Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
трети юни хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3936 по описа на СГС
за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца Н.С.С. срещу решение от 03.02.2021 г. по гр.д. №12042/2020 г. на Софийски
районен съд, 72 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Национален институт за помирение и арбитраж искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на
уволнението му, извършено със заповед №ЧР-01-3/02.01.2020 г. на директора на
НИПА, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл.192 ал.1 вр. чл.195 вр. чл.190 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.187 ал.1 т.1 и т.10 вр.
чл.189 ал.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Главен счетоводител“ и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без
работа за периода 02.01.2020 г. - 02.03.2020 г. в размер на 3724,00 лв., като
жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
заповед №РД-05-4/10.01.2013 г., с която е било въведено ненормирано работно
време е била отменена, и неправилно е кредитирал показанията на свидетеля на
ответника, както и е допуснал съществено процесуално нарушение отменяйки
допуснатата СТЕ. Поддържа, че съдът не е съобразил тежестта на извършеното
нарушение и не е обсъдил възражението му за дискриминация. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Н.И.ПО П.И А./НИПА/ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Във
въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е допуснато изслушването
на СТЕ, от която се установява, че информацията се съхранява първоначално в
контролера, монтиран до входната врата, а след определен период от време се
копира в софтуерна система на настолни компютри, и при манипулация на данните в
системата остават следи, но те също са ненадеждни, защото те самите могат да са
манипулирани. Вещото лице сочи още, че представените справки от софтуерната
система на настолните компютри са автоматично генерирани и в тях не са открити
следи над данните да са извършвани манипулации.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага,
когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението
на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания,
касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на
преклузивни срокове. Тежестта на доказване относно спазването на тези
изисквания е за работодателя – ответник в процеса.
Настоящият съдебен
състав намира, че процесната уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ
/съдържа всички задължителни реквизити/, чл.194 КТ /спазени са преклузивните
срокове за налагане на наказанието/, чл.193 ал.1 КТ /работодателят е поискал
писмените обяснения на ищеца/.
На ищеца е вменено извършването на следното
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.187 т.1 и
т.10 КТ, а именно: служителят е допуснал системни закъснения и неуплътняване на
работното време за периода 09.09.2019 г. – 30.09.2019 г. вкл., като всяко от
закъсненията е с не по-малко от 1 час, за посочения период положеният от
служителя труд /като часове работно време/ е по-малко от установеното с
индивидуалния му трудов договор /8 часа на ден/ и/или извън установеното с
чл.18 и чл.19 Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/ в НИПА задължително
присъствие /от 10:00 до 16:30 часа/, както и в нарушение на чл.60 ПВТР относно
достъпа до офиса на НИПА, като нарушенията по конкретни дати и часове са
подробно описани в процесната уволнителна заповед.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че
работното време в НИПА е ненормирано, тъй като заповед
№РД-05-4/10.01.2013 г., с която е било въведено ненормираното работно време, не
е отменена. С цитираната заповед от 2013 г. ответникът е установил ненормирано
работно време по чл.139а КТ, но видно от представената по делото заповед
№РД-05-3/30.01.2017 г. на директора на НИПА, считано от 03.01.2017 г.
действието на заповедите относно установяване на ненормиран работен ден е
прекратено, като тази заповед е сведена до знанието на ищеца на 30.01.2017 г.,
което е удостоверено с положения от него подпис.
От представената по делото заповед №РД-05-23/24.07.2019 г.
на директора на ответника се установява, че е утвърден актуализиран Правилник
за вътрешния трудов ред в НИПА, който правилник също е представен по делото. В
чл.18 ПВТР е предвидено, че работното време в НИПА е с продължителност 8
работни часа дневно и 40 работни часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.19 ал.1 и ал.2 ПВТР, работното време е с променливи граници от 8 ч.
