РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на втори
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка И. като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5677
по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени
искове, вкл. и в условията на евентуалност, с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в общ размер на 650 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Ищците Х.С.Б., Х.Ю.И., Б.И.И. и Г.Ю.И., всички от гр.Варна твърдят, че на 19.06.2014г.
в гр. Варна е настъпило наводнение, вследствие на което е починал техния
наследодател Ю. И. Б., съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци.
Посочват, че наводнението се е получило вследствие на образувала се огромна
приливна вълна, която за кратко време е заляла множество жилищни постройки в
кв.Аспарухово на гр.Варна. В резултат на това събитие са починали общо 13
човека, между които Ю. Б., причинени са бил множество имуществени вреди. Според
ищците причините за настъпилото събитие са пропуски от страна на компетентните
органи и по-конкретно от страна на МРРБ, Областна администрация Варна и Община
Варна. Според ищците МРРБ не е изпълнило задълженията си по Закона за защита
при бедствия да извърши адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на
територията на гр.Варна. Поради липсата на адекватна оценка не са предприети и последващи активни действия по превенция и обезопасяване на
този риск в нужната пълнота. Посочват, че причина за наводнението са и свлачищни процеси, които попадат в обхвата на геоложкия
риск. Не са били изградени адекватни съоръжения за противодействие, поради
което свлеклите се земни маси значително са попречили на безпроблемното и
безопасно отичане на водата като са намалили водопроводимостта
на деретата. Посочват, че Община Варна не е почиствала каналите и деретата,
които са служели за отводняване. В самите дерета са били налични незаконни
постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно, а същите значително
са влошавали защитните функции на деретата. Установена била също и
продължителна неконтролируема незаконна сеч на прилежащи горски масиви и
неправомерно изхвърляне на отпадъци в деретата, което Общината не е
контролирала, като това допълнително е затруднило оттичането на водата.
Въпреки, че валежите са продължили няколко дни и бедствието е било лесно
предвидимо, населението не е било своевременно предупредено нито от Община
Варна, нито от Областна администрация Варна в нарушение на задълженията им по
Закона за защита от бедствия. Твърдят, че наводнението е последица от пропуски
от страна на компетентните държавни и общински органи в областта на превенцията
и обезопасяването на населението и в пряка причинно следствена връзка със
смъртта на наследодателя на ищците. От последната за ищците е настъпила
непоправима и непреодолима във времето вреда. Ю. Б. е бил стожера на
семейството и със смъртта му ищците са загубили неговата любов, подкрепа,
помощ. Ищците са били в изключително близки отношения с него и загубата му им е
причинила и посттравматичен стрес – нарушение на съня, главоболие, изблици на
сълзи, депресивни състояния, обвинения, че не са могли да му помогнат. Молят
съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят
обезщетение за неимуществени вреди в следните размери: на ищцата Х.С.Б. –
200 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на нейния съпруг Ю. Б.,
на останалите ищци Х.И., Б.И. и Г.И. - по 150 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Ю. Б..
Претендират горните суми ведно със законната лихва от датата на деликта 19.06.2014г. до окончателното им изплащане. Евентуално,
ищците молят съда, в случай, че не установи ответниците
да отговарят солидарно за причинените на ищците вреди, то молят съда да осъди
Община Варна да им заплати претендираното обезщетение
като предпочитан ответник, МРРБ като евентуален ответник и Областна
администрация Варна като последващ евентуален ответник.
Ищците претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът Община Варна оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че преливната вълна е прииждала
откъм гората, поради което причината за наводнението не е било дерето между
улиците „Ясен“ и „Калач“, а в територия- горски фонд,
която е извън зоната на отговорност на Община Варна. Сочи, че почистването на
деретата в горските територии и поддържането на тяхната проводимост
с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност , чието извършване е
в отговорност на Общината. Оспорва наличието на причинна връзка между вмененото
на ответника деяние и настъпилата за ищците вреда. Посочва, че вредите за
ищците са настъпили от съвкупното въздействие на множество рискови фактори,
едни от които са били липсата на реално извършени дейности по превенция и
поддържане проводимостта на дерето в зоната на
горския му участък, вкл. изсичане на дървета, създаване на условия за
активизиране на ерозионни и свлачищни
процеси. Посочва, че падналите на 19.06.2014г. валежи са от извънреден характер
и не е било възможно да бъдат прогнозирани, нито да бъдат взети мерки за
предотвратяване на настъпилото наводнение.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът Министерството на регионалното
развитие и благоустройството оспорва предявените искове като неоснователни.
Сочи, че настъпилите за ищците вреди са в резултат на стихийно бедствие – природно
явление и са настъпили без намесата на човешки фактор. Следователно МРРБ не
може да носи отговорност за тези вреди. Посочва, че цитираната разпоредба на чл.6а
от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ не е съществувала към момента на събитието
19.06.2014г., а е влязла в сила едва на 5.07.2016г. Посочва, че съгласно чл.140
ал.4 от Закона за водите /ЗВ/ задължението за почистване и поддържане проводимостта на водностопанските
системи, вкл. на деретата, е на кмета на съответната община. А когато речните
участъци са извън урбанизираната територия, дейностите по почистването им се
организира и координира от областните управители /чл.140 ал.5 от ЗВ/. Посочва,
че по действащия кадастрален план процесното дере е
записано като публична общинска собственост и следователно техническата му
поддръжка и задължението за осигуряване на проводимост
е от компетентността на Община Варна на основание чл.139 ал.1 от ЗВ. Посочва,
че съгласно чл.95 ал.2 от ЗУТ МРРБ поддържа регистър на свлачищата
в района. МРРБ е установило активиране на свлачищата
в района и е възложило на ВиК Варна ООД, Енерго-про ЕАД и Виваком да
проверят и наблюдават техническите проводи, тяхна собственост, в свлачищните райони и
да отстранят авариите по водоснабдителните и канализационните съоръжения. От
друга страна МРРБ е възложило на кмета на Община Варна да предприеме
разчистване на дерето и недопускане натрупването на битови и строителни
отпадъци по склона на дерето. С писмо от 28.03.2014г. МРРБ е указало на ВиК – Варна ООД да извърши цялостна ревизия на
водопроводната мрежа. Оспорва твърдението на ищците, че МРРБ не е изпълнило
задължението си за направата на адекватна оценка и картографиране на геоложкия
риск на територията на гр.Варна. Съгласно Наредбата за условията, реда и
органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от
бедствия, приета с МПС № 264/25.10.2012г., анализът е оценката на рисковете е
следвало да се извърши в срок до 31.12.3025г. Т.е. към момента на настъпване на
наводнението, МРРБ не е било в неизпълнение на задължението си за оценка и
картографиране на геоложкия риск. Отделно от това, сочи, че наводнението не е
геоложки процес, поради което не се включва в понятието геоложки риск.
