Номер 628.09.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми граждански състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
Секретар:Теодор В. Петков
Сложи за разглеждане докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20205530103086 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София – редовно призован, не
изпращат представител.
ОТВЕТНИК: М. Н. С. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Кантурска, с пълномощно по делото.
АДВ. КАНТУРСКА: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва писмена молба от ищеца от 24.09.2020 г. с приложени писмени
доказателства.
1
АДВ. КАНТУРСКА: Поддържам отговора на исковата молба. В договора няма кауза.
Неустойката е нищожна. Ако все пак се приеме за действителна, моля да бъде намалена
поради прекомерност съобразно неизпълнението на договора от ответника. Няма
доказателства за проведено обучение.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Ищецът „Сънфудс България” ЕООД твърди, че с ответника М. Н. С. се е намирал в
трудово правоотношение по трудов договор № 900106/18.09.2012г., по силата на който
ответникът бил назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност
отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание
„Ресторантски работник” в ресторант „Стара Загора Парк Мол” с адрес: гр. Стара Загора.
Към трудовия договор бил сключен Договор за повишаване на квалификация от
01.01.2017 г., като съгласно чл. 11 от договора за повишаване на квалификация, ответникът
се е задължил да не прекратява трудовото правоотношение 24 месеца, считано от далата на
подписването му. Съгласно чл.12 от договора, в случай, че служителят прекрати едностранно
трудовото правоотношение преди изтичане на срока по чл.11, дължи на работодателя
неустойка в размер на 2400 лева.
С оглед на това, че квалификацията на служителя ще се повиши, към трудовия
договор между страните е подписано Допълнително споразумение № 1320/01.01.2017г., с
което ответникът бил назначен на по-висока длъжност – „салонен управител”, която
длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешното длъжностно
разписание „Първи асистент мениджър” в ресторант „Стара Загора Парк Мол” с адрес: гр.
Стара Загора, респективно било увеличено трудовото му възнаграждение.
Съгласно чл. 2 от Договора за повишаване на квалификацията от 01.01.2017г. на М. Н.
С. бил проведен курс на обучение - “Restaurant Leadership Practises Class” /„Първи асистент
мениджър”/, който курс е приключил с отлично положен изпит на 08.12.2017 г. /.
С молба с вх. № 1089/21.04.2018 г. и преди изтичане на срока по чл. 11 от Договора за
повишаване на квалификация от 01.01.2017г., ответникът уведомил „Сънфудс България”
ЕООД, че считано от 23.04.2018г. прекратява едностранно трудовото правоотношение.
„Сънфудс България” ЕООД е издало Заповед № 1654/23.04.2018 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, считано от 23.04.2019 г., която е връчена на 29.04.2019г. на
ответника.
2
До ответника била е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.
№16/14.05.2019г., с която е бил поканен да заплати дължимата сума по посочената в поканата
банкова сметка. Пратката била получена лично от ответника на 17.05.2019г.
Ищецът изяснява, че договорът за повишаване на квалификацията е източник на
валидно облигационно правоотношение между страните. Подписвайки Договора за
повишаване на квалификацията и съгласявайки се с разпоредбата на чл. 13 за предвидената
неустойка ответника едностранно се е задължил за една отрицателна престация - да не
прекратява едностранно трудовото си правоотношение по време на обучението си, както и 24
месеца след подписване на договора за квалификация.
Съгласяването с Договорите за повишаване на квалификацията и с техните условия
поражда задължение за служителя да плати на работодателя търсената с иска по чл. 234 КТ
неустойка, която е отнапред определена сума.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземане спрямо ответника за сумата от 2400,00 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията от 01.01.2017г.
към Трудов договор № 900106/18.09.2012г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.06.2019 г. до
окончателното плащане и сумата от 2_83Д4^ лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираните вземания по чл. 234, ал.3, т.2 КТ от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение - 23.04.2018 г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -
21.06.2019 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като е заета
позиция за неоснователност на иска.
