РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. П., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и
адрес на управление гр. С., район М., бул. “Ц.“ № 111 П, вписано в Търговския регистър с
ЕИК ***, представлявано от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез
пълномощника К. А. Л.-С. – старши юрисконсулт, против Д. О. И., ЕГН: **********, с
адрес гр. П., ул. „В.“ № 19.
Ищецът твърди, че на 11.12.2014 г. между него, действащ в качеството му на
кредитор и ответницата - кредитополучателя Д. О. И., е бил сключен Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит, като по силата на посочения договор кредиторът е
предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 2750 (две хиляди седемстотин
и петдесет) евро за погасяване на задължения по договор за кредитна карта № 41РКО-А-
0539/20.09.2007 г., с краен срок за погасяване на всички дължими суми – 10.12.2024 г., като
е било уговорено и заплащането на годишна лихва в размер на 18 % фиксирана лихва за
срок до 10.12.2016 г., а за остатъчните срок и размер на кредита – годишна лихва в размер
на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от банката за евро,
увеличен с надбавка от 15,03 пункта годишно. Кредитополучателят се задължил да погасява
предоставения кредит на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план –
Приложение № 1 към договора. Страните договорили още, че при забава в плащането
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
просрочената главница. Процесният договор за кредит е сключен при условията на чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и Общите условия на банката за кредити на физически лица са неразделна част
от него, като с подписването на договора за кредит, кредитополучателят е приел
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със
сключването и изпълнението на договора за кредит. Посочва се, че средствата по кредита са
изцяло усвоени еднократно от кредитополучателя на 11.12.2014 г. по банкова сметка
открита на името на Д. И. в банката, като кредитът е в просрочие считано от 10.01.2015 г., с
просрочени 84 погасителни вноски по главница и 84 погасителни вноски по договорна
лихва. Поради допуснатото просрочие на процесния договор, на кредитополучателя е
изпратена покана за доброволно погасяване на просрочените задължения, като му е указано,
че при неплащане в предоставения 7-дневен срок от получаването на поканата за
1
доброволно изпълнение, банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Кредитополучателят не е погасил задълженията си и банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 23.12.2021 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. О. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „В.“ № 19,
съществуването на вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в Търговския
регистър на ЮЛНЦ при АВ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район
М., бул. „Ц.“ № 111 П, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б., С.А.П., Р.И.Б.
и Ч.Г.З., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 81/14.02.2022 г. и Изпълнителен лист № 91/14.02.2022 г. по
ч.гр.д.№ 155/2022 г. на РС-П., произтичащи от отпуснат кредит по Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит, в общ размер към 10.02.2022 г. включително –
6 392,66 евро /шест хиляди триста деветдесет и две евро и шестдесет и шест евроцента/, в
това число:
- 2 750,00 евро /две хиляди седемстотин и петдесет евро/ - непогасена главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2022 г.;
- 2 396,56 евро /две хиляди триста деветдесет и шест евро и петдесет и шест
евроцента/ - непогасена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 10.01.2015
г. – 22.12.2021 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит;
- 1 183,37 евро /хиляда сто осемдесет и три евро и тридесет и седем евроцента/ -
непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва), в това число: за
периода от 10.01.2015 г. до 12.03.2020 г. – 1 037,48 евро, както и от 14.05.2020 г. до
22.12.2021 г. включително – 145,89 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит;
- 38,19 евро /тридесет и осем евро и деветнадесет евроцента/ - непогасена законна
лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. – 10.02.2022 г.
включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
- 24,54 евро /двадесет и четири евро и петдесет и четири евроцента/ - непогасени
разноски за връчване на покана до длъжника.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски в настоящото и заповедно
производство.
В срока за отговор такъв не е депозиран от ответницата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от надлежно
упълномощения юрисконсулт К. Л.-С., която поддържа исковата молба. Прави
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е
уважил.
Ответницата Д. И. не се явява, представлява се от адв.П. К., която оспорва подадената
исковата молба. Прави възражения за изтекла погасителна давност, за недействителност на
договора на основание ЗПК, както и за неравноправни клаузи в него. Прави доказателствено
искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, което съдът е уважил.
Съдът е изслушал лично в съдебно заседание вещите лица, изготвили назначените
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, заключенията по които не са
оспорено от страните.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Приобщени към доказателствения
материал са и заключението по назначените експертизи.