Бедствието от 19.06.2014г. се дължи на наводнение, причинено от паднали в
района интензивни валежи и не е предизвикано от геоложки процеси. Посочва, че
съгласно чл.2 т.3 от Наредбата за рисковете, компетентният орган, който следва
да извърши анализ и оценка на риска от наводнения е министъра на околната среда
и водите. Наводнението е настъпило вследствие на природно стихийно бедствие с
екстремен характер, което не е могло да бъде предвидено, а настъпилите в
следствие на него вреди не са причинени от действие или бездействие на
служители при ответниците. Ответникът оспорва твърдяната
солидарна отговорност на тримата ответници, като посочва,
че всеки от ответниците има определени и разграничени
в закона компетенции. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Областният управител на област с
административен център Варна оспорва предявените срещу Областна администрация Варна
искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва твърдението, че
наводнението е последица от пропуск на държавни органи, в частност от
действията или бездействията на областната администрация Варна. Твърди, че
наводнението е следствие на настъпило природно стихийно бедствие, на
непреодолима сила, като същото е било непредвидимо. Посочва, че на 18.06.2014г.
в областната администрация е получен факс
от Оперативния център на ОУ ПБЗН Варна с предупреждение за усилване на
вятъра на 19-ти и на 20-ти юни 2014г. и за интензивен дъжд на места без да е
посочено застрашено селище или район за предварително оповестяване на населението.
Този факт е предаден до 12-те община на област Варна, като всяка община е
задължена сама да извърши оповестяване на населението в прилежащите й кметства
и райони. В случая Община Варна е била длъжна да оповести район Аспарухово.
Посочва също, че деретата наводнили кв.Аспарухово не са обявени предварително
за потенциално опасни от Община Варна и не подлежат на ежегодна проверка от
назначената от областния управител междуведомствена комисия. Посочва също, че
Областна администрация Варна няма задължения, съобразно действащото към момента
на възникване на събитието законодателство, да организира обучение на
населението за реакция при бедствия. Със Заповед № РД-14-7706-150/14.04.2014г.
областният управител на област Варна е сформирал междуведомствена комисия за
изясняване на състоянието на свлачището над ул.
„Розова долина“ в кв.Аспарухово и за предприемане на съответните действия от
компетентните органи. Изготвен е протокол от дейността на комисията, в който са
описани необходимите мерки. Счита, че не е налице фактическия състав на чл.49
от ЗЗД. Оспорва и претендираната солидарна
отговорност между ответниците. Моли съда да отхвърли
исковете, като претендира и разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата Х.Б. е съпруга на Ю. И. Б. ,
починал на 19.06.2014г.
Ищецът Х.И. е син на Ю. Б., а ищците Б.И.
и Г.И. са негови дъщери.
Всички ищци, с изключение на Б.И., са
адресно регистрирани и живеят на адрес гр.Варна, ул. „*********. Не се спори,
че ул.“Горна студена“ се намира в кв.Аспарухово на гр.Варна.
Не се спори, че на 19.06.2014г. в
кв.Аспарухово са паднали обилни валежи и е настъпило наводнение. Не се спори,
че Ю. Б., на 63г., е починал вследствие от удавяне, в резултат на настъпилото
на 19.06.2014г. наводнение.
От представеното определение №
293/24.08.2018г. на ВнАС по ВЧНД № 167/18г. се
установява, че е образувано и водено ДП № 364/2014г. по описа на ІV РУП Варна и
ДП № 43/16г. на ОСлО при ОП Варна срещу неизвестен
извършител за това, че на 19 - 20.06.2014г. на територията на кв.Аспарухово в
гр.Варна , причинил смърт на тринадесет поименно изброени лица /между които и Ю.
Б./, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-
престъпление по чл.123 ал.1 от НК. Воденото наказателно производство срещу
неизвестен извършител е прекратено, като прекратяването е потвърдено с
посоченото определение на ВнАС по ВЧНД № 167/18г.,
поради липсата на извършено престъпление.
Въз
основа на назначената по делото комплексна СТЕ се установява следното:
„Темелково дере“ отвежда повърхностните
води от водосборна зона, представляваща Държавен горски фонд – гори в извънурбанизирана територия, до морето, като преминава през
кв.Аспарухово – урбанизирана територия. Водосборният басейн на дерето е с площ
от 3 555 кв.м., средна надморска височина 126,2м. и среден наклон на
водосборната област 9%. Водосборът на „Темелково
дере“ в по-голямата си част е зает от широколистни, иглолистни и смесени гори,
като не е установено обезлесяване – отсечената дървесина в периода 2008-2014г.
е в незначителни количества. В урбанизираната територия по дерето са изградени водоотвеждащи хидротехнически съоръжения - Западен
охранителен канал, който представлява коригирано речно корито с правоъгълен
напречен профил и продължава до плочест водосток под ул. Перикоп
/ с правоъгълно напречно сечение и размери 2,50м./2 м./, след което преминава в
открит канал от около 120м., който в началото на ул. Гривица преминава в закрит канал, състоящ
се от две бетонови тръби ф 600. Този закрит канал е с дължина 730м., минава под
бул.“Народни будители“ и свършва в района на стадиона, където отново преминава
в открит канал.
