РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. С., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Марина Тр. Цветкова
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно
наказателно дело № 20241870200513 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Н. И. Л. от с.Д. ,ул.“Т.“ № 3 е обжалвал с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност наказателно постановление № 368/07.10.2024 г. на
Директора на Регионална Дирекция по горите-С., с което на основание чл.270
от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите, вр.чл.14а,ал.1,т.2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските
територии.В жалбата се развиват доводи,че наказателното постановление е
незаконосъобразно.Поддържа, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Съгласно императивната норма на чл.57 от
ЗАНН,наказателното постановление трябва да съдържа обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават.Твърди се, че в атакуваното наказателно постановление липсва
яснота в описанието на извършеното нарушение и ограничава правото на
защита на жалбоподателя.Иска се изцяло отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си
представител адв. К., заявява становище за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли да бъде отменено.
1
Административно-наказващият орган- Директорът на РДГ-С. не се
представлява.По делото е депозирано писмено становище от директора на РДГ
С. ,в което оспорва жалбата като неоснователна и счита обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
С обжалваното наказателно № 368/07.10.2024 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите-С., на жалбоподателя Н. И. Л. на основание чл.270 от
Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите, вр.чл.14а,ал.1,т.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии.Видно
от обстоятелствената част на наказателното постановление,съгласно
образувана административнонаказателна преписка за извършена проверка на
26.07.2024 год. от служители на Изпълнителна агенция по горите и Главна
дирекция „Национална полиция“ на обект по чл206 от Закона за
горите,собственост на фирма „Л. лес“ ЕООД,находящ се в с.К., ПИ №
155,община С. ,е установено ,че в периода от 28.06.2024 год. до 25.07.2024 год.
лицето Н. И. Л., в качеството си на управител на фирма „Л. лес“ ЕООД,с
регистрирана производствена марка Р № 0636 не поддържа изградената
система за постоянно видеонаблюдение на обекта ,като същата не осигурява
непрекъснати записи на изображенията ,дата и час,с възможност за
последващото им разглеждане ,като съхранява записите за последните 30 дни
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт №
368/26.07.2024 г. за установяване на административно нарушение от М. А. С. -
на длъжност главен специалист горски инспектор при Изпълнителна агенция
по горите-С. и констативен протокол КП № 200405 от 26.07.2024 г. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели-В. А. К. и И. Г. Д.. Актът е
връчен и предявен лично на жалбоподателя Н. И. Л. и подписан от него.
По делото са разпитани свидетелите М. А. С., В. А. К. и И. Г.
Д.,показанията та които потвърждават констатациите в АУАН и
НП.Установено е ,че в обекта по чл.206 от ЗГ има изградена система за
видеонаблюдение,която дава възможност да се извърши преглед на записите
за последните 30 календарни дни.Установено е ,че монтираното
видеонаблюдение не съхранява записите за последните 30 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор РДГ С., оправомощен със Заповед РД 49-171/23.05.2014 г. на
Министъра на земеделието и храните на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно лице – главен специалист горски инспектор, компетентен да
съставя АУАН за нарушения ЗГ, видно от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от
ЗГ. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
2
шестмесечния срок. Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице
против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление
/НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на
административното нарушение,така и наказателното постановление са
съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и
при спазване на правилата за установяване на административното нарушение
и налагане на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.Съставеният
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл.40,ал.1 и чл.43 ,ал.1 от ЗАНН.За така установеното
нарушение против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от
компетентен орган.НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е
могло да се защитава.
Основателно е възражението на пълномощника на жалбоподателя,че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя Н. И. Л..Съгласно разпоредбата на чл.206 от ЗГ задължението за
изграждане и поддържане на системата за видеонаблюдение е адресирано към
собствениците или ползвателите на обектите.От представените по делото
писмени доказателства /два броя констативни протоколи от 26.07.2024 год./е
видно ,че проверявания обект по чл.206 от ЗГ ,находящ се в с.К. ,ПИ № 155 е
собственост на „Л. л.“ ЕООД, а не неговия управител в качеството му на
физическо лице.
Административно наказателното производство е формален процес,
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за
налагане на административно наказание.
Тъй като се касае за особено съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати от административно наказващия орган, не следва да се
обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли
извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да
бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказание, но не и когато самото производство е започнало
порочно.Предвид на тези съображения съдът намира, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде
3
отменено, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на
делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените
разпоредби РДГ – С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер
300 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При
действието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение
не е прекомерно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно № 368/07.10.2024 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите-С., с което на Н. И. Л. от с.Д. ,община С., на
основание чл.270 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение на чл.206,ал.1,т.3 от Закона за горите,
вр.чл.14а,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването
на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –С. да заплати на Н. И. Л. от
с.Д. ,община С. сторените от него разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4