№
град София, 23.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 13012 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. № 46034/04.09.2019 г., с което ЧСИ е отказал да
намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по
изпълнително дело № 20198510401593 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 и район
на действие СГС и е отказал да намали таксите, начислени по изпълнителното
производство на основание ТТР към ЗЧСИ, определени с покана за доброволно
изпълнение.(във връзка с последното вж. съобщение до Ч.Е.Б. АД лист 21 от изп.дело).
Жалбоподателят излага, че не дължи адвокатско възнаграждение в посочения
от ЧСИ размер поради прекомерност и злоупотреба с права, както и че не дължи
определените от ЧСИ такси по ТТР към ЗЧСИ. В тази връзка твърди,че не дължи
таксите по т. 3 за извършена справка в НАП ( 6 лв. с ДДС) за задълженията на длъжника и т.5, в размер
на 48 лв. с ДДС за връчване на два броя съобщения за прекратяване на делото. Оспорва
и таксата, начислена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ като твърди, че тя следва да се
определи на базата на сумата по изпълнителния лист, като в същата не влиза
определеното адвокатско възнаграждение за взискателя. Намира, че следва да
заплати такси по Тарифата в размер само на 84 лв.
Взискателят по изпълнителното дело представя
отговор на подадената жалба в законоустановения срок като твърди, че същата е
неоснователна. Представя становище.
В законоустановения срок са
депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че процесуалният представител е извършил действия
както по смисъла на чл. 10, т.1, така и по т.2 от същия член от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно за образуване на
изпълнителното дело е определено
възнаграждение от 200 лв., а за представителство по изпълнителни действия – 30
лв., които суми се твърди да съответстват на установения с Наредбата минимум на
адвокатското възнаграждение. Излага се, че присъденото в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение следва да се взима предвид при определянето на таксата
по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и че длъжникът дължи разноските по т.3 и т.5
от ТТР към ЗЧСИ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди
събраните по делото доказателства намира следното:
Подадената жалба е допустима като подадена срещу
акт, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в законоустановения
срок. В тази връзка съдът приема за допустима жалбата и в частта срещу
постановените такси по ТТР към ЗЧСИ, доколкото от представените по
изпълнителното дело доказателства е видно, че със съобщение изх. №
46034/04.09.2019 г. ЧСИ е уведомил жалбоподателя, че отказва намаляването както
на определените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, така и
изменението на определените такси по ТТР към ЗЧСИ т.е. налице е произнасяне на
ЧСИ по разноските, връчено редовно на 05.09.2019 г.
От
представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело №
20198510401593 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 и район на действие СГС е
образувано въз основа на молба, подадена от „Т.У.“ ЕООД, чрез адвокат С.В.. В
молбата са посочени способи за събиране на вземането. Поискано е и присъждането
адвокатско възнаграждение в размер на 230 лв. съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за образуването на делото.
С
последваща молба от 09.08.2019 г. взискателят, чрез
процесуалния си представител, е оттеглил искането си за извършване на
посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело изпълнителни действия
и е направил искане да се наложи запор на банковите сметки на длъжника.
От
изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че същото е образувано за събиране на вземане
в размер на 300 лв., представляващо присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С
покана за доброволно изпълнение, връчена на 13.08.2019 г. ЧСИ е уведомил
жалбоподателя за размера на задължението му както следва: 300 лв. главница,
236,91 лв. разноски по изпълнителното производство и 136,43 лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
С
молба от 22.08.2019 г. жалбоподателят е поискал от ЧСИ да намали определеното
адвокатско възнаграждение като прекомерно на основание чл. 78, ал.5 ГПК и е
възразил срещу размера на определените такси по ТТР към ЗЧСИ.
С
разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 46034/04.09.2019 г., ЧСИ е
оставил без уважение претенциите на жалбоподателя.
Според чл. 10, т.1 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер
на 200 лв. без ДДС, а съобразно т.2 от същия член (изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от
2016 г.) за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. възнаграждението е в размер
на 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1.
От материалите по изпълнителното
дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за
образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съответно на същия се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС. Установи се и че процесуалният
представител е осъществил представителство по смисъла на чл. 10, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което му се
дължи възнаграждение в размер на 30 лв. без ДДС.
От изложеното е видно, че
адвокатското възнаграждение, което е определено за взискателя по изпълнителното
дело е равно на минимума, установен в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което правилно ЧСИ е отказал неговото
намаляване доколкото то не подлежи на преценка за прекомерност. В тази връзка
съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя за наличие на
злоупотреба с права от страна на взискателя. Видно е от представените пред съда
доказателства, че в рамките на изпълнителното производство се претендира едно
вземане в цялост и не се касае за неправомерно цедиране
и разбиване на същото на множество малки суми с цел добиване на доходи. Взискател по изпълнителното дело е само едно лице, което се
представлява от един процесуален представител.
С оглед посоченото жалбата се
явява неоснователна в частта, касаеща отказа на ЧСИ да намали определеното по
делото адвокатско възнаграждение.
По отношение на определените от
ЧСИ такси по ТТР към ЗЧСИ съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не
е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си
преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Длъжникът не дължи разноски и за предприети изпълнителни
действия, които не са годни да послужат за събирането на вземането като
например изпращането на запорно съобщение до банка, в
която длъжникът няма банкова сметка. ***, реализираните по делото разноски са в
тежест на длъжника. Видно от доказателствата по делото ЧСИ е изпратил както
съобщението за проверка на задлъжнялостта на длъжника до НАП, за което
съобразно т.3 от ТТР към ЗЧСИ се следва такса в размер на 5 лв. без ДДС и 6 лв.
с ДДС, така и съобщения да прекратяване на делото, за което се дължи общо 48
лв. с ДДС по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ. Таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да се
изчислява на базата на сумата по изпълнителния лист, без в нея да се включва
размера на определеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителното производство, доколкото последното има
характера на авансова такса по смисъла
на Забележка 4 от ТТР към ЗЧСИ. Съответно за обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ
се дължи сума в размер на 66 лв. с ДДС и 36 лв. с ДДС по т.26 от ТТР към ЗЧСИ или общо 102 лв. с ДДС,
а не както са определени от ЧСИ в размер на 136,43 лв.
Предвид приетото жалбата се явява
частично основателна, в частта досежно начислените по изпълнителното дело такси
от ТТР към ЗЧСИ, които следва да бъдат намалени общо до размера от 102 лв. с
ДДС.
Не е налице основание за спиране
на изпълнението, доколкото съдът се произнесе по жалбата, а спирането по чл.
438 от ГПК е само до постановяване на съдебен акт по жалбата.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 12,50 лв. заплатена държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. На ответника по жалбата се
следват разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. № 46034/04.09.2019 г., с което ЧСИ е отказал да
намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по
изпълнително дело № 20198510401593 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 и район
на действие СГС.
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в
съобщение с изх. № 46034/04.09.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали
начислените по изпълнително дело 20198510401593 г. по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 и район на действие СГС такси по ТТР към ЗЧСИ за сумата над 102 лв. до
пълния определен с покана за доброволно изпълнение размер от 136,43 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* с правно основание чл. 438 ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.У.“ ЕООД, ЕИК
*******, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, със адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център сумата
от 12,50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на „Т.У.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 200 лв. на основание чл. 78 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.