В урбанизираната част, дерето влиза в
територия, за която има изработен кадастрален план от 1968г., въз основа на
който е изработен регулационен план от 1978г. - по продължението на дерето през
урбанизираната територия /27-ми подрайон/ е било
предвидено озеленяване. Това обществено мероприятие не е било изпълнено – не са били отчуждени
имотите, които са се намирали в тази част на 27-ми подрайон,
не са били премахнати съществуващите сгради.
През 1982г. е одобрен Общ градоустройствен
план на гр.Варна, съгласно който частта на дерето, попадаща извън границите на
27-ми подрайон е отредена за „лесопаркове, курортни
гори“ , а тази в 27-ми подрайон – за „жилищни терени
на 2-3 етажа“.
По Кадастралната карта и кадастрални
регистри от 2008г. е отбелязано наличието на сгради по протежението на дерето в
границите на 27-ми подрайон - налично е интензивно
застрояване на ръба на дерето, в югоизточната му част, която преминава в открит
канал по ул. „Гривица“, на разстояние на 120 м североизточно от ул. „Перекоп“. Според вещите лица това застрояване е намалило
сечението на дерето.
По влезлия в сила през 2012г. Общ устройствен план на Община Варна, дерето в границите на
27-ми подрайон попада в устройствена
зона „Тзв“ - самостоятелни терени за озеленяване на
улици, реки, дерета и др. открити водни течения, а извън границите на 27-ми подрайон е в устройствени зони
„Г“ и „Гр“ - горски територии. Според схемата
„Техническа инфраструктура - канализация“ частта от дерето в границите на 27-ми
подрайон е предвидена за „охранителен канал, корегирано дере“.
Според вещите лица причините довели до
наводнението в кв. Аспарухово са комплексни и е трудно да се открои само една
от тях. То е възникнало поради неблагоприятното комбиниране на метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни
фактори, промени в земното покритие и урбанизираната територия.
От метеорологична гледна точка
количествата на валежа, паднали в района на кв. Аспарухово, са значителни - 232
mm за периода от 15.06.2014 -20.06.2014г, с голям интензитет на 19.06.2014 г.
от 2.31mm/min. Само за период от четири часа - от
17:00 до 20:00 часа на 19.06.2014г. валежът е бил 60.9 mm, което се равнява на
132.4% от нормата. Нормата на месечната сума на валежа за юни в град Варна е 46
mm за периода 1961- 90г. В исторически план има измерени и по-големи валежни количества
– на 3.06.1971г. - 88.0 mm / от 1.06 до 3.06.1971г. в кв.Аспарухово са паднали 127 mm,
което е 276% от месечната норма на валежи/ , на 25.06.1979г. – 99.0 mm /което е
215,2% от месечната норма за юни на валежа в гр.Варна/. На 21.08.1951г. град
Варна /над централната градска част, северните райони от града и прилежащата им
територия/ е регистрирана денонощна валежна сума от 257.8 mm /станция Варна –
ВМС/, а в станция „Слънчев ден“ /сега к.к. „Св.
Константин и Елена“/ на същия ден е измерено денонощно валежно количество от
342.0 mm. В обобщение вещите лица посочват, че в
района на град Варна са се случвали и преди подобни интензивни валежи, което не
им позволява да категоризираме процесният валеж като
инцидентен. Данните показват, че подобни интензивни валежи имат своето място в
режима на валежите в района на град Варна и в частност на кв. „Аспарухово“,
както и че те би следвало да се очакват в този район, въпреки че е много трудно
да се прогнозират като интензивност на процесите, време и място на проявление.
Хидрологичните фактори, които са довели до наводнението, са значителните количества валеж
паднали върху малка площ (3.55 km2) за кратко време и големия среден наклон на
водосборната област (9%).
От хидравлична гледна точка, формиралите
се водни обеми от падналите валежи не са се отекли безпрепятствено, а са се
задържали в дерето поради малката му проводимост,
която е довело до подприщване на водния поток. Според
вещите лица плочестият водоскок над ул.“Перикоп“ е с
недостатъчни размери /2.5м /2.00м/, като съгласно нормите за проектиране на
мостове и водоскоци, водоскоци за пропускане на водни
потоци носещи едри наноси и предмети се проектират с минимални размери
4.00/1.50м. Закритият канал, започващ при ул. Гривица, състоящ се от две
бетонни тръби ф 600, е с не достатъчно сечение, за да проведе по - големи водни
количества.
От гледна точка на устройството на
територията има нерегламентирано застрояване, което е в противоречие с
нормативните изисквания. Не е осъществен нормативно определения контрол по
предотвратяване на незаконното строителство.
Според вещите лица възможно е било намаляване
на негативните последици от наводнението, ако е бил изграден охранителен канал,
ако не е било допускано строителство извън установените норми, ако дерето е
било подържано и почиствано.
В резултат на неблагоприятното комбиниране
на посочените по-горе фактори, на 19.06.2014г. в края на Темелково дере,
попадащо в кв.Аспарухово, се е формирала висока приливна вълна с максимално
водно количество 112,555 куб.м/сек. Високата вълна се е образувала по
протежението на цялото дере, като в урбанизираната територия е достигнала
височини от 1.30 до 2.80м. Водният поток е влачил кал, дървета, храсти, и
битови отпадъци. Изчислените водни количества, които са преминали по ул.
Гривица и ул. Горна Студена, са били около 89 куб.м/сек. и 63 куб.м/сек. По
улиците се е формирал значителен повърхностен отток, който е влачил големи
количества наноси. Големите количества кални потоци в съчетание със
значителните наклони превръщат улиците на кв. Аспарухово в реки, където водата
се е движела с много голяма скорост и притежавала значителен разрушителна сила,
в резултат на което са били нанесени значителни щети върху къщите и е била отнесена
част от уличната настилка. За формирането на високата вълна е допринесло подприщването на водния поток от дерето поради малките
габаритни размери на водоскока, който е бил запушен от носените кални маси,
храсти и боклук и заедно със задръстените парапети се е превърнал в преграда,
зад която са се акумулирали водни маси. Къщата, в която се е намирал Ю. Б., на
ул. „*********, е била построена в средата на самото дере, намирала се е на
пътя на вълната и е била разрушена от нея.