Съдът, като разгледа приложените по делото писмени доказателства, както и
становищата на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приложени и приети като доказателства по делото са Договор № 022LD-R-003607 за
банков кредит от 11.12.2014 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“АД и Д. О. И.,
Погасителен план към Договор за кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014 г., Общи условия
на „ПИБ“АД за кредити на физически лица, Методика на ПИБ АД за определяне на
референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК, Покана за доброволно погасяване на
просрочени задължения до Д. И., Констативен протокол от 16.12.2021 г. за връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост, фактура № ********** от 08.12.2021 г.,
извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД по чл.417, т.2 от ГПК изх.№ 200-165 от
11.02.2022 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК вх.№
2
817/11.02.2022 г., Заповед № 81 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 14.02.2022 г., издадена по Ч.гр.д.№ 155/2022 г. по описа на
РС-П., изпълнителен лист от 14.02.2022 г. издадено въз основа на Заповедта по чл.417 от
ГПК.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, отговаряща в пълен обем на поставените задачи, се установява, че:
отпуснатият кредит по договор за банков кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014 година в
размер на 2750 /две хиляди седемстотин и петдесет/ евро е усвоен еднократно на 11.12.2014
г. с прехвърляне на по банкова сметка с IBAN – BG07FINV91501016369492, открита в ПИБ
името на Д. О. И.. На същата дата от разплащателната сметка са погасени стари задължения
към банката по договор за кредитна карта № 41 РКО-А-0539/20.09.2007 година в размер на
2737 /две хиляди седемстотин тридесет и седем/ евро. Размерът на вземанията на Банката по
Договора за кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014 година към датата на съставяне на
извлеченото от счетоводни книга на ПИБ-АД 11.02.2022 г,, въз основа на което е издадена
оспорваната заповед за незабавно изпълнение, са в общ размер 6391,61 /шест хиляди триста
деветдесет и едно евро и шестдесет и един евроцента/ евро, представляващи неплатени: 2
750 евро незаплатена главница; 2 396,56 евро просрочена договорна лихва, начислена
съгласно раздел II, т.4.1 от Договора за периода от 10.01.2015 г. до 22.12,2021 г.
включително; 1 182,32 евро наказателна лихва за просрочена главница, начислена съгласно
раздел II, точка 10 от Договора за периода от 10.01.2015 г. до 22.12.2023 г. включително;
38,19 евро законна лихва начислена за периода от 23.12.2021 г. до 10.02.2022 г. включително
и 24,54 евро разноски по връчвано на покани на длъжницата. След датата на подаване на
заявлението в Районен съд- гр. П. – 11.02.2021 год. по Договора за кредит № 022LD-R-
003607/11.12.2014 година от ответника Д. О. И. са извършвани плащания по образуваното
от банката изп.дело № 20228910400389 по описа на ЧСИ М.К. в размер на 13 589,36
/тринадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 36 ст./ лева, в еврова равностойност
по фиксинга на БНБ /1 евро/1,95583/ постъпилите суми са 6 948,13 /шест хиляди
деветстотин четиридесет осем евро и 13 евроцента.
За първите 24 месеца фиксиран годишен лихвен процент по редовна главница - 18,00
%. За всички 68 месеца до датата на изискуемостта е начисляван променлив годишен лихвен
процент по редовна главница, както следва: за 2 месеца - 17,91 % /включващ 2,88 % лихвен
процент базиран на спестяванията на банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/; за 2 месеца -
15,88 % /включващ 0,85 % лихвен процент базиран на спестяванията на банката в евро плюс
надбавка от 15,03 %/; за 2 месеца — 15,84 % /включващ 0,81 % лихвен процент базиран на
спестяванията на банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/; за 2 месеца - 15,70 /включващ
0,67 лихвен процент базиран на спестяванията на банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/;
за 2 месеца - 15,67 /включващ 0,64 лихвен процент базиран на спестяванията на банката в
евро плюс надбавка от 15,03 %/; за 2 месеца - 15,65 /включващ 0,62 лихвен процент базиран
на спестяванията на банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/; за 2 месеца - 15,61
/включващ 0,58 лихвен процент базиран на спестяванията на банката в евро плюс надбавка
от 15,03 %/; за 2 месеца - 15,57 /включващ 0,54 лихвен процент базиран на спестяванията на
банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/; за 16 месеца - 15,55 /включващ 0,52 лихвен
процент базиран на спестяванията на банката в евро плюс надбавка от 15,03 %/.
Годишният процент на разходите /ГПР/ по договора за кредит № 022LD-R-
003607/11.12.2014 година е в размер на 19,95%.
Годишният лихвен процент на разходите надвишава минимално посочения в
договора лихвен процент, отчитайки внесените допълнителни такси за разглеждане
искането на кредита.
