Решение по дело №5832/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260201                                               03.02.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми януари                                                     две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 5832 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от В.С.Ч. против Д.И.И. и Г.Д.И., с която е предявен иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на сключения на 24.04.2020 г. между ищеца, от една страна, и ответниците, от друга, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. ***, Община ***, и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща задатък по унищожения предварителен договор.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба от ответника И.. На 16.11.2020 г. ответникът И. депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че не е дал повод за завеждане на делото и представя доказателства, че е изплатил сумата от 1000 лева на ищеца. Моли разноските по делото да останат за ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответниците чрез техния процесуален представител признават исковете и молят съда да прекрати делото и да им присъди разноските.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2020 г. д-р *** издава болничен лист на ищеца за периода 18.02.2020 г. – 21.02.2020 г., като му предписва домашно лечение поради „***“. На 24.02.2020 г. същият издава последващ болничен лист на ищеца за периода 22.02.2020 г. – 02.03.2020 г., като му предписва домашно лечение отново поради „***“.

На 01.03.2020 г. ищецът постъпва на лечение в „***“ ЕООД, доведен от полицейски патрул, защото е обявен за издирване от близките си ********. Диагнозата, която му е поставена е „***“. Той остава там на лечение до 21.04.2020 г., за което са му издадени три болнични листа.

Междувременно, на 23.03.2020 г. и на 25.03.2020 г. Ч. сключва договор за стоков кредит в размер на 973,47 лева и договор за потребителски кредит в размер на 12 000 лева.

На 24.04.2020 г. между ответниците, в качеството на продавачи, и ищецът, в качеството на купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет поземлен имот – дворно място с площ 542 кв.м., планоснимачен номер 2, в кв. 5 по плана на с. ***, за който е отреден УПИ *** в кв. 5 по плана на селото, ведно с всички постройки, намиращи се в имота (за краткост Договора). Продавачите се задължават да прехвърлят правото на собственост на купувача върху описания имот срещу цена от 30000 лева. Купувачът се задължава да заплати на продавачите в срок до 27.04.2020 г. задатък в размер на 1000 лева, което той прави още на 24.04.2020 г. като превежда сумата по банков път. Според Договора продавачите се задължават да прехвърлят собствеността върху имота в срок до 15.06.2020 г. в случай, че купувачът е заплатил дължимата цена.

На 27.04.2020 г. ищецът постъпва на лечение в „***“ АД – гр. ***, като му е поставена диагноза „***“. На 04.05.2020 г. по време на визитация Ч. става особено настоятелен и изискващ да бъде изписан, въпреки опитите на лекарите да го успокоят и да му обяснят, че е необходимо лечението му да бъде продължено стационарно, той става арогантно агресивен. Подписва декларация за отказ от лечение, за което са информирани близките. Изписан е на същата дата.

На 13.05.2020 г. Ч. отново е хоспитализиран в „***“ ЕООД, защото въпреки терапията, проведена в болницата в гр. ***, няма подобрение в състоянието, непрекъснато се движи, нещо го подтиква отвътре, няма концентрация и много трудно извършва ежедневни дейности. Диагнозата, която му е поставена, е „***“. Остава в лечебното заведение до 12.06.2020 г.

На 16.11.2020 г. ответникът И. чрез паричен превод превежда на процесуалния представител на ищеца сумата от 1000 лева, с което „връща“ задатъка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

По правото:

В проведеното на 27.01.2021 г. съдебно заседание ответниците признаха и двата иска. В същото заседание обаче ищецът или негов представител не се явиха, поради което няма искане до съда за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК. Съдът е обвързан от направеното признание на иска, но постановява решение по чл. 235 ГПК, ако искане от ищеца не бъде отправено – аргумент от Решение № 141 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7446/2014 г., IV г. о. В този смисъл съдът следва да постанови съдебно решение, а не да прекратява делото, каквото искане отправят ответниците.

По съществото на спора:

Искът с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД е основателен поради следните мотиви:

Според цитираната разпоредба унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Безспорно се установи, че ищецът страда от психично заболяване, което е налично преди, по време на и след сключване на Договора. Това е така, защото по-малко от седмица, след като напуска „***“ ЕООД, той постъпва отново в лечебно заведение, като повод за хоспитализацията е факта, че „на фона на приеманата терапия“ той все още е „говорно и двигателно оживен, с мисли за повишени възможности и неподредено поведение“. Установява се, че Ч. сключва договори за кредит, без да има необходимостта от средства, което е доказателство, че не може да ръководи постъпките си. Той извършва и фактически действия, без да може да даде „свързано обяснения за тях“.