Установено е, че последното почистване на Западния отводнителен /охранителен/ канал в кв.Аспарухово е било извършено през 2011г. Една от причините за намаляване проводимостта на дерето и образуването на приливна вълна са и свлечените земни маси.
От представените по делото писмени
документи се установява, че в кв.Аспарухово е имало активирани свлачищни процеси, за което МРРБ и кмета на Община Врана са
били сигнализирани от гражданин, живеещ
на ул.“Розова долина“ в същия квартал.
В резултат на сигнала, със Заповед №
766/5.03.2013г. кметът на Община Варна е назначил комисия, която да обследва
зоната с активирани свлачищни процеси в района на
Аспарухово, ул.“Розова долина“ и прилежащите към компрометирания участък терени,
и да изготви протокол с констатации, препоръки и предложения за провеждане на
дейности и мероприятия за укрепване и стабилизиране. Видно от представения
протокол от 15.03.2013г., подписан от членовете на комисията /л.475-477, том
ІІ/ Комисията е отбелязала, че през
2012г. е било регистрирано свлачище по ул.Розова
долина, по десния бряг на дерето, с ширина 180м. и дължина 60м. От свлачището са били деформирани няколко жилищни сгради,
които са били премахнати. При проверката на 6.03.2013г. Комисията е установила
ново активиране на свлачищните процеси във вече
проявените граници, като е отразено, че има разрастване в горната част на свлачището, но няма новозасегнати
жилищни сгради. Причината за активиране на свлачищните
процеси е вода, която дренира в основата на отстъпа и водонасища
мощните насипи по склона на дерето. Не е бил установен произхода на дрениращите
води. Комисията е установила ново свлачище на 50м.
южно от левия борд на възникналото през 2012г. свлачище.
Според Комисията съществува реална опасност при последващи
валежи или при авария във ВиК системата в района,
част от свлечените земни маси да затрупат дерето. Комисията е предложила да се
установи дали се касае за теч от ВиК мрежа или на
подпочвени води, да се отстранят евентуални аварии по ВиК
съоръженията над свлачището по ул.“Розова долина“, да
се разчисти дерето от битови и строителни отпадъци, за да се осигури оттока му,
да се сигнализира и обезопаси района, да не се допуска натрупване на строителни
и битови отпадъци по склона на дерето, да се уведомят съответните предприятия и
общински дирекции за изпълнение на препоръките.
От своя страна МРРБ, Дирекция
„Благоустройство и проекти“ с писмо изх.№ 48-345/19.03.2013г. /л.478/ е уведомило кмета на Община Варна, че
„Геозащита“ ЕООД Варна /което е имало представител в
работилата по Заповед № 766/5.03.2013г. на кмета на Община Варна Комисия/ е
съобщила за ново активиране на свлачищните процеси в
Аспарухово, на склона над ул.“Розова долина“ и е препоръчало: Община Варна да
разчисти дерето от битови и строителни отпадъци и да осигури оттока му, като не
допуска натрупване на отпадъци по склона му, ВиК ООД
да отстрани авариите по водопреносната и
канализационната система и съоръженията, намиращи се над свлачището
на ул.“Розова долина“ , експлоатационните дружества ВиК
ООД, Енерго-Про ЕАД и Виваком да инспектират и
наблюдават техническите проводи - тяхна собственост , в района на свлачищните процеси.
С писмо от 5.04.2013г. Община Варна,
Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ е уведомила МРРБ, че една
авария по водопреносната мрежа е отстранена, но
дренирането на води продължава, като все още не е ясен произхода им, районът е
обезопасен, живущите в района са уведомени, а разчистването на дерето ще се
осъществи при първа възможност.
Със заповед № 268/4.02.2014г. кметът на
Община Врана е назначил нова комисия, която да обследва активираните свлачищни процеси в района на ул.“Розова долина“. Видно от
протокол от 12.2.2014г. /л.541/ Комисията е установила активност на
регистрираните вече две свлачища, както и новообразували се други две свлачища
по ул.“Розова долина“ №№ 51 и 78. Комисията е дала препоръки да се разчистят
изтеклите земни маси и да се отстранят авариите по ВиК
съоръженията и водоема на платото над свлачищата
по ул.“Розова долина“, да се изготви
проект за обща укрепителна схема, която да стабилизира свлачищата.
През м.март 2014г. „Геозащита“
ЕООД Варна е сигнализирало Община Варна и МРРБ /писмо на л.492-495, т.ІІ/, че
по склона на ул.Розова долина има четири броя свлачища,
в обсега на които дренира вода с неясен произход. Тъй като няма геоложки
предпоставки за подобен приток на подземни води, експертите считат, че се касае
за проблеми с ВиК системата. Получавайки доклада на „Геозащита“ ЕООД
Варна, МРРБ е указало на кмета на Община Варна да предприеме действия по
извършване на цялостна ревизия на водопреносната
мрежа и съоръженията в района и да отстрани причините, които оказват влияние
върху активизирането на свлачищните процеси в района
/писмо от 28.03.2014г., л.497/.
С писмо от 13.03.2014г. /л.517/ МРРБ е
наредило на Областния управител на област Варна, копие изпратено и до други
институции, вкл. и кмета на Община Варна, да извърши спешна проверка какви действия са
предприети от компетентните органи , вкл. и от Община Врана считано от 2012г. ,
когато е регистрирано едно свлачище, до 2014г.,
когато са регистрирани четири свлачища, за
предотвратяване на риска от свлачищните процеси по
ул.Розова долина в кв.Аспарухово.
