК,
който е едномесечен съдът намира, че следва да приеме, че е в срок, тъй като
страната твърди, че е узнала за издадената заповед на 29.11.2021г. от
полученото съобщение от ЧСИ Д.Ц., която е изпратила същото на
26.11.2021г. видно от приложения отрязък. Срока за подаване на
възражението е едномесечен. Възражението е постъпило в съда на
03.12.2021г. – следователно е в преклузивния по чл. 423, ал. 1 ГПК
едномесечен срок, поради което се явява процесуално допустимо.
За установяване наличието на предвиденото по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
правно основание за приемане на възражението от въззивния съд-
ненадлежно връчване- молителят чрез проц. си представител адв. А.М. е
посочил обстоятелства, че в този период бил в Старозагорския затвор
изтърпявайки присъда лишаване от свобода. Излага подробни съображения и
прилага доказателства за това.
По същество въззивният съд намира следното:
По заявление, подадено от „Е.Б.Е.“ АД е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 711 /11.04.2011г.,
издадена по ЧГД № 906/2011г. по описа на PC-Казанлък. На длъжника е било
изпратено съобщение и препис от заповедта, като видно от определение от
13.06.2011г., постановено по гр.д.№ 906/2011г. по описа на КРС същите са
били върнати невръчени, тъй като лицето не било намерено на посочения
адрес и не се е явило в срока, посочен в уведомлението. Съдът е констатирал
от представената справка за адресната регистрация на длъжника, че
постоянният адрес на лицето съвпада с този, посочен в заявлението. С оглед
на това и на основание чл.47 ал.5 от ГПК съдът е постановил съобщението и
препис от заповедта, адресирани до Н.И.Н. да се приложат към делото и да се
считат връчени.
Видна от удостоверение, издадено от МП Затвора-Стара Загора, което
прилага към възражението си Н.И.Н. същия е изтърпял присъда по НОХД
№718/07;438/08 РС-Казанлък в размер на 5 години лишаване от свобода,
както следва: постъпил в затвора на 03.01.2011г. с предварителен арест от
27.04.2010г. и е освободен на 18.12.2013г.
С оглед на това въззивният съд намира, че съобщение от заповед за
изпълнение на парично задължение № 711 по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 906 по
описа за 2011 год., на Районен съд - Казанлък не е била връчена надлежно на
Н.И.Н..
Взискателя се е снабдил с изпълнителен лист, след като съдебния
2
състав, който е разглеждал заявлението по частно гражданско дело № 906 по
описа за 2011 год., на Районен Съд - Казанлък, е приел, че заповед за
изпълнение на парично задължение № 711 по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 906 по
описа за 2011 год., на Районен съд - Казанлък е влязла в законна сила.
Заповедният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК и е издал
изпълнителен лист. С определение от дата 13.06.2011г., заповедния съд е
приел, че на лицето Н.Н. е изпратено съобщение и препис от заповедта,
същите били върнати невръчени, тъй като лицето не е намерено на
посоченият в заявлението адрес и не се е явило да ги получи в срока посочен
в уведомлението. Съдът се позовава на предоставената от заявителя справка
за адресна регистрация на длъжника, който постоянен адрес съвпадал с този в
заявлението. В конкретния случай безспорно Прокуратурата на Република
България притежава изцяло правомощията по изпълнение на влезли в сила
присъди, в това число определения одобряващи споразумения и същата е
уведомила органите на община Казанлък, в частност служба ГРАО, че лицето
Н.Н. е приведено в затвора в гр. Стара Загора. Този акт на уведомяване е
неизбежен предвид факта, че лишените от свобода в Република България са
лишени от правото да гласуват, като това е единственият начин да бъде
проследен и контролиран този процес. Както съда, така и взискателя, чрез
служба ГРАО са могли да се информират и установят къде се намира лицето.
С определение от 13.06.2011г., съда приема, че адресната регистрация на
длъжника съвпада с тази в заявлението въз основа на представеното от
заявителя удостоверение за адресната регистрация на длъжника.
Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че от данните по
делото се установява, че действително на длъжника не са били връчени
надлежно съобщението и заповедта за изпълнение. Безспорно лицето се е
намирало в Затвора гр.Стара Загора през периода, в който е извършено
връчването на заповедта, а там не са били изпратени същите.
Въз основа на така приетата за установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 423 ГПК дават право на длъжника, който е бил
лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез
подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Въз основа на събраните в това производство доказателства и от
данните по приложеното ч. гр. д. № 906/2011 г. по описа на РС-Казанлък,
релевантни за преценката относно изпълнението на процедурата за
връчването на заповедта за изпълнение, съдебният състав прави извода, че се
установяват твърдените от молителя обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал.
1, т. 1 от ГПК. Фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК за надлежно връчване на
заповедта за изпълнение, е неправилно приложена, тъй като безспорно се
установи, че лицето не се е намирало на посочения от заявителя адрес, тъй
като същия се е намирал в Затвора в гр.Стара Загора, за което следвало да има
данни в служба ГРАО.
По тези съображения съдът намира, че искането за приемане на
възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, основано на твърдения за
3
обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване
на заповедта за изпълнение, е основателно и следва да бъде уважено. На
основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК, едновременно с приемането на
възражението, следва да бъде постановено спиране на изпълнението на
Заповед № 711/11.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА Възражение вх. № 6611/ 03.12.2021г. на Н.И.Н., подадено
чрез пълномощника му адвокат А.М., АК Стара Загора, против Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 711 /11.04.2011г.,
издадена по ЧГД № 906/2011г. по описа на PC-Казанлък, на основание чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на Заповед № 711/11.04.2011 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 906/2011г. по
описа на PC-Казанлък, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Казанлъшкия районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4