В този смисъл признанието на иска се подкрепя от доказателствения материал и Договорът следва да бъде унищожен.

 По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД:

Според тази разпоредба, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Тъй като Договорът е унищожен, то ответниците са получили сумата от 1000 лева на отпаднало основание и следва да я върнат. Установи се, че след завеждане на делото ответникът И. превежда на ищеца чрез процесуалния му представител сумата от 1000 лева – факт, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Според чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Това означава не само, че направените от ищеца разноски остават в негова тежест, но също така, че ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски
(Определение № 163/25.05.2011 г., по гр. д. № 1070/2009 г., на I г.о.).

Установи се, че ответниците признават исковете. Нещо повече, те вече са „върнали“ сумата от 1000 лева на Ч., т.е. признанието не е голословно.

Няма никакви доказателства ответниците да са неизправна страна по Договора. Няма доказателства те да са знаели за здравословните проблеми на бъдещия купувач и да са се „възползвали“ от тях при сключване на Договора. Няма и доказателства ищецът да е инициирал преговори между страните за разваляне на Договора и за връщане на задатъка, които да са били неуспешни и като последица от това, той да е предявил претенциите си пред съд.

Не е наложително всички унищожаеми договори да бъдат унищожени чрез иск. Ако незасегната от порока страна не претендира изпълнение, унищожаването на договора чрез иск е излишно. То е наложително само, когато незасегнатият от порока съконтрахент претендира да се ползва от унищожаемия договор (в този смисъл Решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о.), каквито претенции ответниците не предявяват.

Ето защо следва да се приеме, че И. не са дали повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да бъдат възложени върху ищеца, поради което той следва да бъде осъден да им възстанови сумата от 300 лева, заплатено от тях адвокатско възнаграждение.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, той не дължи държавна такса за отхвърления иск по чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД. Ответниците не дължат заплащане на държавна такса за иска по чл.31, ал.1 от ЗЗД на основание чл.78, ал.2 от ГПК, като мотивите за това са следните:

Под „разноски“ по смисъла на чл.78 от ГПК се разбират всички разходи, които страните правят при водене на делото, включително заплатената държавна такса по иска – в този смисъл Определение № 124 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1663/2008 г., V г. о., Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3121/2018 г., III г. о., както и теорията – проф. Живко Сталев „Българско гражданско процесуално право“, седмо допълнено и преработено издание, 2001 г., стр. 376. Следователно, на основание чл.78, ал.2 от ГПК държавната такса за уважения иск следва да остане в тежест на ищеца, който обаче е освободен с определение на съда от това плащане, поради което държавната такса следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт.

            На следващо място, с исковата молба ищецът е отправил искане да бъдат осъдени ответниците да му заплатят разноските, „в това число и възнаграждение за един адвокат“. Няма доказателства Ч. да е заплатил адвокатско възнаграждение. Има твърдение в исковата молба, че адвокат Н. осъществява процесуално представителство „pro bono“, но договор за правна защита и съдействие не е представен по делото, от който да е видно, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а именно на материално затруднено лице. По делото е налично само пълномощно, с което Ч. упълномощава адвоката да осъществява процесуално представителство. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания (първият иск е уважен), съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. За целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди възнаграждение (лично на него), което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на неговия доверител. Такова изявление не е направено от адв. Н., поради което и не следва да му се присъжда адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

УНИЩОЖАВА на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД сключения между Д.И.И., ЕГН – **********, и Г.Д.И., ЕГН – **********, от една страна, и В.С.Ч., ЕГН – **********, от друга, на 24.04.2020 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет поземлен имот – дворно място с площ 542 кв.м., с планоснимачен № 2, в кв. 5 по плана на с. ***, за който е отреден УПИ *** в кв. 5 по плана на селото, ведно с всички постройки, намиращи се в имота, поради това, че при сключването му В.С.Ч., ЕГН – **********, не е могъл да ръководи постъпките си.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Ч., ЕГН – **********, против Д.И.И., ЕГН – **********, и Г.Д.И., ЕГН – **********, осъдителен иск за сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща платен задатък по унищожения предварителен договор от 24.04.2020 г. за покупко-продажба на недвижим имот, поради плащане на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА В.С.Ч., ЕГН – **********, да заплати на Д.И.И., ЕГН – **********, и Г.Д.И., ЕГН – **********, сумата от 300 (триста) лева разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.Ч., ЕГН – **********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