С писмо от 10.04.2014г. /л.532/ Община
Варна е уведомила областния управител на Варна за предприетите мерки във връзка
с активизираните свлачищни процеси на ул.Розова
долина. По-конкретно е посочено, че се работи по отстраняване на авариите във водопреносната мрежа, че свлачището
е регистрирано в регистъра на МРР, а за извършването на противосвлачищни
мероприятия е необходим сериозен финансов ресурс, който не е предвиден в
бюджета на Община Врана. Посочено е, че обхвата на свлачището
е голям, като по-голямата част е извън зоната на регулация на район
Аспарухово.
Във връзка с възложената от МРР
проверка, областният управител на Варна е назначил комисия, която, видно от
представения протокол от 15.04.2014г. /л.547/, не е установила причините за теча
на вода в свлачищните райони, респ. за причините за
активизиране на свлачищата.
С писмо от 23.04.2014г. ВиК Варна ООД е уведомило МРР, че въпреки подмяната на
тръби и изпразването на резервоара, находящ се на
платото над ул.Розова долина, течът на вода от свлачищните
райони не е спрял, поради което счита, че свлачищните
процеси не се дължат на аварии по водопроводната мрежа.
Според вещите лица, към датата на събитието геоложкия риск на територията на гр. Варна е
адекватно картографиран. Свлачищните
процеси попадат в предмета на геоложки риск, но наводнението не е геоложки
риск. План за управление на риска от наводнение не е изготвен /той се изготвя от съответната
басейнова дирекция при МОСВ съгласно чл.146б от ЗВ/.
В съдебно заседание в.л. инж.Г. посочва, че свлачищата,
респ. падналите земни маси не са от решаващо значение за намаляване на
сечението на дерето при наводнението.
Видно от Кадастралния регистър на Община
Врана /л.643/ дерето е вписано като
публична общинска собственост, за което е съставен акт за публична общинска
собственост №70 т.34, рег.№ 14517 дело № 7278/13.06.2017г. на Службата по
вписванията Варна.
Съдът приема заключението на вещите лица
като обективно и компетентно изготвено.
Във връзка с установяване на твърдените
неимуществени вреди, съдът събра гласни доказателства. Св. А.З., съсед на
ищците, установява, че познава Ю. Б. от 30г. Знае, че е починал от наводнението
през м.юни 2014г. Ю. Б. бил много работлив. Със съпругата си заедно отгледали
децата си. Двете им дъщери пораснали и се оженили. При Ю. Б. и съпругата му
останал да живее малкият им син Х..
Знае, че ищците търсили Ю. Б. 3-4 дни след наводнението. Намерили го в болницата,
починал. Много тежко приели смъртта му, плачели. Наложило се хората да
организират погребението. След наводнението къщата им вече я нямало. Съпругата
на Ю., Х. заживяла в къщата на дъщеря си Б. ***. Сега и трите деца на Ю. били в
чужбина.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
гаранционно обезпечителна. Възложителят на работа отговаря не заради своя вина,
а заради действието или бездействието на свои служители, на които е възложена
работата. Фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи:
неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено извършване на
работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка от него
са настъпили вредоносни последици.
По делото не се спори, че на 19.06.2014г. при
проливен дъжд в кв.Аспарухово по протежението на Темелково дере се е формирала
висока и опустошителна вълна с височина 1.30м. до 2.80м., която е заляла и
разрушила изцяло къщата на ул. „Голяма студена“ №68, в която се е намирал Ю. Б..
В резултат на наводнението, Ю. Б. е починал.
По делото се спори дали причина за формирането
на опустошителната вълна, която е погълнала и Ю. Б., са природни събития, независещи
от човешкия фактор, или са касае за бездействие на служители при ответниците, което е неправомерно и което е допринесло за
настъпване на наводнението и за смъртта на наследодателя на ищците.
От СТЕ се установи, че приливната вълна се
е формирала по протежение на Темелково дере, което в горната си част е широко,
попада в неурбанизирана горска територия, събира повърхностните дъждовни води и
при среден наклон от 9% преминава през кв.Аспарухово, за да ги пренесе до
морето. В кв.Аспарухово дерето попада в урбанизирана територия, то е стеснено
по размери и по него са изградени водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения, които пропуснат малък по обем вода. По двата бряга
на дерето е имало изградени жилищни постройки / без разрешение за строеж/, а
коритото му не е било почиствано от 2011г. Така дерето в урбанизираната му част
е било с малка проводимост, която не е позволила на формиралите
се от падналите валежи водни обеми да се оттекат безпрепятствено и е довела до подприщване на водния поток – формирала се е висока вълна. Причина
за малката проводимост на дерето в урбанизираната му
част са неадекватните водоотвеждащи хидротехнически
съоръжения, нерегламентираното застрояване на територията на дерето /къщата, в
която се е намирал Ю. Б. по време на наводнението е била построена в средата на
дерето/ и замърсяването му с паднали дървета, битови и строителни отпадъци.
Собственик на дерето в урбанизираната му
част е Община Варна. Кв.Аспарухово е
част от територията на гр.Врана и е включено в регулационния план на града още
през 1968г. , като дерето /в
урбанизираната му част/ попада в 27-ми под район. В пар.7
ал.1 т.7 от ПЗР на ЗМСМА е предвидено, че с влизането в сила на закона /ДВ, бр.