На първо място, ищецът не представил никакви доказателства, че е изпълнил
задълженията си по чл.1, чл.2 и чл.З от процесния договор, както и че дори е започнал
изпълнението на задълженията си по договора в срока по чл.З, въпреки че по същото време
ответникът е продължавал да работи за ищцовото дружество. Представеното доказателство за
резултати от проведен изпит не носи задължителните елементи на частния документ и не
съставлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, а представлява единствено
неподписан текст с чуждоезикови елементи. Без точен превод на български език, незаверен
от страната, която го е представила, в противоречие с изискванията на чл.185 ГПК. Освен
това от съдържанието му по никакъв начин не се установява, че ответникът бил обучаван и е
преминат курса в съответствие с договореното. Така представения текст съставлява
единствено списък с имена, от който не се установява релевантни към извършено на
ответника обучение факти и обстоятелства. С оглед на това, считам, че е налице пълно
неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му по процесния договор поради което от
името на ответника правя възражение за пълно неизпълнение на задълженията по договора
3
от насрещната страна. Липсват доказателства и за изпълнение на задълженията на
работодателя по чл.5, чл.8, чл. и чл. 10 от договора. Ето защо, същия в качеството си на
неизправна страна по договора не може да претендира неустойка за неизпълнение от
ответника.
С договора по чл.234 КТ се уреждало повишаване на квалификацията на работника
или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност
(преквалификация). В настоящия случай видно от чл. 1 от договора - за придобиване на
квалификация по друга професия - длъжност. Прави впечатление, че допълнителното
споразумение за заемане на посочената в чл.1 от процесния договор длъжност „Първи
асистент мениджър“ е сключено и изпълнението по него е започнало още на 01.01.2017г. - в
дена на сключване на процесния договор за повишаване на квалификацията. Докато в чл. 3 от
процесния договор било уговорено, че курсът за повишаване на квалификацията за заемане
на посочената длъжност щял да се проведе в рамките на цели 18 месеца от сключване на
договора за повишаване на квалификацията (01.01.2017г,), като ако се вземело под внимание
представения от ищеца списък с имена на лица и резултати от изпит, а и по твърдения на
самия ищец, въпросното обучение е проведено за периода от 05 до 08.12.2017 г. Тоест
ответникът е заемал и изпълнявал длъжността, за която е следвало да премине курса за
повишаване на квалификацията си, за да може да я заеме, почти цяла година преди всъщност
да бъде квалифициран за това. Изложените факти пораждали съмнение относно валидността
на процесния договор, поради липса на кауза за сключването му, както и относно това дали
действително е проведено обучение от страна на работодателя за повишаване на
квалификацията на служителя, за да бъде последния годен и компетентен да заеме
посочената в договора длъжност, която длъжност всъщност служителят е започнал да
изпълнява близо година преди да бъде обучен и квалифициран за това. По изложените
съображения процесния договор бил нищожен и като такъв не пораждал правни последици.
На следващо място, дори да се приемело, че договорът е валиден и че обучение е
проведено, не са представени доказателства от ищеца каква е стойността на преминатия курс,
какви вреди е претърпял работодателят в резултат на неизпълнението на задължението на
служителя по договора. Съгласно чл.234, ал.З, т. 2 КТ с договора за повишаване на
квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от
работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на
разпоредбата е работата в определения по чл.234, ал.З, т.1 КТ срок при този работодател да
компенсира разходите за обучение. При положение, че работодателят не е изпълнил
задълженията си за извършване на обучение на работника, следва че същият не е извършвал
и разходи за обучение на работника. Процесната уговорката за неустойка била нищожна
поради противоречие със закона и добрите нрави. При условия на евентуалност неустойката
била уговорена в прекомерен размер, който на основание чл.92, ал.2 ЗЗД следва да бъде
намален. Претендираната неустойка е в прекомерен размер, надхвърлящ действително
претърпените вреди от страна на работодателя. Уговорената неустойка следвало да
компенсира действително извършените разходи за обучение на работника от страна на
4
работодателя при съответното извършване на същото, а нямала за цел работодателя да се
обогатява неоснователно за сметка на работника. Неизпълнението от страна на служителя
било частично, като крайния срок за работа при работодателя е бил до 01.01.2019г., считано
от 01.01.2017г. Ответникът е прекратил едностранно трудовото правоотношение на
23.04.2018г., т.е. е изпълнил задължението си за срок от 16 месеца, е неизпълнението е за
срок от едва 8 месеца. Или ответникът е изпълнил 2/3 от задължението си. Следва да се
обърне внимание и на задължението на работодателя за осигуряване на повишаване на
квалификацията на доверителя ми, чиито параметри са уговорени в чл.4 от процесния
договор, съгласно който курсът ше бъде с продължителност четири дни.