до 16:30 ч., със задължително присъствие на служителите на работното място от
10 до 16:30 ч., като служителите сами определят началото на работното си време,
което може да бъде в периода от 8 ч. до 10:00 ч., а краят на работното време се
определя в зависимост от началото на работния ден. В чл.19 ал.5 ПВТР е
предвидено, че отчитането на работното време на служителите се извършва чрез
идентификация с магнитен електронен чип, чрез който служителите осъществяват
достъпа си до помещенията на НИПА.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен състав намира, че работодателят НИПА е въвел
от 25.07.2019 г. т.нар. променливо работно време, съгласно чл.139 ал.2 КТ, а времето, през което служителите е трябвало задължително да
бъдат на работа в предприятието, е от 10:00 ч. до 16:30 ч.,
съгласно цитираната по-горе разпоредба на ПВТР.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните
по делото доказателства, вкл. и от приетото във въззивното производство
заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, е установено при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е бил на работа само в посочените в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дни и часове, съгласно
въведеното в цитираната по-горе разпоредба на ПВТР отчитане на работното време
чрез въведената система за идентификация. Не се установява сочената от ищеца
манипулация в системата за достъп на сградата, в която се помещава офисът на
работодателя, т.е. ищецът не е доказал да е бил на работното си място и извън
посочените в заповедта за уволнение часове на посочените дати, поради което
следва са приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 пр.1 вр. чл.187
ал.1 т.1 пр.1 КТ – повече от три закъснения в рамките на един календарен месец,
всяко от които не по-малко от 1 час. В тази връзка се неоснователни твърденията
на въззивника във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал показанията на свид. Михайлов, чиито показания са логични,
задълбочени, базирайки се на непосредствени впечатления, и подкрепящи се от
останалите събрани по делото доказателства.
При налагането на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява
конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите
на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от
деянието му. И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата
дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото –
дисциплинарно уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези
обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд /решение №372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040/2009 г. ІV ГО на ВКС/.
Съдът, като
обсъди вида на нарушението, намира, че наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение” е съответно на тежестта на извършеното и извършените от ищеца нарушения и с оглед своята тежест и
значимостта на неизпълнените трудови задължения, са достатъчни, за да
обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”. Съобразена е тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищеца. Налице е повторяемост на извършените нарушения
- закъснения. Тези нарушения се свеждат до частично непредоставяне на
дължимото по трудовото правоотношение - поставяне на разположение на
работодателя през работното време. В рамките на мес.09.2019 г. ищецът 15 пъти е
нарушил режима на работното време, а законът предвижда дори само при три
едночасови закъснения за работа в рамките на един месец като достатъчно
основание за уволнението на работника, а закъсненията на ищеца са
много повече и като брой, и като продължителност в рамките на един
месец. Всички тези обстоятелства водят до извод, че тежестта на наказанието е съобразено с критериите,
предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ.
Неоснователно
е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението
му за дискриминация по чл.8 ал.3 КТ. В исковата молба и в становището от
21.09.2020 г. ищецът е въвел твърдения за злоупотреба с право, което възражение
е разгледано от СРС и е прието за неоснователно, както и възражение за
дискриминация. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 КТ, при осъществяване на трудовите права и задължения не се
допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол,
сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни
убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания,
както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Дискриминацията
представлява неоправдано различно третиране въз основа на признаци, за които
това е забранено. В случая, от една страна, не се съдържат в исковата молба и в
становището от 21.09.2020 г. твърдения за различно третиране по смисъла на чл.8
ал.3 КТ, а единствено за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 ал.2 КТ,
основано на личните отношения между ищеца и директора на НИПА. На второ място,
дори и да се приеме, че е налице възражение за дискриминация, то логично, евентуалното
неизпълнението на трудови задължения и неналагането на дисциплинарно наказание на
лице, заемащо същата длъжност като тази на ищеца след неговото уволнение, не са
сред признаците, по отношение на които е забранена дискриминация в областта на
полагане на труд по чл.8 ал.3 КТ.
Поради
изложеното, съдът счита, че налагането на дисциплинарното наказание е извършено
при спазване материалноправните и процесуалноправните изисквания за това,
поради което уволнението
на ищеца се явява законосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ –
неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ,
неоснователни се явяват и акцесорниите искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради незаконното уволнение, доколкото основателността на тези искове включва извод за незаконосъобразност на
уволнението.
Поради изложеното и поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на СРС – потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят
разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1216,80 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20031153/03.02.2021 г., постановено
по гр.д. №12024/2020 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Национален
институт за помирение и арбитраж, ЕИК********, адрес: гр. София, ул. „********бл.********на
основание 78 ал.3 ГПК сумата от 1216,80 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.