77 от 17.09.1991г., в сила от 17.09.1991г./, в собственост на общините
преминават мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията
на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
В чл.2 ал.1 т.2 от Закона за
общинската собственост от 1996г. е предвидено, че общинска собственост са
имотите, предоставени в собственост на общината със закон. Самата Община Варна
се легитимира като собственик на дерето с АПОС, който е вписан в АВп след процесното наводнение. Самият
АПОС като официален документ има декларативно действие за собствеността на Общината и не се ползва с конститутивен
ефект, т.е. до доказване на противното се счита, че актуваният имот е публична
общинска собственост. По делото не се представиха доказателства, които да оборват този извод. Напротив,
в подкрепа на извода досежно собствеността на дерето
е и текста на чл.19 ал.1 т.1 от Закона за водите / ДВ бр.67/99г./ - публична
общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени
извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и
не са води и водни обекти по чл. 11 / в чл.11 са изброени обектите публична
държавна собственост/. Съгласно пар.1 т.34 от ЗВ „воден
обект" е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни
граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено
създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съобразно тази
дефиниция съдът приема, че дерето представлява воден обект. Освен това,
съгласно чл.19 ал.1 т.4 от ЗВ публична общинска собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в
капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с
кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване. Следователно
не само дерето като воден обект, но и изградените водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения по него са публична общинска собственост. Дали
дерето и съоръженията по него са станали публична общинска собственост с
влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. по силата на пар.7
/такава хипотеза е възможна, ако дерето е било държавна собственост, но
доказателствата по делото не са достатъчни, за да се формира такъв извод/, или с
слизане в сила на Закона за водите /ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000г./ по силата на чл. 19 ал.1 /тази хипотеза е възможна, ако дерето е било
собственост на другиго, различен от държавата / е без правно значение в
настоящото производство, тъй като съдът не разглежда иск за собственост върху дерето
и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения по него. Поне
от 2000г. същите са собственост на Община Варна, която следва да ги управлява в
интерес на населението и с грижата на добър стопанин / чл.11 ал.1 от Закона за
общинската собственост/. Чл.139 ал.1 и ал.2 от ЗВ /в редакция към 2014г./
постановява, че поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири,
хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците, които осигуряват
поддръжката и проводимостта на речното легло, диги,
корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в
съответствие с параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от
язовирните стени. Чл. 140 ал.4 от ЗВ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в
сила от 14.10.2011 г.) възлага на кмета
задължението за поддържане проводимостта на речните
легла, когато почистването на речните легла е в границите на урбанизирана територия.
Съгласно ал.5 на с.т. когато почистването на речните легла е извън границите на
урбанизирана територия, дейностите по ал. 4 се организират и координират от съответния
областен управител. Въпреки, че чл.140 от ЗВ не касае изрично дерета, то с
оглед сходните функции на двата обекта следва да се приеме, че кметът следва да
отговаря за почистването на дерето в
урбанизираната територия. Както реката, така и дерето представляват „воден
обект", като при реката е налице постоянно съсредоточаване на води със
съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или
изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи,
докато при дерето съсредоточаването на води е временно – обикновено при валежи.
Поддържане проводимостта на речните легла, респ.
на леглата на деретата в урбанизираната им част представлява мярка за постоянна
защита от наводнения / арг. чл.138 ал.4 т.5 вр. чл.137 ал.1 т.1 от ЗВ/, което задължение е възложено на
кмета на Общината. Чл.143 в т.2 и т.3 от ЗВ изрично предвижда, че за защита от
вредното въздействие на водите, каквото е и наводнението, се забранява
намаляването на проводимостта на речните легла,
включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително, както и
използването на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси.
По делото се установи, че дерето е било
почиствано до 2011г., след което до наводнението през 2014г. не е било
почиствано. Неговата проводимост е била намалена
поради наличието на намиращи се в дерето строителни и битови отпадъци, поради
незаконно построени постройки, както и поради изградени водоотвеждащи
хидротехнически съоръжения, които не са осигурявали нормална проводимост на оттичащата се вода. Плочестият водоскок над
ул.“Перикоп“ е двойно по-малък от необходимото,
съобразно нормите за проектиране на водостоци, а закритият канал, започващ при
ул. Гривица, състоящ се от две бетонни тръби ф 600, е също с не достатъчно
сечение, за да осигури проводимост /така СТЕ/. Община
Варна, чрез своите служители, е била длъжна да поддържа в изправност
състоянието на дерето в урбанизираната част и да контролира състоянието му, за
да защити населението от наводнение. Общината, чрез своите служители, не е
почистила коритото на дерето от отпадъци и дървета, не е отстранила незаконните
постройки, не е поставила съответните по размер водостоци, което противоправно бездействие е довело до образуването на
висока и опустошителна вълна, която е разрушила къщата, в която се е намирал
наследодателя на ищците Ю. Б., а навлязлата от вълната вода е довела до
неговото удавяне, респ. смърт.
Твърдението на Община Варна, че приливната
вълна е прииждала откъм гората, респ. от извънурбанизираната
територия на дерето, чиято отговорност за почистване не е нейна, не се потвърди
от заключението по СТЕ. Съгласно отговора на вещите лица /на стр.48 от
заключението/ високата вълна се е образувала по протежението на цялото дере,
като в урбанизираната територия е достигнала височина от 1.30м. до 2.80м. Няма доказателства в
неурбанизираната територия дерето да е било с намалена проводимост
и да е имало необходимост коритото му да бъде изчистено, което в случая е
задължение на областния управител. Разменената между ответниците
кореспонденция преди наводнението във връзка с установяване на причините за свлачищните процеси на ул.Розова долина, изрично посочва
необходимост от почистване на дерето в урбанизираната територия. Не се установи
изсичане на дървета в извънурбанизираната зона на
дерето, което да е довело до активизиране на ерозионни
и свлачищни процеси. Налице са били свлачищни процеси – 4 бр. свлачища
преди наводнението , но те са били установени в района на урбанизираната
територия – при ул.Розова долина. Досежно приноса на свлачищата към формиране на високата приливна вълна вещите
лица са категорични, че свлачищата, респ. падналите
земни маси, не са от решаващо значение за намаляване на сечението на дерето при
наводнението. Не е установено какво количество земна маса е било повлечено от
водата. Като недоказано, това възражение следва да се отхвърли. Ако Община
Врана не е допуснала районът на дерето да бъде застроен, в нарушение на
регулационния план, на общия устройствен план, които
са предвиждали озеленяване по протежение на дерето, то независимо от свлачищната дейност по бреговете на дерето, валежът на
19.06.2014г. и отичането на събраните дъждовни води по Темелково дере към
морето нямаше да се застраши живота и здравето на населението по време на
валежа на 19.06.2014г.