Искът за мораторна лихва, поради неговия акцесорен характер спрямо иска за
главница, бил също неоснователен е и искът по чл.86 ЗЗД. При условия на евентуалност, в
случай, че приемете, че искът е основателен, то предвид липсата на изрична уговорка между
страните за срок, в който следва да бъде изпълнено задължението за заплащане на неустойка,
следва, че длъжникът изпада в забава, след като е надлежно поканен от кредитора, а в
конкретния случай - датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение -
17.05.2019г. Следователно при условия на евентуалност лихва би се дължала за периода от
18.05.2019г. до 21.06.2019г. или искът би бил основателен за размера от 2.67 лв. /изчислен
върху цялата главница в размер на 2400 лв./.
Моли за отхвърляне на исковете.
Предявените искове намират правно основание в чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 вр.
т. 1 КТ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на спорната претенция се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ сключване на
валиден трудов договор между страните; 2/ сключване на договор за повишаване на
квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга
професия или специалност (преквалификация); 3/ уговаряне на задължение за работника да
работи при работодателяза определен срок, но за не повече от 5 години; 4/ уговаряне на
отговорност за работника, в случай, че работи за работодателя за време, по-кратко от
уговореното, т.е. 1) наличието на действително облигационно отношение, в което да налице
вадлидно уговорена неустойка; 2) неизпълнение на задължението на ответника, което е
обезпечено с неустоечната клауза.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК СЪДЪТ РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената
5
тежест по следния начин: ищецът следва да установи, че между страните по делото е бил
сключен трудов договор, също договор за повишаване на квалификацията на работника,
както и че в договора за повишаване на квалификацията е била уговорена клауза за
заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение по договора за
повишаване на квалификацията, че обучението е било извършено, че служителят е
прекратил едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на уговорения срок
по договора за повишаване на квалификацията.
На основание чл. 146 ал.3 ГПК, съдът дава възможност на страните да изложат
становищата си във връзка с доклада.
АДВ. КАНТУРСКА: Нямам други доказателствени искания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обявява за безспорно между страните, че са били
в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 2012 г., че са сключили договор за
повишаване на квалификацията от 01.01.2017 г. и са сключили анекс към трудовия договор
от 01.01.2017 г.
Представените с допълнителната молба писмени доказателства са необходими и
относими, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените с писмена молба от 24.09.2020
г. такива: Документ за придобита професионална квалификация от Националната агенция за
професионално образование и обучение; Извадка от регистъра на центровете за
професионално обучение, където е отразен номера на лицензията на доверителя ми;
Веществено доказателство № 1 и № 2 - снимки от дипломирането за успешно завършване на
курса за първи асистент мениджър, заедно е обучаващите; Отчетната форма за проведения
изпит с превод на английски на български език; Електронно писмо от 25.09.2017 г. от г-н
Калин Гайдаджиев от Отдел обучение до участниците в курса с указания да попълнят
Формата си за регистрация и да му я изпратят попълнена и подписана, с прикачен файл -
списък на участниците; Електронно писмо от 12.10.2017 г. от г-н Калин Гайдаджиев от Отдел
обучение до участниците в курса с приложена Програма на курса, като прикачен файл е
6
наименование Agenda с превод на чуждоезиковите елементи и пояснения относно хотелското
настаняване и осигурени закуска, паркинг и туристическа застраховка; Електронно писмо от
07.12.2017 г., с прикачен файл, от който е видно, че ответникът е настанен в хотел Будапеща
за периода 8.12- 10.12, за две нощувки; Самолетен билет за пътуване и програмата на
семинара за периода 23-25 септември 2020 г.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане от ищцовата страна, който ще
установява посочените в молбата от 24.09.2020 г. обстоятелства.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 30.10.2020 г., от 15:00 ч., за която дата страните
уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 15:15 ч.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
Секретар: _______________________
7