РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 20.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено деветнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОН ИГНАТОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 772 /
2019 по описа на Окръжен съд Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
подадена
ОТ АДВ. Л.Т. - особен представител на С.В.А., ЕГН
**********, с адрес ***,
ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 1387/10.10.2019 г.
по гр.д. № 8064/2018 г. по описа на РС- Перник, с което съдът е признал за
установено, че С.В.А., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 1029,30 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 141,31 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016г. до 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №04737 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, необосновано и немотивирано, поради което се иска неговата отмяна.
Въззивника на първо място счита за неверен извода на
районния съд касателно констатацията за
установеност размера на доставяната топлинна енергия от страна на ищцовото
дружество за процесния период, а именно - 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. В
обжалваното първоинстанционно решение Районният съд по никакъв начин не бил обсъдил
твърденията, релевирани от ответната страна, досежно неизползването на топлинна
енергия от страна на С.А. в рамките на процесния период, което обуславя извод
за необоснованост на Решението на PC - Перник. Видно от материалите по
първоинстанционното гражданско дело, както и от тези по ч.гр.д. № 4737 /
2018г., по описа на PC - Перник, в съответствие и с констатацията на РС-Перник,
книжата по делата са връчвани на ответника, чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47 от ГПК, поради което й на последния е назначен особен
представител, което същевременно било сериозна индиция, че С.А. не е живеел в
процесния апартамент за процесния период, поради което и можело да се направи
обоснован извод, че ответникът респективно не е ползвал енергия и такава не му
е била реално доставяна и отчитана, а ищецът не се бил задължавал по валидно
сключен договор с ответника да му доставя топлинна енергия, поради което той не
дължи на ищеца суми за доставена и потребена топлинна енергия за процесния период,
както и размерът на претендираните суми, в разрез с изводите на
първоинстанционния съд, тъй като за процесния период, а именно от 01.05.2016 г.
- 30.04.2017 г., нито ответното дружество е дължало доставка на топлинна
енергия на С.А., нито той от своя страна е обитавал процесното жилище, както и
не е ползвал отчетената топлинна енергия, нито се е задължавал по отношение на
ищцовото дружество да получава и да заплаща такава, поради което ответникът не
дължал и не следвало да заплаща претендираните от ищеца суми за този период,
което обуславяло извод, че обжалваното Решение от 10.10.2019 г. следва да бъде
отменено като неправилно в цялост.
На следващо място и от друга страна, по съществото на
спора, никъде не били представените писмени доказателства от
ищцовата страна не се посочвали каквито и да било критерии - за качество на доставяната услуга по
топлоснабдяване, както и каквито и да било доказателства за осигуряването на
санитарния минимум на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот.
Това обстоятелство се явявало от значение за установяването на това дали срещу
претендираните против ответника парични суми ищцовото дружество е престирало
надлежно съответната услуга, спазвайки критериите, установени в чл.18 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация -
Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник /арг. от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Перник“ ЕАД на потребители в
гр. Перник - Раздел V „Условия за качество на топлоснабдяването“/.
Същевременно, в хода на съдебното дирене по
горецитираното гражданско дело, от страна на ищцовото дружество не били
представени каквито и да било доказателства, установяващи, че ответникът е
получавал надлежно уведомление за заплащане на суми за топлинна енергия -
фактури за процесния период, издавани от „Топлофикация - Перник”.
Неизследването в пълнота на
изложените твърдения в отговора на исковата молба, без да им се даде мотивиран
отговор, сочело на необективно, невсестранно и непълно изследване на всички
обстоятелства по делото, което било процесуално нарушение и следвало
първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация – Перник” АД е подала
отговор на жалбата, като е изразила становище, че същата е процесуално
допустима, но разгледана по същество- неоснователна, тъй като описаните
обстоятелства във въззивната жалба не отговаряли на действителното фактическо
положение. Като ищци в първоинстанционното производство били доказали
качеството „клиент на топлинна енергия“ на ответника. В хода на
първоинстанционното производство били изслушани и приети, като неоспорени от
страните съдебно икономическа и съдебно техническа експертизи които изцяло
кореспондирали, с приетите факти и обстоятелства по атакуваното решение. Поради
което моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез назначения по реда на чл. 47, ал.5
от ГПК особен представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли
да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени във
въззивната жалба.
Моли за присъждане на осн чл. 7, ал.1, т.1 наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – възнаграждение за представителство
в размер на 300.00 лв.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител, с писмено становище, депозирано преди датата
на откритото съдебно заседание, оспорва подадената въззивна жалба, като моли да
бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски,
представени с отговора на въззивната жалба, за което прилага и списък по чл. 80
от ГПК.
Пернишки окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Въз основа на приетия като писмено доказателство
Нотариален Акт за дарение на недвижим имот №173, том III,рег.№ 11866, дело №506/2006г.,
е установил, че С.В.А. е собственик на имот с адрес ***.