Досежно търсената от МРРБ деликтна отговорност. Ищците
твърдят, че МРРБ не е изпълнило задълженията си по чл.6 ал.1 т.1 и т.2, и ал.2
от Закона за защита при бедствия, както и задълженията си по чл.6г от същия
закон. Съгласно чл.6 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от ЗЗБ /в редакция ДВ, бр. 80 от
2011г., в сила от 14.10.2011г., действала към процесния
период/ превантивната дейност се извършва с цел намаляване на риска от бедствия
и включва: 1. анализ и оценка на рисковете от бедствия; 2. картографиране на
рисковете от бедствия. А съгласно ал.2 на чл.6 условията, редът и органите за
извършване на дейностите по ал. 1, т.1 и 2 се определят с Наредба на
Министерския съвет. Такава Наредба е приета с ПМС № 264 на МС от 25.10.2012г.,
ДВ бр. 84 от 2.11.2012г., в сила от 2.11.2012г. - Наредба за условията, реда и
органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от
бедствия. Съгласно чл.2 т.3 вр. чл.1 ал.2 т.2 от
Наредбата органът за извършване на анализ и оценка на рисковете от наводнения
на територията на Република България е министърът на околната среда и водите
чрез директорите на басейнови дирекции. Съгласно чл.2
т.1 от Наредбата министърът на регионалното развитие и благоустройството е
отговорен за извършване на анализ и оценка за сеизмичния риск и за геоложкия
риск. А съгласно пар. 2 от ПЗР на Наредбата /текстът в редакция ДВ, бр. 9 от 2014г., в
сила от 31.01.2014г./ анализът и
оценката на рисковете по чл.1 ал. 2 се извършват в срок до 31 декември 2015г. В
чл.1 ал.2 попадат всички рискове - сеизмичен риск; риск
от наводнение; риск от ядрена или радиационна авария; геоложки риск (свлачища, срутища, активни
разломи и други геоложки процеси); риск от горски пожари. Следователно, към
19.06.2014г. МРРБ не е имало задължение да изготви анализ и оценка на риск от
наводняване. Имало е задължение да
извърши анализ и оценка на рискове от свлачища на
територията на страната, но срокът му за изпълнение на това задължение не е бил
изтекъл. И в този смисъл неизвършването на такъв анализ към момента на наводнение
не е било противоправно поведение. Установи се, че МРРБ е реагирало на сигнали за свлачища в кв.Аспарухово, разпоредило е проверки,
регистрирало е свлачищата, съобразно изискването на
чл.95 ал.2 от ЗУТ, дало е указания на кмета на общината и на областния
управител целящи да се установят причините за свлачищата
– подпочвени води или компрометирана ВиК мрежа. Съобразно
тази Наредба обаче МРРБ няма правомощия да изпълни дейностите по анализ, оценка
и картографиране на съответните рискове от бедствие. Те са изпълняват от
министъра на вътрешните работи съгласно чл.10, като това правомощие е
предоставено едва през 2016г. През 2014г. министърът на вътрешните работи е упражнявал
контрол по спазването на Наредбата. Чл. 6г от ЗЗБ е приет през
2016г. (ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 5.07.2016 г.). Укрепването на брега на
дерето, където са били установени свлачищата, е било
задължение на община Варна съгласно чл.140 ал.3 т.3 от ЗВ.
По отношение търсената деликтна
отговорност на Областна администрация Варна. Ищците твърдят, че областната
администрация не е изпълнила задълженията си ЗЗБ и не е изградила и упражнила
контрол върху противосвлачищните и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения.
По см. на ЗЗБ /чл.2/ станалото на 19.06.2014г. събитие представлява
бедствие - значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото,
предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни
последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за
околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което
надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по
защита на обществото.
Защитата при бедствие се осъществява от
органите на изпълнителната власт /когато се касае за органи на държавната власт,
чл.3/, извършва се на национално, областно и общинско ниво и се осъществява чрез
провеждане на превантивна дейност, провеждане на дейности по защитата при
възникване на бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване, предоставяне
и приемане на помощи /чл.5/. В случая релевантна към търпените неимуществени
вреди на ищците от загубата на техния наследодател, е извършената превантивна
дейност. ЗЗБ възлага на областния управител да организира разработването на
областен план за защита при бедствия съвместно с териториалните структури на
централната изпълнителна власт и кметовете на общини. От събраните по делото
доказателства се установява, че на 18.06.2014г. ГД Пожарна безопасност и защита
на населението при МВР е предупредило Областния управител на гр.Варна за
очаквани повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки. Обявен
е жълт код за гр.Варна /оранжев е следващия по степен и риск/. При тези данни,
получени от областния управител, не може да се приеме, че той е бил известен за
настъпващо бедствие, респ. е бил длъжен да вземе мерки за защита на населението
по чл.31 ал.1 т.9 от Закона за администрацията. Въпреки и интензивен, валежът
през дните преди и на 19.06.2014г. не е бил инцидентен. Видно от СТЕ в района
на гр.Варна е имало и други интензивни
валежи в годините назад, които са се характеризирали дори с по-голяма
интензивност. Тези валежи обаче не са довели до бедствия и до човешки жертви. В
случая интензивността на падналия дъжд е един от множеството фактори за
образуването на високата приливна вълна. Ако Темелково дере в района на
кв.Аспарухово е било с осигурена достатъчна проводимост
на водата, то не би се образувала вълна и не биха настъпили сериозни щети.
Съдът не установи противоправно поведение на
областния управител при изпълнение на задълженията му по ЗЗБ. Установи се, че
областният управител отговаря за свлачищните процеси,
когато те са в неурбанизирана територия. По делото не се установи наличие на свлачища, които да са били в неурбанизираната част на
дерето. Поради което не може да се твърди, че областният управител не е взел
мерки за защита от наводнение, чрез извършване на дейностите по изграждане,
поддържане и ремонтно-възстановителни дейности на хидротехническите съоръжения,
съобразно задълженията му по чл.137 ал.1 т.1, чл.138 ал.4 т.1 и чл.139 ал.1 от
ЗВ и по чл.140 ал.5 от ЗВ.