Договорната лихва и годишният процент по разходите по банковия кредит
превишават размер на законната лихва по просрочени задължения в евро както следва:
договорната лихва за първите 24 месеца - превишава 1,80 пъти законната лихва за
просрочена задължения в евро (18%/10,02%); Договорната лихва за останалите 96 месеца -
превишава 1,79 пъти законната лихва за просрочени задължения в евро(17.91 %/10,02%);
Годишният процент на разходите/ГПР/ - превишава 1,99 пъти законната лихва за
просрочени задължения в евро (19,95%/10,02%).
На 20.01.2015 г. са направени плащания от разплащателната сметка на ответника по
задълженията, произтичащи от банковия кредит в общ размер на 40,32 евро, с които са
погасени 40,26 евро дължима договорна лихва евро начислена лихва просрочие на главница.
След датата на подаване на заявлението в Районен съд - гр. П. 11.02.2021 год. по Договора
3
за кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014година от ответника Д. О. И. са извършвани
плащания по образуваното от банката изп.дело № 20228910400389 по описа на ЧСИ М.К. в
размер на 13 589,36 /тринадесет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/ лева, в еврова равностойност по фиксинга на БНБ/1 евро/1,95583/ постъпилите
суми са 6 948,13 /шест хиляди деветстотин четиридесет и осем евро и тринадесет евроцента/
евро.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза се установява, че текстът на Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014
г. за банков кредит е изписан на шрифт Times New Roman с размер на шрифта № 11.
Текстът на Погасителен план към договор за кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. е
изписан на шрифт Calibri/Bodi с размер на шрифта № 10. Текстът на Общи условия на
„Първа инвестиционна банка“АД за кредити за физически лица се изписва автоматично от
компютърната система на ПИБ АД при отпускане на кредит на физически лица и зависи от
ползвания Windows. Не може да се установи шрифта на този документ, тъй като
използваният от банката Windows е твърде стар. Размерът на шрифта е № 11. Самият текст
„Методика на Първа инвестиционна банка АД за определяне на референтен лихвен процент
по смисъла на Закона за потребителският кредит“ е изписан на шрифт Arial, с размер № 11.
Шрифтът на останалия текст е Times New Roman, размер № 11.
По подаденото от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ 155/2022 г. по описа на
съда, като срещу издадената Заповед за изпълнение № 81 от 14.02.2022 г. от длъжника е
депозирано възражение в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ 155/2022 г. по описа на РС-П., срещу Д. О. И., както и че в срока, визиран в чл.414 ГПК,
като ответникът в настоящето производство /длъжник в заповедното такова/ е подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си,
предвид което настоящата претенция по чл.422 ГПК се явява допустима.
От първостепенно значение в случая е съдът да обсъди релевираните от
процесуалния представител на ответника възражения за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с нормите на ЗПК, а в условията на евентуалност – за
нищожност на негови клаузи поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Нещо повече. Съдът е длъжен да провери действителността на договора и на
ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави
- т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г., по т .д. № 951/2017 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о;
Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д .
3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II
т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от
2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора според възраженията на процесуалния представител на ответницата и в кръга на
описаните, за които съдът следи служебно.
„Първа инвестиционна банка ” АД е банка, юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.1,
т.1 ЗКИ, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства
и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.
Ответницата Д. И. е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките
на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор
4
по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за Потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума,дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляването, т.к. конкретика за точните допускания, които евентуално са взети
предвид– липсва.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, т.к. в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 19,95 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 18 % не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив –
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът е недействителен.
5
На следващо място, както се изтъква в Определение № 50706 от 4.10.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 851/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, и Определение
№ 485 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Зоя Атанасова, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК установява форма за
действителност на договорите за потребителски кредит - писмена, да са написани на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да
са написани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. Нормата на чл. 22 от ЗПК пък предвижда, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Тези два законови текста са императивни, ясни и не се нуждаят от
тълкуване. От тях ясно следва, че нарушаването на изискването за минимален размер на
шрифта представлява отделно основание за недействителност. Законодателството на ЕС
допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договора за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12 /Определение на CEC, шести състав, от 14 април 2021 г., по дело С- 535/2020
- „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Париж, срещу Т. Г. М./. В настоящия казус такова
възражение е направено от процесуалния представител на ответницата, но и да не беше
така, съдът служебно трябва да изследва въпроса. Прието е заключение на техническа
експертиза, което е категорично, че големината на шрифта на договора и условията по него
е под минималната. Изводите на вещото лице Д. Ц. не са оспорени от страните по делото и
няма причини да не бъдат кредитирани. При това положение, заради несъмненото
констатиране на несъблюдаването на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за размера на
шрифта, процесният контракт се явява недействителен и по същия не се дължат никакви
суми. Действително, в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът
бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане на чистата стойност на
кредита, но това съвсем не означава, че предявеният иск за главница следва да бъде уважен,
доколкото въпросната правна норма насочва към претенция, базирана на извъндоговорно
основание - неоснователно обогатяване, какъвто иск в случая не е предявен /решение на
Апелативен съд Бургас, постановено в същата насока, не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 84 от 8.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1691/2017 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Костадинка Недкова/.
В подобна насока е и Решение № 545/13.10.2022 г. постановено по в.гр.д.№
511/2022 г. на Окръжен съд гр.Благоевград, с което е отменено първоинстанционно
решение на РС-П..
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл.
23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по заема, но не и лихви или други разходи.
Установява се от ССЕ, че общия размер на вземанията по договора за кредит е в 6 391,61
евро, от които главницата е в размер на 2 750 евро. Тази сума обаче не може да бъде
установена за дължима, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и
период на претенциите в заповедното производство. След като договорът е недействителен,
съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата до този размер на това основание.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание,
всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумата се претендира на договорно
основание като изпълнение с оглед действителен договор за заем, за което е била издадена и
заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен в посочения
размер – в този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по
в.т.д. № 193/2015 г.; Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.;
Решение № 1435/ 20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016
г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. №
2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по
6
начина поискани от ищеца – като се произнесе дължима ли е претендираната сума
на основание договорното правоотношение. В противен случай, би постановил недопустим
краен акт /подобни хипотези напр. - Решение № 47/31.05.2017 г. по т.д. № 721/2016 г. на I
т.о., ВКС; Решение № 107/31.05.2013 г. по т.д. № 443/2012 г. на II т.о., ВКС; Решение №
234/27.12.2013 г. по т.д. № 1181/2013 г. на II т.о., ВКС и др./.
Предвид горното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като договорът за
потребителски кредит се явява недействителен. Изводът за нищожност на договора
обосновава прилагането на последиците на чл. 23 от ЗПК- длъжникът да върне само чистата
стойност на кредита когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
т.е. когато договорно правоотношение не съществува, без да дължи лихва или други разходи
по кредита. Хипотезата, уредена в чл.23 от ЗПК е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на
принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В случая производството е
образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на парични вземания, произтичащи от договор за кредит, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.
Съдът не може да признае дължимостта на главницата, респ. на част от нея на извън
договорното основание по чл. 23 ЗПК, когато се претендира на договорно основание, на
което основание са издадени и Заповед за изпълнение, и изпълнителен лист за същата сума.
Исковете са изцяло неоснователни.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, който е представил доказателства да е сторил такива в
размер на адвокатски хонорар от 1 800 лв., поради което следва да му се присъдят. На
ответницата следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за възнаграждения
за вещите лица в общ размер на 271 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника Д. О. И., ЕГН: **********, с адрес гр.
П., ул. „В.“ № 19, съществуването на вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД,
вписано в Търговския регистър на ЮЛНЦ при АВ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район М., бул. „Ц.“ № 111 П, представлявано от изпълнителните
директори Н.Х.Б., С.А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 81/14.02.2022 г. и
Изпълнителен лист № 91/14.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 155/2022 г. на РС-П., произтичащи от
отпуснат кредит по Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит, в общ
размер към 10.02.2022 г. включително – 6 392,66 евро /шест хиляди триста деветдесет и две
евро и шестдесет и шест евроцента/, в това число:
- 2 750 /две хиляди седемстотин и петдесет/ евро - непогасена главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 11.02.2022 г.;
- 2 396,56 /две хиляди триста деветдесет и шест евро и петдесет и шест евроцента/
евро - непогасена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. –
22.12.2021 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит;
- 1 183,37 /хиляда сто осемдесет и три евро и тридесет и седем евроцента/ евро -
непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва), в това число: за
периода от 10.01.2015 г. до 12.03.2020 г. – 1 037,48 евро, както и от 14.05.2020 г. до
22.12.2021 г. включително – 145,89 евро, дължима на основание Раздел II, т.10 от Договора
за кредит;
- 38,19 /тридесет и осем евро и деветнадесет евроцента/ евро - непогасена законна
лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. – 10.02.2022 г.
включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
- 24,54 /двадесет и четири евро и петдесет и четири евроцента/ евро - непогасени
разноски за връчване на покана до длъжника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление
7
гр. С., район М., бул. “Ц.“ № 111 П, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***,
представлявано от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника К. А. Л.-
С. – старши юрисконсулт, да заплати на Д. О. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „В.“
№ 19, сумата от 2 071 /две хиляди и седемдесет и един/ лева, сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8