Посочил е, че видно от молба за откриване на партида
за жилищни нужди от 08.03.2012г. ответника С.В.А. бил поискала да му бъде
открита партида за заплащане на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните
суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4373/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, относно
вземането, предмет на исковото производство, срещу която е постъпило възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във
вестник „Новинар“ от 29. 04. 2008г. и те регламентират съдържанието на
правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя
/собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените
доказателства, се установявало, че ответника е собственик на процесния имот и
той бил подал молба за откриване на партида за доставка на топлинна енергия за
битови нужди за целия процесен имот, между страните бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в
пълен размер.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил
съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа
експертиза и приел, че стойността
на потребената топлинна енергия е 1029,30 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., а обезщетението
за забава е в размер на 141,31 лева, считано от 10.07.2016г. до 20.06.2018 г.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 8125 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен
съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че
именно ответника бил този, който бил живял в процесния топлоснабден имот в
процесния период и дължала заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно
не бил ползвал енергия и такава не му е била реално доставяна и отчитана, а
ищецът не се бил задължавал по валидно сключен договор с ответника да му
доставя топлинна енергия, поради което той не дължал на ищеца суми за доставена
и потребена топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
претендираните суми, тъй като за процесния период, а именно от 01.05.2016 г. -
30.04.2017 г., нито ответното дружество е дължало доставка на топлинна енергия
на С.А., нито той от своя страна е обитавал процесното жилище, както и не е
ползвал отчетената топлинна енергия, нито се е задължавал по отношение на
ищцовото дружество да получава и да заплаща такава, поради което ответникът не
дължал и не следва да заплаща претендираните от ищеца суми за този период,
което обуславяло извод, че обжалваното Решение от 10.10.2019 г. следва да бъде
отменено като неправилно в цялост.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде
разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите
на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно
отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на
топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване
на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на
ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в
сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ - колективно да се декларира писмено това пред
топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010
г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради
което настоящия съдебен състав счита, че оплакванията на жалбоподателя, че не е
налице хипотезата на доставка при общи условия и „непоискана“ доставка са
неоснователни.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за
липса на качеството „потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника, наведени
и като възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното
производство, следва да се посочи, че действащата през исковия период
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното
отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения,
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1,
т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в
процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело №
2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота.
Видно от Нотариален Акт за дарение на недвижим имот
№173, том III, рег.№ 11866, дело №506/2006г. по описа на нотариус Р.М.,
ответникът С.В.А. придобили по дарение ½ ид.ч. от право на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим находящ се в адрес ***, като изрично е отбелязано, че същия „става изключителен собственик на целия
недвижимия имот“.
С заявление
декларация за открива на партида за битови нужди с вх. № 298 / 08.03.2012г.,
С.В.А., че желае да му бъде открита
партида за плащане на топлинна енергия за битови нужди за топлофициран имот
находящ се на адрес ***, като се позовал на
нотариален акт №173 от 20.10.2006г.
Поради което съдът приема, че ответника, в качеството
си на собственик на посочения в исковата
молба топлоснабден имот е подала заявление-декларация до топлопреносното
дружество за откриване на партида за имота на негово име, която в съвкупност
имат характер на предложение за встъпване в договорна връзка с топлопреносното
предприятие, прието от последното,
установимо от отразения в съобщенията към фактурите титуляр на партидата по
процесния абонатен номер и с оглед на постигнатото между страните съгласие
между тях е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия.
Всички тези
доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до извод, че ищца е
придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е задължил да заплаща
изцяло топлинната енергия доставена до
посочения в исковата молба топлоснабден имот.
Настоящия
съдебен състав, счита за неоснователно възражението, че от страна на ищцовото
дружество не били представени каквито и да било доказателства, установяващи, че
ответникът е получавал надлежно уведомление за заплащане на суми за топлинна
енергия - фактури за процесния период, издавани от „Топлофикация - Перник”, тъй
като съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. От
посоченото може да се направи извода, че срокове по чл. 34, ал. 1 и 2 от Общите
условия са уговорени в полза на клиента – длъжника и срокът за изпълняемост на
месечните вноски е обвързан единствено с изтичане на месеца, следващ месеца за
който се отнасят, а не от получаването на
уведомление за заплащане на суми за топлинна енергия - фактури за процесния
период.
Що се отнася до
оплакванията в жалбата за недоказаност на реално отчитане на доставената топлинна
енергия съдът счита, че те се опровергават от приетото и неоспорено от страните
в първоинстанционно производство заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, която настоящият състав на съда кредитира изцяло, като изготвена от
вещо лице, специалист в областта на постановените въпроси, притежаващ
необходимите професионални знания и квалификация. Данните от писмените
доказателства и изисканите допълнително от вещото лице документи са проверени
от експертизата, която потвърждава, че количеството ТЕ от абонатната станция се
измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер;
взети са предвид и технологичните разходи от топлоотдаването на съоръженията в
абонатната станция за процесния период, като същите са изчислени по Наредба №
16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и са отразени във фактурите и
изравнителните сметки. Вещото лице е установило и че за процесния период
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислено
съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и е разпределено на база пълен отопляемия обем на имота.
През процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, като
потреблението на количеството топла вода реално е установявано при годишните
отчети, провеждани от фирмата топлинен счетоводител. След определяне
топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди е изчислена
левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода. Услугата „дялово разпределение“
е въведена от момента на подписването на Договор № 222/24.09.2001г., между
фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на
битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесния период,
топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребна топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати
съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалният период. Рекапитулации на задължения за процесния период: БГВ –
674.46 лв.; Отопление – 386,64 лв.;. Изравнителни сметки и корекции – - 42,40 лв.; Вноска дялово разпределеше
- 10.60 лв.; Главница на задължения за процесния период изчислени от вещото
лице: 1029.30 лв. Прогнозно определените
текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени,
към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени
от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия
в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки
по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения
срок.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва
количеството на доставената ТЕ е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен
съд, с тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което обжалваното на Пернишкия районен съд, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн
чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на
въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия, които следва да бъдат възложени в
тежест на С.В.А..
По отношение
искането на назначения по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК особен представител на
ответника в първоинстанционното производство – въззивник в настоящото, за
присъждане на осн чл. 7, ал.1, т.1 наредба № 1 от 9
юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
възнаграждение за представителство в размер на 300.00 лв.
С определение от 08.04.2019 г. по гр.д. № 8064/2018 г.
по описа на РС Перник, постановено в закрито заседание, съдът на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК е назначил адв. Л.Т., вписана под № *** в Националния регистър
за правната помощ, за особен представител на ответника по делото С.В.А..
Производството по в.гр.д. № 772/2018 г. по описа на
Пернишкия ОС е образувано по жалба на особения представител на ответника. В
тази връзка в проведено открито съдебно заседание особения представител
своевременно е направил искане за присъждане в негова полза на възнаграждение
за представителство в размер от 300.00лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК
възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като се заплаща от ищцовата страна.
Съобразно задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК, постановено по тълк. д. № 6/2012 г., при определяне на
това възнаграждение съдът следва да се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1
от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че особеният представител винаги е адвокат, а и
възнаграждението му се поема от ищеца, а не се финансира от държавата. Освен
това с оглед реда за присъждането му последното следва да бъде разграничавано и
от отговорността за разноски съобразно правния резултат по спора, която се
реализира при предпоставките на чл. 78 от ГПК. В тази връзка изрично е
разяснено, че процесуалното представителство, осъществявано от назначения
особен представител, е винаги възмездно, като на същия задължително се дължи
възнаграждение независимо от изхода на делото. Едва след като то бъде заплатено
от ищеца, като задължено лице по закон, е налице възможност заплащането му да
бъде възмездено като разноски съобразно изхода на делото по чл. 78 от ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
констатира, че следва да определи възнаграждение за особен представител във
въззивното производство съответно, присъдил такова с решението си по съществото
на делото Доколкото в направеното искане от адв. Л.Т., изрично е посочила, че
като особен представител претендира възнаграждение за процесуално
представителство пред окръжния съд в размер на 300.00 лева, такова следва да й
бъде присъдено в поискания размер. Така определеното възнаграждение подлежи на
заплащане от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, и предвид трайната съдебна практика – /Определение
№ 882 от 13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК,
Определение № 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о.,
ТК, Определение № 594 от 16.11.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др./
Предвид изхода
на делото и доколкото за ищцовото дружество така определената сума представлява
разноски същите следва на общо основание да бъдат възмездени по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК. В тази връзка въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство С.В.А. - следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищеца
сумата от 3000.00 лева, предвид неоснователност на въззивната жалба.
Същевременно доколкото съгласно изричните указания в Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на присъждане по реда на чл. 78 от ГПК подлежат
единствено разноски, чието извършване е доказано от правоимащата страна, то
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца посочената сума следва да
бъде поставено под условие в зависимост от представянето от страна на ищцовото
дружество на надлежни доказателства пред въззивния съд, че определеното
възнаграждение за особен представител е действително заплатено на последния (в
този смисъл – Определение № 3706/01.11.2018 г. на САС по в.гр.д. № 620/2017
г.).
На основание
чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ № 1228 / 25.07.2019 г. по гр.д. № 1593 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник
ОСЪЖДА С.В.А. ЕГН ********** с адрес ***. ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 100.00 лв. / сто лева / представляваща
разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
делото пред въззивния съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА
ЗАПЛАТИ на адв Л.Т.., вписана под № *** в Националния регистър за правната
помощ, възнаграждение за особен представител по делото пред въззивния съд в
размер на 300.00 лв. / триста лева/.
ОСЪЖДА С.В.А. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв.Мошино, ТЕЦ Република и сумата от 300.00лв. / триста лева/,
представляваща разноски – възнаграждение за особен представител в
производството по настоящото дело ПРИ
УСЛОВИЕ, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република представи пред съда доказателства за заплащането на
сумата от 300.00 лева в полза на адв.Т. за процесуално представителство по
в.гр.д. № 772 / 2018г. по описа на ОС гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.