Ищците са предявили иска си не срещу
областния управител, а срещу Областна администрация Варна. Областната
администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия
съгласно чл.57 ал.1 от Закона за администрацията. Областната администрация няма
качеството на възложител на работа на Областния управител, като изпълнител, за
да е налице предпоставката на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната й отговорност. Не се установи и служители на
Областната администрация Варна да са имали противоправно
поведение, в резултат на което за ищците са настъпили търпените от тях вреди.
Предявените срещу Областна администрация искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Установи се противоправно
поведение на служители при Община Варна при изпълнение на задълженията им по
чл.137 и сл. от ЗВ. Доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна, изследване на вината на служители при Общината
за настъпване на трагедията не се налага. Вината на конкретните служители на
общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици, се
предполага съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Наводнението е довело до смъртта на
наследодателя на ищците, респ. е довело до търпените от ищците неимуществени
вреди.
Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД по
отношение на ответника Община Варна е доказан, поради което исковете срещу него
са основателни. Исковете срещу МРРБ и Областна администрация Варна са
неоснователни.
Главният иск за солидарно осъждане на
Община Варна, МРРБ и на Областна администрация Варна за обезщетяване на вредите
от наводнението в кв.Аспарухово следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват
основания за възникване на отговорност на МРРБ и на Областната администрация,
респективно не е възникнала солидарна отговорност между тримата, посочени от
ищците, ответници. По същите съображения следва да
бъдат отхвърлени исковете срещу евентуалния ответник – МРРБ и срещу последващия евентуален ответник – Областна администрация.
По размера на предявените искове.
Събраните по делото гласни доказателства
установиха съществувалата близка емоционална връзка между ищците и починалия Ю.
Б., на 63г. възраст. Ищците много трудно преживели внезапната загуба на своя
съпруг и баща. Ищцата Х.Б. е останала сама и без дом, наложило се да заживее в дома
на своята дъщеря Б.И.. Ищците Х.И., Б.И. и Г.И. са напуснали страната, живеят и
работят в чужбина. Ищцата Х.Б. е останала сама и без партньор в живота, без
подкрепа, грижи и помощ от съпруга си, с когото заедно са отгледали трите си
деца. Ищците, деца на починалия Б., независимо и пълнолетни, са загубили
подкрепата и помощта на своя баща. Ищците са били толкова разстроени от
внезапната загуба на своя съпруг и баща, че дори не са могли да организират
погребението му.
Съдът следва да определи обезщетението за
търпените неимуществени вреди от ищците
по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства за преживяното от ищците страдание от претърпяната
внезапна загуба във вр. с критериите в ППВС №4/68г.,
конюнктурата в страната към момента на увреждането /минималната работна заплата
е била 340лв./, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в
размер на 110 000лв. за ищцата Х.Б. и по 90 000лв. за ищците Х.И., Б.И.
и Г.И..
Исковете за разликата до първоначално
предявения размер от 200 000лв. за ищцата Х.Б. и по 150 000лв. за
останалите ищци следва да се отхвърлят като неоснователни.
Върху определените суми ответната община
дължи и лихва за забава от датата на деликта – 19.06.2014г.
на основание чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащането на
такси и разноски и не са правили такива.
Процесуалният представител на ищците е
заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие,
видно от който процесуалният представител на ищците адв.П.
С. ги представлява по делото при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв
/л.297, т.ІІ/. Списъкът не се оспорва от ответниците.
С оглед цената на заявените искове и съобразно размерите, установени в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7
ал.2 т.5, на адв.П. С., като процесуален представител
на ищците, се следва адвокатско възнаграждение в размер 9130лв.
Ответниците не претендират разноски и такива не им се следват.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК Община Варна
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 4% върху уважения размер
на исковете и разноски, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х.С.Б.,
ЕГН ********** с адрес: ***, Х.Ю.И., ЕГН **********, със същия адрес, Б.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.Ю.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл.49
вр. с чл.45
ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Община Варна, БУЛСТАТ ********, на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, БУЛСТАТ ********и на
Областна администрация Варна, БУЛСТАД ******** за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния съпруг и баща на 19.06.2014г., настъпила от
наводнение в кв.Аспарухово, гр.Варна, в размер на 200 000лв. за първата
ищца и по 150 000лв. за останалите ищци, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 19.06.2014г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******** да заплати на основание
чл.49
от ЗЗД вр. с чл.45
ал.1 от ЗЗД следните суми: на Х.С.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
от 110 000 лв., на Х.Ю.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 90 000лв.,
на Б.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
90 000лв. и на Г.Ю.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
90 000лв., които суми представляват обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Ю. И. Б., съпруг на първата ищца и баща на останалите ищци,
която смърт е следствие на наводнение, настъпило на 19.06.2014г. в
кв.Аспарухово, гр.Варна, ведно със законната лихва върху присъдените главници,
считано от 19.06.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******** да заплати на адв. П. С., ЕГН **********, САК, на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер 9130лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Х.С.Б.,
ЕГН **********, Х.Ю.И., ЕГН **********, Б.И.И., ЕГН **********,
и Г.Ю.И., ЕГН **********, евентуални искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45
ал.1 от ЗЗД за осъждане на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, БУЛСТАТ ********и на Областна администрация Варна, БУЛСТАД ********
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг
и баща, настъпила на 19.06.2014г. в резултат от наводнение в кв.Аспарухово,
гр.Варна, в размер на 200 000лв. за първата ищца и по 150 000лв. за
останалите ищци, ведно със законната лихва върху претендираните
суми от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ ******** да заплати в полза на Софийски градски съд,
на основание чл.
78 ал.6 от ГПК сумата от 15 200 лв. държавна такса и 1 490,73лв. разноски
по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: